Лидия Джойс
Гласовете на нощта (10)

9

Мина ден, после два, бъдещето потъваше в миналото като време, което прекалено дълго е било в застой. Чарлз не знаеше какво да мисли за случващото се, тъй като, въпреки че седмиците минаваха неусетно, времето от изгрев до залез му се струваше безкрайно. Книгите, срещите и юридическите разправии, козето пълнеха деня му, бяха прекалено познати. Семейството му изглежда също бе хванато в този вечен кръговрат. Майка му минаваше през обичайните си цикли на сближаване и скарване с Мили и все така го хокаше за дългите му отсъствия.

Всеки ден Чарлз чакаше слънцето да започне да залязва, за да поеме към Лондон, където мъглите над Темза се вдигаха и плъзваха като дим по улиците на Челси, да стигне до една определена къща, където светлината беше жълта, а малките буржоазни стаи — топли. Къщата, където Маги щеше да вечеря с госпожица Уест, където упражняваше най-новите си уроци по един едновременно поразително интелигентен и стряскащо неук начин.

Той я беше отвличал от книгите й първите три вечери, но скоро Маги го беше попитала дали за него е по-важно да прекарва времето си с нея, или да изпълни задачата, за която я е наел. Макар да пренебрегна провокативния й въпрос, Чарлз трябваше да признае, че е права. Затова я остави с неохота на книгите и задачите, които госпожица Уест й беше задала предишния ден. Той четеше ежедневните доклади на госпожица Уест, прелистваше списания и вестници, пишеше писма и така се мъчеше да запълни деня си. После караше Маги да му покаже какво е научила през деня, проверявайки напредъка й, докато тя държеше погледа си съсредоточен върху средната част на тялото му. После дистанцията между тях, дистанцията, която той с такива усилия бе създал и поддържаше, изчезваше в прегръдките им.

Чарлз подозираше, че привличането му към уличната девойка ще се изпари в момента, в който новите й дрехи пристигнат и тя заприлича на другите момичета, които срещаше по салоните и баловете. На практика обаче преобразяването й имаше точно обратния ефект. Дори когато речта й стана по-изискана от гледна точка на дикцията и граматиката, когато се обви в муселин, дантелени яки, кринолини и фини ботушки, нестандартността на съзнанието й само пролича още по-ясно. Част от него се чудеше дали тя изобщо някога би могла да мине за дама. Не защото бе прекалено груба, а защото имаше характер, беше самоуверена и силна. В нея се усещаше решителност, която той никога не беше виждал у жените, посещаващи светските салони. И все пак кой би разпознал произхода й, особено сега, когато вече го прикриваха елегантните дрехи и изисканите маниери? Кой би заподозрял откъде тя черпи силата си?

След първата седмица госпожица Уест започна да води Маги на публични места, където тя играеше ролята на осиротяла девойка, дошла да живее при своя чичо, стар ерген. Маги разказваше през смях на Чарлз за срещите си в Хайд парк, където младите мъже се опитвали да й се представят неофициално, и той усещаше в гласа й страхопочитанието и благодарността, които една жена изпитва, когато открие, че е едновременно уважавана и пленителна. Той разпознаваше опитите на младите мъже точно каквито бяха — не за нередна връзка, а като закачки с жена от техните кръгове. Не можеше да не изпитва ревност от това, че те я карат да се вълнува и изчервява; ревност, примесена с яд към самия себе си, че не се е държал по-предпазливо с нея.

В някои от дните, когато идваше да я види, удоволствието от срещата им беше помрачено от изражението на покорство в очите й. Чарлз бързо научи какво означава това — че някой просяк или разбойник бе прекъсвал учебния й процес, докато е била навън, за да докладва на Дани как напредва тя. Чарлз се вбесяваше, когато видеше признаците на външна намеса, и едновременно с това се страхуваше за нея. Странно чувство, което не беше свикнал да изпитва. Един следобед, прекаран в Скотланд Ярд, го убеди в безполезността на каналния ред, защото инспекторът се кланяше, усмихваше и говореше, но всички уверения звучаха безсмислено и празно. Тъй като нямаше начин, по който да се справи със сенките от миналото на Маги, единственото, което можеше да й предложи, бяха успокоителни думи, на които тя не вярваше. Напомняше й колко е щастлив приятелят й Хари и колко непокорен беше малкият Джайлс, преди Чарлз да му предложи по четири шилинга на седмица, за да отиде на сигурно място. Изглежда тя се трудеше под растящото усещане за заплаха и макар че логиката му казваше, че никоя жена под опеката на лорд Едингтън не е в опасност, той не можеше да пренебрегне страховете й. Дори и да е в безопасност сега, какво щеше да стане с нея, когато ще трябва да се върне отново на улицата? Какво ли щеше да й направи мистериозният и агресивен Дани О’Съливан?

Дори и сега не всичките й приятели бяха на сигурно място, Франки, опърничавият червенокос младеж, който заплаши Чарлз в апартамента на Маги, отказа да се подчини и упорито обикаляше улиците, въпреки че посещаваше Маги поне веднъж седмично, за да й носи новини. Чарлз нямаше доверие на момчето, не вярваше на пламъка в очите му, когато гледаше Маги, колкото и разсеяна да беше тя към него. Една вечер Чарлз срещна младежа да си тръгва точно когато пристигаше той. Момчето смело го погледна в очите и му се усмихна саркастично.

— Един господ знае защо, но моята Маги ви харесва. Ако я нараните, ще ви извадя вътрешностите и ще нахраня с тях кучетата!

Чарлз го изгледа студено, тайно възхитен от предаността, която Маги беше породила у него.

— Ако се страхуваш, че някой ще я нарани, по-добре се страхувай от Дани О’Съливан, а не от мен.

Франки се смръщи.

— И кой казва, че не го правя? — изричайки това, момчето се измъкна навън и се скри в сенките на нощта.

Мина седмица, после две, три. През някои нощи на Чарлз му се струваше, че Маги е старомодна във възгледите си за собствената му душа, а в други си мислеше, че никога няма да разбере нея или ревностното й защитническо поведение спрямо странното й семейство. Най-често тя изглеждаше завладяваща, но същевременно с това безскрупулна, провокативна и очарователна. Имаше силна воля, затворена в едно толкова крехко тяло, че изглеждаше сякаш ще се пречупи под собствената си тежест. Той не знаеше защо ходи при нея всяка вечер, когато бе възможно, а още по-малко разбираше защо тя стои при него, въпреки глупавите й аргументи, които изобщо не обясняваха това, което се случваше между двама им. Тя беше и цвят, и надежда, и яд, и огън и той не смееше да постави връзката им под съмнение от страх, че някоя сутрин тя просто ще изчезне.

И все пак след още няколко седмици нея нямаше да я има. Какво щеше да прави той тогава?

Третият четвъртък в къщата в Челси пристигна бележка, в която Маги разпозна почерка на лорда.

„Тази вечер имам други уговорки.

Съжалявам:

лорд Едингтън“

Маги въздъхна едновременно от разочарование и от облекчение. Тя чакаше ежедневните му визити с напрежение и те винаги я изпълваха с пламтяща радост, но когато той си тръгваше, се чувстваше празна, сякаш беше взел някаква важна част от нея със себе си, сгъната в джоба му. След това имаше само няколко часа да поспи преди изгрев, когато уроците й, разходките и всички нови задължения започваха отново. Поне веднъж седмично идваше лорд Едингтън изпращаше съобщение, че няма да може да дойде. Това й напомняше за другия му живот, от който Маги не беше част и който не разбираше. Тя винаги си бе мислила, че благородниците могат да правят каквото си поискат, но се оказа, че правилото важи само за случаите, когато това ще направи други благородници щастливи. Което й изглеждаше като много жалка форма на свобода, за богатството, с което вървеше редом. Беше доловила от лорд Едингтън, макар той никога да не го беше казвал, че висшата класа е един голям куклен театър, в който едно и също действие се повтаря години наред, а отделните носители на титли не са нищо повече от кукли на конци.

Госпожица Уест тъкмо си беше тръгнала, когато госпожа Пършинг донесе бележката, а Моли подреждаше порцелана върху сребърния поднос на една опасно клатеща се купчина. Маги погледна към завесите, зад които се криеше тъмната улица. Там, на ъгъла, сигурно стоеше и онова хлапе. Проклет да си, Дани. Проклети да са претенциите ти, тормоза ти, лъжите ти.

Маги се почувства неутешима, заклещена като в капан в същата къща, която й се виждаше тъй просторна преди две седмици. Всеки затвор, без значение колко е голям и луксозен, си остава затвор. Трябваше да излезе, да отиде някъде, където я познават, някъде, където разбираше какво се случва. Не на Чърч Лейн, въпреки че Франки някак си плащаше наема там, това щеше да е най-опасното място за нея в Лондон тази вечер. Но може би в квартирата на някоя приятелка…

Маги не беше говорила с Пърл Бланк, откакто стана любовница… или ученичка… или каквото там беше на лорд Едингтън. Няколкото внимателно написани писма и внимателно подбрани отговори я наведоха на мисълта, че Пърл знае тайни, които би й разкрила, ако Маги се осмели да я попита. Може би сега е моментът да се види с нея и да разбере. Взела решение, Маги се изправи. Тръгна към спалнята си и бързо се преоблече в старите си дрехи. За момент се зачуди дали да свали дългите гащи — никое улично момиче не носеше това нововъведение. Но в последните седмици тя беше свикнала с тях, пък и нямаше да се виждат под полата. Старите й дрехи висяха странно на нея, защото сега носеше по-модерен корсет, който оформяше по-добре фигурата й. Наложи се да отпусне шнуровете, доколкото успя сама. Не искаше да вика Сали. Не искаше тя да знае за бягството й, защото със сигурност щеше да протестира, а тя самата няма да се откаже от намерението си да отиде и ще остави Сали ядосана и разстроена. Маги бръкна под дюшека за пистолета и ръката й напипа студения метал. Сключи пръсти около дръжката и го взе, търсейки със свободната си ръка патроните, които Франки й беше донесъл. Зареди непохватно пистолета и го плъзна през скритата дупка в широкия джоб на полата си. Той увисна тежко, успокоително допрян до бедрото й. Въпреки тежестта на пистолета Маги се почувства безкрайно лека и свободна без своя кринолин. Премина без премеждия първия етаж, но в предния коридор видя госпожа Пършинг да говори с един от охранителите, които лорд Едингтън беше поставил. Когато я видя, икономката повдигна вежди и попита:

— Излизате ли, госпожице?

— Да — отвърна Маги без обяснения. За нейна изненада икономката не започна да спори и да я разубеждава, а само стисна устни. Отнякъде беше дочула за нападението над Нан и притеснението, което изглежда беше постоянна част от характера й, се беше превърнало в бдителност.

— Харел и Томас тази вечер са на смяна. Може да дойдат с вас.

— Не, ще съм в по-голяма безопасност сама.

Лицето на госпожа Пършинг се напрегна още повече, но тя само кимна.

— Внимавайте, госпожице Кинг.

— Ще внимавам — отвърна Маги. Тя се вмъкна в сутрешната стая и надникна през завесите. Момчето на Дани стоеше на поста си. Кварталът беше по-оживен от всякога. Улицата гъмжеше от файтони и омнибуси, а по паважа отекваха стъпките на стотици пешеходци. Черните вечерни костюми бяха нещо като униформа. Еди мъж се спря на ъгъла и заговори момчето на Дани, което след кратък разговор пое пред него, разчиствайки уличната мръсотия с голямата си метла, за да може господинът да мине, без да се изцапа. Маги бързо се измъкна през входната врата и побърза да стигне до тротоара, преди метачът да е прекосил и половината улица. Докато той вземе пенито си от господина и отново насочи поглед към дома на лорд Едингтън, Маги вече беше три къщи по-нагоре и момчето не я разпозна между другите прислужници, които крачеха по улицата.

До апартамента на Пърл Бланк на площад Сент Джеймс имаше доста път. Когато Маги пристигна, вече се беше стъмнило напълно, а тъмната мъгла обвиваше плътно града. Стъклената входна врата на сградата, в която живееше Пърл, светеше приветливо. Маги влезе във фоайето и кимна на портиера. Малката приемна стая блестеше в алени цветове и месинг. По ъглите имаше саксии с папрати.

— Доста неприятна нощ за разходки — весело отбеляза портиерът.

— Да, газовите фенери сякаш светят в зелено, нали, Нед?

Нед кимна одобрително.

— Така е, госпожице, така е.

— Госпожица Бланк има ли гости тази вечер?

— Не, тази вечер още никой не е дошъл. Вие ще сте първата.

Маги кимна и прекоси фоайето, отправяйки се към махагоновото стълбище, което се издигаше през центъра на сградата. Дебелият ориенталски килим заглушаваше стъпките й, а парапетът под ръката й бе излъскан до блясък. На всеки етаж имаше по четири апартамента. Пърл живееше на последния. Беше заявила, че не понася някой да ходи над главата й, а тя да чува стъпките му.

Маги почука и слугинята, която й отвори, я заведе през коридора до богат салон, украсен с луксозни вещи и картини. Пърл твърдеше, че има много добър вкус за красивите неща, но според близките й усетът й бе право пропорционален на стойността на вещите. Маги знаеше, че всяка вещ е внимателно избрана, оценена и документирана. Защото Пърл беше наясно, че в някой прекрасен момент кариерата й ще приключи и живееше така, че после да може да осигури себе си и двете си незаконни деца. Сега те живееха при една старица в Корнуел, но скоро щяха да пораснат и да се нуждаят от добро образование.

Когато Маги влезе, Пърл се изправи пъргаво от креслото си.

— Мон шери! — извика тя, разтваряйки ръцете си като изразителна покана. — Не можах да повярвам на очите си, когато лорд Едингтън те отмъкна буквално от сцената. От бързане ти даже забрави шала и бонето си. Трябва да те е зашеметил. Вярно, ти ми писа, но не ми каза нищо друго, освен адреса. Много мистериозно! Е, стана ли му вече любовница? И ако да, защо все още носиш тези стари парцали?

Прислужницата, която я въведе, се оттегли дискретно и Маги можа да прегърне Пърл.

— Не бих казала, че съм му точно любовница. А нося тези стари парцали, защото дойдох тайно. Лордът не знае, че съм тук.

Пърл я пусна и я задържа на една ръка разстояние.

— Не знае, че си тук? Искаш да кажеш, че не ти позволява да общуваш със старата си приятелка? — В гласа й се долавяше спотаен укор и загриженост.

Маги беше трогната.

— Приятелка? Пърл, мислех, че съм само едно от протежетата ти.

— Не и ти, мон шери. Познаваш ме от прекалено отдавна, за да сме нещо различно от врагове или приятелки, а враг ти не си ми. Сега седни и ми разкажи всичко.

— Никой не бива да ме вижда, че общувам с теб, защото трябва да пазя тайна. Лорд Едингтън не ме взе да му бъда любовница, а да изиграя ролята на дама от висшето общество. Трябва да се преструвам, че съм невинна девица с благороднически произход, за да ме представи на приятелите си. Сама разбираш, че ако някой, който го познава, ме види да те посещавам…

Пърл я погледна хитро.

— Значи затова говориш така правилно. Сигурно те учи на добри обноски.

— Опитвам се — каза Маги, осъзнавайки в миг колко много още има да научи. До празненството на семейство Едингтън оставаха още три седмици, а тя още не бе усвоила и половината от онова, което бе нужно. Ще успее ли? Можеше ли за толкова кратко време да се превърне в млада аристократка, та дори и само външно.

— Но той ти е и любовник, нали? — настоя Пърл. Маги прехапа устна и кимна. Пърл въздъхна от задоволство. — Използваш ли гъба с оцет? И миеш ли се след това?

Маги отново кимна. От дългогодишното си общуване с оперната певица беше придобила и някои специални познания. След първите две нощи, прекарани с лорда, тя започна съвестно да се предпазва от забременяване, без да казва на Едингтън, въпреки че в началото й беше трудно да крие тези мерки. Не знаеше защо, но не искаше лордът да знае, че тя… пресмята. Страхуваше се, че ще се ядоса или ще се обади. Но пък и тя трябваше да предприеме необходимото, за да не я сполети съдбата на Нан или тази на собствената й майка.

— Веднъж той ме попита каква е вероятността да зачена. Казах му, че не знам дали е възможно, тъй като цикълът ми идва само един или два пъти в годината. Изглеждаше доволен.

Пърл изсумтя.

— Той не е глупак. Но не вярвай на тялото си. Сега се храниш по-добре, вече не приличаш на малка, умираща от глад птичка. Когато това се случи, и други неща се променят.

Маги отново кимна.

— Значи си негова любовница?

— Не точно — отговори Маги, избягвайки очите й.

— Какво ти даде? — Оперната певица не можеше да бъде излъгана.

— Гардероб, струващ сто паунда. Наета карета на разположение и къща, в която да живея, докато стане време за облога. Уроци по изискано държание и уроци по пеене при госпожа Лад. Разходите ми, плюс два паунда седмично.

— Много евтино, малката ми, много евтино. Ти си млада и хубава, сега вече имаш и култура, а той не ти подарява бижута, произведения на изкуството, нито пък ти дава истински пари.

Не е така, искаше да й отвърне Маги. Но беше така. Тя знаеше, че е така. Той беше нейният покровител, а тя неговата курва. Нямаше как да е по-просто от това.

— Може би по-късно, след като изиграя маскарада… Тогава няма да имам повече нужда от уроци по обноски. — Нямаше да има „след това“ и тя го знаеше, но каза това на Пърл, за да я успокои. — Освен това той направи и други неща. За моите хлапета. Хари ще стане адвокат благодарение на него, а Джайлс изпрати на училище. Нае Нан и Сали и дори малката Моли като камериерки.

Пърл мълча дълго, а пръстите й с елегантен маникюр потупваха притеснено по долната й устна.

— Това със сигурност струва нещо. Но точно за себе си ти не взимаш нищо — каза тя.

— Не мога да искам повече — започна Маги, но Пърл я прекъсна:

— О, прекалено си скромна, но не за това говоря. Разбираш ли, Маги, ако знаех, че имаш неприятности, на драго сърце щях да ти уредя прослушване, но вместо това получих писмо, че трябва да го направя…

— От Дани е — допълни Маги, а стомахът й се сви.

Пърл сви нежните си рамене:

— Беше написано на скъпа хартия с красив почерк. Друго, освен това не мога да кажа със сигурност. Но тонът му! Накара ме да потреперя, мон шери, да треперя! — Тя бръкна в едно чекмедже, извади лист хартия и го подаде на Маги, сякаш се радваше, че ще се отърве от него.

Листът беше тежък, пъхнат в луксозен плик, носещ водния знак с корона и диамант на един от най-скъпите адвокати в Лондон. С едър елегантен почерк някой беше написал:

„Момичето, което познавате като Маги Кинг, се намира в затруднение, тъй като я освободиха от работата й и сега не може да си намери друга. Ще направите удоволствие на един джентълмен, ако й уредите да участва на прослушването, което ще се проведе на 29 май. Ще бъдете възнаградена щедро.“

Нямаше подпис, нито пък почеркът беше на лорд Едингтън. И все пак… все пак…

— Няма заплахи, нито груби думи, но точно този неутрален учтив тон ме плаши — каза нервно Пърл. — Притесних се какво ли ще стане, ако откажа. Не съм искала да те подведа по никакъв начин.

— Разбира се, че не си… — съгласи се Маги, опитвайки се да се усмихне възможно най-уверено, докато тялото й изстиваше. — И все пак стана добре. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

Пърл се стовари с тежка въздишка на канапето и се облегна назад, сякаш й олекна.

— И все пак странно съвпадение — каза тя. — Някой те изпраща да се явиш на прослушването, а после лорд Едингтън те наема да изиграеш някакъв странен маскарад. Вярваш ли, че наистина е съвпадение? — Пърл я гледаше със съчувствието на жена, която беше стигнала много далеч в този живот благодарение на собствените си усилия. — Защо смяташ, че Дани О’Съливан има пръст в тази работа?

Маги само поклати глава.

— Смятам, че е по-добре да запазя подозренията за себе си. Ако е бил той, няма да те закача повече. — Маги знаеше, че Пърл има много приятели, някои от тях много важни хора. Злите езици говореха, че не е оставила нито един любовник, който да не копнее за нея. Тези хора щяха да я защитят.

Пърл я гледа дълго и внимателно, но после кимна.

— Още пазя шала и бонето ти — тя се изправи и отвори друго чекмедже, от което извади вещите. Маги ги взе и кимна за благодарност. — След това, което ми разказа, мисля, че повече няма да имаш нужда от тях.

— Надявам се — съгласи се Маги, отклонявайки поканата за по-нататъшен разговор. — Благодаря, Пърл — каза тя нервно и стана. Понечи да й върне писмото, но Пърл й махна да го задържи. Маги го пусна в джоба си при пистолета и си тръгна.