Клайв Къслър
Циклопи (51)

50.

Фидел Кастро седеше прегърбен на рибарския стол и гледаше замислен над кърмата на дългата дванайсет метра моторна лодка с кабини. Раменете му бяха препасани с предпазен ремък, а облечените с ръкавици ръце държаха отпуснато тежката въдица. Една минаваща баракуда отнесе стръвта за делфини, но Кастро като че ли не обърна внимание. Мислите му не бяха съсредоточени в улова.

Мускулестото му тяло, което навремето му бе спечелило славата на „най-добрия училищен атлет на Куба“, с възрастта се бе отпуснало и наедряло. Къдравата коса и острата му брада вече се прошарваха, но революционният пламък в тъмните му очи продължаваше да свети ярко, както преди трийсет години, когато слезе от планините на Сиера Маестра.

Облеклото му се състоеше само от къси спортни гащета, стари гуменки, бейзболна шапка и слънчеви очила. От единия край на устата му висеше загаснала недопушена хаванска пура.

Той се обърна и засенчи очите си от силното тропическо слънце.

— Значи искаш да престана да говоря за internacionalismo^[1], така ли? — надвика той рева на двата дизелови двигателя. — И да изоставя политиката ни за разширяване на кубинското влияние в чужбина? Това ли искаш?

Раул Кастро седеше в шезлонг и държеше бутилка бира.

— Не да изоставиш тази политика, а тихомълком да спуснеш завесата пред поетите ни в чужбина задължения.

— И това го казва брат ми, твърдолинейният революционер! Какво те доведе до този обрат на убежденията ти?

— Времената се променят — отвърна Раул простичко.

Хладнокръвен и сдържан пред хората, по-малкият брат на Фидел беше остроумен и привлекателен. Имаше черна коса, гладко пригладена и ниско подстригана над ушите, закачлив израз на лицето и очи, тъмни и блестящи като мъниста. Поддържаше грижливо тънки мустачки, чиито заострени краища свършваха точно над краищата на горната устна.

Фидел избърса с опакото на ръката си няколкото капки пот, които се бяха събрали над веждите му.

— Не мога току-така да зачеркна огромната цена в пари и кръв на войниците ни. А приятелите ни в Африка и Америка? И тях ли да зачеркна като жертвите в Афганистан?

— Цената, която Куба плати за въвличането ни в революционни движения далеч надхвърля печалбите. Ето, спечелихме приятели в Ангола и Етиопия. Но какво ще направят те за нас в замяна? И двамата с теб знаем, че отговорът е: нищо. Време е да погледнем истината в очите, Фидел, и да признаем грешките си. Аз съм първият, който ще признае своите. За бога, дай да сложим край на загубите и да се заемем отново да изградим от Куба велика социалистическа нация, на която целият Трети свят да завижда. Ще постигнем повече, ако ги накараме да изкопират примера ни, отколкото ако проливаме заради тях кръвта на народа ни.

— Искаш от мен да обърна гръб на честта и принципите ни.

Раул прекара почти празната студена бутилка по потното си чело и отвърна:

— Нека да погледнем каква е истината, Фидел. И преди сме загърбвали принципите си, когато е било в интерес на революцията. Ако час по-скоро не сменим тактиката си и не съживим буксуващата ни икономика, недоволството на народа може да се превърне в бунт, независимо от обичта му към теб.

Фидел изплю остатъка от пурата си върху напречната греда на лодката и направи знак на един моряк да му донесе нова.

— Американският Конгрес ще се зарадва особено много, ако види, че народът се обръща срещу мен.

— Притеснява ме не толкова Конгресът, колкото Кремъл — каза Раул. — Накъдето и да погледна, виждам предател сред обкръжението на Антонов. Дори на собствената си охрана нямам вече доверие.

— Постигнем ли веднъж споразумение с американския президент за американско-кубински договор и подпишем ли го, нашите съветски приятели, приятели само за ядене и пиене, ще бъдат принудени да отпуснат пипалата си около вратовете ни.

— Как ще постигнеш това, след като отказваш да седнеш и преговаряш с американския президент?

Фидел млъкна, за да запали новата си пура, която му донесе морякът.

— Вероятно той вече е решил, че предложението ми да скъсам връзките си със Съветския съюз срещу икономическа помощ от Съединените щати, е искрено. Ако се покажа прекалено нетърпелив за среща с него, той само ще ми постави невъзможни предварителни условия. Нека го повъртя известно време на шиш. Когато разбере, че не съм се затичал толкова към Белия дом, ще свали малко мерника си.

— Напротив, президентът ще прояви по-голямо нетърпение, когато научи за дръзкото намърдване на близките приятели на Антонов в нашето правителство.

Фидел отговори, ръкомахайки с ръката, с която държеше пурата си.

— Точно затова бездействах и позволих това да се случи. Използвам страха на американците от съветски марионетен режим в наша полза.

Раул пресуши бутилката с бира и я метна зад борда.

— Само гледай да не изчакваш прекалено дълго, братко, за да не се окажем изведнъж без работа.

— Това никога няма да се случи. — Лицето на Фидел се набръчка от самонадеяна усмивка. — Аз съм лепилото, което запазва целостта на революцията. От мен се иска само да изляза пред народа и да разкрия предателите и руските заговорници, възнамеряващи да подкопаят основите на свещения ни суверенитет. А после ти, като президент на Съвета на министрите, ще обявиш скъсването на всички връзки с Кремъл. Всяко недоволство ще бъде заменено с всенародна радост. С един замах на секирата ще отсека огромния ни дълг към Москва и ще премахна американското търговско ембарго.

— Направи го час по-скоро.

— Ще го чуеш в речта ми, посветена на Деня на образованието.

Раул погледна датата на часовника си.

— Точно след пет дни.

— Много удобен случай.

— Ще ми се да проверим как е настроен американският президент към предложението ти.

— Оставям на теб да се свържеш с Белия дом и да уредиш среща с негови представители по време на празненствата по случай Деня на образованието.

— Но да се състои преди речта ти, надявам се.

— Разбира се.

— Не предизвикваш ли съдбата, като изчакваш до последния момент?

— Той ще ме принуди да потвърдя предложението си — отвърна Фидел през облак дим. — Като му поднеса като подарък ония трима съветски космонавти, ще се убеди в добрите ми намерения.

Раул се намръщи.

— Възможно е вече да ни е изпратил отговора си.

Фидел се обърна и се втренчи в него.

— Това е нещо ново за мен.

— Не ти казах, защото е все още само предположение — отвърна неспокойно Раул. — Но подозирам, че президентът е използвал дирижабъла на Лебарон, за да промъкне тайно в страната ни пратеник, зад гърба на съветското разузнаване.

— Боже господи! И наш патрулен хеликоптер го свали, нали?

— Да, беше глупава постъпка — призна Раул. — Никой не е оцелял.

По лицето на Фидел се изписа смут.

— Но защо тогава Държавният департамент обвинява нас за залавянето на госпожа Лебарон и екипажът й?

— Нямам представа.

— Защо ме държат в неведение по тия въпроси?

— Беше ти изпратен доклад, но и той, като много други, не бе прочетен. Стана трудно да се добере до теб човек, братко. Вече не обръщаш внимание на подробностите, както някога.

Фидел бясно започна да навива влакното на макарата и освободи ремъка от раменете си.

— Кажи на капитана да върне лодката в пристанището.

— Какво смяташ да правиш?

Фидел се усмихна широко с пурата в уста.

— Отивам на лов за патици.

— Сега? Днес?

— Още щом слезе на брега. Отивам да се скрия в убежището си извън Хавана и ти идваш с мен. Ще се уединим там, без да вдигаме телефона, без да се срещаме с никого до Деня на образованието.

— Мислиш ли, че е разумно да оставим американския президент в недоумение и да се изолираме от съветската заплаха за намеса във вътрешните ни работи?

— Какво толкова може да стане? Колелата на американските външни връзки се въртят със скоростта на каруца. След като тайният му пратеник е мъртъв, на президента не му остава нищо друго, освен да гледа в една точка и да чака следващата ми размяна. Колкото до руснаците, моментът им да предприемат хода си още не е назрял. — Той потупа леко Раул по рамото. — Горе главата, братко! Какво може да се случи през следващите пет дни, което ти и аз да не можем да контролираме?

Раул разсеяно се запита същото. Запита се обаче и още нещо: защо го побиха ледени тръпки под палещото карибско слънце?

* * *

Беше малко след полунощ, когато вратите на асансьора се отвориха и в кабинета на генерал Великов пристъпи Лев Майски. Генералът застана вдървен до бюрото си и го поздрави хладно.

— Другарю Майски? Какво неочаквано удоволствие.

— Моите почитания, другарю генерал.

— Да ви предложа нещо освежително за пиене?

— Тази проклета влага не се издържа — отвърна Майски, като избърса с ръка челото си и огледа потта по пръстите си. — Чаша изстудена водка ще ми се отрази добре.

Великов вдигна телефонната слушалка и направи поръчката. После му направи знак да седне.

— Моля, настанете се удобно.

Майски се отпусна тежко в мекото кожено кресло, чувстваше се уморен и отегчен от дългото пътуване.

— Съжалявам, че не бяхте предупреден за пристигането ми, генерале, но другарят Полевой реши да не рискува да ви съобщи новите инструкции по телефона, опасявайки се, че подслушвателните средства на американското управление за национална сигурност могат да ги засекат и разшифроват.

Великов вдигна едната си вежда и се вгледа внимателно в Майски.

— Нови инструкции ли?

— Да, касаещи много сложна операция.

— Надявам се, че шефът на КГБ не ми нарежда да отложа плана за убийството на Кастро.

— Съвсем не. Всъщност натовариха ме да ви предам, че корабите с необходимия за изпълнението на задачата товар ще пристигнат в пристанището на Хавана половин ден по-рано от графика.

Великов кимна с облекчение.

— Една възможност да разполагаме с повече време.

— Имахте ли някакви проблеми? — попита Майски.

— Всичко върви съвсем гладко.

— Всичко ли? — усъмни се Майски. — Другарят Полевой не остана доволен, като научи, че един от пленниците ви е избягал.

— Нека да не се тревожи. Един рибар хванал в мрежата си трупа на беглеца. Тайната за този обект още не е разкрита.

— Ами останалите? Трябва да ви кажа, че Държавният департамент настоява пред кубинските власти за освобождаването им.

— Чист блъф — отвърна Великов. — ЦРУ няма никакво доказателство, че нашествениците са още живи. Фактът, че Вашингтон изисква освобождаването им от кубинците, а не от нас, говори, че те стрелят напосоки.

— Въпросът е: в какво стрелят. — Майски замълча и извади от малкия джоб на сакото си платинена табакера. Запали дълга цигара без филтър и изпусна кълбо дим към тавана. — Нищо не бива да забавя „Ром и кока-кола“.

— Кастро обеща да говори.

— Сигурен ли сте, че няма да промени решението си?

— Ако историята се повтаря, значи сме стъпили на твърда почва. El jefe maximo — големият началник — още не е пропускал възможност да произнася речи.

— Освен в случаи на злополука, болест или ураганна буря.

— Някои неща са извън контрола на човека, но аз няма да допусна провал.

В кабинета влезе униформен пазач с изстудена бутилка водка и празна чаша с бучки лед.

— Защо само една чаша, генерале? Няма ли да ми правите компания?

— Може би по-късно, с малко бренди.

Великов изчака търпеливо Майски да задоволи жаждата си с една трета от бутилката, после възобнови разговора.

— Като заместник-началник на Първо главно управление бихте ли ме осветлили относно въпросната нова операция?

— Разбира се — отвърна приятелски Майски. — Ще трябва да използвате всички възможни електронни средства под ваш контрол, за да принудите американската совалка да катастрофира на кубинска територия.

— Добре ли чух? — попита смаян Великов.

— Заповедите до вас, които идват от другаря Антонов, са да се намесите в компютризираните датчици за направление на совалката „Гетисбърг“ по пътя й в отсечката между плътния атмосферен слой и подстъпа й към Кейп Канаверал и да я отклоните да се приземи на едно от нашите военни летища в Санта Клара.

Напълно изумен, Великов сбърчи вежди и изгледа Майски така, сякаш заместник-началникът на КГБ не е с ума си.

— Ако ми разрешите да изразя мнението си, това е най-налудничавият план, който Първо главно е изготвял някога.

— Независимо от това, той е разработен от нашите космически физици — отвърна нехайно Майски и като подпря единия си крак върху широкото кожено куфарче пред себе си, допълни: — Данните за програмиране на компютрите ви и за обучение на персонала ви са тук.

— Хората ми са свързочни инженери — уточни Великов, все още объркан. — Те не разбират нищо от динамика на космическия полет.

— И не е нужно. Компютрите ще работят вместо тях. Важното е, че съоръжението ви тук, на острова, е в състояние да заглуши командния космически център в Хюстън и да поеме управлението на совалката.

— И кога трябва да стане това?

— Според НАСА „Гетисбърг“ ще започне да навлиза в земния атмосферен слой след около двайсет и девет часа броени отсега.

Великов само кимна с глава. Шокът постепенно се разнесе и той напълно възвърна контрола, спокойствието, здравия разум и целия си професионализъм.

— Разбира се, че ще направя всичко по силите си, но не мога да не ви предупредя, че ще е необходимо нещо повече от обикновено чудо, за да осъществя невъзможното.

Майски пресуши още една чаша водка и пропъди с ръка песимизма на Великов.

— Вяра е нужна, генерале, вяра, но не в чудеса, а в умовете на съветските учени и инженери. Това именно ще приземи най-съвременния космически кораб на Америка на кубинската писта.

 

 

Джордино гледаше подозрително чинията в скута си.

— Отначало ни хранеха с помия, а сега ни поднасят говежда пържола с яйца. Не им вярвам на тия мръсници. Сигурно са я подправили с арсеник.

— Евтин номер, за да ни подсилят, преди да продължат да ни одират кожите — каза Гън, нахвърляйки се лакомо над месото. — Аз обаче ще се направя на тапа.

— Вече трети ден наемният убиец не ни е закачал. Има нещо гнило в това.

— Какво, да не плачеш за още едно счупено ребро? — изфъфли Гън с пълна уста.

Джордино разрови с вилицата си яйцата, предаде се и ги опита.

— Може би ни угояват, преди да ни довършат.

— Дано само да са оставили на мира и Джеси.

— Садисти като Глай се вдъхновяват от побой над жени.

— Не си ли се запитвал защо Великов никога не присъства на кървавата забава, която устройва Глай?

— Ами типично е за руснаците да оставят чужденци да им вършат мръсната работа или пък човекът сигурно не може да гледа кръв, знам ли.

В този момент вратата рязко се отвори и в килията нахълта Фос Глай. Дебелите му, издадени напред устни се разтеглиха в усмивка, но погледът в очите с наситеночерни зеници беше празен.

— Хареса ли ви вечерята, господа?

— Забравихте виното — отвърна презрително Джордино. — Освен това не обичам толкова препечена пържола.

Глай пристъпи към него и преди Джордино да долови намеренията му, яростно заби юмрук в гръдния му кош.

Ударът изкара въздуха от Джордино и тялото му се сгърчи от силен спазъм. Лицето му стана пепеливо, но колкото и да беше невероятно, устните му се изкривиха в усмивка. Той прехапа силно долната си устна и през космите на наболата му брада потече струйка кръв.

Гън се надигна на лакът от нара и запрати чинията си в главата на Глай. Яйцата полепнаха по едната страна на лицето на изтезателя, а наяденото месо го улучи право в устата.

— Това беше глупава постъпка — прошепна Глай, загубил гласа си от ярост, — за която ще съжаляваш. — Той се наведе, сграбчи счупения глезен на Гън и болезнено го изви.

Гън стисна юмруци, очите му заблестяха от болка, но не издаде никакъв звук. Глай се отдръпна и го изгледа.

— Виж ти, каква издръжливост от дребосък като теб.

— Връщай се в дупката си, червей такъв! — изрече на пресекулки Джордино, опитвайки да си поеме дъх.

— Ама че упорит човек! — въздъхна отегчен Глай. За миг очите му добиха замислен вид, после черната им празнота се възвърна — студена и зловеща като на статуя. — А, да, разсеяхте ме, та щях да забравя. Дойдох да ви съобщя вест за вашето приятелче Дърк Пит.

— И каква е тя?

— Опитал се е да избяга и се е удавил.

— Лъжеш! — озъби му се Гън.

— Един бахамски рибар го е намерил. От американското консулство вече разпознали трупа или онова, което са оставили от него акулите. — Едва сега Глай избърса яйцата от лицето си, после взе пържолата от чинията на Джордино, пусна я на пода и я смачка с ботуша си. — Бон апети, господа!

Той излезе от килията и заключи вратата след себе си.

Джордино и Гън се изгледаха продължително и изведнъж проумяха думите на Глай. Лицата им светнаха от широки усмивки и двамата избухнаха в буен смях.

— Успял е! — изкрещя Джордино и въодушевлението му надви болката. — Дърк се е прибрал благополучно у дома!