Фирдоуси
Шах-наме (46)

Кей-Кавус и Рустам тръгват на поход

Когато първите лъчи изгряха,

а слънцето стопи нощта над шаха —

литаври гръмнаха край Кей-Кавус;

войската възглавиха Гив и Тус.

По заповед — хазната бе открита

и всеки бе дарен с ръка честита.

Сто хиляди бойци стояха там

на огнени коне; и прах голям

се извиси внезапно под небето,

щом войните се втурнаха в полето,

подобно вихър, що от стан на стан

се точеше далеч като керван.

От барабани стенеше земята.

И всичко бе по-тъмно от ахата

в прахта, където, сякаш че среднощ,

проблясваше секира или нож,

или пък знаме, вдигнато над щита,

над мрака, над горещите копита:

помислил би за черната мъгла,

че от ахата се струи смола.

Какво бе нощ, какво бе ден — изчезна

светът в една непоносима бездна,

без пясъка и зноя на степта…

Но ето че се мярна Крепостта.

Войската спря. От толкова копита

земята бе наоколо изтрита.

А стражата, щом всичко забеляза,

тревожна вест изпрати на витяза.

И той дойде на кулата за миг,

степта огледа гордо и велик,

без думи на Хуман показа стана,

където бе Рустам с войска избрана.

Погледнал към пълчищата, Хуман

усети, че от страх е обладан.

Но юношата промълви накратко:

„Защо напразно се вълнуваш, братко?

Сред тях, що може би не знаят брой,

не ще откриеш ни един герой

към мен да тръгне, както се полага,

дори и слънцето да му помага.

Камили, слонове — войска голяма, —

но славен воин сред бойците няма.

Да викна само със туранска стръв —

в степта ще потекат реки от кръв.“

Развесели се той. И с дух не слаб

от кулата се спусна горд Сухраб

и чаша вино пресуши героя,

че никак не се плашеше от боя.

А враговете вече близо бяха,

белееше се шатрата на шаха,

до нея — други шатри в строен ред,

опънати далеч без брой и чет.