Фирдоуси
Шах-наме (124)

Рустам пристига при Кей-Хосров

Четвърта сутрин зазори в небето,

бе време с Гив да тръгнат през полето.

Рустам отдаде знак и проечаха

литаври и тръби към всяка стряха.

Събираха се там бойците вече

край пътя, що извиваше далече.

Тогаз Рустам надяна свойта броня

и мигновено метна се на коня.

Възседна Рахш със жезъла на Зал,

в броката румски той блестеше цял.

И слушаше как коня славен цвили

към небосклона със неземни сили,

готов да полети, подобно барс…

В Забул Рустам остави Фарамарз.

Избра със Гив най-славните бойци —

сто хиляди систански храбреци.

И с тях Рустам най-радостно замина

към трона превелик на властелина.

Щом столицата зърнаха те там —

дворецът шахски засия голям.

Полъхна леко вятър благодатен

да срещне като че юнака знатен.

Продума Гив: „Ще ида във двореца,

за да узнае шахът за храбреца,

що в този свят навред се е прочул,

а днес на Рахш пристига от Забул.“

„Бъди щастлив — Рустам след него рече, —

и шахът да не срещне злото вече!“

Отдалечи се бързо Гив напред,

от най-сияйно чувство бе обзет.

Пред шаха той застана със поклони,

възхвали го до тези небосклони.

Но той попита: „Где е Тахамтан?

И как пътува с мъка по Бижан?“

Отвърна Гив: „Велика е звездата

на шаха, що ни пази от бедата.

Рустам, когато твоя зов получи,

сърцето си за радостта отключи.

От думите ти беше озарен

и от надежда светла окрилен.

Той поводите с моите преплете,

поел щастлив към царя на царете.

Пристигнах пръв да потвърдя:

«Рустам е твой слуга и воин най-голям!»“

Възкликна шахът: „Ала где е този,

що защищава царските чертози?

Той ни обича, пазен от твореца,

ще го приема радостно в двореца.“

Отвърна Гив: „О, царю най-велик,

препуснах аз пред коня му за миг,

за да доставя тук вестта предрага

и да го срещнеш, както се полага.“

Пристигнаха жреци и ратоборци,

извика шахът всички царедворци,

сложиха в стремената крак до крак,

за да посрещнат чудния юнак.

Гударз, навъсил веждите си бели,

Фархад и Тус — безброй неща видели,

две трети от мъжете — юначаги,

със мечове в ръцете и с тояги, —

тъй както Кей-Кавус бе завещал,

поеха към сина велик на Зал.

Развеяните стягове плющяха.

Земята и небето в прах се сляха.

Посрещнаха Рустам във ясен ден.

От него всеки беше възхитен.

Могъщ, от коня слезе той тогава,

пое велможите да поздравява;

попита как е шаха, след това

го превъзнесе с трепетни слова.

И пак за миг възседнаха конете,

понесени към царя на царете.

Рустам почете своя шах с поклон

и си помисли пред самия трон,

че е достоен само този цар,

що е обичан като господар.

„Навеки — каза той — по божа воля

да украсяваш като лал престола.

Да бъдеш от Ормузд ти осиян,

към тебе да бъде милостив бахман.

През месец урдибих сияй лазурен,

пред погледа на Марс и на Меркурий.

А щом настъпи месец шахривар,

грижи се за войската в пек и жар.

През спандармузд пирувай мълчаливо,

че иде пролетта за всичко живо.

Бъди щастлив през дей и фарвардин,

над теб да не помръква свода син.

Да бъдеш надарен и благодатен,

когато тук азар пристигне златен.

А твоята съдба да е в абан,

подобно роб, под тежката ти длан.

Стадата ти да се множат, когато

мурдад света огрее като злато.

О, славни сине, властелине млад —

да бъде вечен над Иран хурдад!“

Той млъкна сред велможите събрани.

При себе си го Кей-Хосров покани.

И каза: „О, юнако на дълга,

да те отмине вражата ръка!

Ти всички тайни на света разплете,

но сам остана тайна за царете,

макар за тях да си избраник пръв —

Иран и мен ти браниш като лъв.

Рустаме, щом те видя, аз ликувам,

като че в други светове бленувам.

Кажи сега, дали са там добре

Дастан и Фарамарз, и Заваре?“

Рустам отвърна: „Царю на Иран,

за нас от мисли ти си завладян!

Живеят те, не знаейки уплаха,

защото тук не ги забравя шаха!“