Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сода-слънце (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сода-Солнце, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Михаил Анчаров

Заглавие: Синята жилка на Афродита

Преводач: Маргарита Лечева; Освалд Лечев

Година на превод: 1973

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Издателство „Христо Г. Данов“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1973

Тип: сбоник романи

Националност: руска

Печатница: „Димитър Благоев“ Пловдив

Редактор: Недялка Христова

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Художник: Йордан Вълчев

Коректор: Бети Леви; Трифон Алексиев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4480

История

  1. — Добавяне

Това е демагогия

Как е могъл да прелъсти началството, никой не знаеше, но фактът си е факт — този човек, нямащ нито научни знания, нито публикувани трудове, нито поне сериозна подготовка, в момента на нашето завръщане работеше като научен сътрудник в института. За какви толкова заслуги го бяха назначили при нас, беше непонятно. И затова стана подозрително. Плъзнаха слухове. Мненията се разделиха. Тръгнаха най-невероятни слухове. Едни го смятаха за таен сектант, други — за работник от ОБХСС, дошъл на ревизия. А Ноздрьов, приятелят на Собакевич, дори пусна слух, че бил Наполеон. А само аз знаех нелепата истина.

Началникът на отдел кадри, когото никой не беше виждал да се смее, въпреки че винаги учтиво се усмихваше, веднъж тресейки се от сдържан смях и избърсвайки сълзите си, ми каза:

— Клоун.

— Кой?

— Цирков клоун. Последното му място на работа е циркът.

— Но вие се смеете — казах аз.

— Ами че как да не се смея? Погледнете каква снимка донесе за личното си дело.

Обикновена снимка 4,5 на 6, а на нея една наплескана маска. Задъхах се.

— Ама успокойте се, Владимир Андреевич — каза началникът на отдел кадри. — Той после донесе истинска снимка. А тази си я оставих за спомен.

— Какво общо има тук снимката?! Веднага отивам при директора. Превръщате науката в някакъв цирк.

— Именно цирк, Владимир Андреевич. Само че нищо няма да излезе. Лично разпореждане на директора.

Той говори още нещо, но аз не го слушах.

Ето разговора ми с директора:

— Знам, Владимир Андреевич. Знам. Пийнете си сода…

— Благодаря.

— Кажете, Владимир Андреевич, може ли според вас, например депутат от Съвета да бъде клоун?

— Не знам. Според мен е нелепо.

— Браво. Имаме еднакви възгледи. Това ме потиска.

— Така ли?

— Точно така отговорих на въпроса му. Точно така. А той каза: „Ако клоунът прави изкуство — може, а немарливите трябва да се гонят, дори и да са археолози. Пита се, може ли един клоун да бъде учен?“ Имате ли възражения, Владимир Андреевич?

— Имам. Това е демагогия.

— Тогава прочетете това. Поседнете. Само шестнадесет странични са.