Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (23)

4.

КЪСЧЕТА РАЗГОВОРИ около басейна на Savana-Beach-Resort.

Една асистентка казва на директор (отърсвайки се):

— Великолепна е!

Октав: — Ти също.

Друга, отговаряща за трафика в агенцията (отхапвайки от манго):

— Май някой трябва да го лапне.

— Октав: — Съгласен.

Младша арт директорка (приближавайки се към кафето): — Ще го дъвчем ли?

Октав: — Кога започваме?

 

 

Мотивационният план работи с пълна сила. Сутрините са посветени на хвалебни събрания, където е изложен баланса на предприятието. Термини като „автофинансиране“, „многогодишна амортизация“, са често употребявани, за да оправдаят липсата на бонуси в края на годината. (Истината е, че всичките пари, които печели агенцията, са поставени в краката на няколко дърти плешивци от Уол стрийт, които не стъпват в Париж, пушат пури, и никога не казват благодаря. Както средновековните кораби или жертвите от Пуническите войни, така шефовете на френския филиал R&W поднасят пред акционерите годишната плячка, треперейки за неизплатения кредит, с който са купили вилите си).

Следобедите са посветени на конструктивна самокритика с цел да се подобри маркетинговата продуктивност. Октав прекалява с леда в джин-тоника си. Президентът на фирмата Филип и Марк Мароние го привикват встрани от време на време и му говорят неща от сорта на: „доволни сме, че се измъкна, не говорим за това открито, гледаме с усмивка и съучастнически на твоите лудории, защото сме модерни, готини шефове, няма да подаваш оставка, нали?“ Това не пречи на Филип да припомня на Октав до каква степен добрите отношения между Мадон и агенцията зависят от успеха на снимките за Слабѝна.

— Миналата седмица имахме Strategic Advertising Committee, откъдето излязохме с приповдигнато самочувствие.

— Не се притеснявай шефе, този път няма да се издрайфам върху клиента. Знаеш, че съм намерил идеалната жена за клипа.

— Да знам, сладураната… Ще трябва да ми я изсветлиш в постпродукцията.

— Няма проблем. Включено е в бюджета. Нямаш представа какво може да се направи в наши дни: взимаме момиче с красив задник и лепваме лицето на друга жена, краката на трета, ръцете на четвърта и циците на пета. Правим колаж-човек, факири сме!

— Може би имате нужда от пластичен хирург, а не от режисьор за този филм?

Октав вече не търси да се противопоставя на всичко, но не иска и да се унижава; да кажем, че е помъдрял. И ето че се превъзбужда:

— В крайна сметка, защо не може да вземем мароканка за ролята? Не ставай нацист като клиентите ни. Писна ми да се оставяме на фашистите! С Nikepark билбордовете, Nike възвърна Петенската си външност, Nestle отказват да вкарат черни в клиповете си за баскетбола. Ама това не е причина и ние да правим като тях! Накъде отиваме, ако всеки си затваря устата? Рекламата вече стана ревизионистка: Ганди продава компютри Apple! Даваш ли си сметка. Този свят човек, който отказваше всякакъв вид техника, обличаше се като монах и вървеше бос, ето че се превърна в търговски компютърен специалист! Пикасо е име на модел Citroen, Стив Маккуин кара Ford, Одри Хепбърн носи мокасини Tod’s! Не мислиш ли, че се обръщат в гробовете си, тези хора, превърнати в посмъртни търговски представители? Настъпи нощта на мъртвите-живи. Истински Ханибал Холокост! Ядем трупове. Френската лотария дори изкара рекламни афиши с Мао, Кастро и Сталин, за да стимулира продажбите на игри със симултанни печалби. Кой друг да каже стоп на расизма и отричането в световната комуникация ако не ти, шефе?

— Оле, колко е измерителен откакто не смърка. Мислиш, че не се замислям въобще ли? Разбира се, че ме човърка тая работа, само че мисля за жена си, за децата си, не съм мегаломан, който си въобразява, че ще вдигне революция и ще промени всичко. Октав, имай малко скромност. Стига да изключиш телевизора си, да не ходиш в McDonald’s, цялата тая бъркотия не е по моя вина, вие купувате маратонките на Nike, произведени от индонезийски роби! Лесно е да протестиращ срещу системата, като едновременно я поддържаш! Престани да ме взимаш за откачен под претекст, че съм фрашкан с мангизи! Разбира се, че има неща, които ме отвращават. Не се възмущавам толкова от кастинги, на които не са допуснати цветнокожи, защото нищо не може да се направи по въпроса, таргетът е расист, не рекламодателя. Нито пък от чудото да караш мъртвите да говорят; големите артисти никога не са били разбрани, те са се обръщали в гробовете си още, докато са били живи. Това, което мене ме нервира, мили ми Gucci, са всички тези нови празници, които рекламата е измислила за да кара хората да пазаруват: писна ми да виждам как собственото ми семейство попада в техния капан, да празнуваш Нова година, добре, нищо, че Дядо Коледа е измислен от американска компания за дистрибуция, но… Празник на Майките, Празника на Бащите, Празника на Бабите, Halloween, Свети Патрик, Свети Валентин, Руската Нова Година, Китайската Нова Година, събранията Tupperware, егаси глупостите! Съвсем скоро календарът ще бъде запълнен от марки и светците ще бъдат заместени от 365 лога!

— Виждаш ли, шефе, имам право да провокирам твоите отбранителни позиции. Аз също мразя Halloween, преди си имахме Празника на Вси-Светии, не мога да разбера защо ни беше нужно да ходим да търсим празник отвъд Атлантическия океан?

— Защото сега е точно обратното. На Празника на Вси-Светии, ние отивахме при мъртвите, на Halloween мъртвите идват при нас. Много по-практично е, от теб не се иска никакво усилие. Всичко е тука: СМЪРТТА ЗВЪНИ НА ВРАТАТА ТИ! Те обожават точно това. Търговския представител Смъртта е пощальон, който идва да достави пощенския календар!

— Мисля, че хората предпочитат стократно да се преобличат като чудовища и да слагат свещички в тиква, отколкото да мислят за близките, които са загубили. Напомням ти, че при твоето изброяване, ти забрави най-големия от всички комерсиални празници — Сватбата. Тя е обект на многобройни рекламни кампании, промоции, които започват от началото на януари: билбордове на Boutique Blanche du Printemps, списъци в Galeries Lafayette и в Bon Marché, корици на всички женски списания, радио и телевизионна интоксикация и т.н. С абсолютно промити мозъци, младите си мислят, че се женят, защото се обичат, или, за да намерят щастието, а всъщност искаме само да им продадем сервизи, кърпи за баня, кафемелачки, канапета, микровълнови печки…

— Чакай, сетих се за нещо… Спомняш ли си случая с Barilla, когато ти ни предложи слоган с думата „щастие“?

— А да… Юридическия отдел каза, че не може да го използваме, нали така?

— Да, защото думата „щастие“ е резервирана марка на Nestle! ЩАСТИЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА Nestle.

— Въобще не ме учудва. Знаеш ли, че Pepsi иска да патентова синьото.

— Какво?

— Да, истина ти казвам, искат да си купят синия цвят, искат да станат собственици на синьото и чакай, това не във всичко: финансират програми за обучение върху CD-ROM-ове, които се раздават безплатно в училищата. Така децата ще могат да учат уроците си върху Pepsi компютри; и ще свикнат да четат думата „жажда“ до цвета „Pepsi“.

— И когато гледат Pepsi небето, техните Pepsi очи ще се разширяват и, ако паднат от колелото си, техните пищялни кости ще се покрият с Pepsi синки…

— Същото се случва с Colgate: марката подарява касетки на учителите, в които се обяснява, че трябва да си мият зъбите с тяхната паста.

— Да чух. L’Oreal, прави същото с шампоана „Petit Dop“. Не им стига, че измиват косите им, сега са се захванали с мозъците им!

Филип малко гръмогласно се изсмива, което не пречи на Октав да продължи:

— Успокоявам се, като зная, че и ти се интересуваш от всичко това.

— Ясно е, че докато не се намери нещо, което да я замести, рекламата ще окупира всичко. Тя се е превърнала в единствения идеал. Не природата, а надеждата се ужасява от празнотата.

— Ужасно. Чакай, не тръгвай още, поне веднъж си говорим като хората. Ето още един анекдот. Когато рекламодателите вече не знаят как да продадат продукта си, или дори без никаква причина, само, за да оправдаят заплатата си, те заповядват СМЯНА НА ОПАКОВКАТА. Плащат скъпо на предприятия, за да сменят външния вид на продукта им. С часове провеждат събрания. Един ден бях при Kraft Jacobs Suchard, в офиса на едно момче с коси на път, името му беше нещо като Поасар или Поншар, или Подар…

— Подар.

— … да, точно така. Подар, не се забравя лесно. Показваше ми различните лога, които му бяха изработили, искаше да чуе мнението ми. Той ликуваше на място, беше на ръба на оргазма; чувстваше се важен и нужен. Разстилаше проектите върху пода, ние стояхме един срещу друг в стаята, той — добре избръснат, с вратовръзка Tintin и Milou — аз в абстиненция^[1], пиехме студено кафе, донесено от пъшкаща секретарка, която никой не е чукал поне от тридесет години. Погледнах го в очите и видях, че за първи път в живота си той се колебаеше, чудеше се какво, по дяволите, прави тук и му казах да избере което и да е лого, и той избра едно, като играеше на „ала-бала-ни-ца, тур-ска па-ни-ца…“ и тази опаковка сега седи по всички щандове във всички европейски супермаркета… Хубава парабола, нали? НАШЕТО ОБУСЛАВЯНЕ БЕШЕ ИЗБРАНО СЛУЧАЙНО.

Филип отдавна ми беше обърнал гръб. Той не обича да бъде подстрекавай да хапе ръката, която го храни. Избягва продължителните конфронтации. Подрежда възмущението си на етажерката „месечна самоподигравка за обеди във Fouquet’s.“ Ето затова му се доспива все по-рано сутринта.

 

 

Октав вдишва и издишва топлия въздух. Безшумният бриз минава през пердетата. Всички момичета от агенцията си сплитат плитки, за да приличат на Иман Боуи (резултатът е: приличат на Бо Дерек, остаряла). В деня на Господния Съд, когато Бог ще иска сметки на всички хора от рекламния бизнес, Октав ще има само частична вина. Той не е нищо друго освен един апаратчик, мързелив служител, който един ден беше сполетян от съмнението — престоя му в Мюдон би могъл да уреди смекчаващи за него обстоятелства и снизхождението на съда. И после, за разлика от Мароние, той никога не е печелил лъв в Кан.

Той се обажда на Тамара, платоническата проститутка, мислейки за Софи, майката на детето, което никога няма да види. Прекалено много отсъствия се събират в живота му:

— Събудих ли те?

— Вчера се занимавах с един клиент на Плаза — изскърцва тя, няма да ти разказвам, пишката му беше като детска ръчичка, имах нужда от краче на сърничка, за да си го начукам. ЗА ОБЗАВЕЖДАНЕ, ЗА ЕЛЕКТРОУДРЕДИ, БУМ, БУМ, ИЗБИРАЙТЕ ДОБРЕ, ИЗБИРАЙТЕ BUT!

— Какво е това?

— А, това ли, за да не плащам телефона: от време на време ми пускат по някоя реклама, а в замяна се обаждам безплатно.

— ПРИ CASTO ЩЕ НАМЕРИТЕ ВСИЧКИ ИНСТРУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ — CASTO-CASTO-CASTORAMA. Е, спокойно, свиква се, аз вече свикнах. Та снощният ми клиент, добре, че беше пиян като задник, не можеше да се надърви, ама беше възбуден като пони, е, направих му един стриптийз върху леглото, попита ме дали може да шмръкне малко от крака ми, после гледахме телевизия, добре се измъкнах. INTERMARCHE. МУСКЕТАРИТЕ НА ДИСТРИБУТОРИТЕ. Колко е часът?

— Три след обяд.

— Ох, супер съм изморена, в седем сутринта играех на кеневир в Banana, изкуствени мигли, залепени по зъбите… А ти, как си, къде си?

— В Сенегал. Липсваш ми. Чета „Разрастване на дейността на проститутките“.

— Престани с глупостите. Ще повърна в чантата си. КАМЪЧЕТА, КАМЪЧЕТА, ЛУННИ КАМЪЧЕТА — ОТВЪРНА L’ECHO. Не искаш ли да ми звъннеш по-късно?

— Дръж си мобилния под възглавницата, не се шегувам. Внимавай, мобилните телефони разбиват ДНК-ато. Правили са тестове върху мишки: в контакт с мобилен телефон смъртта им се повишава със 75%. Аз си купих малка възглавничка на която го закачам, хич не ми се ще да хвана тумор на мозъка.

— Но, Октав, ти нямаш мозък. CONTINENT — ПЕЧЕЛИВШАТА ПОКУПКА.

— Извинявай, адски ми е трудно с твоите джингли. Затварям, заспивай, газелке моя, берберке моя, тревога моя в Маракеш.

 

 

Проблемът на съвременния човек не е в лошотата му. Напротив, като цяло той предпочита, от практична гледна точка, да бъде мил. Обаче той мрази да скучае. Скуката го ужасява, а няма нищо по-градивно от една добра доза от ежедневни мъртви моменти, от скучни мигове, от лигави отегчения, сам или в компания. Октав беше разбрал: истинският хедонизъм — това е скуката. Само скуката позволява изцяло да се наслаждаваш на сегашния миг, но всички се целят към друго: за да не скучаят, западняците бягат чрез телевизията, киното, Интернета, телефона, видеоигрите, или списанията. Никога не се задоволяват с това, което правят, живеят само чрез набавяне, сякаш е срамно просто да си седиш и да си доволен от това, че дишаш сега и тук. Когато си пред телевизията, или пред някой интерактивен сайт, или когато говориш по мобилния телефон, или когато играеш на Playstation, ти не живееш. Ти си на различно място от това, на което се намираш. Окей, не си мъртъв, но също така не си съвсем жив. Би било интересно да изчислим колко часа на ден ние прекарваме другаде, а не в сегашния момент. На друго място, от това, на което се намираме в момента. Всички тези машини ще ни запишат като отсъстващи абонати и ще бъде много сложно да се отпишем. Всички тези хора, които критикуват Обществото на Спектакъла, но имат телевизори в къщи. Всички тези, които презират Обществото на Консумацията, но имат карта Visa. Ситуацията е непоправима. Нищо не се е променило от времената на Паскал: човекът продължава да бяга от страховете си чрез развлеченията. Само че развлеченията са станали толкова вездесъщи, че са заместили Господ. Как да избягаш от развлечението? Като се сблъскаш със страха.

 

 

Светът е нереален, освен когато е отвратителен.

Октав се наслаждава на скуката под едно кокосово дърво; щастието му се състои в това да наблюдава два скакалеца как се чукат на пясъка, мърморейки:

— Денят, в който хората приемат да скучаят на тази Земя, човечеството ще бъде спасено.

В своето деликатно състояние на скука, някакъв си Марк Мароние го безпокои:

— И така, значи всичко свърши със Софи?

— Даа, ами май да… Защо ме питаш?

— Така. Мога ли да поговоря с теб за малко?

— Дори да ти отговоря с не, пак ще бъда принуден да те слушам, поради йерархически причини.

— Вярно. Така че — затваряй си устата. Видях сториборда, който сте продали на Слабѝна: отврат. Как можахте така да се насерете?

Октав се чеше по ушите, иска да бъде сигурен, че добре е чул.

— Чакай, Марк, ти беше този, който ни каза да изсерем лайното върху бюджета им.

— Аз? Никога не съм казал такова нещо.

— Да не си хванал амнезия? Отхвърлиха дванадесет проекта за кампании и ти беше този, който каза, че е дошло времето за план Орсек, изпражнението от последната минута…

— Извинявай, че те прекъсвам, но ти си наркоманът, който излиза от лечение, така че недей да разменяш ролите. Окей? Знам какво казвам на хората от творческия отдел. Никога не бих те оставил да покажеш такава нула пред клиент, който е като витрина за агенцията ни. Писна ми да потъвам от срам на вечерите. „СЛАБЍНА. ЗА ДА СИ СЛАБ, ОСВЕН В ГЛАВАТА СИ.“ Ама ти на кой се подиграваш?

— Чакай, Марк. Объркващата ти злонамереност, с която си известен, това е едно нещо, с него сме свикнали. Ама точно сега, когато идеята е продадена, тествана е, вече две пре-про срещи са минали, малко е късно за промени. Мислил съм много и…

— Не съм те взел на работа, за да мислиш. Никога не е късно да откриеш нещо по-добро. Докато филмът не е излъчен, всичко може да се промени. Слушай ме внимателно: с Чарли ще се погрижите да промените сценария на снимките. Мамка му, става въпрос за репутацията на Ross!

Октав се съгласява и си затваря устата. Знае много добре, че не за репутацията на Ross се е загрижил неговия шеф, а за своето кресло, което рискува да се превърне в катапултиращ стол. Ако Филип е отишъл да му каже две думи, значи има максимално напрежение, което идва от Мадон, тая история почва да замирисва на „музикалните столове“. С други думи: тази вечер в сенегалския въздух мирише на уволнение и, за съжаление, Октав има усещането, че дори не става въпрос за неговото.