Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (18) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Завинаги в България

Прехвърлил 80-те години, Атанас Кременлиев е среден на ръст, слаб, със запазена жизненост и усмивка на голямо дете. Повечето от приятелите му вече не са между живите; самият той няма собственост и наследници. Отдавна стои пред въпроса „Накъде?“, но се страхува от отговора. Анемари е динамична, слънчева, пълна с идеи, които трябва да осъществи. През 1983 г. тя прави чудесен подарък на възрастния Атанас — организира едно негово пътуване до западната част на Германия и до Швейцария! Независимо от развода си с Рупрехт Крюгер, Анемари знае, че той е единственият обичан мъж в живота й, на когото ще остане вярна. Но възможността да получи право на постоянно пребиваване в България чрез брак с добрия си приятел Кременлиев е най-подходящата за целта — да остане вярна на семейството си в Германия и същевременно да помогне в старческата самота на един интелигентен човек. Неудобство е голямата разлика във възрастта и външният контраст, но Анемари не страда от предубеждения. Става й приятно, когато нейната дъщеря Ангела, запознала се с Кременлиев, чистосърдечно оценява високо достойнствата на този човек. Такова ли е мнението и на други роднини, узнали намерението на Анемари да се омъжи за възрастния господин? Никой не е против приятелството й с него, но защо брак?… Като човек, който трябва да направи нова решителна стъпка, Анемари е раздвоена. Сега тя е уверена, че от Световния дом на справедливостта ще й помогнат да вземе правилното решение, затова от дома си в гр. Бад Мергентхайм на 11 октомври 1983 г. пише до Хайфа с въпрос — да сключи ли брак с Атанас Кременлиев? Отговорът не закъснява и оттам й пишат на 23 октомври, същата година поверително на същия адрес:

Бяхме дълбоко развълнувани да прочетем Вашето писмо от 11 октомври за свидетелството на Вашата преданост за Делото на Бахаулла и в непоколебимата цел да я представите в България. Колкото до това да се омъжите за Атанас Кременлиев, за да получите разрешение да останете в тази страна, това е въпрос изключително личен и Вие сама трябва да решите. Ако Вие и той наистина искате да създадете семейство, бахайската церемония ще бъде, разбира се, под юрисдикцията на Националния духовен съвет на бахаите в Германия. Както знаете, този съвет е запознат с процедурите по издаване на удостоверения в комунистически страни. Уверявам Ви, че ще се молим настойчиво на Свещения праг, умолявайки Бахаулла да Ви ръководи във вземането на това решение и да Ви помага в преданото служене на Неговата вяра.

Трябва да е било изключително вдъхновение за г-н Кременлиев да има възможността да посети приятели в Германия след толкова много години и да види Дома за молитви в Лангенхайн. Ние се радваме, че това е било възможно. Очакваме да узнаем повече за Вашето учебно пътуване до България и Румъния в тази връзка.

С любящи бахайски поздрави

Световен дом на справедливостта

Анемари продължава да обмисля своето намерение: за нея този брак не означава прекъсване на връзките с любимата втора родина Германия, още по-малко с децата и внуците й. Тъкмо напротив: необвързващ, но и лоялен, съюзът с Кременлиев й позволява свобода, каквато друг брак не би разрешил на нейната свободолюбива природа…

След уреждане на всички формалности по процедурата на 9 март 1984 г. в София Анемари Крюгер-Браунс подписва граждански брак с Атанас Кременлиев и приема фамилното му име. Кумове са Мария и Светослав Колеви, а като свидетел на бахайската церемония е един приятел от Австрия. Кратко време Анемари живее в квартирата на съпруга си, но скоро получават оборотно държавно жилище под наем в жк „Люлин“. Работлива, с чувство за ред и хигиена, стопанката бързо подрежда дома по свой вкус с надежда да го превърне в център за приятелски срещи. Уви, много скоро тя е изправена пред натрапчиво предизвикателство, което не може да приеме — в апартамента има толкова много хлебарки, че новодомците трябва да мислят за друго жилище!

Този път на помощ се присъединява приятелят Алфред от Германия, сключил брак с българка, живеещ в Драгалевци. Таванските стаички на голямата триетажна къща тук напомнят на Анемари нейната детска стая в „Мравуняка“ и сем. Кременлиеви се настанява през 1985 г. — само няколко месеца след огромната радост по удостояването на Анемари със званието „Рицар на Бахаулла“ за Молдавия.

Заедно с личния си багаж сега от Германия тя е успяла да пренесе бахайски книги, които се опитва да превежда за българските си приятели. За времето на краткия престой на сем. Кременлиеви в жк „Люлин“, близо до едно училище, Мария Колева е запомнила любопитна случка:

„Една вечер у нас пристигна Цанка, тогава близка на Атанас и Анемари. Носеше голям пакет, изглеждаше разстроена и когато влезе в апартамента, ни обясни, че това са бахайски книги, донесени от Германия, които има опасност да бъдат намерени от милицията! В училището щяла да идва делегация, та от два дни хората на реда проверявали околните сгради заради сигурността, случвало се е да влизат и в някои апартаменти…

Страхът, паниката от евентуален обиск бяха напразни, ала Цанка внесе напрежение с този багаж и ние го скрихме в мазето. След време върнахме книгите на Анемари. Милата, тя беше толкова търпелива към всичко и всички.“