Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (29) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Разходка край езерото

Момка Стефанова не беше излизала от жилището си в София близо шест години. През 1994 г., когато паднала и счупила крака си в тазобедрената става така, че оттук насетне можела да се движи само с проходилка за инвалиди — за нея светът сякаш престанал да съществува. До тези свои 66 години не беше успяла да създаде семейство, а тридесет години е работила като началник в отдел „Труд и работна заплата“ на тъкачната фабрика в столицата… В трудните години след 1990-а, когато любовта между хората оскъдняваше и добротата се считаше за сантиментална илюзия, никой не се чувстваше длъжен да полага грижи за една жена, която няма собствено жилище, а парите едва й стигат за парно. От хоспис „Милосърдие“ получаваше храна два пъти седмично; веднъж в месеца някой доброволно почистваше жилището й; но да се наема такси за една нейна разходка — не беше по възможностите на хора от нейното обкръжение, тъй като те едва смогваха да си купят билети за градския транспорт. Пък и Момка беше станала специален характер: никой не се наемаше да й достави удоволствие.

Когато Анемари разбра за тази жена, отсъди категорично: „Ще отидем с моята кола на разходка!“. Беше лятото на 2000 г. Времето до есента мина почти неусетно, когато през октомври Момка имаше рожден ден… Нощта преди излета не спа от вълнение; мислеше как ще влезе с проходилката си в колата; как ще излезе и ще върви пред много хора… От всички възможни места, които й предложихме с Анемари, тя избра разходката да бъде край езерото в Панчарево, на 15 км от София.

В уречения час малкото червено „Тико“ на Анемари спря пред входа на блока в жк „Дружба“ 1 и след половин час потеглихме. Като долови въодушевлението, с което Момка се радваше на всичко, видяно по пътя, Анемари я попита с неудобство: „Вие наистина ли не сте излизала от жилището си шест години?“ Момка още по-смутено отговори: „Да“. Да живееш толкова време без стремеж да разбереш какво става с живота навън, и да съдиш за света само от новините по радиото, е доброволен затвор. Но Момка знаеше, че хората оцеляват много трудно и тя няма право да изисква лукса някой да й подари пътуване.

Когато стигнахме до паркинга на езерото край Панчарево и спряхме до цветната градина, Момка не можа да сдържи радостния си вик. В този момент приличаше на дете, което иска да проходи, но се страхува от първите стъпки, защото светът е голям. При разходката по брега с многобагрени есенни дървета Анемари разказа, че е родена в Швейцария и като девойка е плувала във водите на Женевското езеро. Момка я прекъсна нетърпеливо:

— Швейцария е страната, която най-много харесвам, макар че никога не съм ходила там. Гледала съм албуми, ти си първата, която ми разказва на живо.

Анемари сега започна от „Къщата на мравките“ и своя дядо Форел. После на трите родни езика — френски, немски, български, каза една молитва за подкрепа и помощ от сборника с бахайски молитви. Когато взе да говори за Бахаулла, Момка отново я прекъсна с въпрос: „Какво общо има Бахаулла с Христос?“ Анемари започна да обяснява общото между тях като пратеници на Бог. Момка не вярваше в живота на душата в отвъдния свят, затова въздъхна от красотата на езерото с гребни лодки и риболовци по брега:

— Погледнете колко е хубаво! От години не бях идвала тук, затова много благодаря за тази радост.

Обядвахме печено пиле в малкия крайпътен ресторант и продължихме да говорим. След два часа отново се натоварихме в колата на Анемари и тръгнахме по обратния път към София. По двете страни на шосето производители на картофи предлагаха своята стока. Момка непринудено се загрижи, че е добре след време да си купи картофи за зимата поне пет килограма. Анемари спря стотина метра по-натам и двете избраха едно чувалче с 15 кг картофи. Момка се зарадва и притесни:

— В момента нямам пари, но като отидем вкъщи, ще Ви ги дам.

— Не, не, няма нужда, аз Ви ги подарявам. Като хапвате, ще си спомняте за мен…

— А аз какво да Ви подаря? — поиска да се реваншира тя.

— Вие ми подарихте удоволствието да бъда с вас на разходка — отвърна й Анемари.

Като се прибра в жилището си, Момка се обади на няколко свои близки по телефона. Силно възбудена от преживяването, тя им разказа, че е била на разходка край езеро, което много прилича на Женевското. Каза също, че на разходката я е извела жена, родена в Швейцария и която е плувала във водите на Женевското езеро… Никой не повярва на тези думи — как от Швейцария ще дойде жена, за да води на разходка една отдавна забравена работничка от тъкачна фабрика? Но когато на другия ден дойдоха в дома й и видяха картофите, всички се увериха, че тази история не е измислена. След шест години търпение Момка наистина беше почувствала, че наистина е отишла до Женевското езеро.