Фридрих Незнански
Контролен изстрел (15)

Четвъртък, 19 октомври

— Саша, още ли спиш? — попита Меркулов.

Турецки погледна часовника: беше седем сутринта. Защо приятелят и учител, шеф и наставник се е размърдал толкова рано?

— Защото не можах да заспя и чаках момента, когато ще мога да събудя и теб.

Нещо неясно бе станало с гласа на Костя: или сдържаше сълзите си, или бе обиден и затова всичко в него кипеше…

— Поредната дивотия ли се случи? — попита Турецки, докато се прозяваше.

— Ако можех да го нарека така, щях да бъда щастлив.

— Кажи де, не го усуквай!

— Късно снощи главният ми се обади и нареди спешно да отида и прокуратурата. Не ми обяснява нищо. Каза, всичко на място. И аз тръгнах, защо ли, викам си? Сигурно нещо свързано с нашия Гладиатор… Познах… Саша, толкова безобразен крясък, толкова каруцарски псувни не съм чувал дори от най-отявлените бандити! Така се дереше и псуваше, сякаш го пържат жив на тиган в ада.

— Но поне имаше ли аргументи?

— Само един — как посмя?! С една дума, след всички многочислени устни забележки, които нямат чет, ми беше предложено незабавно да напиша, направо там, в кабинета му, че напускам прокуратурата по здравословни причини и във връзка с пенсионирането ми. Можеш ли да си представиш?

— Написа ли?

— Да.

— Защо?

— Защото той собственоръчно написа постановление за прекратяване делото за убийството на Рослов, тоест на Кирил Романов.

— Такаа… И от коя дата си извън играта?

— От утре, двайсети. Трябва да предам ключовете, всички материали, които се пазят в сейфа и така нататък.

— Много добре, значи ще успея и днес ще утвърдиш молбата ми за уволнение. Не искам да виждам тази кантора и през крив макарон. Костя, може ли да изпратя телеграма, както един приятел: „Основание тази телеграма моля уволните собствено желание зпт никога повече няма дойда тчк Турецки“. Костя, става ли?… Ех, гадняр! „… Аз се връщах призори, млад си бях и водка ме опи…“ Хайде, Костя!

— Да, да… „И във циганския факултет висше свърших, братчед…“ Но не съм ти разказал всичко. Както съобщи оня боклук, като правеше страшни очи, че вчера е имало някакво екстрено съвещание — или на президентския Съвет за сигурност, или друго нещо свръхсекретно, а след това на нашия храбрец се обадил първият помощник на президента и заповядал незабавно да се освободи от ареста Олег Романов и строго да се накажат виновните за нарушаване на законността и демократичните основи за свободата на личността. Представяш ли си? Излиза, че ние с теб сме длъжни лично да поднесем извиненията си. Както разбрах, неизпълнението на това телефонно указание отнема на нашия главен единствения шанс да дочака някак пенсионирането. Аз казах: не, Саша. Какво ще правим сега?

— С талант като твоя, Костя, веднага ще те купи най-богатата банка. Ще станеш консултант по някакви правови въпроси, ще пътуваш с личен мерцедес и няма да се боиш от бандитите, защото консултанти като теб са страшно нужни и на тях. А аз, с твое позволение, още днес ще прескоча до „Нова Русия“ и ще проверя от кой ден да тръгвам на работа. За тях съм готов да пожертвам половината от отпуската, Костя. Горе главата! Среща ли се с Шурочка?

— Още не, страх ме е…

— Хайде аз да го направя.

— Ценя подкрепата ти, Саша, но предполагам, че все пак аз трябва да направя крачката…