Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (36) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Мариана Еклесия

Заглавие: Живот за вярата

Издател: „Кармел“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: биография

Националност: Българска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Юлия Байчева

ISBN: 954-9542-10-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2453

История

  1. — Добавяне

Тази жена живее скромно, за да помага на хората…

Не зная как в този ден на 1991 г. се озовах в Народния театър на Плевен. Фоайето беше препълнено с мои съграждани, които не познавах лично. Всички слушаха превода от английски език на дъщеря ми Людмила. Говореше се за бахайска вяра, съвсем неизвестна за мен; и в този момент ми се стори кощунствено спрямо християнството, защото аз съм кръстена християнка и в града ни има много храмове. Въпреки това идеите на Бахаулла още тогава приех като нещо, за което съм мислила отпреди и съм се стремяла към такова бъдеще на единство… По едно време сред слушателите влезе жена на възраст, висока на ръст. Тя вървеше бавно, оглеждаше внимателно присъстващите и слушаше беседата. Веднага разбрах, че не е българка. Погледите ни се срещнаха, аз се усмихнах леко и кимнах с глава, а тя ми отговори с по-широка усмивка. Забелязах топлотата на очите й, вниманието към мен, непознатата. В края узнах, че това е Анемари Крюгер, която по-късно много пъти посещаваше нашия дом.

Преди седем години (1995 г.) дъщеря ми Людмила се разболя тежко. Ходихме в много болници, търсехме помощта на различни лекари, но състоянието й се влошаваше дори след операциите. Тогава Анемари Крюгер често я посещаваше в болницата или идваше в Плевен у нас, за да я утеши и успокои; да й даде кураж, че един ден отново ще бъде здрава… Месеци преди Людмила да почине, лекарите предложиха да приложат лекарство, което беше много скъпо и ние със съпруга ми не можехме да го купим без заем. Анемари каза да не се безпокоим — тя и д-р Стоянова ще го доставят. Наистина те изпълниха обещанието си, ала и това не помогна за спасяването на Людмила, която почина през април 1997 г.

Оттогава много пъти съм била свидетелка на щедрото, благородно сърце на г-жа Крюгер. Тя не е германка, тя е човек, който може да бъде всеобщ пример за човечност; живее изключително скромно, за да помага на нуждаещи се хора независимо от тяхната национална и религиозна принадлежност.

Приех бахайската вяра като нещо полезно за мен и необходимо за света. Вратите на нашия дом в Плевен винаги са отворени за бахайски приятели. Обичаме да ни гостува и Анемари Крюгер, която пазим в сърцето си като скъп човек.

3 юли 2002 г.

Елена Пешакова,

Плевен