Барбара Клевърли
Тигър в двореца (14)

Четиринайсета глава

Удай Сингх, който се намираше в дарбара, чу прелитащия „Джени“ и освободи другите молители. Отпрати слугите и направи знак на брат си да се приближи.

— Гостите ни се връщат, Залим.

— Както и предположихте, Ваше височество, отлетяха в посока Суригаргх. Англичанинът е известен с това, че винаги открива истината и че е честен човек. Според Едгар той е точно такъв, какъвто изглежда, и служи само и единствено на Британската империя. Той е очите и ушите на сър Джордж — така се говори.

— Мене ме интересува мозъкът, Залим. Как мислиш, има ли достатъчно мозък, за да разреши нашия проблем? Нека насърчаваме предприемчивия ни детектив. Ако са го изпратили на оглед — да оглежда. Погрижи се телефонната линия да му е на разположение — сигурно ще иска да се отчита на господаря си. Човекът си е завоювал определена позиция пред хората си, доколкото забелязвам, и присъствието му тук вече ги направи по-благоразумни и по-спокойни… като стадо, при което се е върнал пастирът. Той не притежава повече власт, отколкото тях самите, но е надарен с аура, с една илюзия за сила, която явно им действа успокоително. Бих искал да поостане известно време. Възможно е да се появи опасност за живота на сина ми, а Бахадур ми спомена, че харесва този човек и му има доверие. Така да бъде. Нека полицаят стане неофициален охранител на детето. Предложи му развлечения… Но може би не жени, ако е вярно това, което ми докладваха!

— Той отблъсна Падмини, Ваше височество, но не прекара нощта сам.

Удай повдигна вежда.

— Американката. Снаха ви…

Никой друг, освен родния му брат не би рискувал да предаде на господаря точно тази новина. Удай избухна.

— Тя вече не ми е снаха! Ако изобщо някога е била! Тази жена е двойно нечиста — чужденка и вдовица. Сигурно би легнала и с просяк. Но такива са чужденците — без потекло и със собствени обичаи.

— Докладваха ми, Ваше височество, че помежду им не се случило нищо, само разговаряли. Възможно е американката просто да е потърсила подслон при него.

— Може би Сандиландс има по-различни наклонности? Виж какво друго бихме могли да му предложим. Но ловът — това със сигурност ще му отклони вниманието. Трябва да организираме лов на тигри възможно най-скоро. Е, да се залавяме. Изпрати да повикат Едгар и детектива. Искам да се срещнат с мен тук след половин час. Заръчай да дойде и писарят, в случай че се нуждаем от услугите му за съставяне на писмото, а освен това не би било зле да присъства и резидентът, нищо, че е запознат със ситуацията. Ще изпълня тази церемония от гади.

Обърна се и се отдалечи с бавна крачка, като остави министъра да пляска с ръце и да раздава нареждания на ордата слуги, които изникнаха изневиделица.

 

 

На път за Новия дворец Джо бе посрещнат от Едгар и един дворцов кхидаматгар. Едгар не бе в особено ведро настроение.

— Къде се губиш, по дяволите, Сандиландс? Точно днес ли избра да си правиш обиколки със самолет? Май е малко неуважително, не смяташ ли? Ами онова момиче снощи, дето го отпрати? За какъв дявол трябваше да го правиш? Тя не ти е кукла, мамка му!

— Просто се придържах към неписания закон на раджа, Едгар — отвърна Джо търпеливо. — Сахиб не приема подкупи.

— Освен ако не става въпрос за трите думи, които започват с „ц“ — цветя, цитруси и целув…

— Да, благодаря, че ми опресни паметта! Но нямах нужда от целувки и ласки.

— Можеше да се изтълкува като обида. Какво говоря — тук сме едва от няколко часа, а ти вече им врътна цели два от любимите си номера. А сега ме чуй! Махараджата иска да ни види и двамата. Веднага! Вероятно ще ни връчи пътните листа за обратно и нима няма да е прав? Така че си оправи косата и да вървим.

Отправиха се към тронната зала — просторна и разкошна, предвидена да побере поне хиляда души. Когато влязоха, намериха вътре едва петима. Удай Сингх седеше на разкошната си червена кадифена гади, въздигната на сребърен пиедестал, под златен чадър, носен от един слуга. В краката му бе седнал сбръчкан старец с мастилница и писалка в ръка. Залим стоеше прав отдясно на брат си. Клод се бе отдръпнал дискретно по-назад.

— Господа! Добро утро! Радвам се, че ми отделихте малко време. Не искам да се натрапвам, но ми е нужна помощта ви по въпрос, касаещ страната ни. Работата е проста. Бих искал да поставите подписите си под тези документи.

Удай вдигна два пергамента, украсени с печати и изобилни калиграфски орнаменти. Изглеждаха наистина сериозни и важни.

— Моето завещание — продължи Удай. — Или, по-точно казано, писмено изражение на волята ми по отношение наследяването на трона. Съдържанието на документа вече е съгласувано с резидента. — Кимна кратко към Клод, който усърдно бе забил поглед в излъсканите си обувки. — Остава само да получа подписите на двама почтени мъже, които да свидетелстват, че съм направил това по своя воля.

Направи знак на писаря, който взе пергаментите от него и ги постави на подвижната маса за писане встрани. Появи се автоматична писалка и всички зачакаха ритуалното полагане на подписи.

— С цялото ми уважение, сър — възпротиви се Джо, внезапно покосен от лошо предчувствие, — но според мен под такъв важен документ подобава да стоят подписите на ранипурски благородници, а не на двама случайни кондотиери. Нима няма благонадеждни царедворци, произхождащи от уважаван древен род — завърши той с усмивка, имаща за цел да спечели събеседника и да придаде повече благост на нетактичното изказване.

— Благонадеждни царедворци ли? — попита Удай, възвърнал усмивката си. — Това, Сандиландс, са взаимно изключващи се понятия. А както е известно, свидетели изчезват, променят си мнението, дори свършват на дъното на езерото. Направихме две копия от документа, едното ще вземете със себе си на тръгване от Ранипур. Ако наистина имате желание, можете да го прочетете — подметна услужливо Удай, докато двамата се отдалечаваха към писалището.

Едгар взе писалката и след като прегледа съдържанието на документа по диагонал, подписа, без повече да му мисли, на мястото, посочено му от писаря. На Джо обаче му беше необходимо повече време, за да асимилира прочетеното.

Изненади нямаше. След смъртта на бащата на трона трябваше да се възкачи Бахадур, кръвният син на Удай Сингх; имаше посочени и двама регенти, които да управляват, докато момчето навърши осемнайсет години.

Джо се вторачи с интерес в имената: Клод Вивиан и Нейно сиятелство махарани Шубхада.

След като и вторият свидетел положи подписа си, писарят нави внимателно двете копия и завърза всеки от екземплярите с ивица червено кадифе. Единия екземпляр подаде на владетеля, втория — на Джо.

— Добра работа свършихме — оповести Удай. — Уверявам ви, че няма да бъдете излъгани! Това малко представление бе изнесено за пред Британската империя. Моята страна и моят народ не са толкова претенциозни, тук възкачването на престола се оповестява по по-прост начин. Тази вечер синът ми Бахадур ще се храни от чинията ми на публична вечеря и с този акт ще бъде припознат от всички като мой наследник. Но да не се отклоняваме, заповядайте да излезем на терасата и да изпием по питие, за да отпразнуваме случая.

Присъстващите учтиво отклониха погледи, докато Залим се втурна да помогне на брат си да стане от гади и да излезе от помещението. Беше видно, че Удай, облегнат тежко на братовото си рамо, изпитва силна болка. Джо ги последва, разстроен и изпълнен с противоречиви мисли. В композицията на завещанието имаше нещо, един мъничък детайл, който му се видя доста странен. Датата, 16 юни, и в двете копия бе написана с малко по-различно мастило от останалия текст. Синьо-черно мастило „Стивънс“ вместо черно „Стивънс“.

Следвайки инстинкта си, Джо се приближи до писаря и се зае да му помага да прибере масичката и пособията си. Огледа скришом стареца. Очевидно умееше да пише на английски, но дали говореше езика? Как ли ще реагира, ако му зададе подобен въпрос? О, я стига! Джо реши да рискува и да се опита да го спечели с елементарен английски, гарниран с индийска емоционалност.

— Питам се, сър, дали имате добра памет? — Широка приятелска усмивка. — Спомняте ли си кой точно ден през месец април господарят ви помоли да напишете този документ?

— Разбира се, че си спомням! — отвърна с гордост писарят. — Беше третият ден на месец април.

За жалост изстрелът в тъмното му осигури уж невинна информация, която обаче подкрепяше фантасмагоричната теория, оформила се в главата му на връщане от Суригаргх. Първият му импулс беше да сграбчи Едгар и да сподели с него хипотезата си, но се овладя. Не можеше да разчита на него напълно.

Едгар го чакаше в коридора.

— Сега пък какво си намислил? Не се гледа с добро око на гост, който общува с низшия персонал, Сандиландс. Съсредоточи се върху непосредствените си задължения, става ли? Не забравяй, че трябва да телефонираш на сър Джордж довечера и да му докладваш как вървят нещата. Дано да имаш какво да му кажеш. Едва ли ще се впечатли от новината, че си прекарал цялата сутрин в кръгчета със самолет из околността и сладки приказки с местните.

— Напълно си прав, Едгар, старче — отвърна спокойно Джо. — Но все пак разполагам с новината за престолонаследника, а това си е сериозно нещо! Черният кон финишира пръв, а по някаква случайност сър Джордж е заложил именно на него. Това определено ще му се понрави… е, ако не е знаел предварително как стоят нещата. Той явно винаги е с една крачка пред всички останали.

— Не съм убеден, че подробностите ще му се понравят — измърмори Едгар. — „Проклета да е земята, в която управляват слабите или жените“, така казват в Раджпутана. А тук, както изглежда, имаме двойна доза проклятие! Хайде да вървим! Чакат ни на терасата за по питие. Дано приключим бързичко. Както разбирам, вече се редят на опашка за среща с тебе, а мене ме чака Колин, за да обсъдим нещата около лова на тигъра.

Настроението и съставът на присъстващите на терасата бяха леко променени. Към махараджата и брат му се бяха присъединили шепа отбрани царедворци, а зад дясното рамо на Удай се бе изпружил мъж в тъмносиня униформа, обсипана със златни кръстове. Пукотът на тапи от шампанско бе посрещнат с радостни възгласи. Напрежението видимо спадна, когато всички вдигнаха чашите си, за да посрещнат новия престолонаследник юварадж Бахадур.

Пиеха всички, с изключение на униформения непознат, който остана нащрек, без да помръдва, само тъмните му очи постоянно шареха между присъстващите. Джо се почувства някак неудобно, след като установи, че е привлякъл вниманието на непознатия за доста дълго време. Ситуацията му напомни за някоя от онези салонни игри на погледи, където отвърналият глава губи. Въздъхна с облекчение, щом господарят го повика по име, давайки му възможност да се откъсне от клопката.

— Джо. Капитан Сандиландс. Позволете да ви запозная с вашия колега от Ранипурските части — майор Аджит Сингх.

Не последва протягане на ръка, така че Джо отвърна на пестеливото кимане с глава по същия начин.

— Аджит се грижи за сигурността в страната. Изключително ниското ниво на престъпност, на което се радваме, е резултат от ефективността на неговите методи. Сигурен съм, че ще намерите общ език и в същото време ще установите доста различия в начина си на работа. Оставям ви да обмените някои мисли и становища. О, между другото, разбрах, че тази сутрин сте посетили Суригаргх, капитане. Родното място на Аджит, където съм роден и аз самият.

Отдалечи се, за да подхване разговор с Клод, като остави Джо насаме с шефа на полицията.

Високата фигура на Аджит бе стегната и изопната. Тъмните му мустаци, опръскани в сребристо, тръгваха на две тънки ивици над устните и се губеха под белия тюрбан. Всичко в униформата му беше абсолютно безупречно и Джо с любопитство забеляза цялостното му излъчване на сериозно, дори — за Индия — леко омаловажавано военно присъствие. И най-придирчивият старши сержант от най-елитните части би могъл да се поучи от външния вид на този човек.

— Ще разговаряме на английски — обяви Аджит безапелационно.

Джо беше свикнал с дълбокия и загадъчен тембър на индийския глас, пред който типично английските гласове звучаха несериозно, изкуствено, дори на моменти неприятно. Но гласът на Аджит бе забележителен дори за раджпут. Джо се запита дали за да достигне тези гърлени, ала изкусителни дълбини, човекът не си прави гаргара с пясък и мед.

— Не говоря добре вашия език, но ме уведомиха, че вие изобщо не говорите хинди — додаде Аджит безучастно.

Джо се усмихна, отстъпвайки му първата точка в ръкопашната схватка, в която бе въвлечен. Аджит направи знак с пръст и един млад офицер в подобна тъмна униформа, макар и с доста по-малко злато по себе си, който беше застанал край вратата, си запроправя път през тълпата към тях.

— Рам говори отличен английски, Сандиландс, и ще ни помогне да общуваме — обясни Аджит. — Преминал е на обучение в калкутската полиция.

„Чудесно, рече си Джо, две точки за Аджит Сингх.“

Младият полицай се здрависа сърдечно и се представи на безупречен английски, а Аджит, потупвайки го собственически по рамото, додаде:

— Пред вас стои бъдещият началник на полицията, капитане. Най-малко! Защото Рам има способностите да стигне много по-далеч. Подозирам, че кариерата му ще го отведе в столицата, където ще се справи блестящо.

Разговорът потръгна неочаквано леко. Рам изгаряше от нетърпение да опознае по-отблизо Джо и го заразпитва изтънко за западните нововъведения в полицейските методи и борбата с престъпността. Новината за първия въздушен полицейски отряд и предложенията за създаване на международна полицейска организация бяха посрещнати с възклицания на интерес и удивление. Остана заинтригуван от новите балистични методи, за които Джо му разказа с огромно въодушевление, изслуша съсредоточено идеите на английския си колега за използването на двойна микроскопска експертиза на гилзите.

Клод, който се бе присламчил към групичката им, изглеждаше не по-малко впечатлен.

— Значи искате да кажете, Сандиландс, че тези методи вече са достъпни за калкутската полиция?

— Не само за калкутската, но и за цялата страна. Повечето от нещата, за които ме чухте да се хваля, трябва да призная, все още се намират в експериментален етап, но да — някои балистични техники за анализ вече се използват. Имаме начини да определим дали дадена гилза е от патрон, изстрелян от конкретно оръжие; да анализираме нарезите по дулото. Просто и лесно — като сравняването на отпечатъци. Вярно, още правим първите стъпки, но вече има доста задоволителни резултати. Събраните улики, да речем в Ранипур, могат да бъдат изпратени в главното полицейско управление в Калкута и след няколко дни можете да си получите експертизата по телеграфа. Разкриваемостта на престъпленията преодолява бариери навсякъде и престъпниците вече не могат да се крият зад граница. Ако е необходимо, могат да бъдат преследвани дори отвъд океани.

Джо продължи с темата за полезността на женските полицейски отряди, която удиви и развесели Рам, както и за подобряването на условията на труд и работната заплата на полицаите, което го озадачи.

— При нас в Ранипур — призна той — не се нуждаем от кой знае колко многобройна полиция. Просто защото по пазарищата и из улиците няма патрули.

— Ами тогава как се борите с дребното хулиганство? — попита Джо.

— Имаме си информатори на всяка улица. Неофициални, но срещу прилично заплащане, така че хората са един вид ушите и очите на Аджит Сингх. Всяко извършено престъпление най-напред се разкрива локално, а новините моментално достигат до нас. Предприемат се действия. Престъпниците обикновено са познати на улицата си и понеже е ясно, че ще ги хванат, както е логично, сахиб, престъпността наистина е много ниска.

— Сигурно, вероятно по отношение на дребните кражби е точно така — отвърна Джо, — но, кажи ми, Рам, как постъпвате, в случай че престъплението е извършено от, да речем… — Махна с ръка към присъстващите. — … от някой от присъстващите тук господа?

Веднага му се прииска да си вземе въпроса обратно, но беше твърде късно — младежът изломоти някакъв нечленоразделен отговор, като в същото време смутено потърси подкрепа от Аджит Сингх.

Аджит очевидно не се притесни, дори в гласа му прозвуча известна веселост.

— Това, което се опитва да ви каже Рам, капитане, е, че сред аристокрацията не съществува престъпност. Сигурен съм, че разбирате. Кога за последно вашият крал Джордж е пребърквал нечий джоб? Случайно да сте арестували кралица Мери, задето е отровила готвача си?

Джо се усмихна на опита за шега и въздъхна с облекчение, щом Аджит пое инициативата и смени темата.

— Но както разбирам, капитане, двамата с вас май работим на един фронт тук, в Ранипур?

— Изненадан съм да го чуя — отвърна предпазливо Джо, — тъй като аз не работя и няма да ми бъде позволено да работя — имам предвид професионално. Тук ме води единствено удоволствието.

Мустаците на Аджит потръпнаха лекичко.

— В такъв случай… — обърна се към Рам, за да му помогне да намери правилната дума. — … очаквам разпорежданията на господаря. Той обсъди с мен възможността да бъдете помолен да ми помогнете да осигуря безопасността на новия престолонаследник, принц Бахадур. Времената, както знаете, са смутни и може да се окаже, че младежът има нужда от нашето съдействие. Той е доверил на баща си, че ви харесва и ви има доверие. За него би било успокояващо да види, че го охраняват от всички страни.

— Този охранителен отряд наскоро ли е създаден? — попита Джо.

— Всъщност не — отвърна Аджит. — Момчето не бива да знае за него, но на практика е под наблюдение от мига, в който напусна зенана.

Джо се запита колко ли е безопасно в зенана, ако е вярно онова, което му разказа Бахадур, но не повдигна въпроса.

— Той си избира доста странни места, на които да прекарва времето си напоследък — усмихна се Аджит. — И хората ми се оплакват, че им е било ужасно трудно да го следят отблизо и в същото време да останат незабелязани. Но както виждате, момчето е в добра форма, жив и здрав, и не е установено да е имало опит за покушение срещу него.

Джо отклони поглед от магнетичните очи на събеседника си, за да скрие своето изражение. „Каква пантомима!“, рече си.

— Разбира се — каза на глас, — за мен би било удоволствие да допринеса, с каквото мога за опазването на спокойствието и ако е нужно, живота на принц Бахадур.

Аджит кимна учтиво на новия си колега.

— За мен бе огромно удоволствие да разгледам град Суригаргх, Аджит Сингх. Доколкото разбирам, го познавате добре.

— Това е родният ми град, капитане, и е много приятно място. Доста свят съм видял… — Поколеба се, но продължи: — И аз съм се бил на фронта във Франция. Заминах със стрелците от Ранипур и оцелях. Но не видях нищо на вашия континент, което би могло да се сравни със Суригаргх.

Джо кимна в знак на съгласие.

— Все пак, Сандиландс, ще ми кажете ли какво ви води насам, понеже не вярвам да сте дошли на туризъм?

— Това официален разпит ли е? — попита Джо невинно.

— Ни най-малко — усмихна се Аджит. — Просто разговаряме. Вече знам защо сте посетили Суригаргх. Няма тайни.

— Али — отвърна Джо. — Издирвахме по спешност механика на капитан Мърсър. На него му е доста трудно да се оправя без обучения си помощник, както вероятно разбирате. Чухме, че Али се е върнал в Суригаргх. Незнайно поради какви причини.

— Няма да го откриете там — рече Аджит.

— Прав сте. Оказа се, че никой не го е виждал. Нямаха представа къде би могъл да е. Вие дали не знаете, Аджит, в каква посока се е запилял?

— Ами да — бе лаконичният отговор. — Изненадан съм, че едва сега ме питате.

Джо зачака, усмихнат. Усмивката му се скри след категоричното изявление на Аджит Сингх.

— Замина за Делхи!