Майкъл Харви
Така го правят в Чикаго (44)

44

На практика разбрах какво означава бележката на Грайм в мига, в който я зърнах. Ченгетата използват същата система, за да маркират новинарските изрезки, прикрепени към делото. ЧСТ означаваше „Чикаго Сънди Таймс“. Влязох в Гугъл и прегледах архивите им, но се оказа, че в интернет са качени само броевете от последните две години. Можех да се обадя на някой познат репортер от „Сън Таймс“ и да го помоля за услуга, но един журналист в живота ми стигаше. Набрах мобилния на Даян и тя вдигна още на първия сигнал.

— Къде си?

— И на мен ми е приятно да те чуя — рекох. — В офиса съм и правя неуспешни опити да открия нещо в Гугъл.

— Кога се прибра от „Менард“?

— Преди два часа.

— Оставих ти съобщение.

Погледнах към мигащата лампичка на телефонния секретар. Не ми беше за пръв път.

— Знам.

— Трябва да отговаряш на съобщенията си, Майкъл.

— Знам.

— Очаквам да ми разкажеш как премина срещата ти с Грайм. И ако обичаш, не ми казвай, че знаеш!

— Добре.

— Е, как мина?

— Всъщност не знам — отвърнах. — Това се опитвам да изясня в момента. Имам нужда от достъп до архивите на „Сън Таймс“. Твоите хора могат да го направят, нали?

— Колко назад?

Погледнах бележката на Грайм.

— Септември 1998-а.

— Коя дата?

— Нека потърсят септември, докато дойда.

— Няма нужда да идваш. Мога да вляза в архивите през твоя компютър. Очакваш ли нещо важно?

— Още не знам.

— Тръгвам веднага. След половин час съм при теб. Той изнерви ли те?

— Грайм ли?

— Че кой друг?

— Ще те чакам след половин час.

Едва бях приключил разговора с Даян, когато се обади Родригес.

— Получихме анализите от чаршафите на Мириам Хоуп — обяви той.

— И?

— Мъжът, който е плакал на леглото на Мириам преди три седмици, е същият, който е помогнал на Грайм през деветдесет и пета и е изнасилил Илейн Ремингтън през деветдесет и седма.

— Същият значи.

— Аха. По мое мнение негова работа са и отвличанията на дванайсетгодишни момиченца, върху които оставя спермата на Грайм. Ей така, за кеф. Какво каза по въпроса самият Джон?

Предадох му накратко разговора, споменавайки и за бележката.

— Какво мислиш? — попита Родригес.

— Все още не знам. Очаквам Даян Линдзи, която ще ми помогне да вляза в архивите.

— Тя може ли да си държи езика зад зъбите поне за известно време?

— Да.

Не му стана приятно, но се въздържа.

— Добре. Ако ни помогне да идентифицираме престъпника, ще й дадем изключителните права. Това ще бъде най-голямата бомба в живота на всички ни.

— Прав си — рекох.

— Дръж ме в течение, Кели. И помни — само ти, аз и Линдзи. Докато не открием престъпника.

Оставих слушалката и погледнах към пакета в ъгъла на бюрото, който стоеше отделно от купчината едноседмична поща. Послание от пустинята, което най-вероятно не означаваше нищо. Но чакаше да бъде отворено.