Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (5) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Спомени за високите върхове

Прозорците на къщата в кв. Драгалевци край София, където Анемари живее от 1985 г., гледат към високите склонове на Витоша, чийто Черни връх е заснежен от ранна есен до късна пролет. Един незаглъхнал спомен от детството я беше накарал да предпочете тази част от подножието на планината, която има прилика с природата на родното й място в Швейцарските Алпи — Иворн. Двете стаи под широката козирка на покрива тук така много напомнят трите тавански стаички на къщата „Мравуняк“, че понякога й се струва — десетилетията между детството и старостта не са минали; времето е изпълнено с обещания за добро бъдеще като утрините в Иворн.

Леглото в голямата стая, където гостите на Анемари се събират на чаша кафе без кофеин, е покрито винаги с голямата пъстра завивка от лен, наследена от баща й д-р Артур Браунс, след участието му на Балканския фронт по време на Първата световна война. Тя е пожелала тази скъпа реликва от малкото вещи, останали от спомените за него. На стената над леглото е снимката му като военен лекар, все пак имал щастливата участ да се завърне при младата си съпруга Марта. До неговия портрет в рамка е рамката на друга увеличена снимка, избеляваща от слънчевите лъчи. Тя е правена през 1928 г., когато цялото потомство на проф. Август Форел, бащата на Марта, е пристигнало на 80-годишния му юбилей в Иворн. Професорът изглежда щастлив: до него е неизменната спътница в живота му, която той е нарекъл „мой неугасващ слънчев лъч“. От брака си с 16-годишната Емма Щайнхал през 1833 г. Август Форел има двама сина и четири дъщери — Едуард, Инес, Оскар, Марта, Дейзи, Сесил. На осемдесетгодишния юбилей на професора те са вече със своите многобройни деца, така че дядо Август е богат на бъдещи поколения.

Върху стария скрин в квартирата в Драгалевци в елегантна рамка е снимката на Марта Браунс-Форел. Около 50-годишна, с напълно побелели коси от личната драма на живота й, тя изглежда толкова лъчиста и жизнена, като че най-доброто й предстои. До нейната снимка в друга малка рамка е един от най-популярните портрети на Абдул Баха. През 1920 г. проф. Август Форел приема бахайската вяра. Върху надгробния камък на Марта от 1948 г. е изписан свещеният знак на вярата: „най-святото име“… От петте деца на сем. Браунс Анемари е най-предана последователка на вече световната бахайска религия. Затова на друга снимка върху скрина се вижда снимка — спомен от срещата в Хайфа през 1992 г., когато на това свещено за бахаите място са поканени рицарите на Бахаулла, разпръснали искрата на неговата вяра в страни, където името на персийския благородник е било неизвестно…

Стаята за гости в кв. Драгалевци като че ли е населена с романтиката на непреходна духовна любов от четири поколения. Някои семейни реликви Анемари е донесла от Германия в България. Във витрината на бюфета се вижда ваза с антикварна стойност от китайски порцелан, наследена от баба Емма Форел. Върху вазата е инкрустирано мотото „Най-силна от тях е любовта“. На малка маса пред прозореца с изглед към Витоша има свещник с три свещи, запалени винаги по време на молитва преди първата глътка кафе. На поканените гости, желаещи да слушат нещо повече за семейство Форел, Анемари разказва спомени, илюстрирани със снимки от хронологично подредените албуми в съседната малка стая. Тук първите портрети на нейните прародители по майчина линия са от 1717 г., а живите й спомени за Иворн и семейства Форел са романтични като снимките от 30-те години на XX век., когато вече е девойка, тя често пътува от Германия в Швейцария при баба и дядо. Проф. Форел купува къщата в Иворн през 1898 г., когато е навършил петдесет години и се е оттеглил от активна работа в Цюрих. Понеже новият дом в подножието на Алпите има не само най-богатата колекция от мравки в света, но се е превърнал в привлекателен център за учени, хуманисти, интелектуалци — Емма Форел е дала име на къщата — „Мравуняка“. За годините в къщата на мравките (La Fourmiliere) от съзнателното си детство Анемари си спомня: „При дядо идваха гости от различни градове на Швейцария и от цял свят. Тук се говореше френски и немски. Двата езика бяха майчини за нас, децата на д-р Браунс, тъй като нашият баща беше немец, а майка ни Марта — родена във френската част на Швейцария. Дядо Август беше на възраст, но не се отказваше от своите занимания и от голямата страст да изучава, да описва живота на мравките. В Иворн той беше основал въздържателното дружество «Ложен», чиито членове се събираха всяка седмица и говореха за това, как най-успешно може да бъде лекуван алкохолизмът. В «Мравуняка» понякога идваха важни особи, с които нашият дядо се отнасяше приятелски, но без излишни реверанси, показващи сервилна почит към личността. Това наследство — да уважаваме и помагаме на всеки човек, независимо от неговото обществено положение, той завеща и на нас… Макар че не беше особено музикален, винаги се гордееше, когато ние с баба Емма свирехме на пиано класическа музика на четири ръце… Помня, че по време на хранене на масата пред нашия дядо винаги имаше везна, защото той претегляше всичко, което поемаше, с точност до грамове. Когато известният художник Кокошка дойде да нарисува дядо, той много се впечатли от строгия хранителен режим на своя модел Форел. Неслучайно е описал примера с везната в своите разкази…

Когато отивах в Иворн, живеех в една от малките тавански стаички за децата. Това беше неотразима романтика на спокойствие и мир! Баба беше толкова кротък човек, че птиците идваха да кълват трохи от ръката й. За мен това беше изключително, защото птиците не отиваха при друг човек, само при нея!

Когато страдах от бронхиална астма, дядо реши да ме лекува с хипноза. Това беше тема на един от неговите научни трудове, опитваше се да ме въведе в хипнотичен сън, за да повлияе лечебно на болестта. Моето съзнание обаче се съпротивляваше; не исках да заспивам, за да мога да чуя и разбера какво ще се случи със сеанса по-нататък. Не беше честно от моя страна, ала детското ми любопитство непрестанно се разгаряше. Изглеждах заспала, а всъщност на живо и будно слушах спокойния, добронамерен глас на дядо… В крайна сметка бях излекувана. Може би от сеансите на дядо Август, или от грижите на баба Емма, която обгръщаше с търпение, любов и внимание всички около себе си!“

След смъртта на проф. Форел през 1931 г. името му е включено в световните енциклопедии, образът му се свързва и с портрета му върху 1000-франковата банкнота на Швейцария…