Барбара Клевърли
Тигър в двореца (25)

Двайсет и пета глава

Безпомощни и притеснени, Едгар и Джо стрелнаха с погледи сър Хектор. На какво стават свидетели? Еуфоричен пристъп? Лудост? Някакъв вид самозаблуда, отключена от поетото лекарство? Хектор се опита да ги успокои с усмивка и направи красноречив знак, че всичко е наред.

Енергията на умиращия мъж изгаряше като факла и той го разбираше най-добре от всички. С блеснал поглед Удай се наслаждава на реакцията на присъстващите, рече си Джо. Странна проява на манипулативност от страна на човек на смъртен одър. След като прецени, че достатъчно дълго е издевателствал над нервите им, Удай се усмихна и изрече задъхано, с глас, който започваше да губи своята отчетливост.

— Преди един час имах чувството, че светът се е срутил за мен — рече той. — При това по най-злочест начин. И тримата ми синове са мъртви. Няма кой да ме наследи на трона. Тогава любимата ми Шубхада дойде да ме посети. Тя не е раджпут по рождение, но притежава дух на раджпутска жена! Донесе ми новината, че носи дете в утробата си. Син. Моят син, който ще израсне под нейните грижи, за да стане принц на Ранипур. Помолих я да го нарече Бахадур. Както виждате, пророчеството ще се осъществи!

Джо пръв дойде на себе си. Докато Едгар успя да смотолеви някакви поздравления и да пусне още една сълза, Джо хвърли бърз поглед на пергамента, който стискаше в ръката си. Времето изтичаше. Нямаше да успее да облече в думи всичко онова, което искаше да каже.

— Ваше височество — започна той, — за нас ще е чест да подпишем тези документи, но мога ли да предложа една корекция… след като писарят и бездруго е налице, предполагам, няма да е проблем?

Махараджата го изгледа озадачен и с махване на ръка му даде знак да продължи.

— В клаузата, касаеща назначаването на регенти на принц Бахадур до навършване на пълнолетието му вие, естествено, посочвате майка му Шубхада, наред с господин Клод Вивиан. Става въпрос за период от близо седемнайсет години. Кой може да каже, при тези промени в Британската империя, къде ще бъде господин Вивиан след толкова години? Дали няма да е уместно, сър, вместо да посочвате конкретно името на Вивиан, да напишете просто „настоящият резидент в Ранипур“ и да свържете регентството с длъжността, а не с конкретния човек?

Удай попита Залим с очи, мисълта му вече започваше да се замъглява. Джо притаи дъх. Залим реагира светкавично.

— Чудесна идея, Сандиландс! Малко дипломатичност, съвсем в стила на сър Джордж. Доста уместно и разумно.

Удай кимна в знак на съгласие и писарят направи нужните корекции. С това силите на махараджата се изчерпаха. Джо и Едгар подписаха документите, които бяха привързани с ритуалните червени копринени панделки. Удай въздъхна и кимна към двамата слуги, които внимателно го вдигнаха от дивана и го положиха върху сламата.

По сигнал на доктора, Джо и Едгар се оттеглиха.

 

 

— Къде отиваме? — попита Джо, докато вървяха по коридора.

— Нямам никаква представа, приятелю — отвърна Едгар и Джо си даде сметка, че има уникален шанс да види Едгар да демонстрира искрени и дълбоки чувства.

— Клетият Удай! — рече детективът. — Добре поне, че последният му час бе относително щастлив. Съжалявам, че прозвуча толкова прозаично. Но той наистина умира, вперил поглед не в миналото, а в бъдещето. Изпълнен с надежда. А това определено е необичайно и благословено състояние. — Кос поглед към Едгар му показа, че опитът му да предложи на другаря си утеха, не е попаднал точно в целта. Опита друг подход.

— Хайде, Трууп, стегни се! Чака ни още работа. Тук има хора, които заслужават да получат своето наказание. Между другото, чу ли едно прещракване, когато и последното късче от мозайката си попадна на мястото?

— Прещракване ли? По-скоро оглушителен трясък! Шубхада бременна? И откъде, по дяволите, знае, че ще е момче?

— Разбира се, че не знае. Но астролозите знаят и техните предсказания стопяват леда в Ранипур, особено при вида на владетел, който отчаяно очаква подобна новина. Невероятно! Удай ще бъде наследен от третия си законен син!

— Е, поне е ясно защо тя се носи из двореца като пълновластна господарка! — отрони замислено Едгар. — Демонстрира пред махараджата и пред всички, че тя е новата раджмата. Тя ще е майката на следващия махараджа, както и негов регент в идните осемнайсет години. И влезе в ролята си, без да губи нито миг. В крайна сметка положението й в двора от сега нататък е безспорно. Има и още нещо, Джо… — Сбърчените вежди на Едгар надвиснаха още по-ниско, докато се опитваше да подреди мислите си. — Започвам да се питам дали бременната вече принцеса не е започнала да губи интереса си към резидента? Може би има нещо такова?

— Новината й обяснява защо Бахадур е трябвало да умре. Знаела е, че щом обяви пред махараджата, че е бременна, кандидатурата на малкия за престола ще бъде отхвърлена. А това евентуално би го подтикнало да изтича при баща си и да му разкаже всичко. И край с номерата и шегичките.

— А как би реагирал Удай? Възможно ли е тази история с Шубхада да е истина? И бременността й да не е съвсем законна? Разбира се, съди се по резултата, както знаем… само времето ще покаже… по-точно деветте месеца, след изтичането на които ще стане ясно кой проявява благоразположение към детето. Главата си залагам, че е от Удай, но като се усъмни човек веднъж… Пък и господарят е бил под натиск — разполагал е с дни, не с месеци, за да вземе решение. Имало е голяма вероятност да реши да играе на сигурно, да заклейми Шубхада, да изгони Клод или просто да ги хвърли на крокодилите и двамата… Знам ли…

— Може да се уреди — съгласи се Едгар. — Нещастен случай при риболов вечер на езерото, смелият резидент чува крясъци и се хвърля самоотвержено да спасява удавника. Пляс-пляс! И хайде за Делхи!

— Именно този страх е подписал смъртната присъда на Бахадур.

— Аха… Малкият е бил ужасно опасен, пък и вече не им е бил нужен. За какво им е вироглав малък юварадж със съмнителни права по отношение на трона, при положение, че Шубхада може да осигури законен наследник. Мисля, че си прав, Джо.

— А това е лош знак, Едгар! Щом престана да спориш с мен. Така можем да попаднем на най-неочаквани заключения. Ти може и да не знаеш къде отиваш, но лично аз смятам да посетя Лизи Макартър. Без възражения! Нужен ни е… по-скоро на мен ми е нужен малко шотландски скептицизъм и здрав разум. Освен това бих искал да й изразя съчувствието си от загубата. Както знаеш, тя обичаше Бахадур. При това доста.

 

 

Лизи остана изненадана и далеч не щастлива да ги види. Покани ги доста хладно. Беше чорлава, бледа, очите й — пълни със сълзи.

Двамата се почувстваха особено, седнали един до друг на опърпано канапе. Лизи не им предложи обичайното питие, макар че Джо с удоволствие би пийнал нещо. Домакинята им хвърли унищожителни погледи и се настани на висок стол край лабораторната си маса. Джо не се беше чувствал толкова неловко, откакто преди двайсет години директорът на пансиона го бе извикал в кабинета си.

— Не ни обвинявай, Лизи! — започна направо. — Най-напред чуй какво имаме да ти казваме. Сигурно ни смяташ за абсолютни некадърници, след като допуснахме Бахадур да загине. Нещата не станаха точно така. Детето беше убито. И убийството му е организирано най-хладнокръвно.

Тя слушаше, без да продума и без да го прекъсва. Джо и Едгар й разказаха всичко от игла до конец, като се прекъсваха и допълваха взаимно.

Накрая тя погледна Джо право в очите.

— Значи твърдиш, че Бахадур е бил убит от Клод и Шубхада, които са действали заедно?

Той кимна.

— Голям умник си, Сандиландс! Като нищо застреля два тигъра човекоядци, а двама кръвожадни човека ти се опряха и се оказаха извън възможностите ти. Изпрати момчето… не, по-скоро лично го постави за примамка, все едно че е някакъв козел. И хищниците го разкъсаха на парчета едва ли не под носа ти!

— Не е честно, Лизи! — намеси се Едгар. — Успокой се, за бога!

Тя направи видимо усилие да овладее яростта си и след малко продължи, вече с обичайния си спокоен глас.

— Ами Лоис? Какво да мислим за нея? И тя ли е жертва на двама егоисти, които са готови на всичко, за да се сдобият с власт? Клетата Лоис! Е, казвайте какво смятате да правите с тази информация!

— Разбира се, на първо място, ще уведомя сър Джордж, а той, не се съмнявам, ще се справи с Вивиан по най-дискретен начин. Що се отнася до Шубхада, тя е майка на бъдещия принц на Ранипур и както знаеш, според договореностите…

— Млъквай, Джо! — сряза го Лизи. — Едгар, би ли ни налял по чаша уиски. Трябва да разнищим тези въпроси.

— В цялата суматоха, надявам се, не сте забравили, че бяха убити още двама престолонаследници — подхвана Лизи. — Трябва ли да смятаме, че Клод, със или без помощта на Нейно височество номер три, е тръгнал да покосява наред кралското семейство, за да постигне целите си? Три убийства, всяко от които крие все по-големи рискове за него? Доста опасно ми се струва. И налудничаво! Направо не е за вярване. А е такъв чаровник…

— Всъщност не смятам, че Клод има нещо общо с убийствата на големите синове. Според мен двамата с Шубхада са видели създалата се вследствие на убийствата благоприятна ситуация, която ги е приближила до лелеяното регентство и до едно уж безобидно хлапе, което обаче е започнало да се превръща в заплаха за тях. И сериозно са се замислили дали да не продължат схемата с нещастните случаи. Сигурен съм, че по план всички ние е трябвало да си помислим, че зад цялата чистка стои Залим Сингх, по чиято заповед действа неговата дясна ръка — Аджит Сингх. Вивиан наистина няма нищо общо с първите две убийства. Винаги е подвеждащо да се прави заключение, че убийства, извършени на едно и също място или в близък период от време, са дело на един и същи човек. И Клод се е възползвал от възможността, която са отворили пред него убийствата на Бишан и Притви, като се е надявал, че ако нещо се обърка, всички ще прехвърлят вината върху техния извършител.

— Дотук добре, но да си се замислял защо му е било да си прави труда? — попита Едгар. — Да си рискува кариерата, репутацията, кожата, да му се не види!

— Защо ли? — попита ледено Джо. — Заради ключа към щастието. Заради топлото кресло във високите етажи на властта. Заради любовта на красива и могъща жена. Според теб не си ли струва?

— Старата история с малкия човек, отъркал се в шлифера на властта — отрони замислено Лизи. — Всеки редови губернатор в Римската империя се е надявал да извлече три ползи от назначенията си в чужбина: първата — за империята, втората — за себе си, за да си осигури старините, и третата — за да подкупи съдиите, когато бъде обвинен в злоупотреба със служебно положение. Питам се, кога ли е възнамерявал да се пенсионира Клод? Той все още ли се движи свободно из двореца, Джо? Или вече е задържан.

Едгар и Джо се спогледаха.

— Доколкото знаем, е свободен като птичка — отвърна Едгар. — Ти си единствената, освен нас двамата, която знае. Дори на Удай не казахме. Той си мисли, че Бахадур е убит от тигър.

— Ами щом — както казваш — на съвестта на Клод лежи само убийството на Бахадур, тогава кой е посегнал на Бишан и Притви? Само демонстрираш професионална вещина или наистина си разрешил загадката?

— Имам известен напредък — отвърна Джо. — Но сега ми е нужна помощта на Аджит Сингх. Чака ни още работа, ако искаме да предизвикаме убиеца да ни се разкрие… Бил той мъж или жена. Допускам, че може и да съм в грешка. Веднъж вече сбърках. Бях си изградил една хипотеза… извинявай, Едгар, знам, че това ще те обиди… Но ми минаваше през главата, че е възможно Бишан и Притви да са били отстранени заради Бахадур. В името на благополучието и сигурността на Ранипур… От собствения си баща.

След като търпеливо изчака възмутеният и потресен Едгар да избълва вулкан от възражения, Джо се зае да обоснове казаното. Лизи определено беше на негова страна.

— Млъквай, Едгар! — не издържа накрая тя. — Сигурен ли си, че въпреки всичко не си бил прав, Джо? Звучи ми доста убедително. Всички знаем, дори Едгар, че първата грижа на Удай беше благоденствието на Ранипур. Това винаги е бил главният му приоритет. И да си призная, когато Бишан умря, не ми дожаля ей тоничко. Всички си отдъхнахме с облекчение.

— Но с Притви е било различно. Той би бил удачен кандидат, ако не беше онзи едничък недостатък, който обаче за Удай явно е бил определящ. Имам предвид отказа на Притви да си вземе втора жена — продължи Джо. — Но тази сутрин сър Джордж разби теорията ми на пух и прах, като ми съобщи, че британското правителство е било уведомено за предстоящата сватба на Притви с раджпутска принцеса. Всичко е било организирано по най-потаен начин, а преди новината да бъде оповестена официално, Притви загина.

С всяка изминала секунда очите на Лизи се ококорваха все повече.

— Не мога да повярвам! Никой да не чуе!

— Сигурен съм, че поне още един човек е знаел. Тъй да се каже, основният играч. Маделин. А ако тя е знаела, сигурно е казала и на Стюарт. В очите на двамата това е непростимо предателство. Мисля, че със смъртта на Бишан нещата за Маделин са се променили коренно. Пред съпруга й се е отворила възможност да стане юварадж. Постепенно отношенията между бащата и сина са се затопляли, двамата са били на едно мнение относно икономическото бъдеще на Ранипур. Нали самата ти се чудеше, Лизи, защо махараджата бави решението си и не обявява името на своя наследник. Мислиш ли, че е възможно да е бил готов да напише на празното място името на Притви. Но при едно условие — да се ожени за принцесата от Мюар.

— Да, възможно е. И ако сведенията ти за финансовите операции на Притви са верни, звучи логично тронът да е бил предвиден именно за него. Бахадур беше способно хлапе… — Гласът й потрепери за миг, но тя веднага се стегна и продължи. — … но едва ли би разбрал подобни машинации. Също като майка си, за него беше важно богатството, което можеш да стиснеш в ръка. Истината е, че в схващанията си за живота той беше доста консервативен. Всичките години, прекарани в зенана… И пред Ранипур се очертаваше едно проблемно бъдеще. Залим Сингх с мъка би удържал кораба на вода — така ми се струва. Горкичката Маделин! Тя се опитваше да се опълчи на цялата династия, на двора, на ранипурските традиции като цяло.

— И да се пребори за налагането на избрания от нея начин на живот. Очаквала е бляскави обиколки из европейските столици в компанията на богатия си и красив млад принц, но е установила, че я очаква живот в град, който ненавижда. И че е нежеланата чужденка, превърнала се в пречка за възкачването на съпруга й на трона. Ако е разбрала, че се кроят планове Притви да си вземе втора жена, индийка с благородническо потекло, си е представила какъв живот я очаква — сред хора, които я ненавиждат и със съпруг, в чиито чувства е започнала да се съмнява.

— Това да не е намек, че именно Маделин е прерязала кабела? — възкликна слисаният Едгар. — Вижте, вярно е… че това момиче не може с нищо да ме изненада… ама… все пак… двамата с Джо видяхме реакцията й, когато свали шлема от главата на умиращия пилот и установи, че е съпругът й. Възможно ли е да се изиграе подобен ужас?

— Ако има човек, способен да го направи, това е Маделин. Доста добра актриса е. — Джо се прокашля и продължи, макар и едва ли не на сила. Явно не му беше лесно да разсъждава на глас. — Но съм съгласен с теб, Едгар. Маделин наистина не е очаквала смъртта на Притви.

В последвалата тишина Лизи се намести на стола.

— Но не и Стюарт. Брат й е знаел. Той би направил всичко за Маделин. Ако е разбрал, че се очаква сестра му да мине на заден план в живота на Притви — а това би означавало промени и за самия него, — ми се струва, че Стюарт не би се поколебал да вземе нещата в свои ръце и да действа за благото на Маделин. Реже и бяга. И замислете се — нима не е в най-изгодно положение да го направи? Имал е възможност да среже жиците когато си пожелае. Механикът Али може би е надушил нещо и се е наложило да бъде елиминиран. А кой по-убедително от Стюарт би накарал Притви да се качи в самолета вместо него? Разполагаме само с голото твърдение на Стюарт, че на пилотското място е трябвало да седне самият той. Но може би планът през цялото време е бил номерата да изпълни Притви!

— Стюарт е професионален убиец. Гледал е пилоти в очите, едва ли не деца, момчета като самия него, и спокойно е дърпал спусъка, запращайки ги в огнения ад. Не забравяйте, че на корпуса на самолета му са отбелязани двайсет резки. Една повече — какво толкова? — додаде Едгар.

— Ако Стюарт е прерязал жиците — обади се Лизи, — защо двамата не са си плюли на петите веднага, щом са се докопали до милионите? Защо се включиха в лова заедно с всички вас? Можеха да останат в двореца и да отлетят, докато вашето внимание е отклонено в друга посока.

— Да, Лизи, добър въпрос — безпомощно вдигна ръце Едгар. — Имаш ли отговор, Джо?

Джо поклати глава, мисълта му работеше трескаво.

За да прикрие смущението на приятеля си, Едгар продължи с разсъжденията.

— Е, какво следва оттук нататък? Нямаме никакви правомощия в Ранипур, не можем да извършваме арести. Все пак младежът е американец. Що за дипломатическа бъркотия! Дали да не звъннем на сър Джордж и да го помолим за съвет? Или да подхвърлим идеята на Аджит и да го оставим той да извърши ареста? Има двама кандидати за зандана — Клод и Стюарт.

— Забравяш Бишан — рече Лизи. — Според мен нещата тръгват именно от там. Кой е организирал неговото убийство? Можем ли да очакваме, че има трети кандидат за тъмницата?

— Що се отнася до първото убийство — най-сетне успя да проговори Джо, — според мен нямаме никакъв шанс да задържим извършителя му. Той е извън обсега дори на Аджит Сингх.