Ричи Достян
Двамата (12)

Той, както винаги, сутрин изнасяше пепелта, донасяше дърва, пълнеше с вода казанчето на мивката. Но ако баба му го помолеше за нещо допълнително, да речем, да изтича до магазина за кибрит, Валка вежливо отвръщаше: „Нямам време, Варвара Ивановна“ — и с важна походка се насочваше към вратата.

Старицата го изпровождаше с обиден поглед, но не се осмеляваше да го кори. Сложни чувства събуждаше в душата й Валка. Тя така и не го обикна, но все по-често й ставаше съвестно пред него, като пред човек, който е по-добър от теб и ти го знаеш, а той, навярно, не.