Фирдоуси
Шах-наме (68)

Судабе прибягва до помощта на магьосница

Царицата не опетни витяза,

но пак от своя гняв не се отказа

и тайно тя започна да плете

измамата със своето дете.

Живееше тогава при жените

една коварна фея на злините,

която зъл дух беше оплодил

и зрееше у нея плод немил.

При себе си я Судабе повика,

обдари я със злато и двулика

й каза: „Вярна клетва ти ми дай,

че няма никой нищо да узнай,

ако пометнеш от трева отровна

и ме запазиш в тайната съдбовна.

Така ще се спасиш и ти самата,

а аз пред Кей-Кавус ще спра с лъжата:

«Виж, господарю, твоя младенец,

сега му трябва гроб, а не дворец!»

И ще припадна, изумена уж,

проклинайки сина му Сиявуш…

Ако на туй сега не си готова,

аз ще загина в участта сурова.“

Магьосницата мигом отговори,

че е съгласна чудото да стори.

И щом се спусна тихо вечерта,

изпила биле, в миг пометна тя,

но не едно дете, а две близнета,

заченала ги бе от див тя, клета!

И този плод на зло невероятно

положи Судабе в корито златно,

магьосницата скри в покоя тих

и падна по очи във плач най-лих.

Тя стенеше и викаше до бога,

из стаите се разрази тревога;

робините прииждаха за миг,

изплашени от страшния й вик,

и зърнали децата мълчаливи,

обливаха ги със сълзи горчиви.

И толкоз шум се беше вдигнал вън,

че Кей-Кавус се сепна в своя сън;

какво къде е станало попита —

осведоми го неговата свита

и той се разгневи, но беше ням.

На сутринта дойде в покоя сам

да види на коприненото ложе

как плачеше царицата и — боже —

близнаците във оня златен съд,

унесени в небесния си път.

С реки от сълзи Судабе започна:

„Сега узна ли истината точна

и за какво във оня страшен час

повярва ти на младия витяз?“

Съмнение сърцето му разкъса

и той си тръгна, мислейки навъсен:

„Как този възел зъл да разреша,

когато стене моята душа?“