Ричи Достян
Двамата (10)

Сега Валка вече не прекарваше вечерите у Кирюшкини, по-рядко тичаше при децата на „шавливата вдовица“; с Катка се занимаваше само така, колкото да не е гладна; цялото си време сега отдаваше на Ефим. Навсякъде ходеха заедно: на пощата, по магазините, в аптеката, на гарата. Ефим заучаваше пътищата и постепенно започна да разказва за себе си.

Първо Валка го попита за мазолите. Разбра, че тях Ефим ги има от веслата и са му излезли още в детството. Научи, че бащата на Ефим е пазач на шамандурите, а самият Ефим е бил матрос на най-големия волжки параход. И чак след много време и много развълнувано Валка попита Ефим как така нищо не вижда.

— Постой в мазата без свещ и ще разбереш!

Валка веднага си спомни думите на Варвара Ивановна: „По-лош от на червей в тъмнило сега е неговият живот“.

Те нямаха дълбок зимник. Валка реши да се вмъкне в мазето. Когато слезе по разклатената стълба, поддържайки с две ръце тежкия капак, той имаше чувството, че с него непременно ще се случи нещо лошо. Затова, когато капакът се спусна съвсем, Валка още малко си подържа ръцете, повдигна го още веднъж, провери ще може ли да го вдигне сам. То се знае, избра такова време, когато у тях нямаше никого.

Като слезе от стълбата, Валка стъпи на меко. В първата минута не изпита нищо особено, само се учуди защо тук не е студено, но затова пък здравата вони на мишки и картофи. „Трябва да си закопчая яката — помисли си той — да не ми се вмъкне някой червей или мокрица.“

След това на Валка изведнъж му се изпариха всички мисли. Той постоя, повъртя глава на разни страни — наоколо нямаше нищо. Почувства как очите му сами започват да се пулят и не искат да мигат. Тогава той ги затвори и веднага пак ги отвори, за да види какъв цвят е тъмнината.

Нямаше нищо, само очите му пак се пулеха от само себе си. На Валка му се струваше, че пустотата е залепнала за очите му. Изведнъж му стана топло. Започна да долавя равномерен шум. После пред очите му се замяркаха тънки като косъмчета иглички. Те преминаваха много бързо и звънтяха.

Валка отново затвори очи — и всичко изчезна. Остана само усещането, че той стърчи в пустотата с опулени очи и заедно с тази пустота бавно се спуска и не може да мисли за нищо, само разбира, че въздухът свършва… всичко потъна, люлее се… После нещо като че го тупна по гърба!

Валка се удари в стълбата и много се зарадва на това.

Когато в процепа от приповдигнатия капак на мазето се провря острия нож на светлината, Валка наблегна тежкия капак с главата си и се учуди колко е силен.

През този ден не му се искаше да види Ефим. На Варвара Ивановна каза, че го боли глава. После дълго се въртя, докато заспи. Той помоли баба си да не гаси светлината.