Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (24) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Живот за вярата

В историята на религията има много имена на жени, отдали своя живот за разпространяване на вярата в Бог и Неговата любов. Някои девойки са угасявали въглените на плътските страсти и са оставали в пожизнено девство заради любовта си към Него; други — съпруги и майки, са възпитавали децата си в добродетели, богоугодни за чудесни дела сред хората; трети са давали живота си, за да останат верни на Него и да наследят вечен живот на душата в небесното царство. В ранната история на християнството е запазен нетленен споменът за Св. София, принесла в жертва живота на трите си невръстни дъщери — Вяра, Надежда, Любов — за да докаже на палачите, че животът на душата е по-ценен от живота на тялото. Ала този най-висок подвиг на саможертва и до днес възбужда недоумение сред невярващите — нима е разумно да „предадеш“ децата си на смърт заради невидимото?

В историята на бахайската вяра също има имена на жени, предоставили всичко свое най-скъпо заради вярата. Такъв е примерът със съпругата на Шоги Ефенди — Рухии Рабани, посветила целия си живот на пътуване по света и представяне на бахайската вяра. Изключителен промисъл има животът, подвигът и саможертвата на иранската бабистка Курятул Ейн, наречена от първите бахаи Тахере (непорочна). Тя е омъжена едва тринадесетгодишна и от съпруга си има три деца. През 1848 г. по време на първата конференция в Бадащ (Иран) тя се появява пред мъжете без було на лицето си. Постъпката й е поразила неприятно дори онези, които искали да приемат равноправието на двата пола. Тъкмо пред тях Тахере отрича многоженството; символично снела покривалото си, тя се стреми да снеме ограниченията, несправедливо наложени към отношението на жените от Изток. На тази среща пленителната млада жена изговаря пророческите думи: „Вие можете да ме убиете веднага, но не можете да спрете еманципацията на жените.“ Едва 36-годишна, тя е удушена заради своята вяра. Заровена е с камъни и пръст в кладенец и се превръща в светеща жертва за зараждащата се бахайска вяра.

Много от близките на Анемари Крюгер смятат, че тя е изоставила семейството си заради силната привързаност към идеите на бахайската вяра, която разпространява. По човешка преценка това нейно предпочитание може да се вземе за недостатък, дори грешка — твърде малък е процентът на майките, жените, готови да дадат всичко свое ценно и духовно за идеите на вярата, а не за съпруга, децата и внуците. От пристигането си в България Анемари Крюгер е в постоянна помощ на млади семейства и приятели, а не в помощ на рождените си деца — Конрад и Ангела, на внуците си. В нея, както във всеки човек, имаше и силна вътрешна борба: „Дали постъпих добре?“. Но в крайна сметка тя даде последен отговор: „Не съжалявам за избора си!“.

Безспорно е, че ако един съпруг или съпруга са здраво свързани със семейството, те нямат достатъчно свобода да се посвещават на общополезни дела. Жената има благородната мисия да продължава живота и да се грижи за децата си до тяхната пълнолетна възраст, така че тя наистина няма възможност да „разкъса“ притегателните сили на семейството, за да се изяви в полето на науката, политиката, религията. Та и как би могла да израства, щом в пределите на Великата османска империя до началото на XIX век на девойките — големи и малки, бедни и знатни, не се полага грамотност в граждански, светски науки, а само малцина добивали писменост, за да четат свещени книги. Но ако бахайското семейство поради финансови причини не може да осигури образование за всичките си деца, то предпочита да бъде образовано момичето, защото то ще възпитава в бъдеще децата си.

Една от новостите в бахайската вяра е да се дадат повече права на жените. Отсъствието на духовенство, по-леката форма на преподаване истините на вярата, позволяват на жената да бъде равноправна с мъжа в молитвите пред Бога. Тук няма олтар, където на жената е забранено да влиза; няма амвон, който отнема свободата й да проповядва; не е отделена с преграда в молитвения дом, както е в мохамеданството… Тя е наравно с мъжа, макар да застава за пореден път пред въпрос: „Защо сред деветимата членове в Световния дом на справедливостта няма жени?“.

Анемари Крюгер се отдава изцяло в служба на вярата след като децата й са достигнали пълнолетие и са напълно самостоятелни. Въпреки това в България в дни на дълги паузи без обаждане от тяхна страна тя се вълнува, тревожи за тях, изпълва я смут, че е отдалечена от корените на своята втора родина, където е преминал най-плодоносният й живот. И само един телефонен разговор с нейните деца, предложение за среща, повик й дават крила и сили да продължава да живее, да поддържа връзки с приятели, да създава нови познанства, да обича… В решителни моменти тя знае, че Божията воля превъзхожда човешката. Фактът, че изтегля всичките си спестявания от Българска банка, за да закупи пет билета до Тел Авив през 1993 г., с което ще осигури духовна радост на петима членове от Националния духовен съвет на бахаите в България — е показателен! Тя не спестява своята лепта за наследство на внуците си, а ги дава безвъзмездно на хора, чиито имена дори не помни. Когато някой говори за нейния принос към вярата, тя счита, че даренията й не са жертва, а нещо реално, дори задължително! Защото има един много важен факт — Анемари не помага само на бахаи; тя продължава да е в услуга и на онези, които открито са й казали, че не желаят да променят вярата си!

За да няма недоразумения по повод нейната щедрост, тя не крие приходите си, получени като пенсионно осигуряване от Германия.

Помощите на Анемари са насочени най-често към хора, които едва оцеляват…