Робърт Дугони
Необходими жертви (43)

43.

Синята памучна риза на Джак Руби бе потъмняла от пот и всичката вода в каната на масата нямаше да стигне, за да го охлади. На яката, под мишниците и на ръкавите му имаше петна. Върху челото му беше избила пот като от недобре затворена чешма и той бързо я избърса с кърпичката си. Логан се опасяваше, че ще се наложи да увие дебелака със студени мокри кърпи — както увиваха изхвърлените на брега китове, за да не се обезводняват.

Причината за потенето му не беше в температурата. Стаята в Сиатълското полицейско управление на Пето Авеню имаше климатик. Мъжът се потеше от страх. Руби искаше да направи добро. Просто не желаеше никой да разбере за това. Явно наистина си вярваше или поне искаше да вярва, че може да разкаже за греховете си, после да си тръгне като от изповедалня пречистен и неразкрит пред никого освен пред Бог. Вместо това седеше на твърд дървен стол, неспокойно въртеше химикалката и се потеше.

Логан крачеше нервно от едната му страна, докато двама униформени спореха за различните изходи на телевизора и видеокасетофона. В момента дискутираха какво означава „вход“ и „изход“, и дали се отнасят за видеото или за телевизионния кабел. Спорът се проточи и Логан се опита да успокои Руби с непринуден разговор, но откакто станаха от сепарето в „Маккормик“ и се качиха в колата на детектива, дебелакът почти не беше продумал. От една страна, Логан му съчувстваше. Не гледаше на Руби като на лицемер, както биха си помислили някои. Смяташе го за богобоязлив, верен на семейството си човек през деветдесет и пет процента от времето и грешник в останалите пет процента. Точно тези пет процента обикновено забъркват хората в неприятности. Това е универсално правило. В тези пет процента те се поддават на човешките слабости или вършат нещо много глупаво. Тези пет процента бяха събрали Джак Руби с проститутката в „Емералд ин“. Това е могло да му струва живота. За жалост при разследване, в което почти нямаше за какво да се захване, Логан не можеше да го изпусне. Руби бе извадил късмет — а с него и разследването. За Логан той се беше оказал на подходящото място в подходящия момент, същият дар на Божието благоволение, в което дебелакът сигурно вече се съмняваше.

На вратата почука друг полицай, влезе и даде на детектива три видеокасети.

— Ето записите на новините по главните телевизионни мрежи от последните три вечери. Ако това ще ти помогне, Джаколети каза, че си спомнил предаването, за което говори твоят човек. Било преди две вечери. Каза, че винаги гледа Си Би Ес, защото имали по-добри говорители, и мисли, че репортажът бил точно преди спортните новини.

Логан взе касетата с надпис „Си Би Ес“.

— Чудесно. Сега ми остава да намеря достатъчно интелигентен човек, който да пусне скапаното видео.

* * *

На Дана й идеше да побегне, но се отказа. Нямаше как — ребрата я прерязваха при най-малкото физическо усилие. Мъжът, застанал на верандата на Майкъл Логан, щеше да я хване още в антрето. Ако побегне, само щеше да се издаде, че знае, че той не е детектив Даниел Холмс. Логан й беше казал също, че убиецът на Лорънс Кинг е отличен стрелец. Вероятно щеше да я улучи, преди да се е добрала до стълбите. Единственият й шанс беше да запази спокойствие и да не забравя, че държи онова, което той най-много искаше — обицата. Едва ли щеше да я убие, преди да получи бижуто. Реши да рискува.

— Госпожо Хил, аз съм детектив Даниел Холмс. Срещнахме се миналата събота в дома на брат ви в Грийн Лейк.

Тя се усмихна пресилено.

— Детектив Холмс. Разбира се. Извинявайте. Изненадахте ме. Чудех се откъде сте ми познат.

Той посочи превръзката на челото й.

— Ранена ли сте?

— Ударих си главата при една катастрофа.

— Много съжалявам.

— С какво мога да ви помогна, детектив Холмс?

— Детектив Логан ме помоли да се отбия да проверя дали сте добре.

Дана погледна тъмносинята кола зад него.

— Той обеща да изпрати полицай да ме пази. Няма опасност. Не си правете труда.

— Това не ме затруднява. И аз живея в района. Казах на Майк, че с удоволствие ще дойда да ви взема.

— Да ме вземете ли? — попита тя, като се опита да скрие тревогата си.

— Той каза да дойдете с мен.

— Той каза да го чакам тук.

Мъжът сви рамене:

— Явно си е променил решението. — Погледна небето. — Вземете си по-дебела дреха. Времето се променя. Според прогнозата се задава буря.

Черни облаци пълзяха по небето като разлято мастило.

— Добре, изчакайте да си взема якето…

Дана се дръпна от вратата и понечи да я затвори. Мъжът прекрачи прага.

— Хубаво местенце има Майк. Наистина не е за изпускане.

Погледна Дана с безжизнени черни очи. Ухилен, приличаше на тиквен фенер.

— О, детектив Логан спомена да вземете и някаква обица. Каза, че ще се сетите какво има предвид.

* * *

Логан взе дистанционното устройство, бързо превъртя репортажа за пожара в Йелоустоунския национален парк. По средата на първата касета Джак Руби седна на ръба на стола като човек с висок холестерол, който чака да му сервират тлъста пържола — нетърпелив да вкуси сочното месо и неспокоен за последиците. Касетата бръмчеше, говорителите се движеха на забързан кадър.

Накрая Руби заговори:

— Не разбирам защо трябва да има толкова много усложнения. Такъв скандал ще гръмне в пресата, а трите ми момичета…

— … ще гледат, Джак.

Руби отмести поглед от телевизора и го погледна умолително, Логан строго посочи екрана.

— Ще направя всичко възможно, за да защитя вас и семейството ви — обеща.

— Със сигурност ще ме изритат от родителския съвет и вече няма да имам очи да се появя в църквата.

— Гледайте от хубавата страна, Джак.

Руби го погледна като жално куче.

— Сега можехте да сте труп — продължи Логан. — А ако не този път, то следващия. Проститутките не са сред най-почтените граждани, а в мотела са се случвали и други такива неща.

Руби се намръщи, сякаш го заболя. В момента това, че се е спасил, не изглеждаше много да го утешава. Когато емисията бе прекъсната за реклами, Логан му подаде дистанционното.

— Ако видите нещо познато, спрете. Отивам да телефонирам.

— Мислите ли, че този човек наистина може да работи при сенатор Майерс?

Логан отвори вратата и извади мобилния си телефон.

— Сигурен ли сте в онова, което видяхте?

Руби кимна.

— Сигурен съм. Както казах, няма да забравя това лице, докато съм жив.

Детективът кимна към видеото.

— Ще ми го покажете.

Обърна се и започна да набира домашния си номер.

— Ето го — извика Руби.

С дебелите си пръсти тромаво се опита да натисне копчетата на дистанционното. Касетката продължаваше да се превърта.

— Мамка му, не мога да го спра.

Логан взе дистанционното и натисна копчето. Записът тръгна с нормална скорост.

— Върнете го — нареди Руби, без да отмества очи от екрана.

Детективът натисна бутона за връщане и Робърт Майерс се заизкачва на заден ход по стъпалата на някаква сграда. Когато показаха кадри от студиото, той отново натисна копчето. Майерс заслиза по стълбите, а жена му след него. Камерата даде близък план. Майерс помаха с ръце над главата си на група ентусиазирани почитатели, които държаха плакат „Майерс — президент“.

— Това е — прошепна Руби.

Смъкна се до самия ръб на стола с подвити крака, цялата му тежест падаше върху пръстите.

— Още не. Още не. — Изглеждаше и говореше като рибар, който чака голяма риба да захапе стръвта. — Ето!

Той се плъзна напред. Столът се отмести и мъжът изпадна като от шейна. Той се наведе тромаво напред, застана на колене.

— Ето го. — Посочи екрана, като докосна с пръст стъклото. — Ето го.

* * *

Дана се върна по стълбите в кухнята.

— Изчакайте да си взема чантичката. Връщам се след минутка.

Чантичката й беше върху незавършения плот, талашитът бе покрит с намаслена хартия и тънка телена мрежа, краищата бяха ограничени с ламаринени ленти, които стърчаха на два сантиметра над повърхността. Логан бе оставил и инструментите си: ножовка и чук, различни отвертки, клещи за рязане на ламарина и малък лост.

Понеже в къщата кънтеше като катедрала, Дана чу мъжа да ходи под нея. Без да се обръща, извика:

— Ето я. — Взе чантичката си. — Изчакайте да се отбия в тоалетната.

Телефонът на плота иззвъня. Когато тя вдигна, Логан започна направо:

— Пипнахме го. Мисля, че го пипнахме.

— Не, съжалявам. В момента не е вкъщи.

Дана се постара да говори спокойно.

— Какво?… Дана? Свидетелят се оказа надежден. Бил е в мотела през нощта на убийството на Лорънс Кинг. Може да разпознае уби…

— Не, но мога да му оставя бележка.

Тя погледна назад.

Логан замълча, но само за секунда.

— Дана? Добре ли си? Какво… Какво има? Дана, какво става?

— Да. Очаквам всеки момент да се прибере.

— При теб има някой.

— Разбира се.

— Същият човек, който беше в къщата на брат ти ли е?

— Да.

— Полицаят там ли е? — бързо попита той.

— Не. Аз съм приятелка на детектив Логан.

В гласа му прозвуча тревога:

— Можеш ли да се добереш до спалнята ми? Имам пистолет в нощното шкафче. Трябва да смъкнеш предпазителя.

— Може би, ще е трудно. С мен е един детектив, Холмс. Той ще ме закара при Майк. Мога да му предам…

Преди да довърши, чу изщракване. Връзката прекъсна.