Михаил Анчаров
Сода-слънце (3)

Той беше научен сътрудник

Ненапразно го изгониха от експедицията, когато, след като работи един месец безплатно и само се храни около общия огън, изказа тази фантастична идея. Собствено, изгониха го само защото тази идея, след като веднъж беше изказана, придоби странна притегателна сила. Започна се някаква дяволщина. Моите сериозни съвременни момчета, на които дори Хемингуей започва да им се струва остарял, изведнъж започнаха да се интересуват не от разкопките на могилите, а от древни книжни глупости, мъчейки се да намерят в тях някакви признаци на онова, което е послужило като реална първооснова за създаването на нелепия и страшен образ. В разговорите по време на зеления чай и стопленото задушено се появиха имената на Сведенборг, Яков Бьоме. Когато отначало на шега, а после с някакъв нервен смях се споменаваха магьосници, огнени духове, змейове и дракони, аз все още търпях. Кой не обича приказките? Археологът има нужда от фантазия не по-малко от математика. Фантазията е хигиена на мозъка, освен всичко останало. Нека се развличат, мислех си аз, нека си почиват от логиката. Ала когато това започна да преминава всякакви граници, когато Валя Медведева, спокойно момиче, изведнъж заяви, че би трябвало да се свърже понятието „дявол“ със запазилите се, може би, екземпляри допотопни животни, когато Паша Биденко й възрази, че на дявола се приписва дълбоко познаване на човешката природа и затова за негов прототип би могло да послужи само разумно същество, разбрах, че е време да свърша всичко това.

Знаете ли какво, скъпи мой — му казах аз. — Оставете ни на мира и си вървете по пътя.

Той си тръгна по пътя точно както и дойде. Усмихна се и се отдалечи от огъня, оставяйки след себе си леко зашеметяване и непонятна мъка.

Разкопките продължаваха успешно. Бяха намерени следи от висока материална култура. Натъкнахме се на пазарен площад, на древни чаршии, на оръжие. Много сандъци с предмети на материалната култура, прономеровани и обвити в цигарена хартия, откараха нашите всъдеходи и с настъпването на студовете експедицията прекрати работата в полето и се върна в Москва, за да систематизира и опише намереното.

А в Института по археология при Академията на науките срещнахме него. Той беше научен сътрудник.