Ричи Достян
Двамата (2)

Така измина първата зима. Валка съвсем свикна с новото място. Той изобщо с всичко свикваше много бързо. Откакто се помни, живееше все по детски домове — майка му непрекъснато боледуваше.

Отначало Валка се чувстваше зле. После разбра: за да ти е добре, трябва да се мъчиш да не плачеш и главното — да не искаш много. Кажат ли: „Измий си ръцете!“ — тутакси трябва да оставиш играчката и да си миеш ръцете. Кажат ли: „Изяж си супата!“ — трябва да я изядеш, ако ще да ти се повръща от нея. Тогава е сигурно, че никой няма да ти вика: „Невъзможно момче!“, „Отвратително дете!“ или „На кого казах?!“. Тъкмо затова, между другото, Валка най-вече презираше възрастните. От ясно по-ясно е на кого е казано! Какво има толкова да питат?

Много го учудваше и сърдеше това, че хората като пораснат, забравят, че самите в детството си не са били глупаци. Валка например, когато беше в старшата група, обичаше да се грижи за малките и никога не им крещеше.