Клайв Къслър
Циклопи (37)

36.

Пит заспа веднага след като с помощта на пазача се върна в килията си. Събуди се точно след три часа. Полежа още няколко минути, давайки възможност на съзнанието си постепенно да влезе в ритъм. По тялото и лицето му нямаше място, което да не е наранено, но поне костите му бяха здрави. Беше се избавил.

Той стана, прехвърли крака на пода и постоя малко така, изчаквайки да премине световъртежа му. После стана и започна да прави гимнастика, за да разкърши схванатото си тяло. Почувства се отмалял, но се насили да продължи упражненията и постепенно мускулите и ставите му възстановиха гъвкавостта си.

Пазачът дойде с вечерята и си отиде, но и този път Пит ловко успя да блокира ключалката — беше усъвършенствал действията си така, че да не му треперят пръстите и да не оплеска нещо в последната минута. Ослуша се и след като не чу стъпки или гласове, излезе в коридора.

Времето му беше скъпо. Имаше да върши много неща, а разполагаше само с няколко часа мрак, за да успее. Дълбоко съжаляваше, че няма да може да се сбогува с Джордино и Гън, но всяка минута задържане в обекта намаляваше шансовете му за успех. Първата му работа беше да намери Джеси и да я вземе със себе си.

Откри я зад петата врата, която пробва да отвори. Тя лежеше на циментовия под само върху едно мръсно одеяло. По голото й тяло нямаше никакви белези от рани, но красивото й лице беше цялото в тъмночервени подутини. Глай хитро си бе изкарал злобата, унижавайки достойнството й и осакатявайки най-ценното предимство на красивата жена — лицето й.

Пит се наведе и повдигна главата й с двете си ръце. Лицето му изразяваше нежност, но погледът му беше обезумял от гняв. Целият се изпълни с мъст. Не помнеше някога да е изпитвал такова необуздано чувство за отмъщение. Изскърца със зъби и леко я разтърси, за да я събуди.

— Джеси, Джеси, чуваш ли ме?

Устните й трепнаха, очите й се отвориха и се заковаха върху лицето му.

— Дърк? — изстена тя. — Ти ли си?

— Да, дойдох да те изведа оттук.

— Да ме изведеш…? Но как?

— Намерих начин да избягаме.

— Но ние сме на остров. Реймънд каза, че не е възможно бягство от острова.

— Скрил съм извънбордния мотор от надуваемата ни лодка. Ако успея да направя сал…

— Не! — прошепна тя непреклонно.

Джеси се помъчи да се надигне до седнало положение. Подпухналото й лице доби съсредоточен израз. Пит нежно я хвана за раменете и й попречи.

— Не се движи — каза й той.

— Трябва да вървиш сам — рече тя.

— Няма да те оставя в това положение.

Тя немощно поклати глава.

— Не. Аз само ще увелича вероятността да те заловят.

— Съжалявам — отвърна с равнодушен глас Пит, — но искаш, не искаш, ще тръгнеш с мен.

— Нима не разбираш — примоли се тя. — Ти си единствената ни надежда да бъдем спасени всички. Ако се върнеш в Щатите и разкажеш на президента какво става тук, Великов ще ни остави живи.

— Какво общо има това с президента?

— Повече, отколкото предполагаш.

— Значи Великов е прав — има заговор.

— Не губи време да гадаеш. Върви, моля те, върви! Твоето спасение ще бъде спасение и за нас.

Пит се изпълни с огромно възхищение към Джеси. Сега тя приличаше на захвърлена кукла, осакатена и ненужна, но той разбра, че външната й красота се допълва и от вътрешна — съчетание от смелост и решителност. Той се наведе и я целуна нежно по подутите й, разтворени устни.

— Ще се справя — увери я той. — Но ми обещай да издържиш, докато се върна.

Джеси се постара да се усмихне, но устните й не се подчиниха.

— Ти си направо полудял. Не можеш да се върнеш в Куба.

— Не бъди толкова сигурна.

— Желая ти успех — прошепна тя. — Прости ми, че обърнах живота ти с краката нагоре.

Пит се захили, но в очите му бликнаха сълзи.

— Точно затова мъжете харесват жените — защото никога не ги оставят да скучаят.

Той я целуна още веднъж по челото и се отдалечи със стиснати до побеляване на кокалчетата юмруци.

Изкачването по стълбата във вентилационната шахта засили болките в ръцете му и когато стигна последното стъпало, Пит се спря да си почине, преди да отвори капака и да се промъкне в тъмния гараж. И този път двамата войника бяха увлечени в игра на шах. Явно това им беше станало навик, с който убиваха скуката по време на дежурството си. Те рядко поглеждаха към превозните средства, паркирани извън канцеларията им. Нямаше причина да се случи нещо непредвидено. Момчетата вероятно са механици, помисли си Пит, а не пазачи.

Той огледа по-основно гаража: поставки за инструменти, рафтове за туби с масло, склад за бензин и резервни части, товарни автомобили и строителни машини. Отстрани на товарните автомобили се виждаха резервните двайсетлитрови туби за бензин. Пит внимателно започна да отваря капачките и накрая се натъкна на една пълна туба. В останалите бензинът беше до половината или по-малко. Той затърси пипнешком по една от поставките за инструменти и напипа гумена тръба. Използва я, за да източи бензин от резервоара на един от товарните автомобили. Не беше в състояние да носи повече от две туби с по двайсет литра гориво. Сега проблемът беше как да ги прекара през вентилационния отвор на покрива.

Пит взе въжето за теглене, което висеше на едната стена и завърза двата му края за дръжките на бензиновите туби. Хвана средата му и се покатери върху гредите. С поглед към механиците, за да следи дали вниманието им е съсредоточено върху играта на шах, той бавно издърпа една по една тубите до тавана и ги избута пред себе си във вентилационната шахта.

След две минути вече ги тътреше през двора на обекта към дренажния канал, минаващ в подножието на оградата. Бързо раздалечи пръчките на металната решетка и изскочи навън.

Небето беше ясно и сред морето от звезди плуваше четвърт от луната. Чуваше се само лек шепот на вятър, а нощният въздух беше студен. Трескаво се замоли морето да е спокойно.

Без определена причина този път тръгна покрай отсрещната страна на пътя. Придвижваше се бавно. Много скоро започна да чувства, че тежките туби ще откъснат ръцете му от ставите. Краката му затъваха в пясъка и се налагаше да спира на всеки двеста метра, за да си поеме дъх и да изчака болките в ръцете му да се уталожат.

Пит се препъна и се просна на земята пред едно широко сечище, заобиколено от гъста палмова горичка, толкова гъста, че стволовете на дърветата почти се опираха едни в други. Протегна ръка напред и заопипва наоколо. Пръстите му докоснаха метална мрежа. Тя се сливаше с пясъка и почти не се виждаше.

Воден от любопитство, той остави тубите и запълзя предпазливо по периферията на сечището. Металната решетка стърчеше с около пет сантиметра над земята и минаваше през целия диаметър на откритата площ. В средата се изгубваше и образуваше вдлъбнатина като купа. Той прекара ръце по стволовете на палмите, обточващи периферията.

Те се оказаха изкуствени. Стъблата и листата бяха направени от алуминиеви тръби, покрити с калъфи, излети от зърнеста пластмаса. Бяха над петдесет, боядисани с камуфлажни цветове, за да измамят американските шпионски самолети и силните им снимачни камери.

Купата представляваше огромна радио и телевизионна антена във формата на чиния, а фалшивите палми се явяваха хидравлични лостове, които я издигаха и спускаха. Пит остана удивен от случайно направеното си откритие. Сега вече знаеше, че заровен под пясъка, на острова се намира голям свързочен пункт.

Но с каква точно цел?

Нямаше никакво време да размишлява. Беше твърдо решен да избяга оттук. Продължи да върви в мрака. Селището се оказа по-далече, отколкото си спомняше. Целият подгизнал от пот и тежко задъхан от изтощение, той най-сетне прекрачи в двора, където беше скрил двигателя на лодката. С облекчение остави тубите за бензин, просна се върху захвърления дюшек и подремна около час.

Не можеше да си позволи по-дълга почивка, но и тази доста го ободри. Освен това помогна и на мисловния му процес. Така му хрумна една идея, която беше толкова проста за осъществяване, че той дори се зачуди как не се е сетил за нея по-рано.

Занесе тубите с бензин до лагуната. После се върна да вземе двигателя. Започна да тършува в купищата от отпадъци и намери съвсем запазена къса талпа. Остана да свърши най-неприятната работа. Неволята е майка на изобретателността, започна да се насърчава Пит.

След четирийсет и пет минути той вече теглеше старата вана по пътя за морето.

Използвайки талпата за напречна греда, Пит закрепи двигателя в единия край на ваната. След това почисти филтъра и продуха тръбопроводите за горивото. Парче ламарина, огънато във вид на конус, му послужи за фуния, с която напълни резервоара на двигателя. Като запушеше с палец долния край на фунията, можеше да загребва с нея и вода. Последното нещо, което му оставаше да направи, преди да запуши с парцал изпускателния отвор на ваната, беше да откърти четирите й мрежести крака с един железен прът.

Наложи се да дърпа стартерното въже дванайсет пъти, преди двигателят да изпращи, да зацепи и да запърпори. Тогава избута ваната до по-дълбоки води и когато тя заплува, той се метна вътре. Баластовото тегло на тялото му и двете туби с бензин я правеха изненадващо стабилна. После спусна вала на витлото във водата и избута лоста за скоростта до положение „Напред“.

Чудноватият плавателен съд бавно излезе от лагуната и пое към главния канал. Сноп лунни лъчи показваше, че морето е спокойно и вълните не са по-високи от половин метър. Пит насочи цялото си внимание в тях. Трябваше да мине през крайбрежните вълни и до изгрев-слънце да увеличи колкото се можеше повече разстоянието между себе си и острова.

Той намали скоростта и започна да следи движението на вълните и да ги брои. Девет тежки вълни се разбиха една върху друга, като оставиха дълга бразда, преди прииждането на десетата. Той избута дросела до „Пълен напред“ и се настани в кърмовата част на ваната. Следващата вълна беше ниска и се разби непосредствено пред него. Ваната се заклатушка, витлото възпря водата и съдът се издигна върху гребена на следващата вълна, миг преди тя да успее да се извие.

Пит нададе дрезгав вик, когато остави крайбрежните вълни зад себе си. Най-опасното беше минало. Знаеше, че ако бъде открит, щеше да е само чиста случайност. Ваната беше прекалено малка, за да бъде засечена от радар. Той намали скоростта, за да пести гориво. Потопи ръка във водата и прецени, че се движи със скорост около четири морски мили. Би трябвало до сутринта да излезе от кубински води.

Вдигна поглед към небето, определи местоположението си, избра си звезда, по която да се води, и пое курс към Бахамския канал.