Майкъл Харви
Така го правят в Чикаго (34)

34

Сивите пръсти на утрото пропълзяха през прозореца и докоснаха пода. Отвън долитаха тихите звуци на настъпващия ден: захлопване на врата, ръмженето на камиона за смет по улицата. Май беше време за кафе и сутрешния вестник. Камионът потегли. Затихващото му боботене отново ме унесе. После иззвъня телефонът. На дисплея се изписа ПОЛИЦЕЙСКА ЛАБОРАТОРИЯ, ЩАТ ИЛИНОЙС. Вдигнах на третото позвъняване.

— Ало.

— Майкъл, обажда се Никол. Събудих ли те?

— Тъкмо се надигам. Защо си там толкова рано?

— Снощи не можах да заспя и реших да поработя на спокойствие върху твоите проби.

— Добра идея.

— Със сигурност е така.

— Защо?

— Имаме профил.

— От блузата на Илейн?

— Да.

Усетих как космите на тила ми се раздвижват, топлина плъзна към скулите ми.

— Идентификация?

— Малко след три през нощта го пуснах в КОДИС и получих съвпадение.

Вече бях полуоблечен. Очите ми трескаво потърсиха хартия и писалка.

— Тръгвам веднага. Дай ми името.

— Не е толкова просто.

— Какво имаш предвид?

— Нали помниш какво ти казах снощи за Дженифър?

— Нищо не си ми казала за Дженифър.

— Всъщност прав си. Това, което не ти казах, стана много по-лошо.

— Заради блузата на Илейн?

— По-добре тръгвай, Майкъл. Чакам те.