Робърт Дугони
Необходими жертви (35)

35.

Мъжът вдигна ръце, сякаш се предаваше. Гледаше жално. Дана извади спрея със сълзотворен газ от жабката.

— Извинявайте — измънка той. — Не исках пак да ви уплаша. Чух, че не можете да запалите.

Дана се опита да запази спокойствие, но чувстваше горчив вкус в устата си, сякаш всеки момент щеше да изхвърли съдържанието на стомаха си върху таблото.

— Изглежда, че акумулаторът ви е изтощен. Имам кабели в колата. Искате ли да ви прехвърля ток?

Дана бързо се огледа. Гаражът, странно оранжев на светлината на крушките, беше празен. Мобилният телефон беше в чантичката й, но по това време на денонощието „Пътна помощ“ щеше да се забави повече от час. Можеше да се обади в полицията и да каже… Какво да каже? Че непознат мъж й предлага да й зареди акумулатора от своя?

Той чакаше търпеливо. Очите му бяха зачервени и уморени.

„Той само иска да ти помогне — помисли си. — Въображението ти те прави параноичка. Нервите ти са обтегнати. Акумулаторът ти е изтощен. Този човек просто предлага услугите си.“

Може би. Без да пуска спрея, тя отвори вратата.

— Разбирам, че се притеснявате. — Мъжът извади визитна картичка от задния си джоб. — Казвам се Фред Джефрис. Адвокат съм, но моля ви, не си правете прибързано заключение от това. — Усмихна се. — Ето визитната ми картичка.

Кантората му бе голяма и се занимаваше с осигурително право. Имаха офиси в центъра на Сиатъл. Дана познаваше неколцина адвокати от фирмата. Искаше й да се изсмее, но не можеше.

— Е, стига толкова съм ви стряскал — продължи да се извинява Джефрис.

— Не, просто ме изненадахте. Малко съм напрегната тази нощ.

— Разбирам ви. — Той бе свалил сакото си и коремчето му изпъкваше. Изобщо не изглеждаше опасен. — Женен съм и имам две големи момичета, които ми се иска повече да внимават. В опасни времена живеем, човек не знае на кого може да има доверие. — Завъртя очи и поклати глава. — Гледайте какви ги приказвам пък аз. Сигурно така още повече ви плаша.

— Не. Вече съм спокойна.

Той насочи вниманието си към колата.

— Искате ли да пробвам да запаля? Изглежда, че акумулаторът ви е изтощен.

Дана слезе и направи място на Джефрис да се промъкне между вратата й и съседната кола. С известно усилие той се намести зад кормилото, краката му едва достигаха педалите.

— Стараех се да не я задавя — обясни тя.

Той махна пренебрежително.

— Задавянето не е проблем. При сегашните коли впръскването се регулира електронно. Дори не се налага да натискате газта. — Завъртя ключа и двигателят изщрака. — Да, акумулаторът е. — Изгаси, облегна се назад и заоглежда таблото. — Ето го проблемът.

Дана надникна и Джефрис се отдръпна назад.

— Забравили сте фаровете включени — обясни.

Дана се почувства като глупачка.

— Сега нали съветват да се кара на фарове — заоправдава се тя. — Вчера много бързах, когато пристигнах.

— Случва се на всеки. — Той слезе. — Това дори е добра новина. Означава, че акумулаторът не е повреден. Само е изтощен, но може да се зареди. Имам кабели. По това време на нощта пътната служба ще се забави много. Случвало ми се е. Искате ли да ви го заредя? — Посочи на една страна. — Паркирал съм през няколко клетки на същия ред.

— Ще съм ви много благодарна.

Той погледна предницата на колата й.

— Имате късмет. Отпред е свободно. Изчакайте да докарам колата. Бързо ще стане.

Дана извади мобилния си телефон от сака, изведнъж й стана любопитно дали Грант я е търсил. Джефрис се отдалечи и изчезна от погледа й, когато се качи в колата си. След малко се чу бръмчене на двигател, едно черно беемве излезе на заден ход от клетката и се приближи до нейната. Линда й беше оставила три съобщения. Последното гласеше, че Марвин Крокет иска да му се обади. Джефрис се доближи до колата й. Дана го насочваше със знаци, докато предната му броня застана на сантиметри от високата до кръста бетонна преграда, разделяща клетките. Той слезе, вече съвсем се беше вживял в ролята на смелия рицар. Остави двигателя на беемвето да работи и размаха ръка над главата си в знак, че всичко върви добре. Отвори багажника и извади черен и червен кабел.

— Ще стигнат ли? — попита тя, докато изслушваше последното си гласово съобщение.

Майка й потвърждаваше, че е взела Моли. Грант не се беше обаждал. Дана се изкуши да телефонира в хотелската му стая само за да го смути отново.

Джефрис се промъкна през тясната пролука между бетонната преграда и близката колона.

— Ще стане — увери я. — За щастие акумулаторите ни са от една и съща страна.

Дана изключи телефона и пак го прибра в сака. Можеше да се обзаложи, че Фред Джефрис не за пръв път се прави на добър самарянин.

— Много съм ви благодарна.

Той махна с ръка. Застана пред колата й и запретна ръкави.

— Лостчето за капака трябва да е отляво под таблото — отбеляза, като посочи вътре.

Дана бръкна отдолу и натисна лостчето, капакът изщрака и се отвори.

— Надявам се, че ще приемете да обядваме днес заедно — предложи тя, когато слезе. — Много сте мил.

— С удоволствие ще обядвам с вас, но няма да ви позволя да ме черпите. Просто обичам да съм в компания на симпатични хора, особено след ден като вчерашния. — Джефрис отвори капака на колата й. Погледна акумулатора. — Случайно да имате фенерче?

— За съжаление не.

Той се изправи на пръсти.

— Устройството е стандартно. Червеното е плюсът, черното — минусът. — Продължи да оглежда акумулатора. — Я, има трети кабел. Не бях виждал досега такова нещо.

— Проблем ли е? Той поклати глава.

— Не би трябвало. Сигурно е някакво заземяване. Вече ги тъпчат с всякакви ключове, вратички, вентилатори. Човек не може да си намери дори свещите. Важното е да се свържат добре. Акумулаторът ви е почти нов; само минутка и ще е готово. — Свърза акумулаторите с кабелите и избърса ръцете си. — Качете се в колата ми и леко форсирайте двигателя. Не натискайте газта до края, но от време на време давайте тяга.

Дана се промъкна покрай бетонната преграда. Джефрис се качи в колата й и й даде знак, че всичко е наред. Двигателят затрака, но не запали. Той изключи стартера и се показа през вратата.

— Хайде, форсирайте малко. — Посочи беемвето.

Дана кимна, заобиколи зад бетонната колона точно когато Джефрис пак завъртя ключа в стартера. Двигателят забръмча и изведнъж отекна оглушителен гръм.