Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (41) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Мариана Еклесия

Заглавие: Живот за вярата

Издател: „Кармел“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: биография

Националност: Българска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Юлия Байчева

ISBN: 954-9542-10-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2453

История

  1. — Добавяне

Вместо послепис

При откриването на изложбата в Дома на Съюза на архитектите в София на 9 септември 2002 г. Анемари пристигна с два уникални букета — единият с огромни слънчогледи, другият — с рози. Експозицията с фотоси от величествените тераси и гробницата на Баб в Хайфа беше подредена в зала 2, а в часа на откриването пристигнаха около 130 души. Някои от тях се изненадаха, че не са узнали по-рано за тази архитектурна забележителност на съвременността ни, която вече се счита за едно от чудесата на света. Терасите и градините в Хайфа бяха открити тържествено през май 2001 година, така че тяхната слава няма да закъснее в сравнение с други стари, вече известни световни центрове на религиозния култ.

Една приятелка на Анемари, която дълго не беше се срещала с нея, попита любезно: „Как сте Вие?“. Анемари замълча, като че търсеше най-верния отговор и каза силно: „Аз съм сама!“.

Никой в този момент нямаше право да опровергае думите й, щом тя считаше това за истина, но когато се оттеглихме от общата компания, си зададохме въпрос — сама ли е тя, или само така й се струва, защото иска да бъде все така дейна и енергична както допреди четири-пет години?

По време на изборите за Национален духовен съвет в София през април същата година, като разбра, че вече не е в състава на деветте члена, върху лицето й за миг се изписа огорчението на човек, отдалечен от бахайското дело. В следващия момент тя се засмя приветливо:

— Хората така са преценили, че аз вече съм възрастна и не мога да бъда толкова полезна, както преди. Радвам се, че в съвета се избират по-млади, бъдещето е в тях — каза след минути, когато някой изрази съжаление, че тя не е в състава на активното ръководство.

— Тя преминава на почетно служене — изказаха мнение по-близките й приятелки от години, които съзнаваха желанието й да продължи да работи за вярата.

Вероятно във всеки човек, който обича Бог, е заложен копнеж за трайна жизненост и полза за другите. Още преди осемдесетгодишния си юбилей Анемари казваше, че иска да отива при Него, защото е старица. Тази българска дума, която съчетава дълголетие, мъдрост, умора, спокойствие, разум, наистина хармонира с достолепието и работата на нейния съзнателен творчески живот, а също и с излъчването на нейното лице. Но малко преди да навърши осемдесет и пет, духът на Анемари е толкова силен, че много млади могат да й завидят! Тя все още бърза да изпълни всяко желание, отправено към нея: не е свикнала да върви бавно; не обича да боледува, защото това я прави неработоспособна; дразни се, когато й се налага да почива по-дълго; лута се в избора на пътека към онова място, където ще й бъде най-добре в бъдеще, без да пречи на никого.

Анемари не може да живее сама! Тя просто не може да живее в ограниченията на един малък кръг, защото духът й търси всеприсъстващо множество хора, обединени от любовта си към Бог. Тя иска да пътува в много и различни посоки; да носи известия, да организира срещи… Като противовес на желанието да се пресели в небесното царство, тя понякога казва, че има хора, които работят активно до деветдесетгодишна възраст — значи би трябвало да побеждава чувството за умора. Да, понякога годините й тежат, особено когато се изкачва по стълбите към квартирата си на третия етаж. Не иска гостите й да знаят, че се задъхва при бързане, затова признава: „Благодаря на Бог, че все още мога да се изкачвам сама!“. Въпреки че живее сама, Анемари не е самотна. Телефонните разговори, приятелите, бахайските срещи й осигуряват необходимото присъствие на желан, търсен човек. В критични моменти за здравето нейни приятели са й предлагали да живее с тях, но Анемари Крюгер казва, че е свикнала да живее сама, че не би желала да изпадне в безпомощност, която да изисква вниманието и грижите от други хора. Всеки разумен човек на възраст би искал това! Но засега тя има още много работа и време за обич на тази земя!

Край