Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (26) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Мариана Еклесия

Заглавие: Живот за вярата

Издател: „Кармел“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: биография

Националност: Българска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Юлия Байчева

ISBN: 954-9542-10-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2453

История

  1. — Добавяне

За доброто представяне на България

Уте Хаман от Франкфурт на Майн не беше посещавала България, а вече я харесваше заради няколкото приятели българи, живели в Германия, както и от разказите на Анемари Крюгер. Уте беше разглеждала много албуми със забележителности, ала когато пристигна в София в края на февруари 2002 г. и посети някои градове, красотата на природата й се стори по-пленителна от познатото на снимките. Да, и хората тук бяха добри като онези, които беше искала да види; и намерението да учи български език се ускори, защото всеки човек, харесал една страна, вече иска да я открие за мнозина. Даже немската гостенка реши, че ще опита да изпраща туристи от Германия в България! Но как да провокира техните желания в сравнение с рекламите на други туристически европейски фирми? Тя бързо се досети, че може да показва филми от България, за да привлече вниманието към екзотиката, миналото, старинните занаяти и природни красоти. За целта поиска от Българската телевизия видеозаписи, които да показва при завръщането си във Франкфурт… Даже направи опит да „осинови“ две безпризорни български кучета, за които да се грижи и те да й напомнят за България, докато дойде отново с малка групичка… Но нали прелестните картини на човешкото въображение невинаги се оживотворяват в действителността, за отвеждането на българските кучета Уте срещна немалко трудности от формален характер, а от Българската телевизия отговориха по телефона, че ще направят справка за филмите, които могат да предложат.

Когато в студения следобед на ранния март Анемари и Уте отидоха в централния офис на ул. „Сан Стефано“, едно от направленията на телевизията предложи най-разнообразни по съдържание български филми, които можеха да се предоставят за ползване на немската телевизия или на частни лица. За голяма изненада обаче цената на един снимачен час се оказа толкова висока за чуждестранни граждани, че тази благородна идея на Уте се изгуби моментално! Анемари се опита да я окуражи, че парите не са по-важни от постигането на целта, но гостенката възрази — това е колкото цената на билета до Франкфурт и тя трябва да бъде разумна! Анемари се усмихна — както винаги, когато иска да победи с добро, и каза спокойно:

— Щом е за представянето на България, ще заплатя филмите аз! — Тя вече си представяше как няколко човека могат да бъдат спечелени за симпатии към тази страна!

— Не, Анемари, това е въпрос на принцип! Ще намеря начин филмите да бъдат изискани от Германия; на първо време ще показвам снимки и видеофилми, които сама направих…

И нали винаги доброто намерение побеждава, Уте тръгна за Германия препълнена с фотоси, албуми, идеи, които имаха за цел да пренесат част от красотите и духа на българската земя в нейната родина. Не само на нея — на много свои приятели и близки семейства, Анемари беше предлагала да посетят нейната трета родина, за да се уверят в думите на Бахаулла: „Земята е само една страна, а всички хора — нейни граждани“.