Метаданни
Данни
- Серия
- Сода-слънце (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Сода-Солнце, 1965 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- , 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- analda (2018)
Издание:
Автор: Михаил Анчаров
Заглавие: Синята жилка на Афродита
Преводач: Маргарита Лечева; Освалд Лечев
Година на превод: 1973
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1973
Тип: сбоник романи
Националност: руска
Печатница: „Димитър Благоев“ Пловдив
Редактор: Недялка Христова
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Художник: Йордан Вълчев
Коректор: Бети Леви; Трифон Алексиев
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4480
История
- — Добавяне
Това е демагогия
Как е могъл да прелъсти началството, никой не знаеше, но фактът си е факт — този човек, нямащ нито научни знания, нито публикувани трудове, нито поне сериозна подготовка, в момента на нашето завръщане работеше като научен сътрудник в института. За какви толкова заслуги го бяха назначили при нас, беше непонятно. И затова стана подозрително. Плъзнаха слухове. Мненията се разделиха. Тръгнаха най-невероятни слухове. Едни го смятаха за таен сектант, други — за работник от ОБХСС, дошъл на ревизия. А Ноздрьов, приятелят на Собакевич, дори пусна слух, че бил Наполеон. А само аз знаех нелепата истина.
Началникът на отдел кадри, когото никой не беше виждал да се смее, въпреки че винаги учтиво се усмихваше, веднъж тресейки се от сдържан смях и избърсвайки сълзите си, ми каза:
— Клоун.
— Кой?
— Цирков клоун. Последното му място на работа е циркът.
— Но вие се смеете — казах аз.
— Ами че как да не се смея? Погледнете каква снимка донесе за личното си дело.
Обикновена снимка 4,5 на 6, а на нея една наплескана маска. Задъхах се.
— Ама успокойте се, Владимир Андреевич — каза началникът на отдел кадри. — Той после донесе истинска снимка. А тази си я оставих за спомен.
— Какво общо има тук снимката?! Веднага отивам при директора. Превръщате науката в някакъв цирк.
— Именно цирк, Владимир Андреевич. Само че нищо няма да излезе. Лично разпореждане на директора.
Той говори още нещо, но аз не го слушах.
Ето разговора ми с директора:
— Знам, Владимир Андреевич. Знам. Пийнете си сода…
— Благодаря.
— Кажете, Владимир Андреевич, може ли според вас, например депутат от Съвета да бъде клоун?
— Не знам. Според мен е нелепо.
— Браво. Имаме еднакви възгледи. Това ме потиска.
— Така ли?
— Точно така отговорих на въпроса му. Точно така. А той каза: „Ако клоунът прави изкуство — може, а немарливите трябва да се гонят, дори и да са археолози. Пита се, може ли един клоун да бъде учен?“ Имате ли възражения, Владимир Андреевич?
— Имам. Това е демагогия.
— Тогава прочетете това. Поседнете. Само шестнадесет странични са.