Барбара Клевърли
Тигър в двореца (28)

Двайсет и осма глава

Докато яздеха бавно обратно към града, Аджит, който явно беше във вътрешна борба със себе си, най-сетне проговори.

— Мемсахиб Вивиан? Но защо?

— Според мен по-важно е не защо, а как. Баща й, офицер от британската армия, също е бил във военновъздушните сили — дори може би е сред основателите им. Хората като него са били предимно военни, всичките — любители. На една снимка в дома й той е с униформа, на която се вижда емблемата на кралските въздушни сили. Тя не е давала гласност на това, но е направила няколко опреснителни полета с капитан Мърсър. Казаха ми, че не е никакъв проблем да управляваш такава машина… Но защо? Труден въпрос. Тя е била в комбина с Клод — всъщност склонен съм да вярвам, че е била инициаторът. Предлагам да си ги представим като ловуваща двойка тигри, които обикалят двореца. Изгубили илюзиите си, живеещи в страх за бъдещето си и откровено алчни. Мисля, че са били готови да поемат риска да избягат със съкровището и са планирали отдавна как ще преметнат всички.

Не смяташе да навлиза в повече подробности по деликатния въпрос за участието на овдовялата Нейно височество номер три в цялата схема. Не изпитваше жал към манипулативната принцеса, която според него е била използвана от семейство Вивиан. Спомни си първата си вечер в двореца и поведението на Лоис. Докато Шубхада озаряваше цялата маса с присъствието си, Лоис Вивиан остана в сянка, но всъщност дърпаше конците по най-добрия възможен начин, при това съвсем незабележимо. Клод се славеше като акуратен и изпълнителен служител, но Джо се запита дали репутацията му не се дължи на целенасочената му и амбициозна съпруга. А онзи парфюм, който толкова възбуди любопитството му? Хрумна му, че може би самата Лоис се е сетила, че не е зле да ухае по същия начин като момичето, с което съпругът й би трябвало да изглежда замесен. Явно е имала пълно доверие на Клод, рече си Джо. А вече твърде късно, осъзна и отношението на Лоис към самия него в качеството му на протеже на сър Джордж, а отгоре на всичко и лондонски полицай! При всичките й контакти с Джо в поведението й се долавяше една добре прикрита, но все пак видима напрегнатост и притеснение. Нищо чудно, че от време на време тонът й звучеше остро.

Преди да стигнат двореца, видяха Едгар да препуска насреща им, придружаван от Рам.

— Кой се оказа, мамка му? — попита той нетърпелив.

— Лоис — отвърна хладно Джо. — Беше Лоис. И така, Едгар, ако крайтът не го бе довършил, Клод щеше да се разбие с нея в пустинята. Напълно задоволителна развръзка за правителството на Негово величество, както, сигурен съм, ще отбележиш.

Едгар обърна коня си и тръгна редом с Джо.

— А сега би ли ми казал най-сетне какви точно бяха инструкциите на сър Джордж? — попита ядно Джо. — Следи Сандиландс, изчакай да подбере дивеча и накрая стреляй?

— Горе-долу — отвърна Едгар, без да губи присъствие на духа. — С такъв находчив млад мъж като Клод, не можехме да си позволим зрелищен процес в Делхи. Щом един резидент се е издънил, как да се има доверие на останалите? Това би могло да навреди на кариерата на мнозина почтени люде. Да разбуни кошера в Камарата на принцовете… където, доколкото разбрах, скоро ще се проведе важна среща. Изключително важна среща. В доста неподходящ момент. Политически кошмар. Така стана по-добре. Задоволителен завършек.

— Така ли мислиш? — Джо не успя да потисне гнева си, което пролича в тона му. — Смъртта на Удай Сингх доведе до толкова много ненужни жертви.

— Въпреки това е по-добре, отколкото след няколко години да измрат десетки — тросна се Едгар. — Пък и сега за всичко си има обяснение. В Индия непрекъснато се случват злополуки. Както винаги съм казвал, ужасно опасно място. И не забравяй, че двама от убийците бяха западняци. На сметката им има записани двама престолонаследници, а подобно нещо се заплаща скъпо и прескъпо. Добре че все пак успяхме да изиграем добре картите си. И че го има Залим Сингх, да представи всичко в нужната светлина. — Замълча, но след като от страна на Джо не последва никаква реакция, продължи: — И като заговорихме за късмет, интересно, как стана така, че Клод да намери в ковчежето, където ровичкаха крадливите му ръце, точно крайт! Да дебне сред накитите…

Констатацията му беше изпълнена с подозрение. Погледна Джо в очакване на коментар.

Джо си помисли за думите на Лизи, че би направила много, за да защити Бахадур. Спомни си и как малкият изобщо не се замисли дали да отиде в джунглата с възрастния Джасвант. Дали тяхната любов не се е превърнала в отмъщение, след като се оказаха неспособни да защитят малкия? Вероятно.

— Да, наистина! — отвърна след малко. — Голям късмет, искам да кажа.