Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (37)

3.

ПОСЛЕ ДОЙДЕ ред на Кан, Фестивала, не този кинематографичния, другия, който се провежда скришом, като събранията на Световната Търговска Организация, или симпозиумите в Давос, всяка година през месец юни, точно един месец след спонсорирания карнавал: Световната Седмица на Рекламата, на английски „48th International Advertising Festival“ или „Cannes Lions 2001“. Тук идват дискретните „всеможещи“, които финансират дългометражните филми с „product placement“ (като BMW с Джеймс Бонд или Peugeot с Такси 1 и 2), тези, които купуват киностудия с джобните си пари (като Seagram с Universal, Sony с Columbia-TriStar, AOL с Warner Bros), тези, които правят филми само за „поддръжка на колекцията“, за да си продават стоката (като Disney с филмите на Лукас), тези, които притежават планетата (във всички значения на глагола „притежавам“). Един рекламен клип достига до много повече хора, отколкото един 90-минутен филм (медиа планирането на клипа на Слабѝна е направено така, че да достигне до 75% от населението на държавите, където се излъчва).

 

 

Разходите на най-големите френски рекламодатели през 1998 година:

Vivend . . . . . . . . . . . 2 милиарда франка

L’Oreal . . . . . . . . . . .1,8 милиарда франка

Peugeot-Citroen . . . 1,8 милиарда франка

France-Telecom. . . . 1,5 милиарда франка

Nestle. . . . . . . . . . . . 1,5 милиарда франка

Madone. . . . . . . . . . 1,3 милиарда франка

 

 

Всички тези марки са строго неприкосновени. Те имат правото да ви говорят, но вие нямате право да им отговорите. В пресата, може да пишете ужасни неща за някой човек, но само се опитайте да говорите против някой рекламодател и вие рискувате да загубите милиони евро рекламни доходи за вашия вестник. В телевизията нещата са още по-изкривени: има закон, който забранява да се цитират марките, за да се избегне скришната реклама; всъщност това прави критиката недопустима. Марките имат право да се изразяват колкото си искат (и плащат това си право много скъпо), но ние никога не може да им отвърнем. Що се отнася до книгите…

Вероятността тази книга да бъде цензурирана за „клевета на депозирана марка“, „подправяне“, „паразитизъм“, „клевета“, „злоупотребяване“, „нелоялна конкуренция“ е много голяма.

 

 

На английски, „реклама“ се казва „advertising“ — създателите на тази професия са се опитали да ни предупредят^[1].

 

 

На летището, една стюардеса ви пита:

— Носите ли багаж?

Вие и отговаряте:

— Да, аз имам докторат по маркетинг, а той е завършил Художествената Академия.

С Чарли представлявате върха на успеха в Кан: млади, с тен, богати, впечатляващи, вие носите Кръста на Рос на тениска (отпред пише: „Тук ще ви Рос-ира-ме^[2]“, а отзад „При Рос, ви скъсваме от бачкане“, със сигурност някой със срочен договор е измислил заглавието), Helmut Lang Opticals на очите и New Balance на краката, вие сте готини тузари. Принципно, трябва яко да ви върви с мацките, които са отседнали тука, за да подсилят кариерата си, с портфолиото си под мишница в Jane’s Club, взет под наем от Premiere Heure (голяма продуцентска къща, дошла тук, за да си подкове терен пред творците). За момента ще закусвате на плажа в Carlton, на масата на Ален Бернар и Арам Кеворкян, шефовете на Рас (най-върлите врагове на Premiere Heure, дошли да поддържат добрите контакти е приятелите си от детството). От време на време изпитвате мигове радост, кратки моменти на неразбираемо щастие: наричате ги „Near Life Experience“ (малкото истински моменти, или „Да хванеш Господ за шлифера“).

 

 

На бюфета разпознавате всички нови важни клечки, дегизирани като бездомни, с дълги гъсти коси (или плешиви), зле избръснати, със скъсани фланелки, с протрити дънки и продупчени кецове, прибирайки най-високите заплати на планетата. Имената им са написани на значките им:

— Кристоф Ламбер, Изпълнителен Директор на CLM-BBDO (62,5 милиона евро брутна печалба, агенцията на Total „Вече няма да идвате при нас случайно“, France Telecom „Ще ви накараме да заобичате 2000-та година“, Pepsi Cola „The choice of a new generation“)

— Паскал Грегоар, Президент и Творчески Директор на Leagas Delaney (малка агенция, която направи голям удар на Световното по футбол през 98-а: Adidas „Силата е с нас“)

— Габриел Готие, Президент на Клуба на Арт директорите, асоциация, която регрупира всички френски творци и Творчески Директор на Young & Rubicam (73,5 милиона евро брутна печалба, агенцията на Orangina „Трябва добре да разклатите Оранжина, иначе месото от плода остава отдолу“, на Стимрол „Дъвчете датско“, на Рикард „Уважавайте водата“)

— Кристиан Блаша, шефа на СВ News^[3] (виждате го всяка неделя вечер по М6 в емисията за реклама на Томас Херве „Culture Pub“)

— Ерик Тонг Куонг, както и името му го издава — Президент на Euro RSCG Babinet Erra Tong Cuong (брутната печалба не е комуникирана, агенцията на Евиан „Избрана за извор на младостта от вашето тяло“, на Пежо „За да бъде автомобила винаги удоволствие“, Канал+ „Докато гледаме Канал+, поне не седим пред телевизора“)

— Беноа Деварие, създател на Devarrieux-Villaret (19, 21 милиона брутна печалба, агенцията на Credit Lyonnais „Вашата банка ви дължи сметки“, на Volvic „Водата на Volvic е шанс“)

— Бернар Бюро, вицепрезидент на Ogilvy&Mather (72 милиона брутна печалба, агенцията на Perrier „Водата, въздуха, земята“, на Ford Ka „Мислим само за Ка“)

— Жерар Жан, един от създателите на Jean-Montmarin (агенцията на Yop, „Годините на Yop“, на Teisseire „Не трябваше да ги лишавате от Teisseire“, Herta „Да не подминаваме простите неща“)

— Жан-Пиер Барбу, един от Творческите Директори на BDDP@TBWA (127 милиона брутна печалба, агенцията на McDo „McDo, за най-близките хора“, на SNCF „На нас се пада честа да ви накараме да заобичате влаковете“, 1664 „Четири цифри по-силни от думите“)

— Кристиан Винс, Генерален Изпълнителен Директор на групата DDB, агенцията на Volkswagen „При все това е лесно да не се подведеш“, на FNAC „Подстрекател от 1954 година“, на Badoit „Може ли да си представите да седнете на масата без Badoit?“)

— Бернард Сюше, основател и президент на LoisXIV (агенцията на Audi „Външният вид е създаден за да бъде надминат“, на Regina Rubens „Дишайте, вие сте жена“, на Givenchy „Малко по-надалече от безкрайността“)

 

 

Присъства още Бзз, така наречен, защото си издейства от всички къщи за кинопродукция безплатни пътувания до острова на Мухата (където и да се появи, всички го посрещат с едно бръмчене, всичките му колеги почват да бзззззз-кат, смешно, но интересно, че на него хич не му е до смях).

 

 

Присъстват още всички тези добродушни чичковци, леко изтърбушени, които преди двадесет години са имали две-три смешни идеи и от тогава живеят от това. Един от тях построи цялата си кариера, като продаде на различни клиенти един и същи слоган: „Чорапът, това е Kindy“, „Сиренето, това е Kiri“, „Какаото, това е Banania“, „Часовникът, това е Kelton“, „Обувката, това е Bata“… Всички се напъвате да изглеждате развеселени. Да се забавляваш, е все едно да се самоубиеш, само че може да го правим всеки ден. Ако някой произнесе името на Мароние, Чарли и ти, веднага пускате подходящата скърбяща физиономия „ах, ахххххххх, ах, не ми се говори, той толкова ни липсва, знаеш ли, че още получаваме поща за него, каталози на ImageBank на негово име, ама да ги вземат дяволите, могат поне да си актуализират досиетата, цялата професия е в траур, и без това с Кан е свършено… След шорт-листа, ще се видим в бар Мартинес?“

 

 

Шорт-листа представлява 100-те най-добри клипове (измежду 5000 кандидата) избрани от журито. Вие също присъствате с вашата „Слабѝна, it’s so good when it comes in your mouth“. Журито, съставено от японски, английски, немски, американски, бразилски, френски събратя, счете сцената за толкова дръзка, че я запомни, въпреки няколкото подсвирквания от публиката. Вие изпратихте Догма версията в последния момент, след като я бяхте излъчили в 3 през нощта по канала Jimmy. Така че, юридическо погледнато, тя се води за истинска кампания, нищо, че клиентът никога не я е виждал, а публиката не я познава (за отмъщение, „безполезната“ версия се излъчва максимално по ТФ1, върти се всяка вечер с новия си супер: „СЛАБЍНА. ВСЕКИ ИМА НУЖДА ОТ ДОЗА ЛЕКОТА“, естествено, ненужно е да се споменава, че тука тя не стигна дори до втория кръг). Тамара трябва да се присъедини към вас утре, ще е прекрасно ако все пак спечелите награда още на първия месец след назначаването ви като шефове на Rosserys & Witchcraft Франция. Ще се качите на сцената, ще бъдете цитирани в пресата, по телевизията: „Франция, винаги последна, много след другите западни страни, в творческата си изява в областта на рекламата, все пак успя да вземе наградата Lion d’Or за Слабѝна на Мадон, подражанието на порнографски филм на агенцията Rosserys & Witchcraft, която съвсем на скоро назначи дуо на поста Творчески Директор.“ В Strategies, ще публикуват вашата снимка със следния коментар: „Трябва да подкрепяме ентусиазма, който ни чака на утрешния кръстопът“.

 

 

Откъси от разговори на понтона за водни ски Маджестик, между хора, които се поздравяват:

— D’ior е адски скучен.

— Гледа ли клипа със зайчето, което скача на ластик?

— А този на Megane със спирачките, които изкривяват конете?

— Carton. То-тален ме-тал.

— Новият клип на Гондри за Air France е прекрасен.

— Не мога да кажа същото за новите Diesel, доста са воднисти.

— Кампанията на Tag Heuter е такава драма.

— Обаче последните клипове на Pepsi, ми скриха шапката.

— Какво мислиш за клипа на Kiss FM с големия негър, който си пее в колата?

— Telmor. Over the top.

— Норвежците пак ще оберат всички награди.

— Ще има овации на крак за педераста, който сваля мацката.

— Истинска идея.

— Видя ли двамата пичове в сауната. Мирише на злато от сто метра.

— Обожавам твоята Слабѝна, жалко, че няма животни в клипа, кучета, котки, адски канско е.

— Знаеш ли, че бащите ни за малко да станат съдружници?

— Така ли? Да се целунем. Как се казваш?

— Натали Лицемерка.

— А, аз съм този, който обожава да бъде нагъл… Сбръчкана усмивка.

— Само едно ще ти кажа, ако не си с мен, ти си срещу мен.

— Ай! За миг си помислих, че си сериозен!

— За мен вече всичко свърши. През зимата ще съм в Южното полукълбо.

— Видя ли жалката ни Слабѝна?

— Uberfashion.

— Обожавам идеята, изпълнението не ме кефи.

— Не бе честно, харесва ли ти или не?

— Между „харесва ми“ и „не ми харесва“ по-скоро е „не ми харесва“.

— Престани, имунно-депресант съм.

— Не бе, майтапя се. Честно, страхотен е. Само че трябваше да запазите слогана на френски, с „it comes in your mouth“ прекалено натъртвате на играта на думи.

— Надали. Богаташите са такива пуритани, че всички ще гласуват „за“. Ако има нещо за ебане, те го намират адски дръзко, защото са неспособни да го начукат в собствените си къщи.

Палецът нагоре.

— Ония ден бях на някакво събрание и клиентът ми казва: „харесва ми, но трябва да прибавиш днешност“, а аз знаеш ли какво му отговорих? „Може би и малко утрешност?“.

— В училищата по търговия няма как да се научиш на вкус.

— Във всеки случай, винаги е по-добре да кажеш „обожавам те“, отколкото „не мога да те понасям“.

— Върхът на сладоледа е онзи клип с пича дето пее „get up… ah“ чакайки ден след ден колата да мине.

— Не съм го гледал. Ще ми изпратиш ли касетката?

— Адски е фокусиран върху продукта и в същото време запазва идеята чиста.

— Прекалено въздухарско.

— Да, ама е прекалено хетеро.

— Не мога да повярвам, че и Nike са в шорт-листа, при положение, че тестимониала на Хълк излезе.

— Със сигурност японците нищо не са чатнали.

— Порно Слабѝна, и все ви стиска.

— Толкова е тъпо, че…

— Ще има клане.

— Чу ли за последния на Тони Кей? Поискал е да му построят тунел с 600 златоперки, заковани по стените и дори не го е ползвал.

— Ще лансирам нова медия, трябва непременно да си поговорим, казва се „магалог“, нещо между магазин и каталог.

— Защо не го кръстиш „катазин“? Повдига очи към небето.

— Как е Софи?

— Чака бебе.

— Стига бе! Колко интересно. Аз чакам канапе.

— И-чао.

Ето и Матийо Кокто, бивш старши копирайтър в BDDP, който се лансира в правенето на Интернет сайтове.

— И-добър ден. Как върви малкия ти и-бизнес?

— И-уеспс. Спечелих си около и-200 милиона за шест месеца.

— Ама какво и-правиш и-тука?

— Имаме нужда от вас. Трябва ми реклама за да се разчуят моите лайнарски сайтове, и банери вътре за да финансират построяването им. Новата икономика не е хич нова. Както старата, тя съществува чрез рекламата.

— Ще ти кажа нещо: след като нашия успех отврати публиката от рекламата през 80-те, той ги накара да повярват, че през 90-те бяхме демоде, и задминати от Интернета през 00. А всъщност никога не сме били по-powerful.

— И-добре. Нямам много е-време за да си и-бъбря с вас. Трябва да се отбия в интернет клуба на плажа, за да си проверя пощата. Хайде, и-чао.

— Bye-bye.com!

А през нощта, в Страната на Циците, всички танцувате седнали в столчетата си, като инвалиди с парализирани крайници. Модата идва от Ню Йорк: там кметът до такава степен е ограничил разрешенията за клубове, че всички нощни птици се срастват с баровете, където е забранено да се танцува. В Spy, Velvet, Jet, Chaos, Liquid, Life се слуша хаус много тихо, като се задоволяват да махат с ръце, без въобще да стават от табуретките си. И сега модата премина през Атлантическия океан. Счита се за адски вулгарно да станеш и да танцуваш на подиума. В целия свят, важното при всичкия този шум е да си останеш седнал за да не изоставаш от модата. В канската, дискотека бързо разпознавате местните по това, че танцуват със суровите красиви момичета, хилейки се като маймуни, а през това време рекламистите остават седнали на столчета, сърбайки бутилките си, за да покажат на събратята си, че пристигат от Ню Йорк. Вие с Чарли нарочно ставате от масата по десет пъти за да отидете до кенефа, изчаквате пет минути и се връщате разрошени, подсмърчайки, като пиете големи чаши вода и се чешете по носовете, за да накарате японците от Дентцу да си помислят, че имате кокаин, а пък те — не.

 

 

Този път, имате усещането, че се намирате във филм на Дейвид Линч: зад една облагородена приветлива привидност се крие едно тъмно измерение, едно тайно насилие, една съсипваща лудост, която ви кара да се усмихвате още по-широко.