Фирдоуси
Шах-наме (37)

Рождението на Сухраб

Щом девет пъти се смени луната,

роди син Тахмине, с позната

осанка на Рустам: нов великан —

същински Сам, дори и Нариман.

И още щом дочу тя писък слаб,

реши, че ще го нарече Сухраб.

Един-едничък само месец мина,

а той бе сякаш вече на година.

На три години замечта за бой,

на пет — той беше истински герой;

а пък на десет — вече никой друг

не беше толкова юначен тук.

До Тахмине той спря и каза:

„Мамо, от тебе чакам истината само:

сред моите връстници — за какво

стърча над храстите като дърво?

Навярно моя род е исполин!

Ако ме питат — на кого съм син?

Кажи ми истината, че лъжата

ще бъде твойта гибел на земята.“

Така му отговори Тахмине:

„Да бе ме чул спокоен миг поне!

Баща ти е могъщият Рустам,

а пък деди — Зал, Нариман и Сам.

И затова достигаш ти небето,

че имаш древна сила във сърцето.

Откакто бог създаде тоя свят,

като баща ти друг не е познат

и няма никой по-велик и прям

от силата на твоя дядо Сам.“

Тогава тя целуна исполина

и му подаде нежно три рубина,

скъп талисман от златната кесия,

която много нощи тайно кри я,

че за сина бащата-великан

с писмо ги беше пратил от Иран.

И му продума: „Сине, да са святи

рубините, дарени от баща ти!“

А след това: „О, сине мой Сухраб,

да не узнае туй Афрасиаб,

че за тегло на нашата страна

срещу Рустам замисля той война;

аз знам — от завист той баща ти мрази,

ако започнат — господ да те пази.

И страх ме е от друго, сине мой,

узнае ли Рустам, че си герой —

при себе си веднага ще те вземе:

раздялата ще ме стопи без време.“

Сухраб продума: „Майчице красива,

кой чест такава може да укрива?

Потомък на герой, чиято слава

над тоя свят като мълва минава,

достоен мъж, по-светъл от лъча —

ми е баща — и аз да си мълча?

От трона аз ще смъкна Кей-Кавус,

в Иран не ще се чуе вече Тус.

Гударз, Новзар, Горгин, дори Бахрам

ще победя. И на Рустам ще дам

престола и иранската корона,

че той е като слънце в небосклона.

А след това войските към Туран

ще поведа и в битка — океан —

Афрасиаб ще махна от двореца

и сам ще взема на властта венеца.

Царица на Иран ще станеш ти.

Сърцето ми — в бой лъвски ще лети.

Рустам — Сухраб. Царе — баща и син.

Кой може друг да бъде властелин?

Където слънцето с луната свети,

там няма място за светилник трети.“