Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (21) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Отворените врати на Молдавия

В ранната пролет на 1996 г. в новия Национален бахайски център в София се получава факс за г-жа Анемари Крюгер. В съдържанието се съобщава, че на 24 април с.г. в Кишинев ще се проведе Първият събор за избор за Национален духовен съвет на бахаите в Молдавия. От Анемари се иска отговор — желае ли да присъства на тази среща, как ще пътува до Кишинев, ако приеме поканата; каква класа хотел предпочита?

В нейния отговор няма колебание — с благодарност и нетърпение тя очаква да посети Молдавия за това голямо събитие; от София до Кишинев ще пътува със самолет, предпочита хотел средна класа.

Двадесет години са били необходими на Анемари, за да вкуси от плодовете на своите семена! На летището в Кишинев е посрещната като дългоочакван приятел, който не трябва да се крие и да прикрива томчето с бахайски молитви. Още в първите минути на пътуването към хотела Анемари вижда, че хората тук са все така открити и добронамерени, но явно са паднали веригите на страха от политическото и религиозното подозрение. Вратите на градските църкви са отворени, в тях спокойно влизат вярващи, поклонници, туристи. Тук Анемари със съжаление разбира, че Владимир Малай е тежко болен и навярно няма да присъства на събора. Но в Кишинев вече има нови, млади хора, приели бахайската вяра по сърце.

На 26 април още при откриването на конференцията е съобщено, че в залата присъства първата жена бахай, осмелила се още през 1974 г. да говори за бахайската вяра в Кишинев и така да посее първите семена на бахайските послания. Анемари се чувства неудобно, но е щастлива! Тя уверява всички, че този ден за нея ще остане незабравим дар, който ще пренесе чрез думи и чувства в България! На нея като на почетен гост и на един от признатите Рицари на Бахаулла се полага честта да поднесе на човек специална шепа пръст от Молдавия, която ще бъде пренесена за мемориалния паметник в Бразилия. За този наистина знаменателен, незабравим миг, тя разказва: „Когато поднесох пръстта, бях силно развълнувана. Трябваше да говоря на гостите и всички присъстващи, но се страхувах, че не мога да отразя чувствата си на радост, на благодарност към Бог, че съм свидетел на една нова истина за страната, където религията може вече да се преподава свободно. Тревожех се от това, че като говоря английски, навярно няма да ме разберат… Но когато се върнах на мястото си, една жена ме прегърна и се засмя: «Поздравявам ви, всичко, което казахте, беше чудесно!».“ За радост на гостенката и Владимир Малай се появява на срещата, макар за 10–15 минути…

Не са много хората, изпитали възторг от високата чест на символа — да пренесат в шепи благодатна пръст за слънчевата земя на един далечен паметник, обзел надеждите и радостта на милиони хора по света — за мир! А как по друг начин — без сила и действие — би могла да се отрази по човешки и вярата за победата на Божията любов сред хората на тази земя?

Близки приятели на Анемари казват, че тя напомня майка с много деца, за които непрестанно се грижи: търси ги, обича ги, прощава им грешките, моли се за тяхното благополучие. Мъдростта й помага. От многото години живот е разбрала, че всяко начинание има трудности и изпитания, ала човек, когато е сигурен, че извършва полезно дело, не бива да пада духом! Анемари Крюгер знае, че няма право да каже „Не“ както за значимите, така и за по-маловажните събития от работата за бахайската вяра. Нейните чувства, мисли, пътища винаги са в много направления… И най-вече към някое от нейните деца, които не забравя и обича!