Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (35)

1.

ВИЕ СЕ ПОЧУВСТВАХТЕ странно, прибирайки се в Рос, като победители. Първо агенцията се премести: старият параход изгни и вие го оставихте да потъва, сега площада Марсел-Семба в Булон-Бийанкур^[2] прилича на безлюден кораб, с обезсърчени докове, облечени в рап дрехи, пускащи котва пред McDo. За да построите новите си бюра, 300 метра по-надолу, вие срутихте стария завод, който беше там за да издигнете абсолютно същия, естествено без да знаете защо (срутване на амианта, некомпетентност на архитекта? може би и двете?). Двадесет метровият комин минава по дължина на сградата като фалос от тухли. Той все още не пуши, поне за сега.

Вие достатъчно се наслаждавате на професионалното издигане. Тероризираните погледи на 300 нео-служители. Нимфоманските устни на бивши безчувствени гаджета. Промяната в тона на шефовете отсега нататък ваши подчинени. Приятелството, колкото искрено, толкова и ненадейно на тези, които изведнъж се представят за ваши стари приятели и съучастници. Почитта е упадък. Въпреки това, Чарли и ти, изпитвате скромен триумф. Събирате цялата агенция и изнасяте следната реч:

„Скъпи колеги, идеята да ни назначат за Творчески Директори на агенцията е толкова неприлична, че ние нямахме друг избор, освен да приемем предложението на Жан-Франсоа. Изисква се повече смелост да приемем, отколкото да откажем. Готови сме да се сблъскаме с една трудна задача: първо, защото никак не е лесно да поемем ръководството след такъв гений като Марк (тук вие оставате да минат четири секунди и една десета разчувстваща тишина), и второ, защото ние самите сме рекламисти с рекламофобия и заедно с вас ще трябва да преодолеем този парадокс. Рекламата замърсява и наш дълг е да измислим екологична комуникация. Ние се чувстваме, следователно вие също, задължени да сме интелигентни, от уважение към потребителя. Край на лишените от смисъл картинки върху пропилени филмови ленти! Ние сме решени да отворим вратите на агенцията за нови творци: неизвестни автори, прокълнати поети, отхвърлени от сериали актьори, ъндърграунд дизайнери, режисьори на порнофилми. Дойде време за рекламата да се свърже с авангардното движени на епохата си. Рос трябва отново да се превърне в експериментална лаборатория, както бе в началото на нейното създаване; ние ще се опитаме да бъдем на нивото на творческата амбиция, която винаги е била цел на тази фирма.

Ще започнем с някои символични мерки (които влизат в сила моментално): първо — високоговорителите ще пускат постоянно песента: «Ти си OK, ти си bath, ти си in» на Ottawan, която също така ще бъде официалната телефонна мелодията. Телефонистките и секретарките на входа ще бъдат голи до кръста. Всички презентации пред нашите клиенти ще бъдат представяни от актьори, специално подбрани от кафетата-театри, акомпанирани от руски оркестър, за да има повече атмосфера. Всички работници на Рос, ще трябва да се целуват по устата, за да си казват добър ден. Всички от творческия отдел ще бъдат снабдени с камера Sony PCI, за да могат да заснемат, която картинка им хареса.

Ще трябва да намерим първородната невинност, детското изкуство. Нека не спираме да бъдем УДИВЕНИ. Трябва да спрем тази самозадоволяваща се система, да учудваме, като променяме правилата на играта, иначе няма как да се доберем до хората: хвърляме парите на нашите клиенти през прозореца. Никога не забравяйте — и с това ще приключим — че сте тук, за да се забавлявате, и че забавлявайки се, имате шанс да забавлявате и нашите купувачи. Новият девиз на френския отдел на Рос е от сър Терънс Конран: «Хората не знаят какво искат, докато не им го предложим.» Той ще бъде гравиран над входната врата още утре сутрин. Благодарим ви за вниманието и нека веселбата започва!“

Ръкоплясканията бяха захранващи, макар не съвсем спонтанни. Вие поканихте вашите 300 подчинени на по чаша в барчето на конферентната зала. След като се бяха насрали от страх, наемниците на фирмата почти повярваха в промяната. Оставаше ви само да ги разочаровате на бавен огън, преди да изчезнете както вашия предшественик (който беше оставил в бюджета дефицит от 20 милиона).

В аджендата си на изтъкнати нови модерни шефове вие си записвате важните неща за правене, които ще ви направят известни:

„11:00 часа: да бъда любезен с някой незначителен служител.

13:30 часа: да мисля да помисля.

15:15: да назова някой с ниска заплата по име (да взема информация от директора на отдел човешки ресурси).

17:10: да се поинтересувам за здравето на болната дъщеря на някой подчинен (трябва да има свидетел).

19:00: да се усмихна като си тръгвам.“

Към края на въвеждащия ви коктейл, Чарли беше организирал изненада за всички старши творци: вечеря „Чубака“. Облякохте орангутанските костюми, преди да отидете да вечеряте в частна зала, при Лаперус, където дванадесетте наети момичета правеха челна стойка голи, с разкрачени крака, за да можете да дегустирате стридите, поставени върху техния секс. Ах, този Чарли — имаше неоспорим метод за вътрешна мотивация.