Клайв Къслър
Циклопи (44)

43.

След като пристигна в Кемп Дейвид, на президента му бе предложена лека закуска. Времето беше топло за сезона — последните дни на циганското лято — и той беше облечен с памучни панталони и риза с къси ръкави.

Седнал в широко кресло, с няколко папки в скута, той изучаваше биографиите на членовете на „тайното ядро“. След като прегледа и последната папка, затвори очи и се размисли над възможностите си, като се питаше какво да каже на мъжете, които се бяха събрали в главната трапезария.

В студиото влезе Хейгън и безмълвно го изчака да отвори очи.

— Ние сме готови, Винс.

Президентът бавно стана от креслото.

— Може пък и да се разберем накрая.

Мъжете бяха насядали около дългата маса за хранене, както бе наредил президентът. Не присъстваше никаква охрана — не беше и нужно. Това бяха добронамерени хора, които не възнамеряваха да вършат престъпление. Всички почтително станаха на крака, когато президентът влезе, но той бързо им махна с ръка да седнат.

Присъстваха осем души. Генерал Фишър, Бут, Мичъл и Буш седяха от едната страна на масата срещу Ериксън, сенатор Портър и Дан Фосет. Хъдсън беше заел далечния край на масата. Липсваше само Реймънд Лебарон.

Всички бяха облечени с всекидневно облекло и се бяха разположили удобно като играчи на голф, отпочиващи в клуба си. Изглеждаха напълно самоуверени, без никакви признаци на напрегнатост.

— Добро утро, господин президент! — поздрави го бодро сенатор Портър. — На какво дължим честта за това загадъчно събиране?

Президентът прочисти гърлото си и заговори:

— На всекиго от вас е известно защо ви повиках тук. Затова не е нужно да си играем на криеница.

— Но нямате намерение да ни поздравите, нали? — попита Клайд Бут саркастично.

— Зависи, може и да има похвали, а може и да няма — отбеляза студено президентът.

— От какво зависи? — попита безцеремонно Ериксън.

— Мисля, че това, което президентът иска да измъкне от нас — обади се Хъдсън, — е да благословим руснаците с разрешение да предявят претенции за част от луната.

— Както и признание за масово убийство.

Ролите се размениха. Всички онемяха и загледаха президента с очи като на риби във фризер.

Сенатор Портър, известен с бързия си ум, пръв предприе атака.

— Организирано или с отрова в чая като в „Арсеник и стари дантели“? Разрешете да ви попитам, господин президент, за какво, по дяволите, говорите?

— За „дребния“ инцидент с деветимата мъртви съветски космонавти.

— Онези, които изчезнаха при по-раншните мисии на „Союз“ ли?

— Не — отвърна президентът. — Деветимата руснаци, които бяха убити на лунните сонди „Селенос“.

Хъдсън сграбчи ръба на масата и загледа така, сякаш електрически ток го разтърси.

— Космическите сонди „Селенос“ не бяха с екипаж.

— Руснаците искаха светът да мисли така, но всъщност във всяка сонда имаше по трима души. В моргата на нашата болница „Уолтър Рийд“ лежат труповете на един от екипажите, така че, ако искате, можете да огледате останките.

Никой от мъжете нямаше подобно намерение. Те се считаха за граждани с нравствено съзнание, които работят за родината си. Последното нещо, което всеки очакваше да види, поглеждайки се в огледало, беше отразеният образ на хладнокръвен убиец. Това, че президентът държеше присъстващите в ръцете си, щеше да е слабо казано.

Хейгън седеше като вцепенен. Това беше ново за него.

— Ако проявите търпение — продължи президентът, — ще си позволя да смеся фактите с предположения. Първо, вие и вашите лунни колонизатори извършихте невероятно постижение. Моите поздравления, а в близките седмици и на целия свят, за постоянството и таланта ви. Вие обаче несъзнателно сте извършили ужасна грешка, която лесно може да хвърли петно върху успеха ви. В стремежа си да развеете знамето със звездите и ивиците, сте пренебрегнали международния договор за използване на космоса, ратифициран през 1984 година от Съединените щати, Съветския съюз и други три държави, като на своя глава сте обявили луната за американска суверенна собственост и фигуративно казано, сте поставили знак „По нарушителите ще се стреля“. Единствено вие стоите зад унищожаването по някакъв начин на трите съветски лунни сонди. Едната от тях — „Селенос 4“ — е успяла да се върне до земята и в продължение на година и половина, до възстановяването на управлението й, е обикаляла в орбита около нея. Съветските космически инженери се опитали да я приземят в степите на Казахстан, но корабът се повредил и паднал близо до Куба. Под прикритието, че тръгва да търси потънало съкровище, вие сте изпратили Реймънд Лебарон да открие сондата преди руснаците. Издайническите белези на повредата, причинена от колонизаторите ви, е трябвало да бъдат заличени. Кубинците обаче изпреварват и вас, и руснаците и изваждат потъналия космически съд. Вие едва сега научавате за това, а руснаците все още нищо не подозират. Освен ако…

Президентът замълча за миг и додаде:

— Освен ако Реймънд Лебарон вече не е признал вследствие на мъчения, че знае за „Колонията Джърси“. Научих от високо място, че кубинците са го заловили и са го предали на съветското военно разузнаване — ГРУ.

— Реймънд няма да проговори — вметна гневно Хъдсън.

— Може и да не се наложи — каза президентът. — Защото преди няколко часа анализаторите на разузнавателни данни, които бях помолил да изследват отново съветските космически сигнали, получени от „Селенос 4“ при навлизането й в плътния атмосферен слой, са открили, че данните на сондата на лунната повърхност са били предавани на наземна станция за следене на цели, намираща се на остров Сокотра, близо до Йемен. Осъзнавате ли последствията, господа?

— Осъзнаваме накъде биете. — Думите бяха изречени от генерал Фишър. — Руснаците може и с очите си да видят колонията Джърси.

— Да, и вероятно вече са събрали две и две и са стигнали до заключението, че нашите хора там имат нещо общо с гибелта на сондите им „Селенос“. И бъдете сигурни, че ще си отмъстят. Без обаждания по горещата линия, без съобщения, пускани по дипломатически път, без съобщения за ТАСС или за „Правда“. Битката за луната ще се води тайно и от двете страни. Когато съберете точките, господа, резултатът ще бъде, че вие сте предприели война, която по всяка вероятност няма да може да бъде спряна.

Мъжете около масата седяха смаяни и объркани, зашеметени и разгневени. Но разгневени само защото не бяха предвидили последствията, за които едва сега научаваха. Трябваха им няколко минути, за да проумеят жестоката истина.

— Споменахте за съветско отмъщение, господин президент — заговори Фосет. — Като как я виждате тази вероятност?

— Ами поставете се на мястото на руснаците. Цяла седмица преди тяхната лунна станция „Селенос 8“ да бъде изстреляна, те са по следите ви. Ако бях президентът Антонов, щях да наредя мисията да бъде трансформирана от научно проучване във военна операция. Почти не се съмнявам, че когато „Селенос 8“ се прилуни след двайсет часа, броени от този момент, специален отряд съветски командоси ще обкръжи и нападне колонията Джърси. Кажете ми тогава, ще може ли базата да се отбранява?

Генерал Фишър стрелна с поглед Хъдсън, после отново погледна президента и сви рамене.

— Не мога да кажа. Никога не сме предвиждали въоръжено нападение над колонията. Доколкото си спомням, единственото оръжие на базата се състои от две пушки и ракетна пускова уредба.

— Между другото, за кога е определено колонизаторите ви да напуснат луната?

— Трябва да излетят след около трийсет и шест часа — отвърна Хъдсън.

— Любопитно ми е — продължи президентът, — как смятат да преминат през плътния атмосферен слой на земята? Лунното им транспортно средство положително няма тази способност.

Хъдсън се усмихна.

— Те ще се върнат на космодрума „Кенеди“ на Кейп Канаверал с космическа совалка.

Президентът въздъхна.

— С „Гетисбърг“ значи. Глупаво е, че не се сетих за това. Тя вече се е скачила с космическата ни станция.

— Екипажът й още не е уведомен — каза Стив Буш от НАСА, — но в мига, в който видят внезапната поява на колонизаторите на транспортното средство, те с охота ще пожелаят да вземат още пътници на борда си.

Президентът замълча и огледа един по един членовете на „тайното ядро“. Лицето му внезапно доби мрачен израз.

— Парещият въпрос, пред който сме изправени, господа, е дали колонизаторите от Джърси ще оцелеят, за да предприемат обратното пътуване.