Лидия Джойс
Гласовете на нощта (18)

17

Маги се препъна отново и прислужникът на Дани изруга, докато я вдигаше на крака. Хитонът й беше прекалено дълъг, сандалите — прекалено големи, а тежестта на торбата я повличаше и тя непрекъснато се хлъзгаше там, където имаше трева или кал. Мъжът я изблъска от пътя и я накара да върви между дърветата. Тя се спря и отмахна мокрите кичури коса от лицето си, опитвайки се да пригоди зрението си към тъмнината. Водачът изруга отново и тя видя черния му юмрук да замахва към нея. Инстинктивно се наведе, за да го избегне. Кракът й се подгъна и тя падна, изпускайки торбата, когато ръцете й посегнаха да се хванат за нещо. Още се бореше с болката в дланите си, когато усети внезапния ритник в ребрата си, който я събори я в канавката. Болката се разля по цялото й тяло.

— Курва! Уличница! — изръмжа той. — Ако загубиш нещо, ще те режа парче по парче!

Тя лежеше на земята, без да може да диша от болка, а калта се стичаше по косата й. Мъжът грабна торбата, огледа я и изръмжа удовлетворено, като видя, че възелът не се е развързал. Маги беше взела само една трета от бижутата. Бързите ръце на госпожица Хаузър се бяха справили много бързо с ключалките. Това щеше да отнеме на Маги двойно повече време, дори и в най-добрите й дни. Това изтри и последните й съмнения. Дани не искаше таланта й. Дани просто искаше жертвено агне. И сега тя щеше да умре.

Слугата отново се обърна към нея и тя се приготви за нов удар.

— Ставай.

— Не мога — каза Маги с всичката проклетия, на която беше способна. — Ребрата ми са счупени.

Мъжът избухна в нова серия от псувни и закани, но когато и това не я вдигна, а заплахата от още един удар само я накара да хленчи, той каза:

— Дай да нося торбата. Само стани. Дани иска да те заведа при него. Ако не успея обаче, ще те застрелям и ще го доведа тук, вместо да те нося.

Маги с мъка се изправи на крака. Всяка глътка въздух й предизвикваше ужасяваща болка в ребрата. Слава богу, не усещаше някое от тях да е счупено. Болката не беше такава, каквато е при счупено ребро. Въпреки това беше страшно силна. Все пак ситуацията имаше и добра страна — торбата нямаше да й тежи повече. Това беше малка победа, но тя й вдъхна сили, защото означаваше, че не всичко е загубено.

Тя изпълни заповедите на мъжа и продължи по тъмния път, а краката й се хлъзгаха по тревата. Белият хитон беше целият в кал и постоянно се оплиташе в краката й. Накрая Маги се принуди да спре, за да си махне сандалите. Те така или иначе не пазеха краката й от порязване, но поне нямаше да се хлъзга непрекъснато. Слугата вдигна капака на фенера, но това почти не помогна. Маги се потътри подире му, ругаейки под нос. Изведнъж гората свърши и те отново се отзоваха на пътя. Чуваше се шум от течаща вода, прекалено силен, за да е дъжд. Маги запремига в тъмнината. Това потокът в края на имота ли беше? Тук трябваше да има мост. Внезапно от тъмнината изникна една затворена карета, която се приближи и спря. Вратата й се отвори и мъж, облечен в сиво палто, слезе от нея.

— Здравей, Маги.

Гласът на Дани не беше силен, но се чуваше въпреки дъжда и шума от потока. Тялото й затрепери, но вече не само от студа.

— Къде е Франки? Искам да го видя! — настоя тя.

— Франки не е тук, съкровище. Но не се страхувай. В безопасност е.

— Искам да го видя или няма сделка.

Тя полека плъзна ръката си в джоба и хвана дръжката на револвера. Беше мокър, но на мястото си. Изведнъж я обля светлина и тя започна да мига. Дани носеше фенер с лупа, който беше отворил и обърнал така, че да свети право в очите й. Беше се скрил зад ослепителната светлина.

— Малко е късно за това, скъпа. А и какво значение има дали е тук? Какво ще ме спре да те застрелям, а после да застрелям и него?

Маги не отвърна нищо, а само стисна пистолета.

— Но аз съм мъж, който държи на думата си, скъпа моя. И няма да го убия, ако правиш това, което искам от теб.

— Какво още искаш, Дани? Тук съм…

Дани се захили.

— Колко си глупава. Отначало мислех да те застрелям и да те оставя тук, на пътя. Улична крадла, предадена от собствените си хора. След това обаче ми хрумна друга идея. Ще накарам този приятел тук — Дани посочи слугата си, — да те удави. Ще заприлича на нещастен случай. Божия воля. Крадлата се е лутала в тъмнината, за да търси помощниците си, но се е подхлъзнала, паднала е в потока и се е удавила. — Дани се въодушевяваше с всяка следваща дума и гласът му все повече заприличваше на този на сър Натаниел.

Стомахът на Маги се сви. Дали от студ, или от страх, не можеше да каже.

— Тогава свършвай по-скоро.

Не можеше да му вярва. Нямаше да пусне Франки, а и Чарлз никога нямаше да е в безопасност.

— Слез долу при потока — каза сър Натаниел с противен глас.

Нямам избор, каза си Маги. Това е единственият ми шанс да спася Франки и Чарлз. Независимо от всичко, трябва да го направя. Тя се опита да си представи лицата им, но това на Чарлз завзе цялото й съзнание. Въздъхна и пристъпи напред. Брегът на потока беше хлъзгав и краката й потънаха в студената кал, докато се опитваше да слезе. Направи още няколко крачки и усети как ледената вода опарва краката й. Помисли си, че студът ще свърши работата на слугата. Тя трепна от уплаха и инстинктивно се изправи във водата. Силата на течението я повличаше и тя трябваше да се бори, за да остане на крака. Сър Натаниел се смееше шумно и силно.

— Моето момиче, ти ме побъркваш. За малко да реша изобщо да не те убивам.

Маги подскочи, когато чу още едно тяло да пада във водата. Слугата беше скочил от моста и беше на няколко крачки от нея.

— Знаеш ли какво? — каза сър Натаниел. — Промених решението си. Ще убия Франки и Едингтън. Смъртта му обаче ще бъде шедьовър. Нещастен случай, както и с тебе.

Може би лъжеше. Искаше да я нарани, да я накара да мисли, че смъртта й е безсмислена, след като нямаше да успее да спаси Франки и Чарлз.

Въпреки това тя бръкна в джоба си и стисна дръжката на пистолета, отстъпвайки инстинктивно от приближаващия се слуга. Пистолетът беше подгизнал. Дали щеше да гръмне? Тя замръзна, разкъсвана от съмнения. Ако застреляше двамата негодници, нямаше ли да си навлече грях на душата. Но ако не го направеше, Франки и Чарлз също щяха да умрат. Сър Натаниел продължаваше да се смее. В този момент откъм брега се чу пукот на счупен клон. Лъчът на фенера моментално се насочи по посока на звука. Чу се изстрел. Идваше откъм къщата.

Чарлз! Мисълта за него я изпълни едновременно с надежда и ужас.

— Чарлз, недей! — изкрещя тя. — Махай се! Ако не изчезнеш, той ще убие Франки… — „И теб, глупако“, продължи мислено тя.

Сър Натаниел изпсува, хвърли фенера във водата и каза на слугата:

— Ти се погрижи за момичето, аз ще се оправя с Едингтън.

Сърцето на Маги спря. Не, не Чарлз, само не и той… Заслепена от силната светлина на фенера, тя премигна, бръкна в джоба и извади пистолета. Къде беше прислужникът? Тя държеше пистолета пред себе си и се мъчеше да се ориентира по шума. Но не можеше да различи звуците, защото дърветата шумяха от вятъра. В следващия миг мъжът я връхлетя, но се блъсна непохватно в тялото й, защото в тъмното не можеше да прецени точно къде се намира. Тя дръпна спусъка и пистолетът изгърмя в ръцете й. Все още работеше. Тази моментна радост изчезна, когато тежестта на слугата я повлече надолу, а течението искаше да я погълне. С последни сили Маги се метна към брега и силно се удари в земята. Прозвучаха още изстрели. Някои отблизо, други отдалеч. Тя нямаше време да ги различи. Чу се силен плясък, когато тялото на слугата падна във водата. Маги се прицели по посоката на звука и стреля отново. Този път се чу вик. Течението поде мъжа и го довлече почти до нея. Тя можеше да види очертанията му във водата. Той ругаеше и викаше, докато се опитваше да се изправи. Ръката му срещна коляното й и го сграбчи. Маги инстинктивно отскочи назад, но той не я пускаше.

С последни сили тя го удари по главата с дръжката на пистолета. Захватът му моментално се отпусна и тялото се понесе по течението.

„Чарлз? Къде ли е Чарлз?“ Маги се бореше с ледената вода. Вече не си усещаше краката. Вниманието й беше привлечено от внезапен шум в храстите от другата страна на потока. Подкреплението на Дани. Тя вдигна пистолета.

— Маги. Маги, къде си?

— Маги!

Това беше гласът на Сали, последван от този на Франки. Слава богу! Маги въздъхна с облекчение, борейки се с течението.

— Тук съм.

— Проклетото копеле Дани не ме хвана, въпреки че се опита! — извика Франки.

Чу се още един изстрел и този път куршумът просвистя покрай нея. Сър Натаниел все още беше жив. Тя отново се насочи към брега, за да се скрие в храстите.

— Внимавай! Дани е на моста и има пистолет.

Изведнъж светлината на друг фенер блесна откъм мястото, където бяха Сали и Франки, просветвайки за кратко към ръба, на който беше тя, и се устреми към моста. След миг Дани беше в центъра на осветения кръг. Държеше два револвера — по един във всяка ръка, а каретата му се виждаше на няколко крачки зад него. Той се усмихна саркастично, прицелвайки се в светлината на фенера. Времето сякаш спря. Проехтяха няколко изстрела и светлината на фенера се наклони, но не изчезна. По лицето на Дани се изписа изненада. После тялото му рухна върху мокрите дъски на моста.

Маги се измъкна от водата и тръгна към гласовете, които я викаха. Каза си, че трябва да чувства щастие. Вместо това беше обзета от странно вцепенение. Светлината на фенера се премести и докато тя се ориентира, Франки и Сали изтичаха на моста.

— Мъртъв е! — проехтя ликуващият глас на Сали. — Ти ли го уцели?

— Не мисля — каза някой и Маги видя пистолета в ръката му. — Аз бях.

Маги се обърна по посока на гласа, който беше толкова тих, че само тя го чу.

— Чарлз!

— Глупаче такова — каза той, като я измъкваше. После я целуна, докато Маги остана без дъх, притискайки я към себе си, сякаш се страхуваше, че тя отново ще изчезне. Тя отвърна на целувката му с безпаметна страст. Усети невероятния му вкус, топлината и силата му. Само до преди миг беше ги беше загубила. Беше загубила почти всичко. — Повече никога, никога не прави такива неща! — каза той рязко, когато я пусна.

— Не трябваше да идваш. Беше прекалено опасно. Можеше да умреш — отговори тя.

— Как така да не дойда? — тя не виждаше лицето му, но усещаше напрежението в гласа му. — Ти искаше да умреш, за да спасиш Франки. Как може да си помислиш, че аз няма да го направя за теб?

— Но той искаше да убие и теб. Каза ми го. Не можех да позволя това да се случи. Обичам те прекалено много.

— Сигурна ли си? — попита Чарлз, притискайки я още по-силно в прегръдката си. Той беше толкова топъл и я караше да се чувства тъй силна и сигурна, че просто не й се вярваше.

— Повече от всичко на света!

— За бога, Маги — въздъхна той, — обещай ми две неща.

— Всичко! — Думата едва излезе от гърлото й.

— Омъжи се за мен преди края на месеца и повече никога, ама никога не прави нещо толкова глупаво!

Маги погледна към Сали и Франки, които още оглеждаха на моста трупа на Дани.

— Обещавам, обещавам!

И потънаха в безкрайна целувка.