Питър В. Брет
Защитения (7)

Пета глава
Претъпкан дом
319 СЗ

Лийша се сепна от сън, когато старият петел на Бруна извести с кукуригането си утрото. Тя потри лице и усети отпечатъка на книгата върху бузата си. Гаред и Бруна все още спяха непробудно. Билкарката се унесе доста рано, но въпреки собствената си умора, Лийша продължи да чете до късно през нощта. Преди си мислеше, че билкарството е само наместване на кости и израждане на бебета. Но то беше много повече. Билкарите изучаваха целият природен свят, като търсеха начини да комбинират многобройните дарове на Създателя в полза на Неговите деца.

Лийша взе панделката, която държеше косата й назад, положи я върху страницата и затвори книгата точно толкова почтително, колкото ако затваряше Канона. Изправи се и се изтегна, сложи нови дърва в огъня и разбърка въглените докато получи пламък. Сложи котлето отгоре и отиде да разтърси Гаред.

— Събуди се, поспаланко — каза тя с тих глас. Гаред само изръмжа. Каквото и да му беше дала Бруна, със сигурност беше силно. Тя го разтресе още по-здраво и той замахна към нея, все още със затворени очи.

— Ставай или няма да има закуска за теб — каза през смях Лийша и го ритна. Гаред изръмжа отново и клепачите му се открехнаха. Когато Лийша замахна с крак за втори път, той се пресегна, хвана я за крака и я дръпна върху себе си, а тя само леко изскимтя.

Той се претърколи върху нея, огради я със здравите си ръце и Лийша се разкиска от целувките му.

— Стига де — каза тя, докато го удряше на игра, — ще събудиш Бруна.

— И какво ако го направя? — попита Гаред. — Старицата е на сто години и е сляпа като къртица.

— Старицата все още се радва на остър слух — каза Бруна и отвори едно от млечнобелите си очи. Гаред изпищя и буквално изхвърча назад, колкото далеч от Лийша, толкова и от Бруна.

— В моя дом ще си държиш ръцете прилично, момченце, иначе ще ти забъркам такава отвара, че мъжествеността ти ще клюмне за цяла година — каза Бруна. Лийша видя как цветът се дръпна от лицето на Гаред и прехапа устна, за да не се разсмее. Поради някаква причина тя вече не се плашеше от Бруна, но с голяма наслада гледаше как старицата всява страх у всички останали.

— Разбрахме ли се? — попита Бруна.

— Да, г’спожо — изстреля Гаред.

— Добре тогава — отвърна Бруна. — Сега си поразкърши туловището и нацепи дърва за огнището.

Гаред излетя през вратата още преди тя да довърши. Лийша се разсмя, когато вратата се тръшна.

— Хареса ти това, а? — попита Бруна.

— Никога не съм виждала някой да юрка Гаред така — каза Лийша.

— Приближи се, да те видя по-добре — каза Бруна. Лийша пристъпи напред и Бруна продължи.

— Да си лечител на селото не означава, че само отвари знаеш да бъркаш. Една силна доза страх ще му дойде добре на най-едрото момче в околността. Може би ще го накара друг път да премисли, преди да нарани някого.

— Гаред никога не би наранил никого — каза Лийша.

— Както кажеш — отвърна Бруна, но въобще не звучеше убедена.

— Наистина ли можеше да направиш отвара, която да го лиши от мъжествеността му? — попита Лийша.

Бруна се изкикоти бурно.

— Не и за цяла година — каза тя. — Е, не и с една доза. Но за няколко дена, може би седмица? Точно толкова лесно, колкото му дозирах чая.

Физиономията на Лийша доби замислен вид.

— Какво има, момиче? — попита Бруна. — Да не би да се съмняваш, че твоето момче ще те остави недокосната до сватбата?

— Мислех по-скоро за Стийв — отвърна Лийша.

Бруна кимна.

— И би трябвало — посъветва я тя. — Но внимавай. Майка ти е вряла и кипяла в тия работи. На младини често идваше при мен за онези билкарски хитринки, от които спира да ти идва, защото не искаше да зачене докато си живее живота. Тогава още не я бях разбрала що за човек е и трябва да призная, че я научих на повече отколкото трябваше.

— Мама не е била девствена, когато татко я е пренесъл през защитите? — попита изумена Лийша.

Бруна изсумтя.

— Половината град се потъркаля с нея, преди Стийв да разкара всички останали.

На Лийша й падна ченето.

— Мама порица Клариса, когато тя забременя! — каза тя.

Бруна се изплю на пода.

— Всички се обърнаха срещу онова клето момиче. Лицемери, всичките! Смит говори за семейство, ама не си мръдна пръста, когато жена му поведе селяните срещу онова момиче като стадо огнени демони. Половината от тези жени, които сочеха към нея и крещяха „Грях!“, бяха виновни за същото нещо, но имаха или късмета да се омъжат бързо, или хитростта да вземат предпазни мерки.

— Предпазни мерки? — попита Лийша.

Бруна поклати глава.

— Илона така отчаяно иска внук, че те е държала в неведение за всичко, а? — попита тя. — Кажи ми, момиче, как се правят бебета?

Лийша се изчерви.

— Мъжът, имам предвид съпругът ти… Той…

— Изплюй го бе, момиче — сопна се Бруна. — Прекалено стара съм, за да чакам червенината да слезе от лицето ти.

— Той хвърля семето си в теб — каза Лийша, а лицето й стана още по-червено отпреди.

Бруна се изкиска.

— Можеш да лекуваш рани и демонски изгаряния, но се изчервяваш като стане дума за това, как се създава живот?

Лийша отвори уста за да отговори, но Бруна я сряза.

— Накарай момчето си да хвърли семето си на корема ти и можеш да си лежиш с него колкото ти душа иска — каза Бруна. — Но не можеш да се довериш на момчетата, че ще се дръпнат навреме, както научи Клариса. По-умните идват при мен за чай.

— Чай? — попита Лийша, като се опираше на всяка дума.

— Листа от пом, прецедени в точната доза с още няколко билки, правят чай, от който семето на мъжа не може да покълне.

— Но пастир Майкъл казва… — започна Лийша.

— Спести ми рецитацията на Канона — прекъсна я Бруна. — Това е една книга, писана от мъже, без мисъл за положението, в което се намират жените.

Устата на Лийша се затвори с тракване.

— Майка ти ме посещаваше често — продължи Бруна, — задаваше въпроси, помагаше ми с работата покрай колибата, стриваше билки вместо мен. Мислех да я взема за чирачка, но всичко, което тя искаше, беше тайната на чая. Веднъж й казах как се прави, тя си тръгна и повече не се върна.

— Тя си е точно такава — каза Лийша.

— Чаят от помови листа е достатъчно безопасен в малки дози — каза Бруна, — но Стийв е похотлив и майка ти изпи прекалено много. Двамата трябва да са се праскали поне хиляди пъти, преди бизнесът на баща ти да процъфти и кесията му да хване окото на Илона. До тогава утробата й вече беше изстъргана до сухо.

Лийша я погледна любопитно.

— След като се омъжи за баща ти, в продължение на две години Илона безуспешно се опитваше да зачене — каза Бруна. — Стийв се ожени за някакво младо момиче и я забремени за една нощ, което само докара майка ти до още по-тежко отчаяние. Накрая се върна при мен, за да ме моли за помощ.

Лийша се приведе по-близо до старицата, осъзнавайки, че появата й на този свят бе пряко следствие от това, което щеше да чуе от нея след малко.

— Чаят от помови листа трябва да се приема в малки дози — повтори Бруна — и е добре веднъж в месеца да го прекъсваш, за да ти дойде. Ако не направиш това, рискуваш да останеш безплодна. Предупредих Илона, но тя робуваше на слабините си и не ме послуша. Месеци наред й давах билки и следях цикъла й, давах й билки, които да слага в храната на мъжа си. Най-накрая зачена.

— Мен — каза Лийша. — Заченала е мен!

Бруна кимна.

— Страхувах се за теб, момиче. Утробата на майка ти беше слаба и двете знаехме, че няма да има друга възможност. Идваше при мен всеки ден, за да ме моли да проверявам дали синът й е добре.

— Син? — попита Лийша.

— Предупредих я, че може да не е момче — каза Бруна, — но Илона беше непреклонна. „Създателят не може да е толкова жесток“, казваше тя, като забравяше, че същият този Създател е направил ядроните.

— Значи аз съм просто една жестока шега от страна на Създателя? — попита Лийша.

Бруна хвана брадичката на Лийша с костеливите си пръсти и я издърпа по-близо. Лийша виждаше дългите бели косми като котешки мустаци над набръчканите устни на старицата, докато тя й говореше.

— Ние сме това, което изберем да бъдем, момиче — каза тя. — Оставиш ли на другите да определят колко струваш, загубена си, защото хората не ги искат онези, дето струват повече от тях самите. Илона няма кой друг освен себе си да вини за лошите си решения, но тя е прекалено суетна, за да си го признае. По̀ й е лесно да си го изкара на теб и на горкия Ърни.

— Ще ми се да я бяха разобличили и изгонили от селото — каза Лийша.

— Ще предадеш пола си за отмъщение?

— Не разбирам — каза Лийша.

— Няма нищо срамно едно момиче да иска мъж между краката си, Лийша — каза Бруна. — Една билкарка не може да съди хората, че правят това, което природата им е отредила да правят, когато са млади и свободни. Но тези, които престъпват клетвите си, не ги търпя. Вречеш ли се на някого, по-добре си дръж на думата, момиче.

Лийша кимна.

Точно в този момент Гаред се върна.

— Дарси е дошла да те придружи обратно до селото — каза той на Бруна.

— Мога да се закълна, че изритах тази малоумна свиня — промърмори Бруна.

— Съветът на селото се събра вчера и ми върна задълженията — рече Дарси, като се набута в колибата. На височина не беше чак колкото Гаред, но не беше и много по-ниска, а колкото до килограмите — водеше го със значителна преднина. — Вината си е твоя. Никой друг не ще да се захване с тая работа.

— Не могат да направят това! — излая Бруна.

— Могат и още как — отвърна Дарси. — Тая работа на мен ми харесва не повече, отколкото на теб, но ти всеки момент можеш да се споминеш, а градът се нуждае от някой, който да се грижи за болните.

— Надживявала съм и по-здрави от теб — насмешливо каза Бруна. — Сама ще си избера на кого да преподавам.

— Е, аз ще остана, докато го измислиш — каза Дарси, като хвърли поглед към Лийша и оголи зъби.

— Тогава не стой със скръстени ръце и сложи овесената каша да ври — отвърна Бруна. — Гаред има още да расте и трябва добре да се храни.

Дарси се намръщи, но въпреки всичко запретна ръкави и се отправи към врящото котле.

— Със Смит ще имаме да си кажем две приказки, когато пристигна в селото — изсумтя Бруна.

— Наистина ли Дарси е толкова неумела? — попита Лийша.

Воднистите очи на Бруна се обърнаха към Гаред.

— Момче, знам, че си по-як от бик, но май са ти останали още няколко връзки дърва за цепене в задния двор.

Гаред не се нуждаеше от втора покана. На мига изхвърча от вратата и всички го чуха как вкарва брадвата в употреба.

— Дарси е достатъчно оправна за работата в колибата — призна Бруна. — Цепи дърва почти толкова бързо, колкото твоето момче, и прави добра овесена каша. Но тези месести ръце са прекалено несръчни за да лекуват, пък и билкарството много не я влече. Би могла да стане сносна акушерка — всеки идиот може да издърпа бебе от майка му — а в наместването на кости няма кой да я надмине, но по-фината работа не й е по силите. Плача при мисълта, че селото може да се озове с билкарка като нея.

 

 

— Каква ли съпруга ще станеш на Гаред, като една проста вечеря не можеш да направиш — извика Илона.

Лийша се намръщи. Доколкото си спомняше, майка й не беше готвила ядене ни веднъж в живота си. Лийша не беше спала както трябва дни наред, но пази Създателю, майка й да си вдигне пръста, за да помогне.

Цял ден Лийша, заедно с Бруна и Дарси, се беше грижила за болните. Тя учеше бързо, поради което Бруна я даваше за пример на Дарси. Дарси обаче хич не се трогваше.

Лийша знаеше, че Бруна я иска нея за своя чирачка. Старата жена не настояваше, но и не скри намеренията си. Но момичето трябваше да мисли и за хартиената работилница на баща си. Вършеше неща в семейния дюкян — голямо помещение, свързано с къщата им — още от малка, като пишеше писма вместо селяните и правеше листове. Ърни й беше казал, че има талант за това. Подвързваше по-ловко от него и обичаше да добавя венчелистчета от цветя в хартията. За този продукт дамите от Лактън и Райзън плащаха повече, отколкото съпрузите им за обикновените листове.

Ърни се надяваше, че когато се пенсионира, Лийша ще подкара работилницата, а Гаред ще се заеме с хартиената каша и ще върши тежката работа. Но на Лийша майсторенето на хартия не й беше по душа. Правеше го най-вече за да стои при баща си, далеч от жилещия език на майка си.

Илона харесваше парите от семейното производство, но мразеше работилницата от все сърце, оплакваше се от миризмата на лугата в казаните за дървесна каша и от шума на мелницата. Работилницата беше като убежище от нея, от което Лийша и Ърни често се възползваха; беше място за забавления, каквото самата къща не би могла да бъде.

Гръмкият смях на Стийв накара Лийша да вдигна поглед от зеленчуците, които режеше за яхнията. Стийв беше във всекидневната, седеше на стола на баща й и пиеше от бирата му. Илона бе приседнала на ръкохватката отстрани, смееше се, приведена към него, а ръката й стоеше на рамото му.

На Лийша й се прищя да е огнен демон, за да може да ги наплюе с пламъци. Досега не беше изпитвала радост от това, че е принудена да живее под един покрив с Илона, но в този момент единственото нещо в главата й бяха историите на Бруна. Майка й не обичаше баща й и вероятно никога не бе го обичала. Според нея дъщеря й бе жестока шега от страна на Създателя. И не е била девствена, когато Ърни я е пренесъл през защитите.

Кой знае защо, последното я наскърбяваше най-силно. Бруна каза, че не е грешно една жена да изпитва удоволствие от мъж, но въпреки това лицемерието на майка й я огорчи. Илона бе помогнала да изгонят Клариса от селото, за да прикрие собственото си неблагоразумие.

— Аз няма да бъда като теб — закле се Лийша. Тя щеше да пристъпи към сватбения си обред така, както Създателят бе отредил, и да стане жена в истинско брачно ложе.

Илона изписка заради нещо, което Стийв каза, и Лийша започна да си пее, за да ги заглуши. Гласът й беше плътен и ясен. Пастир Майкъл постоянно я молеше да пее на службите.

— Лийша! — излая майка й секунда по-късно. — Какво си се разкудкудякала! Думата не можем да си чуем от тебе!

— Не звучи като да обсъждате много дълбоки теми — промърмори Лийша.

— Какво каза? — кресна Илона.

— Нищо! — провикна се в отговор Лийша с най-невинния си гласец.

Вечеряха след залез и Лийша с гордост наблюдаваше как Гаред излъсква до блясък третата си паница яхния със залък от хляба, който тя беше омесила.

— Не е голяма готвачка, Гаред — извини се Илона, — но яденето й засища, ако си запушиш носа.

Стийв, който в същото време жадно поглъщаше бирата си, я изкара с едно изсумтяване през носа си. Гаред се изсмя на баща си, а Илона грабна салфетката от скута на Ърни, за да подсуши лицето на Стийв. Лийша погледна към баща си за подкрепа, но той бе забил очи в паницата си. Не беше проронил ни дума, откакто се прибра от работилницата.

Всичко това й дойде в повече. Прибра масата и се оттегли в стаята си, но и там не намери убежище. Забрави, че майка й бе дала стаята й на Стийв, докато живее със сина си у тях — престой, чийто край не се виждаше. Огромният дървар беше оставил кални следи по безупречно чистия й под и беше хвърлил мръсните си ботуши върху любимата й книга, която лежеше до леглото й.

Тя изкрещя и изтича при съкровището си, но корицата беше безнадеждно окаляна. Чаршафите й от мека райзънска вълна бяха изцапани със Създателят знае какво и смърдяха на отвратителната смес от мускусна пот и скъпия анжиерски парфюм, от който майка й обичаше да си слага.

На Лийша й се догади. Стисна здраво скъпоценната си книга и избяга в работилницата на баща си, където през сълзи положи напразни усилия да почисти петната по корицата. Там я намери Гаред.

— ’Начи ето къде избяга — каза той и застана така, че да я огради със здравите си ръце.

Лийша се отдръпна, бършеше сълзите си и се опитваше да се успокои.

— Нуждая се от минутка само — каза тя.

Гаред я хвана за ръката.

— Това зарад’ шегата на майка ти ли е? — попита той.

Лийша поклати глава и се опита отново да се обърне, но Гаред бързо я хвана.

— Смях се само на баща ми — каза той. — Твойта яхния беше страхотна.

— Наистина ли? — подсмръкна Лийша.

— Наистина — увери я той, придърпа я към себе си и я целуна страстно. — Можем да изхраним цяла армия синове с такива манджи — прошепна той. Лийша се разкикоти.

— Може да се окаже проблем да изкарам от себе си цяла армия малки Гаредчета — каза тя.

Той я прегърна по-силно и приближи устни до ухото й.

— Точно сега единственото, което ме интересува, е да вкараш един в себе си — каза той.

Лийша изстена, но го отблъсна с нежен жест.

— Достатъчно скоро ще се оженим — каза тя.

— И вчера не ми е достатъчно скоро — отвърна Гаред, но я пусна да си върви.

 

 

Лийша лежеше, сгушена в одеяла пред камината във всекидневната. Стийв ползваше нейната стая, а Гаред спеше на походно легло в работилницата. На пода духаше и беше студено през нощта, а вълненият килим беше груб и твърд за лежане. Копнееше за собственото си легло, но нищо по-малко от изгаряне не би могло да изтрие смрадта от греха на Стийв и майка й.

Дори не разбираше защо Илона си правеше труда да се крие. Заниманията й не бяха тайна за някого. Със същия успех можеше просто да премести Ърни във всекидневната и да вземе Стийв в леглото си.

Лийша нямаше търпение да напусне къщата заедно с Гаред.

Лежеше будна, слушаше как демоните изпробват защитите и си представяше как двамата с Гаред въртят работилницата за хартия, баща й си гледа старините, а майка й и Стийв за жалост са починали. Коремът й е заоблен и пълен, тя се грижи за книгите, а Гаред се прибира разкършен и потен от мелницата. Целува я, докато дечурлигата им се надбягват из работилницата. Този образ я стопли, но тя си припомни думите на Бруна и се зачуди дали няма да й липсва нещо, ако отдаде живота си на децата и хартията. Отново затвори очи и си се представи като билкарката на Хралупата на дърваря, как всички разчитат на нея да излекува болежките им, да изроди децата им и да изцери раните им. Тази картина беше наистина могъща, но в нея по-трудно се вписваха Гаред и децата. Билкарката трябваше да посещава болните, а Лийша хич не го виждаше Гаред да й носи инструментите и билките, още по-малко пък да наглежда децата им, докато тя работи.

Бруна се беше справила, колкото и десетилетия да бяха минали оттогава — бе минала под венчило, бе отгледала деца и все пак бе успявала да се грижи за хората, но Лийша не проумяваше как е смогнала. Трябваше да пита старицата. Чу се щракване, Лийша вдигна поглед и видя Гаред да излиза на пръсти от работилницата. Тя се направи на заспала, остави го да се приближи и тогава рязко се извърна.

— Какво правиш тук? — прошепна тя. Гаред подскочи и покри уста, за да заглуши писъка си. Лийша трябваше да прехапе устната си, за да не се разсмее.

— Дойдох само да ползвам тоалетната — прошепна Гаред, като пристъпи напред и застана на колене до нея.

— В работилницата има тоалетна — напомни му Лийша.

— Тогава значи съм дошъл за целувка за лека нощ — каза той и се наведе с издадени устни.

— Получи три още когато си легна — каза Лийша и игриво му даде бърза целувка.

— Толкова ли е лошо, че искам още една? — попита Гаред.

— Предполагам, че не — отвърна Лийша и сложи ръце около раменете му. Малко по-късно се дочу скърцането на друга врата. Гаред замръзна и се заоглежда за скривалище. Лийша му посочи един от столовете. Гаред беше прекалено едър, за да се скрие изцяло, но в светлината на мъждукащите оранжеви припламвания на огнището, това можеше да се окаже достатъчно. Миг по-късно се появи блед светлик и разби тази надежда. Лийша едва успя да легне обратно на земята и да затвори очи, преди лъчите му да обходят стаята.

През притворените си клепачи, Лийша видя как майка й оглежда всекидневната. Фенерът в ръката й беше почти изцяло затулен и лъчите му хвърляха големи сенки, които даваха на Гаред възможност да остане скрит, стига тя да не се взираше прекалено внимателно.

Притесненията им се оказаха напразни. След като се увери, че Лийша спи, Илона влезе при Стийв и затвори вратата зад себе си.

Дълго време Лийша остана да гледа след нея. Това, че Илона изневеряваше, не беше велико откритие, но до този момент Лийша си беше позволявала лукса да се съмнява, че майка й е готова с такова желание да захвърли брачния си обет.

Усети ръката на Гаред върху рамото си.

— Лийша, съжалявам — каза той.

Тя зарови лице в гърдите му и заплака. Той я прегърна силно, като заглуши риданията й, люлеейки я напред-назад. Някъде в далечината изрева демон и на Лийша й се прииска да крещи заедно с него. Задържа си езика зад зъбите в напразна надежда, че баща й спи без да чува грухтенето на Илона, но тази вероятност изглеждаше малка, освен ако жена му не бе използвала върху него някоя от сънотворните отвари на Бруна.

— Ще те отведа от това — каза Гаред. — Няма да губим време в планове и ще построя къщата ни преди церемонията, пък ако ще сам да сека и пренасям дънерите.

— О, Гаред — каза тя и го целуна. Той й отвърна на прегръдката и я сложи отново да легне. Думкането от стаята на Стийв и врявата на демоните се изгубиха в бумтенето на кръвта в ушите й. Ръцете на Гаред заскитаха свободно по тялото й, а Лийша му позволи да я докосва на места, които би трябвало да са достъпни само за един съпруг. Тя изпъшка и изви гръб от удоволствие, и Гаред се възползва от ситуацията, за да се намести между краката й. Тя усети, че той се измъква от панталоните си, и знаеше какво прави. Знаеше, че трябва да го отблъсне, но в нея зееше огромна празнина, а Гаред сякаш беше единственият човек в света, който би могъл да я запълни. Тъкмо щеше да продължи, когато Лийша чу майка си да стене от удоволствие и замръзна. Беше ли по-добра от Илона, ако се откажеше от обета си толкова лесно? Беше се заклела, че ще прекоси защитите на брачната си къща девствена. Беше се заклела по никакъв начин да не бъде като Илона. Но ето сега как захвърляше всичко това, за да се чифтоса с едно момче само на метри от мястото, където майка й блудстваше.

Тези, които престъпват клетвите си, не ги търпя, чу отново как Бруна й казва и Лийша натисна силно назад гърдите на Гаред.

— Гаред, не, моля те — прошепна тя.

Гаред застина за един дълъг момент. Накрая се претърколи настрани и завърза панталона си.

— Съжалявам — тихо каза Лийша.

— Не, аз съжалявам — отвърна Гаред и я целуна по слепоочието. — Мога да изчакам.

Лийша го прегърна силно, но Гаред се изправи за да си ходи. Тя искаше той да остане да спи до нея, но те вече насилваха късмета си до краен предел. Ако ги хванеха заедно, Илона щеше да я накаже жестоко, независимо от собствения си грях. Може би дори заради него.

Когато вратата на работилницата щракна на затваряне, Лийша се отпусна по гръб, изпълнена с топли мисли за Гаред. Колкото и да я нараняваше майка й, тя щеше да го понесе, стига Гаред да бъде до нея.

 

 

Закуската протече неловко, звуците от дъвчене и гълтане гърмяха под пелената от мълчание, покрила масата. Изглежда, че всичко, което можеше да се каже, беше по-добре да си остане неказано. Лийша безмълвно прибра масата, докато Гаред и Стийв отидоха да си вземат брадвите.

— Днес ще бъдеш ли в работилницата? — попита Гаред, с което най-накрая разчупи мълчанието. Ърни вдигна поглед за пръв път тази сутрин, заинтересуван от отговора й.

— Обещах на Бруна и днес да й помагам с грижите за ранените — каза Лийша, но докато го изричаше, погледна извинително към баща си. Ърни кимна с разбиране и се усмихна безсилно.

— И това колко време ще продължава? — попита Илона.

Лийша сви рамене.

— Докато не се оправят, предполагам — каза тя.

— Прекарваш прекалено много време с тази стара вещица — отвърна Илона.

— По твое настояване — припомни й Лийша.

Илона се намръщи.

— Не ми се прави на умна, момиче.

Гневът пламна в Лийша, но тя демонстрира най-пленителната си усмивка, докато загръщаше раменете си с наметалото.

— Не се притеснявай, майко — каза тя, — няма да пия прекалено много от чая й.

Стийв изсумтя, а очите на Илона се ококориха, но Лийша изхвръкна навън преди тя да успее да се съвземе достатъчно, че да отговори.

Гаред извървя доста от пътя с нея, но двамата скоро стигнаха до мястото, където дърварите се събираха всяка сутрин. Приятелите на Гаред вече го чакаха.

— Аре бе, човек — промърмори Евин.

— Има си жена да му готви с’а — каза Флин. — Т’ва ще накара ’секи мъж да се застои.

— Ако въобще е спал — изгрухтя Рен. — Предполагам, че я е хванал да му прави това-онова покрай яденето и то баш под носа на баща й.

— Рен ги чатка нещата, а, Гар? — попита Глин. — Снощи да не си си намерил нова калъфка за брадвата?

Лийша се наежи и понечи да им отговори, но Гаред сложи ръка на рамото й.

— Не им обръщай внимание — каза той. — Само те дразнят.

— Можеше да защитиш честта ми — каза Лийша. Създателят знаеше, че момчета бяха готови да се сбият по всеки друг повод.

— О, няма да им се размине — обеща Гаред. — Просто не ща така пред тебе. По̀ ми се ще да ме мислиш за кротък.

— Ти си кротък — каза Лийша и се изправи на пръсти, за да целуне бузата му. Момчетата се раздюдюкаха, а Лийша им се изплези на тръгване.

 

 

— Глупаво момиче — измънка Бруна, когато Лийша й сподели какво е казала на Илона. — Само идиот би си разкрил картите още в началото на играта.

— Това не е игра, а моят живот! — каза Лийша.

Бруна я сграбчи за бузите и ги стисна толкова силно, че устните на Лийша се разделиха.

— Още по-добра причина да покажеш малко разум — изръмжа тя, гневно впила в нея млечните си очи.

Лийша почувства как я обземат парещите пламъци на гнева. Коя беше тази жена, че да й говори така? Бруна сякаш намираше за какво да презира всеки един от селото, като сграбчваше, удряше и заплашваше когото си поиска. Беше ли всъщност по-добра от Илона? Наистина ли мислеше за доброто на Лийша, когато й разказа всички онези ужасни неща за майка й, или я манипулираше, за да стане нейна чирачка, точно както Илона я подтикваше да се омъжи рано за Гаред и да му роди деца? Сърцето на Лийша желаеше и двете неща, но вече не издържаше да бъде притискана.

— Виж ти, кой се е върнал — понесе се глас от вратата, — детето чудо.

Лийша вдигна поглед и видя Дарси, която стоеше на вратата на Свещения дом с наръч дърва за огрев. Жената не направи никакво усилие да прикрие неприязънта си към Лийша и можеше да бъде също толкова страховита, колкото и Бруна, стига да поискаше. Лийша се беше опитала да я увери, че не представлява заплаха, но опитите за преговори сякаш само влошиха нещата. Дарси беше решила да не я харесва.

— Не вини Лийша, че е научила за два дни повече, отколкото ти за първата си година — сряза я Бруна, а Дарси тръшна дървата на земята и вдигна тежкия железен ръжен, за да разръчка огъня.

Лийша беше сигурна, че никога няма да се спогоди с Дарси, ако Бруна продължава да бърка с пръст в раната, но се зае да стрива билки за компреси. Неколцина от тези, които бяха получили изгаряния при нападението, бяха развили кожни инфекции и се нуждаеха от постоянна грижа. Но имаше и по-зле. Бруна бе ставала на два пъти от сън през нощта, за да се бори за живота им, но засега билките и уменията й не даваха резултат.

Старицата беше поела пълен контрол над Свещения дом, разпореждаше се с пастир Майкъл и с останалите като с мливарийски слуги. Държеше Лийша постоянно до себе си, като не спираше да й говори с храчливия си дрезгав глас, да й обяснява за естеството на раните и свойствата на билките, които използваше за да ги лекува. Лийша я гледаше как реже и шие плът и усети, че стомахът й притръпва към тези неща.

Сутринта изтля в следобед и Лийша се принуди насила да накара Бруна да поспре и да хапне. Другите може и да не забелязваха напрежението в дишането на старата жена или треперенето на ръцете й, но Лийша го виждаше.

— За днес — толкова! — каза тя накрая и взе хаванчето и чукалото от ръцете на билкарката. Бруна я прониза с поглед.

— Върви да си починеш — каза Лийша.

— Коя си ти бе, моме, да ми… — започна Бруна и посегна към тоягата си.

Лийша познаваше този жест и беше по-бърза: грабна тоягата и я насочи право към орловия нос на Бруна.

— Ще имаш нов пристъп, ако не си починеш — смъмри я тя. — Извеждам те навън и никакви възражения! Стефни и Дарси могат да поемат нещата за час.

— Съмнявам се — промърмори Бруна, но позволи на Лийша да й помогне да се изправи и да я отведе навън.

Слънцето беше високо в небето, а тревата около Свещения дом беше тучна и зелена, с изключение на няколкото парчета земя, овъглени от огнени демони. Лийша постла одеяло и помогна на Бруна да се отпусне върху него, а после донесе специален чай и мек хляб, който да не напряга малкото й останали зъби.

Поседяха известно време в спокойно мълчание, като се наслаждаваха на топлия пролетен ден. Лийша си помисли, че не е било справедливо да сравнява майка си с Бруна. Кога за последен път двете с Илона бяха посядали заедно, за да си помълчат спокойно на слънце? Това беше ли се случвало някога въобще?

Хриплив звук я накара да се обърне и тя видя, че Бруна похърква. Усмихна се и зави жената с шала й. Изпъна крака и забеляза Сайра и Мейри, които бродираха на тревата недалеч от нея. Те й помахаха да дойде и се сместиха, за да й направят място на одеялото си.

— Как върви билкарството? — попита Мейри.

— Изтощително — отвърна Лийша. — Къде е Бриана?

Момичетата се спогледаха и се разкискаха.

— Някъде в гората с Евин — каза Сайра.

Лийша цъкна с език.

— Това момиче ще свърши като Клариса — каза тя.

Сайра сви рамене.

— Бриана казва, че не можеш да презираш нещо, преди да си го пробвал.

— Ти да не си тръгнала да го пробваш? — попита Лийша.

— Мислиш си, че няма причина да не изчакаш — каза Сайра. — И аз така си мислех, преди да ми отнемат Джак. Сега бих дала всичко, ако можех да го имам поне веднъж преди да умре. Дори да родя неговото дете.

— Извинявай — каза Лийша.

— Няма нищо — отвърна тъжно Сайра. Лийша я прегърна и Мейри се присъедини.

— О, колко сладко! — чу се вик зад тях. — Аз също искам прегръдка!

Те погледнаха нагоре, точно когато Бриана се сгромоляса върху тях, и трите се натъркаляха на земята през смях.

— Днес си в добро настроение — каза Лийша.

— Малко палуване в гората помага — каза Бриана, като й смигна и я сръчка в ребрата. — А, и — запя тя — Еееевин ми издааааадеее таааайнааа!

— Казвай бързо! — извикаха и трите момичета едновременно.

Бриана се разсмя и очите й се стрелнаха към Лийша.

— Може би по-късно — каза тя. — Как се чувства чирачката на бабишкерата днес?

— Не съм й чирачка, каквото и да си мисли Бруна — каза Лийша. — Ще поема работилницата на баща ми, след като се оженим с Гаред. Просто й помагам с ранените.

— По-добре ти отколкото аз — каза Бриана. — Билкарството изглежда тежка работа. Изглеждаш ужасно. Наспа ли се снощи?

Лийша поклати глава.

— Подът до огнището не е удобен като леглото — каза тя.

— Нямам нищо против да спя на пода, ако тялото на Гаред ми беше одеяло — заяви Бриана.

— И какво точно би трябвало да значи това? — попита Лийша.

— Не се прави на глупава, Лийш — каза Бриана с нотка на раздразнение. — Ние сме ти приятелки.

Лийша се накокошини.

— Ако намекваш, че…!

— Свий перките, Лийша — каза Бриана. — Знам, че снощи Гаред те е имал. Надявах се, че ще ни кажеш честно за това.

Сайра и Мейри затаиха дъх, а Лийша ококори очи и лицето й почервеня.

— Не е имал нищо подобно! — извика тя. — Кой ти каза това?

— Евин — усмихна се Бриана. — Каза, че Гаред се хвалил цял ден.

— Значи Гаред е пълен лъжец! — изкрещя Лийша. — Аз да не съм някоя уличница, която ходи нагоре-надолу да…

Лицето на Бриана помръкна, Лийша се сепна и покри уста.

— О, Бриана — каза я. — Извинявай много! Нямах предвид…

— Напротив, мисля, че го имаше — отвърна Бриана. — Мисля, че това беше единственото искрено нещо, което си казала днес.

Тя се изправи и изтупа полите си, а от обичайното й добро настроение не бе останала ни следа.

— Хайде, момичета — каза тя. — Да отидем някъде, където въздухът е по-чист.

Сайра и Мейри се спогледаха, след това погледнаха и Лийша, но Бриана вече вървеше и те бързо се изправиха, за да я последват. Лийша отвори уста, но така и не се сети какво да им каже.

— Лийша! — повика я Бруна.

Обърна се и видя как старата жена, подпряна на бастуна си, се мъчи да се изправи. Лийша хвърли огорчен поглед към своите отдалечаващи се приятелки и се втурна да помага на старицата.

 

 

Лийша чакаше, когато Гаред и Стийв се зададоха с небрежна крачка към къщата на баща й. Шегуваха се и се смееха, и веселото им настроение даде на Лийша смелостта, от която се нуждаеше. Тя подхвана полите си в стегнати до бяло юмруци и тръгна към тях.

— Лийша! — приветства я Стийв с подигравателна усмивка. — Как е моята бъдеща дъщеря днес?

Той разпери широко ръце, сякаш готов да я помете с прегръдка. Лийша го игнорира, отиде право при Гаред и го зашлеви.

— Хей! — извика Гаред.

— Охо! — изсмя се Стийв.

Лийша го прикова с най-добрия кръвнишки поглед на майка си и той вдигна ръце в знак на помирение.

— Гле’ам, че имате нещо да си говорите — каза той — тъй че ви оставям. Погледна Гаред и му смигна.

— Удоволствието си има цена — посъветва го той на тръгване.

Лийша се извърна рязко към Гаред и отново замахна към него. Той й хвана китката и я стисна здраво.

— Лийша, спри! — настоя той.

Лийша игнорира болката в ръката си и го фрасна с коляно между краката. Дебелите й поли омекотиха удара, но той се оказа достатъчен, за да прекъсне хватката на Гаред и да го събори на земята, докато стиска чатала си. Лийша го ритна, но Гаред беше покрит с дебел слой здрави мускули, а ръцете му защитаваха единственото място, което силата й можеше да уязви.

— Лийша, какво по ядроните ти става? — попита задъхано Гаред, но беше прекъснат от ритник в устата му.

Гаред изрева и когато тя отново понечи да го ритне, той сграбчи крака й и го бутна назад, при което и тя политна. Падна по гръб, въздухът й излезе и още преди да се съвземе Гаред се хвърли върху нея, хвана ръцете й и я прикова на земята.

— Да не си полудяла? — извика той, докато тя продължаваше да се мята под него. Лицето му беше полилавяло, а очите му сълзяха.

— Как можа? — изпищя Лийша. — Ядронски син такъв, как можа да постъпиш така жестоко?

— Нощите да ме вземат, Лийша, за какво говориш? — изхриптя Гаред, притискайки я още по-силно надолу.

— Как можа? — попита тя отново. — Как можа да излъжеш и да кажеш на всички, че снощи си ме отворил?

Гаред изглеждаше искрено изненадан.

— Кой ти каза това? — настоя да узнае той и Лийша се осмели да се надява, че лъжата не е негова.

— Евин е казал на Бриана — отвърна тя.

— Ще убия този ядронски син — изръмжа Гаред, като отмести тежестта си назад. — Обеща да си държи устата затворена.

— Значи е истина? — изпищя Лийша. Здраво изнесе коляното си нагоре, Гаред изрева и се претърколи настрана. Тя се изправи и изплъзна от обсега му, преди той да се съвземе достатъчно, за да я хване.

— Защо? — попита тя настоятелно. — Защо ще разправяш такива лъжи?

— Ами нали знаеш, дърварски приказки — изстена той, — к’во толкова.

Лийша никога в живота си не беше плюла, но сега заплю Гаред.

— Какво толкова? — изкрещя тя. — Съсипа живота ми заради „какво толкова“?

Гаред се изправи и Лийша се отдръпна. Той протегна ръце напред, но остана на разстояние.

— Животът ти не е съсипан — каза той.

— Бриана знае! — възрази Лийша. — И Сайра, и Мейри! До утре цялото село ще знае!

— Лийша… — започна Гаред.

— На колко други? — прекъсна го тя.

— Какво?

— На колко други разказа, идиот такъв? — извика тя.

Той мушна ръце в джобовете си и сведе поглед.

— Само на останалите дървари.

— Нощите да ме вземат! На всичките ли? — Лийша се затича към него и задра лицето му с нокти, но той хвана ръцете й.

— Успокой се! — извика той. Ръцете му, като два бута шунка, стиснаха нейните и острата болка я накара да се осъзнае.

— Боли! — каза тя с цялото спокойствие, което успя да насъбере.

— Така и трябва — каза той, като поразхлаби захвата си без да я пуска. — Съмня’ам се да боли повече от ритник в шишарките.

— Заслужи си го — каза Лийша.

— Може и така да е — каза Гаред. — С’а ще можем ли да поговорим кат’ цивилизовани хора?

— Ако ме пуснеш — каза тя.

Гаред се намръщи, после бързо я пусна и отскочи извън обхвата на ритниците й.

— Ще кажеш ли на всички, че си излъгал? — попита Лийша.

Гаред поклати глава.

— Не мога да направя това, Лийш. Ще ме вземат за идиот.

— По-добре мен да ме вземат за курва, нали? — отвърна Лийша.

— Ти не си ник’ва курва, Лийш, ние сме обещани. Не е кат’ при твойта Бриана.

— Хубаво — каза Лийша. — Може и аз да разкажа някоя и друга лъжа. Ако приятелите ти са те закачали преди, какво ли ще кажат, ако им споделя, че не си бил достатъчно твърд, за да свършиш работата?

Гаред сви един от огромните си юмруци и леко го вдигна.

— По-добре да не го правиш т’ва, Лийш. Аз съм търпелив с теб, но ако тръгнеш да разправяш такива лъжи, заклевам се…

— Но няма проблем ти да лъжеш за мен? — попита Лийша.

— Няма да има значение, щом се оженим — каза Гаред. — Всички ще забравят.

— Аз няма да се омъжа за теб — отвърна Лийша и изведнъж усети как огромен товар падна от плещите й.

Гаред се навъси.

— Не е като да имаш избор — каза той. — Дори някой да поиска да те вземе сега, като оня книжен плъх Джона или некъв друг от сорта, ще го пребия. Никой в Хралупата на дърваря няма да ми вземе т’ва, дето си е мое.

— Наслаждавай се на плодовете на своята лъжа — каза Лийша и се обърна, преди той да види сълзите й, — защото по-скоро бих се дала на нощта, отколкото да те оставя да я превърнеш в реалност.

 

 

Лийша впрегна цялата си сила да не избухне в сълзи, докато приготвяше вечерята. Всеки звук от Гаред или Стийв беше като нож в сърцето й. Миналата нощ Гаред я бе съблазнил. Почти му беше дала това, което искаше, с ясното съзнание за последствията. Заболя я, когато му отказа, но смяташе, че нейното целомъдрие й принадлежи и че само тя може да му го даде. Никога не си бе представяла, че той може да й го отнеме само с една-единствена дума или въобще, че би го направил.

— Добре, че прекарваш толкова време с Бруна — чу шепот в ухото си.

Лийша се обърна и видя Илона да се подсмихва самодоволно насреща й.

— Не бихме искали да се появиш с издут корем на сватбата си — каза Илона. Лийша съжали, че намекна за чая й тази сутрин, отвори уста, за да отговори, но още преди да каже и дума, майка й се изкиска, врътна се и излезе.

Лийша се изплю в паницата й. А също и в тези на Стийв и Гаред. Изпитваше кухо удовлетворение, докато ядяха.

Вечерята протече кошмарно, Стийв шепнеше в ухото на майка й, а Илона се кикотеше на думите му. Гаред беше забил поглед в Лийша и през цялото време не го свали, но тя отказваше да го погледне. Седеше, вторачена в паницата си и ровичкаше яденето си сковано. Същото правеше и баща й до нея.

Изглежда само Ърни не беше чул лъжата на Гаред. Лийша беше благодарна за това, но със сърцето си знаеше, че неведението му няма да продължи дълго. Прекалено много хора изглежда бяха решени да я унищожат.

Напусна масата в мига, в който това стана възможно. Гаред не помръдна от мястото си, но Лийша усети, че очите му я следват. В момента, в който той се оттегли в работилницата, тя го залости вътре и се почувства малко по-спокойна.

Както и в много други предишни нощи, Лийша плака, докато заспи.

Лийша стана с усещането, че не е успяла да мигне. Майка й отново бе посетила Стийв през нощта, но пъшканията им насред какофонията на демоните този път предизвикаха у Лийша единствено вцепенение.

Посред нощ и Гаред задумка по вратата към къщата, след като откри, че е залостена. Лийша мрачно се усмихна, като го чу как изпробва резето отново и отново, преди да се предаде.

 

 

Ърни дойде да я целуне по челото, докато тя слагаше овесената каша на огъня. Това беше първият път от дни насам, в който двамата оставаха насаме. Тя се чудеше какво ще стане с вече съкрушения й баща, когато лъжата на Гаред стигне до ушите му. Преди време той може би щеше да й повярва, но след скорошното предателство на жена му едва ли имаше много доверие за даване.

— И днес ли ще лекуваш болните? — попита Ърни. Лийша кимна и той й се усмихна. — Това е добре.

— Съжалявам, че напоследък не намирам време за работилницата — каза Лийша.

Той хвана ръцете й, приведе се над нея и я погледна в очите.

— Хората са по-важни от хартията, Лийша.

— Дори лошите? — попита тя.

— Дори лошите — потвърди той. Усмивката му беше огорчена, но в отговора му нямаше нито колебание, нито съмнение: — И най-ужасния човек да намериш, пак ще откриеш нещо по-лошо, само като погледнеш нощем през прозореца.

Лийша заплака, а баща й я придърпа към себе си, залюля я напред-назад и загали косата й.

— Гордея се с теб, Лийш — прошепна той. — Правенето на хартия беше моята мечта. Защитите няма да се сринат, ако тръгнеш по друг път.

Тя го прегърна силно и напои ризата му със сълзите си.

— Обичам те, татко — каза тя. — Каквото и да се случи, никога не се съмнявай в това.

— Никога не бих и могъл, слънчице — каза той. — Аз също винаги ще те обичам.

Известно време тя остана така, вкопчена в него. Баща й, единственият й останал приятел в целия свят.

 

 

Лийша офейка през вратата, докато Гаред и Стийв си обуваха ботушите. Надяваше се да не срещне никого по пътя за Свещения дом, но приятелите на Гаред я чакаха отвън. Поздравът им беше градушка от подвиквания и подсвирквания.

— Дойдохме само да са уверим, че двете с майка ти не сте натиснали Гаред и Стийв в леглата, щото то тря’а и да се бачка! — провикна се Рен.

Лийша пламна в руменина, но не каза нищо, мина между тях и избърза надолу по пътя. Зад гърба й смеховете им секнаха.

Със сигурност не си въобразяваше: хората я зяпаха и си шушукаха след нея. Бързаше към безопасността на Свещения дом, но когато пристигна, Стефни й прегради пътя към вратата. Ноздрите й бяха разширени, сякаш Лийша вонеше на лугата, с която баща й правеше хартия.

— Какво правиш? — попита Лийша. — Пусни ме да мина. Тук съм за да помогна на Бруна.

Стефни поклати глава.

— Ти няма да замърсиш това свещено място с греха си — каза й тя презрително.

Лийша се изправи в цял ръст, беше с половин глава по-висока от Стефни, но все пак се чувстваше като мишка пред котка.

— Не съм извършила никакъв грях — каза тя.

— Ха! — изсмя се Стефни. — Цялото село знае, какви ги вършите с Гаред през нощта. Имах надежди за теб, момиче, но изглежда все пак си на майка си дъщеря.

— Какво става тук? — прогърмя дрезгавият глас на Бруна, преди Лийша да успее да отговори.

Стефни се обърна, издута от високомерие, и погледна надолу към старата билкарка.

— Това момиче е една курва и аз няма да я допусна в дома на Създателя.

— Ти няма да я допуснеш? — попита Бруна. — Сега ти ли си Създателят?

— Не богохулствай на това място, стара жено — каза Стефни. — Думите му са написани, така че всички да ги видят.

Тя вдигна подвързаното с кожа томче на Канона, което разнасяше навсякъде.

— Развратниците и прелюбодейците крепят сполетялото ни Нашествие, а това доста точно описва тази уличница и майка й.

— И къде ти е доказателството за престъплението й? — попита Бруна.

Стефни се усмихна.

— Гаред се е похвалил за греха си на всеки, който е бил готов да го слуша — каза тя.

Бруна изръмжа и най-внезапно я цапардоса с тоягата си по главата, при което я събори на земята.

— Тръгнала си да порицаваш едно момиче, само защото някакво си момче се било похвалило, така ли? — кресна й тя. — Фукните на момчетата струват колкото вятъра, дето ги разнася, и ти добре знаеш това!

— Всички знаят, че майка й е курвата на селото — подсмихна се Стефни презрително. Струйка кръв потече по слепоочието й: — Крушата не пада по-далеч от дървото!

Бруна завъртя тоягата си в рамото на Стефни и тя изпищя от болка.

— Хей, там! — извика Смит, тичайки към тях. — Стига толкова!

Пастир Майкъл го следваше по петите.

— Това тук е Свещен дом, не някаква си Анжиерска кръчма…

— А вие не се бъркайте в женските работи и ако си знаете интереса, стойте настрана! — сопна им се Бруна, с което им сви перките. След това пак се извърна към Стефни: — Ти ли ще им кажеш или аз да им кажа за твоя грях?

— Аз нямам грехове, вещице! — каза Стефни.

— Изродила съм всяко дете в това село — отвърна Бруна, достатъчно тихо, че да не чуят мъжете, — и въпреки слуховете, много добре виждам какво държа в ръцете си, особено ако то е бебе.

Стефни пребледня като платно и се обърна към мъжа си и пастира.

— Стойте настрана от това! — извика тя.

— Демоните да ме вземат, ако го направя! — извика Смит. Грабна тоягата на Бруна, като я издърпа и от ръцете на жена си: — Слушай добре, жено — рече той на Бруна, — билкарка или не, нямаш право да ходиш нагоре-надолу и да удряш когото свариш!

— О, ама жена ти може да ходи нагоре-надолу и да порицава когото свари, тъй ли? — сопна се Бруна.

Грабна обратно тоягата си от ръцете му и го прасна по главата. Смит залитна назад, потривайки глава.

— Добре — каза той, — опитах с добро.

Обикновено Смит казваше това преди да запретне ръкави и физически да изхвърли някого от кръчмата си. Не беше висок мъж, но набитото му телосложение беше яко, пък и през годините бе натрупал сериозен опит в разправите с пияни дървари.

Бруна не беше мускулест дървар, но не изглеждаше ни най-малко уплашена. И не отстъпи ни крачка назад, когато се Смит се втурна към нея.

— Хубаво! — извика тя. — Изхвърли ме! Сам си смеси билките! Двамцата със Стефни ще лекувате вътре хората, дето повръщат кръв и са хванали демонска треска! Сами си израждайте бебетата, като така и така сте почнали! Варете си свои лекове! Сами си прикадявайте с лековит тамян! За какво ви е да слушате вещицата?

— Наистина за какво? — попита Дарси.

Всички я зяпнаха, когато тя застана до Смит.

— Мога да смесвам билки и да израждам бебета толкова добре, колкото и тя — каза Дарси.

— Ха! — отвърна Бруна.

Дори Смит я погледна с недоверие. Дарси не им обърна внимание.

— Аз казвам, че е време за промяна — продължи тя. — Може и да нямам стогодишен опит като Бруна, но няма да тормозя всички наред.

Смит се почеса по брадичката и хвърли поглед към Бруна, която се кикотеше.

— Продължавай — предизвика я тя. — Почивката може и добре да ми дойде. Но да не идвате да ми плачете на рамото, когато свинята зашие това, дето е трябвало да го реже, и среже това, дето е било за шиене.

— Може би Дарси заслужава да й се даде шанс — каза Смит.

— Тогава значи е решено! — каза Бруна и потропа с тояга по пода. — Погрижете се да уведомите и останалите в селото при кого да ходят за лековете си. Ще съм ви много признателна за спокойствието!

Тя се обърна към Лийша.

— Идвай, момиче, помогни на старата вещица да се прибере у дома.

Хвана ръката на Лийша и двете поеха към вратата.

Когато минаха покрай Стефни, обаче, Бруна спря, посочи я с тоягата си и прошепна нещо, което само трите жени можаха да чуят.

— Само още една дума да кажеш за това момиче или пък да позволиш друг да я хули, и цялото село ще разбере за срама ти.

Ужасеното изражение на Стефни преследваше Лийша през целия път до колибата на Бруна.

В мига, в който влязоха, Бруна се обърна рязко към нея.

— Е, момиче? Вярно ли е? — попита тя.

— Не! — извика Лийша. — Имам предвид, ние почти… но аз му казах да спре и той ме послуша!

Прозвуча неубедително и невярно, и тя го знаеше. Обхвана я ужас. Бруна беше единствената, която се застъпваше за нея. Помисли си, че ще умре, ако старата жена също я вземеше за лъжкиня.

— Можеш… можеш да ме провериш, ако искаш — каза тя и бузите й се изпълниха с цвят. Погледна към пода и примижа, за да спре сълзите си.

Бруна изсумтя и поклати глава.

— Вярвам ти, момиче.

— Защо? — попита Лийша, почти умолително. — Защо Гаред би постъпил така?

— Защото момчетата получават похвали за същите неща, заради които момичетата ги гонят от града — отвърна Бруна. — Защото за мъжете най-важно е какво другите мислят за висулката им. Защото той е дребнаво, нахално, малко, дървеноглаво лайно без каквато и да било представа, какво е държал в ръцете си.

Лийша отново се разплака. Стори й се, че плаче от цяла вечност. Странно как толкова много сълзи можеха да се поберат в едно-единствено човешко тяло. Бруна разпери ръце и Лийша се хвърли в прегръдката й.

— Няма нищо, момиче — каза тя. — Изкарай си го всичкото, пък после ще измислим какво ще правим.

 

 

В колибката на Бруна цареше тишина, докато Лийша правеше чая. Денят още не беше напреднал, но тя се чувстваше напълно изцедена. Какъв живот можеше да очаква оттук-нататък в Хралупата на дърваря?

Крепостта Райзън е само на седмица път оттук, помисли си тя. Хиляди хора. Никой там няма да чуе за лъжите на Гаред. Бих могла да открия Клариса и…

И какво? Знаеше, че просто си фантазира. Дори да можеше да намери вестоносец, който да я отведе, мисълта за седмица и повече път под голото небе смрази кръвта й, пък и райзънци бяха фермери, които не се нуждаеха от писма или хартия. Вероятно можеше да си намери нов съпруг, но мисълта, че съдбата й ще зависи изцяло от друг мъж, не и даде голямо спокойствие.

Занесе чая на Бруна с надеждата, че старата жена ще има някакъв отговор, но вместо да каже нещо, билкарката тихичко засърба. Лийша присви колене край стола й.

— Какво ще правя? — попита тя. — Не мога вечно да се крия тук.

— Можеш — каза Бруна. — Колкото и да се хвали Дарси, тя не е запомнила и частица от това, на което съм я учила, а аз не съм я учила и на частица от това, което знам. Хората бързо ще се върнат и ще се примолят за помощта ми. Остани с мен и след година никой от Хралупата на дърваря няма дори да си спомня, как някога са се справяли без теб.

— Майка ми никога не би позволила това — отвърна Лийша. — Все още е твърдо решена да ме омъжи за Гаред.

Бруна кимна.

— Няма начин. Тя така и не си прости, задето не роди синовете на Стийв. Навила си е на пръста ти да поправиш грешките й.

— Няма да го направя — каза Лийша. — По-скоро бих се дала на нощта, преди да оставя Гаред да ме докосне.

С изумление откри, че имаше предвид всяка дума.

— Много смело от твоя страна, миличка — каза Бруна, но в гласа й се долавяше презрение. — Толкова си смела, че ще захвърлиш живота си заради една момчешка лъжа и страха от майка ти.

— Не ме е страх от нея! — каза Лийша.

— А само от това да й кажеш, че няма да се омъжиш за момчето, което унищожи доброто ти име?

Лийша замлъкна, а после измина много време, преди да кимне.

— Права си — каза тя и Бруна изсумтя.

Лийша се изправи.

— Предполагам, че ще е най-добре да приключа с този въпрос — каза тя.

Бруна не й отвърна.

Лийша се спря на вратата и погледна назад.

— Бруна? — попита тя. Старата жена отново изсумтя. — Какъв е грехът на Стефни?

Бруна отпи от чая си.

— Смит има три прекрасни деца — каза тя.

— Четири — поправи я Лийша.

Бруна поклати глава.

— Стефни има четири — каза тя. — Смит има три.

Очите на Лийша се ококориха.

— Но как е възможно? — попита тя. — Стефни никога не напуска кръчмата, освен за да отиде до Свещения…

И ахна.

— Дори благочестивите мъже са мъже — каза Бруна.

 

 

Лийша се отправи с бавна стъпка към къщи. Опита се да подбере думите си, но в крайна сметка разбра, че словесните формулировки няма да изиграят никаква роля. Всичко важно се свеждаше до това, че тя няма да се омъжи за Гаред и до реакцията на майка й.

Денят отдавна се беше преполовил, когато тя влезе в къщата. Гаред и Стийв скоро щяха да се върнат от гората. Искаше да приключи със сблъсъка преди да са пристигнали.

— Е, сега вече наистина си забъркала кашата — изрече майка й язвително още с влизането й. — Дъщеря ми, уличницата на селото.

— Не съм уличница — каза Лийша. — Гаред разправя лъжи.

— Да не си посмяла да го виниш, задето не си устискала да си държиш краката затворени! — каза Илона.

— Не съм спала с него — отвърна Лийша.

— Ха! — извика Илона. — Не ме взимай за вчерашна, Лийша. И аз някога съм била млада.

— Ти си „млада“ и всяка нощ през последната седмица — каза Лийша. — И Гаред си остава лъжец.

Илона й зашлеви шамар, с който я събори на пода.

— Ти на мен няма да ми говориш така, малка курво! — кресна й тя.

Лийша остана да лежи на земята, защото знаеше, че ако помръдне Илона отново ще я удари. Бузата й гореше.

При вида на смирената си дъщеря, Илона пое дълбоко въздух и изглежда се успокои.

— Карай да върви — каза тя. — Винаги съм смятала, че ще ти се отрази добре да те съборят от пиедестала, на който този идиот баща ти те качи. Ще се омъжиш за Гаред днес-утре и хората все някога ще се уморят да те одумват.

Лийша се окопити.

— Няма да се омъжа за него — каза тя. — Той е лъжец и няма да го направя.

— О, да, ще го направиш — отвърна Илона.

— Няма — заяви Лийша и думите й дадоха сила да се изправи на крака. — Няма да кажа „да“ и ти нищо не можеш да направиш, за да ме накараш.

— Ще видим тая работа — каза Илона и свали колана си. Беше дебел кожен каиш с метална катарама, който тя винаги носеше свободно около кръста си. Лийша мислеше, че го носи само за да й е под ръка, когато тръгне да я бие. Илона се втурна към Лийша, която изпищя и отстъпи към кухнята, преди да осъзнае, че само натам не трябваше да бяга. Имаше само един начин да влезеш и излезеш от помещението.

Изкрещя, когато катарамата се вряза в роклята и гърба й. Илона замахна отново и Лийша, в отчаянието си, се хвърли срещу майка си. Двете се строполиха на земята и в този момент Лийша чу щракването на външната врата и гласа на Стийв. В същото време, откъм работилницата, някой попита нещо на висок глас.

Илона се възползва от суматохата и фрасна дъщеря си в лицето. За секунди се изправи на крака и шибна Лийша с колана, при което изтръгна от нея нов писък.

— Какво по ядроните става тук? — нададе се вик от вратата.

Лийша погледна нагоре и видя как баща й се мъчи да влезе в кухнята, но месестата ръка на Стийв му пречи да мине.

— Разкарай се от пътя ми! — изкрещя Ърни.

— Това си е между тях — каза Стийв, ухилен.

— Това е моят дом и ти си гостенин тук — извика Ърни. — Разкарай се от пътя ми!

След като Стийв не помръдна, Ърни го удари с юмрук.

Всички замръзнаха. Не беше сигурно, дали Стийв въобще е почувствал юмрука. Той разчупи внезапното мълчание със смеха си и небрежно блъсна Ърни, с което го запрати във всекидневната.

— Вие се разберете насаме, момичета — каза Стийв с намигване, като затвори кухненската врата, докато Илона подновяваше нападението си.

 

 

Лийша плачеше тихо в задната стаичка на работилницата на баща й и внимателно почистваше раните и драскотините си. Ако имаше под ръка необходимите билки, щеше да постигне повече, но разполагаше само със студена вода и кърпа.

Беше избягала в работилницата веднага след мъчението и бе заключила вратата отвътре, без да обръща внимание дори на внимателното почукване от страна на баща й. Когато проми драскотините си и превърза по-дълбоките си рани, Лийша се сгуши на пода и затрепери от болка и срам.

— Ще се омъжиш за Гаред в деня, в който прокървиш — беше се зарекла Илона, — или ще повтаряме това упражнение всеки ден, докато не го направиш.

Лийша знаеше, че тя има предвид всяка дума и знаеше, че слухът от Гаред ще накара много хора да вземат страната на майка й, като ще настояват младите да се оженят, без да обръщат внимание на раните на Лийша, защото всеки път така се случваше.

Няма да го направя, помисли си Лийша. По-скоро ще се дам на нощта.

Точно в този момент спазъм присви стомаха й. Лийша изстена и усети влага по бедрата си. Ужасена, тя я попи с чиста кърпа, редейки горещи молитви, но по кърпата, като една жестока шега на Създателя, имаше кръв.

Лийша изпищя. Чу вик в отговор, идващ от къщата.

На вратата се затропа.

— Лийша, добре ли си? — извика баща й.

Лийша не отговори и продължаваше ужасено да гледа кръвта. Не минаха ли само два дни, откакто се моли за последно да й дойде? Сега се взираше в кръвта сякаш идваше от Ядрото.

— Лийша, веднага отваряй вратата или ще видиш ядрони посред бял ден! — изкрещя майка й.

Лийша я игнорира.

— Ако не послушаш майка си и не отвориш вратата преди да преброя до десет, Лийша, заклевам се, ще я изкъртя! — извика гръмогласно Стийв.

Лийша я обзе страх веднага щом Стийв започна да брои. Тя не се съмняваше, че може да направи тежката дървена врата на трески само с един удар. Изтича до външната врата и я отвори със замах.

Беше почти тъмно. Небето беше виолетово и последните снопчета слънчеви лъчи щяха да се гмурнат зад хоризонта само след минути.

— Пет! — извика Стийв. — Четири! Три!

Лийша пое дълбоко въздух и се втурна навън.