Клайв Къслър
Циклопи (43)

42.

Силният удар на колелата на колесника в пистата събуди Пит. Небето около военноморския реактивен самолет беше все още тъмно. Но през малкия прозорец се виждаха първите оранжеви ивици, известяващи за новия ден.

Пришките му от постоянното триене във ваната не му позволяваха да заеме седнало положение и през цялото време Пит спа свит на една страна. Чувстваше се ужасно и жадуваше за нещо друго, освен безкрайните количества плодов сок, с който го бе наливал загриженият лекар в подводницата.

Запита се как ли ще постъпи, ако някога отново се срещне с Фос Глай. И най-жестокото наказание, което му минаваше през ума, му се струваше недостатъчно. Мисълта за мъченията, на които Глай е подлагал Джеси, Джордино и Гън, не му даваше мира. Изпитваше вина, задето избяга.

Воят на реактивните двигатели затихна и вратата се отвори. Той заслиза сковано по стълбичката и се озова в прегръдките на Сандекър. Адмиралът дори рядко се ръкуваше, затова неочакваният му израз на чувства изненада Пит.

— Май приказката за черния гологан ще се окаже вярна — заговори със сипкав глас Сандекър.

— И е добре, че не се губи — отвърна усмихнат Пит.

Сандекър го хвана за ръка и го поведе към спрялата наблизо кола.

— В главната квартира на ЦРУ в Лангли те чакат, за да те разпитат.

Пит рязко спря и кратко оповести:

— Те са живи.

— Живи? — изуми се Сандекър. — Всички ли?

— Руснаците ги държат в плен, а един изменник ги измъчва.

По лицето на Сандекър се изписа недоумение.

— Нима си бил в Куба?

— На един от външните й острови — уточни Пит. — Трябва час по-скоро да уведомим руснаците за бягството ми, за да им попречим да…

— Говори по-бавно — прекъсна го Сандекър. — Не мога да следя мисълта ти. Или най-добре изчакай да разкажеш всичко, когато стигнем в Лангли. Подозирам, че си паднал във вира и си излязъл с джобове, пълни с пъстърва.

 

 

По време на полета над града започна да вали. Пит оглеждаше през плексигласовото предно стъкло разположената върху 219 акра площ постройка от сив мрамор и бетон, приютяваща шпионската армия на Америка. От въздуха тя изглеждаше запустяла, жива душа не се виждаше по алеите. Дори само четвърт от паркинга бе зает. Единствената човешка форма, която мерна Пит, беше статуята на най-известния шпионин на страната Натан Хейл, който бе допуснал грешката да бъде заловен и впоследствие бе обесен.

На летището за хеликоптери чакаха двама висши офицери с разтворени чадъри.

Всички забързаха към сградата, където Пит и Сандекър бяха въведени в просторна заседателна зала. Вътре имаше шестима мъже и една жена. Мартин Броган пристъпи напред и подаде ръка на Пит, след което го представи на останалите. Пит само кимаше и мигом забравяше имената им.

Броган продължи:

— Научих, че сте имали тежко пътуване.

— Не бих го препоръчал на никой турист — отвърна Пит.

— Искате ли нещо за ядене или пиене? — любезно предложи Броган. — Може би чаша кафе или закуска?

— Ако е възможно бутилка студена бира…

— Разбира се. — Броган вдигна телефона и направи поръчка. — Пристига след минута.

Заседателната зала беше обзаведена стандартно. Стените и килимът бяха с един и същ неутрален бежов цвят, а мебелите изглеждаха като закупени от разпродажба. Нямаше никакви картини или някаква украса, които да й вдъхват живот. Беше зала, предназначена единствено за делова работа.

На Пит му бе предложен стол в единия край на масата, но той отклони поканата. Задните чу части все още не му позволяваха да сяда. Всички погледи бяха насочени към него и той се почувства като обитател на зоологическа градина в неделен следобед.

Броган му се усмихна предразполагащо.

— Моля, разкажете ни всичко, което сте чули и видели от самото начало. Разказът ви ще се записва на магнетофон и на ръка. След това ще започнем да ви задаваме въпроси. Не възразявате, нали?

Бирата пристигна. Пит отпи дълга глътка и започна да излага събитията от излитането от Кий Уест до въодушевлението му от появата на подводницата над повърхността на водата на няколко метра от потъващата вана. Не спестяваше нищо, говореше бавно, като описваше всяка подробност, колкото и маловажна да беше тя. Разказът му отне близо час и половина, но всички го слушаха съсредоточено, без да го прекъсват за въпроси. Когато най-сетне свърши, той настани внимателно натъртеното си тяло на ръба на стола и спокойно загледа как всеки от присъстващите сведе глава към записките си.

Броган обяви кратка почивка, докато бъдат донесени въздушните снимки на Кайо Санта Мария, папките с данни за Великов и Глай и копия на записа от изложението на Пит. След четирийсетминутното проучване на материалите, Броган пръв започна с въпросите.

— Носили сте оръжия в дирижабъла. Защо?

— От прожекции на мястото на потъналия „Циклопи“ се видя, че той лежи в кубински води. Решихме, че ще е разумно да вземем за всеки случай устойчив на куршуми параван и ракетна пускова уредба.

— Съзнавате, разбира се, че своеволното ви нападение над кубински патрулен хеликоптер е било нарушение на правителствената политика. — Въпросът бе зададен от един мъж, за когото Пит си спомни, че работи в Държавния департамент.

— Следвах по-висш закон — отвърна Пит със саркастична усмивка.

— И какъв е този закон, ако смея да попитам?

— Идва от някогашния Див запад, определяли са го като закон за самозащита. Кубинците първи откриха огън, с близо хиляда изстрела — някъде толкова ги преброих — и чак тогава Ал Джордино ги свали.

Броган се усмихна. Почувства, че Пит му допада.

— Главният ни интерес сега е насочен към описанието ви на руското съоръжение на острова. Казвате, че островът не се охранява.

— Единствените пазачи, които видях над земята, са поставени на портала на обекта. На пътищата и на плажовете няма патрули. Като предохранителна мярка служи само електрифицираната ограда.

— Това обяснява защо инфрачервените снимки не са открили никакви признаци на човешка дейност — обади се един анализатор на разузнавателни данни, който разглеждаше снимките.

— Това не е присъщо на руснаците — изрази мнението си друг служител на ЦРУ. — Те почти винаги издават някоя тайна база, като я претрупват с мерки за безопасност.

— Не и този път — отбеляза Пит. — В случая са заложили на другата крайност и са спечелили. Генерал Великов изтъкна, че това е най-чувствителното им военно съоръжение извън Съветския съюз. И доколкото подразбирам, никой от вашето управление не е подозирал до момента за съществуването му.

— Признавам, че е възможно да сме били измамени — каза Броган. — Стига това, което ни разказахте, да е вярно.

Пит го изгледа с леден поглед. После мъчително стана от стола и се запъти към вратата.

— Щом тъй мислите, добре. Излъгах ви. Благодаря за бирата.

— Мога ли да попитам къде отивате?

— Да свикам пресконференция — отвърна Пит, обръщайки се право към Броган. — Заради вас губя ценно време. Колкото по-бързо съобщя за бягството си и поискам освобождаването на Лебаронови, Джордино и Гън, толкова по-бързо Великов ще бъде принуден да преустанови мъченията и да не ги убива.

Настъпи неловка тишина. Никой от насядалите край масата не можеше да повярва, че Пит ще си тръгне. Никой, освен Сандекър. Той седеше и се подсмихваше като съдържател на печеливш бейзболен клуб.

— Не е лошо да си мериш думите, Мартин — рече той. — Току-що ти бе предоставена важна информация и ако никой в тази зала не осъзнава значението й, предлагам всички да намерите друг подход на работа.

Броган може и да беше груб егоист, но съвсем не беше глупак. Той бързо скочи на крака и спря Пит на вратата.

— Простете на стария ирландец, който се е парил неведнъж. След трийсет години на тази служба и вие щяхте да станете Тома неверни. Моля ви, помогнете ни заедно да разгадаем загадката. После ще обсъдим какво да направим за приятелите ви и Лебаронови.

— Това ще ви струва още една бира — каза Пит.

Броган и останалите се разсмяха. Ледът беше стопен и въпросите заваляха от всички страни на масата.

— Този ли е Великов? — попита анализаторът, вдигайки високо една снимка.

— Да, това е генерал Пьотър Великов. Говори английски с безпогрешно американско произношение. О, щях да забравя — той разполага с мое досие, включващо и профил на личността.

Сандекър отмести поглед към Броган.

— Май намирисва, че Сам Емет има молец в отдела за досиетата в ЦРУ.

Броган се усмихна саркастично.

— Сам няма да се зарадва да го чуе.

— Бихме могли да напишем книга за проучванията на Великов — обърна се към Пит един едър мъж. — Ще ми се по-нататък да ми представите профил на начина му на действие.

— С удоволствие — отвърна Пит.

— А това ли е разпитвачът с тежката ръка Фос Глай?

Пит кимна, като видя втората снимка.

— Сега е с цели десет години по-възрастен, отколкото на снимката, но е самият той.

— Американски наемен войник, роден в Аризона — уточни анализаторът. — Казахте, че двамата сте се срещали и преди.

— Да, по време на операцията за изваждането на Северноамериканския договор от потъналия „Емприс ъв Айрланд“. Сигурно си спомняте случая.

Броган кимна.

— Да, много добре.

— Да се върнем на разположението на съоръжението — намеси се жената. — На колко нива е построено?

— Според бутоните на асансьора — на пет, и всичките са под земята.

— Някаква представа за площта?

— Не видях друго освен килията си, коридора, кабинета на Великов и автобаза. А, да, и входа за горните жилищни помещения, украсен като испански замък.

— Дебелина на стените?

— Около шейсет сантиметра.

— Качество на строежа?

— Добро. Не видях пукнатини или да тече отнякъде.

— Типа на колите в автобазата?

— Два военни камиона. Другите бяха строителни машини — булдозер, автокран и автоплатформа.

Жената вдигна поглед от бележките си.

— Извинете, каква, казахте, е последната?

— Автоплатформа — повтори Пит и поясни: — Това е специална кола с повдигаща се платформа за работа на високо. Виждали сте ги да се използват от телефонни техници и от паркови работници за подрязване клоните на дърветата.

— Приблизителните размери на антенната чиния?

— Трудно беше да се прецени в тъмното. Някъде около триста метра дълга и двеста метра широка. Издига се до действащо положение чрез два хидравлични лоста, замаскирани като палмови дървета.

— Плътна или решетъчна?

— Решетъчна.

— Имаше ли електрическа схема, съединителни кутии, релета?

— Не видях нищо такова, но това не значи, че няма.

Броган слушаше въпросите и отговорите, без да се намесва. Сега вдигна ръка и погледна към един мъж с вид на учен.

— Какво ще кажеш, Чарли?

— Техническите подробности не са достатъчни, за да установя точното й предназначение. Но съществуват три възможности. Първата: може да е подслушвателна станция, способна да заглушава телефонни, радио и радарни сигнали в Съединените щати. Втората: мощно заглушаващо устройство, поставено там в очакване на някой критичен момент като например да обърка всички наши жизненоважни военни и граждански съобщителни връзки, в случай че ненадейно бъде предприет първият ядрен удар. Третото предположение е, че тя може да е в състояние да предава и захранва с фалшиви сведения всички наши съобщителни системи. Най-тревожното е обаче, че размерът и сложната конструкция на антената предполагат способност да извършва и трите функции.

Мускулите на лицето на Броган се изпънаха. От факта, че такова свръхсекретно съоръжение е било построено на не повече от триста километра от бреговете на Съединените щати, шефът на Централното разузнавателно управление трудно можеше да остане равнодушен.

— Пред какво сме изправени, ако се случи най-лошото?

— Опасявам се, че това, пред което сме изправени — отвърна Чарли — представлява електронно усъвършенствано и мощно съоръжение, способно да заглушава радио и телефонни връзки, а после, като използва технологично разликата във времето, да дава възможност на ново поколение компютризиран синтезайзер да имитира гласове и да променя разговорите. Ще се удивиш, когато чуеш как думите ти могат да бъдат манипулирани по телефона, без да усетиш промяната. Всъщност Управлението за национална сигурност има същия вид съоръжение на борда на един кораб.

— Значи руснаците са ни изпреварили — рече Броган.

— Вероятно тяхната технология е по-груба от нашата, но както изглежда, те са с една крачка по-напред.

Жената от разузнаването се обърна към Пит.

— Казахте, че островът се запасява с продоволствия от подводница.

— Така ме увери Реймънд Лебарон — отвърна Пит. — А доколкото успях да видя от бреговата линия, там нямаше пристанище.

Сандекър въртеше между пръстите една от пурите си без намерението да я пали. Посочи с нея Броган и каза:

— Очевидно, Мартин, руснаците пред нищо не са се спрели, за да попречат на вашето разузнаване над Куба.

— Страхът им от разкриване излезе наяве по време на разпита — уточни Пит. — Великов беше убеден, че сме платени ваши агенти.

— Тогава не бива да виним прекалено негодника — каза Броган. — Сигурно появата ви здравата го е стреснала.

— Господин Пит, можете ли да опишете хората, които сте заварили на официалната вечеря? — попита един мъж с вид на научен работник, облечен с шарен пуловер.

— Грубо казано, имаше някъде към шестнайсет жени и дванайсет мъже…

— Жени ли казахте?

— Да, жени.

— Какъв тип? — попита жената.

Пит трябваше да уточни:

— В какъв смисъл?

— Ами, нали разбирате… — заговори сериозно жената, — съпруги ли, хубави неомъжени момичета или проститутки.

— Всичко друго, но не и проститутки. Повечето носеха униформи и вероятно бяха от персонала на Великов. Онези, които имаха брачни халки, изглежда, бяха съпруги на присъстващите кубински цивилни и военни.

— Какви ги върши Великов? — възкликна Броган, без да се обръща към някого. — Кубинци и жените им на свръхсекретен обект? Направо е неразбираемо.

Сандекър се загледа замислен в ръба на масата.

— Разбираемо е — рече той, — ако Великов използва Кайо Санта Мария за нещо друго, освен за електронен шпионаж.

— Какво имаш предвид, Джим? — попита Броган.

— Островът представлява чудесна база за действия, насочени към свалянето на правителството на Кастро.

Броган го изгледа смаян.

— Откъде знаеш за това?

— Президентът ме уведоми — отвърна надменно Сандекър.

— Разбирам — каза Броган, но по всичко личеше, че нищо не разбира.

— Вижте какво, наясно съм, че работата е изключително важна — намеси се Пит, — но с всяка минута, в която разсъждаваме, приближаваме Джеси, Ал и Руди все по-близо до смъртта им. Очаквам вашите хора да направят всичко, за да ги спасят. Като начало можете да уведомите руснаците, че сте научили за задържането им от мен, тъй като съм избягал оттам.

Призивът на Пит бе посрещнат с тягостно мълчание. Никой, освен Сандекър, не го гледаше. Най-явно избягваха погледа му хората от ЦРУ.

— Извинявайте — обади се с леден тон Броган, — но не смятам, че това ще е разумен ход.

Очите на Сандекър изведнъж засвяткаха от гняв.

— Внимавай какво говориш, Мартин. Знам, че в съзнанието ти се оформя макиавелски заговор. Но се вслушай в предупреждението, приятелю. Ще си имаш работа с мен, а аз нямам намерение да оставя приятелите си да бъдат буквално хвърлени на акулите.

— Изправени сме пред много рискована игра — отвърна Броган. — Ако държим Великов в тайна, можем да извлечем по-голяма полза.

— И да пожертвате няколко живота в името на разузнавателна игра ли? — жлъчно вметна Пит. — Няма да стане.

— Моля ви, имайте малко търпение — продължи с умолителен глас Броган. — Съгласен съм да пуснем версия, че знаем, че Лебаронови и хората от НЮМА са живи. А после ще обвиним кубинците, че са ги задържали в Хавана.

— И очаквате Великов да се хване на въдицата, след като знае, че това е лъжа?

— Изобщо не очаквам да се хване на въдицата. Той не е кретен. Но ще надуши измамата и ще има да се чуди доколко знаем за острова. А само това можем да направим — да го оставим да се чуди. Освен това ще му размътим водата, като заявим, че сведенията ни идват от фотографски доказателства, от които се вижда, че надуваемата ви лодка е била изхвърлена на големия остров Куба. Това ще намали натиска върху пленниците им и ще накара Великов да гадае. La piece de resistance^[1] ще бъде разкритието, че трупът на Пит е бил намерен от бахамски рибар.

— Как, по дяволите, да разбирам предложението ти? — попита настоятелно Сандекър.

— Още не съм го измислил докрай — призна си Броган, — но основната ми идея е да промъкна тайно Пит обратно на острова.

 

 

След като разпитът на Пит приключи, Броган веднага се върна в кабинета си и вдигна телефона. Обаждането му мина през обичайната процедура на междинно свързване и накрая се чу гласът на президента.

— Моля те, Мартин, бъди кратък, защото тръгвам за Кемп Дейвид.

— Току-що приключих с разпита на Дърк Пит.

— Той успя ли да хвърли повече светлина?

— Даде ни важните разузнавателни сведения, които ни бяха нужни.

— За главната квартира на Великов ли?

— Насочи ни право към златната жила.

— Чудесно. Значи сега хората ти ще могат да предприемат операция за проникване в тила на противника.

— Мисля, че трябва да се направи нещо още по-трайно.

— Имаш предвид да се осуети заплахата от съоръжението, като бъде разгласено за съществуването му пред световната преса ли?

— Не. Имам предвид да проникнем в него и да го разрушим.