Клайв Къслър
Циклопи (53)

52.

Великов и Майски стояха на балкон, намиращ се на три нива над електронния подслушвателен център, и гледаха малката армия от мъже и жени, които обслужваха сложния електронен приемник. По двайсет и четири часа на ден гигантската антена на територията на Куба подслушваше гражданските телефонни разговори в Съединените щати и военните радиосигнали и ги препредаваше на компютрите, разположени на Кайо Санта Мария, които ги разшифроваха и анализираха.

— Съвършено изпипана работа, генерале — отбеляза Майски. — Прекалено скромно описвате съоръжението в докладите си.

— Ден не минава, без да не разширяваме обекта — поясни гордо Великов. — Освен работния сектор в комплекса има добре снабдявана кухня с трапезария и център за физическа подготовка, оборудван със съответните уреди и сауна. Имаме дори зала за развлечения и бръснарница.

Майски вдигна поглед към двата екрана, всеки с размери три на четири метра, монтирани на две срещуположни стени. Левият екран бе предназначен за компютърно генерирани индикации, а десният показваше различни данни и сложни графики.

— Вашите хора успяха ли вече да открият какво е положението с лунната колония?

Генералът кимна и вдигна слушалката на окачения наблизо телефон. Докато говореше в мембраната гледаше надолу към запълнения с апаратура етаж. Един мъж, седнал зад командното табло, вдигна глава към него и му махна с ръка. След малко двата екрана потъмняха за миг, после отново светнаха, изобразявайки този път други данни.

— Напълно е изоставена — поясни Великов и посочи десния екран. — Можем да контролираме почти всичко, което се предава между техните астронавти и командния център в Хюстън. Ето, както виждате, лунната платформа на колонизаторите се е скачила с космическата станция преди три часа.

Докато погледът на Майски се местеше по изобразената информация, той се изпълваше с нарастващо възхищение. Трудно му беше да приеме факта, че американското разузнаване несъмнено знае много, ако не и повече, отколкото можеше да се предположи, за съветските космически опити.

— Зашифровано ли предават? — попита той.

— Понякога, ако е военно съобщение, но НАСА обикновено разговаря с астронавтите си напълно открито.

— Както се вижда на екрана за данни, наземният команден център в Хюстън е наредил на „Гетисбърг“ да отложи заплануваното си завръщане за утре сутринта.

— Това никак не ми харесва.

— Не виждам нищо подозрително. Вероятно на президента му трябва още време за широка пропагандна кампания, за да разгласи поредния американски космически триумф.

— Или пък са осведомени за нашите намерения — рече Майски и потъна в мисли. В очите му се появи безпокойство и той нервно заудря длани една в друга.

Великов го погледна развеселен.

— Ако това по някакъв начин обърква плановете ви, мога да се намеся в честотата на командния център в Хюстън и да издам фалшива заповед.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Можете да симулирате нареждане до совалката да се отдели от космическата станция и да предприеме навлизане в плътния атмосферен слой?

— Да.

— И да измамите командирите на космическата станция и на совалката така, че те да повярват, че чуват познат глас?

— Те изобщо няма да усетят разликата. Нашите компютризирани синтезайзери имат достатъчно записани съобщения, чрез които ще можем да имитираме гласа, акцента и начина на изразяване на най-малко двайсет различни служители на НАСА.

— А как може да се попречи на командния център в Хюстън да отмени издадената от вас заповед?

— В състояние съм да объркам трансмисиите им, докато изпуснат момента да спрат отделянето на совалката от станцията. После, ако инструкциите на нашите космически физици, които ни дадохте, са точни, ние ще прекъснем системите им за управление на полета на совалката и ще я насочим да кацне на Санта Клара.

Майски изгледа Великов дълго и проницателно. После рече:

— Тогава действайте!

* * *

Президентът спеше дълбоко, когато телефонът върху нощното му шкафче тихо иззвъня. Той се обърна и погледна светещия циферблат на ръчния си часовник. Беше един и десет сутринта. Вдигна слушалката.

— Казвай.

Гласът от другата страна на линията беше на Дан Фосет.

— Извинете, че ви събуждам, господин президент, но се случи нещо непредвидено и реших, че трябва да ви уведомя.

— Слушам. Какво е станало?

— Току-що ми се обади Ъруин Мичъл от НАСА да ми предаде, че „Гетисбърг“ се е отделила от „Кълъмбъс“, излязла е в орбита и се готви да навлезе в плътния атмосферен слой.

Президентът подскочи в леглото, от което жена му се събуди.

— Кой е наредил това? — попита той.

— Мичъл няма представа. Всички съобщителни връзки между Хюстън и космическата станция били прекъснати поради някакво странно смущение.

— Тогава откъде е сигурен, че совалката се е отделила?

— Откакто Стайнмец напусна колонията Джърси, генерал Фишър следи и контролира пътя на „Кълъмбъс“ от Центъра за космически операции в Колорадо Спрингс. Чувствителните камери в центъра са заснели момента, в който „Гетисбърг“ е напуснала борда на космическата станция. И веднага след като Мичъл бил уведомен за това, той ми се обади.

Ужасен, президентът силно удари юмрук в матрака.

— По дяволите!

— Предупредих на своя глава Джес Симънс. Той вече е дал заповед за бързо излитане на две тактически ескадрили на Военновъздушните сили, които да ескортират и бранят совалката веднага щом навлезе в атмосферата.

— С колко време разполагаме до приземяването на „Гетисбърг“?

— Броени от началото на подготовката й за спускане до кацането — около два часа.

— Само руснаците имат пръст в тая работа.

— Това е общото заключение — потвърди Фосет. — Още не сме напълно сигурни, но всички признаци сочат Куба като източник на проблемите със заглушаването на радиосигналите от Хюстън.

— Кога групата на Броган ще атакува Кайо Санта Мария?

— В два часа тази сутрин.

— Кой ще ги води?

— Момент така, да проверя името във вчерашния доклад на ЦРУ. — Фосет остави настрана слушалката за не повече от трийсет секунди, после отново я взе и продължи: — Мисията се ръководи от полковника от Морската пехота Рамон Клайст.

— Знам го. Беше награден с медал за храброст.

— Има и още нещо.

— Какво?

— Хората на Клайст ще бъдат вкарани в обекта от Дърк Пит.

Президентът изпусна тъжна въздишка.

— Той вече даде много от себе си. Толкова ли е наложително присъствието му?

— Трябвало да бъде или Пит, или никой — отвърна Фосет.

— Дали ще успеят да разрушат навреме подслушвателния център?

— Право да си кажа, въпрос на късмет.

— Предай на Джес Симънс да отиде да чака в стаята за телеграфна свръзка — нареди му мрачно президентът. — Опасявам се, че ако се случи нещо, единствената ни алтернатива да задържим „Гетисбърг“ и ценния й товар далеч от съветски ръце ще бъде ние да я свалим. Разбра ли ме, Дан?

— Да, сър — отвърна Фосет с пребледняло лице. — Ще му предам нареждането ви.