Чарлз Ингрид
Предизвикателството прието (31)

30.

— Трябва да кажа нещо на императора — заяви Вандовър, застанал пред вратата, която К’рок бе запречил с едрото си туловище.

Милосецът размърда масивните си челюсти, сякаш се упражняваше, преди да заговори.

— Не — отсече той лаконично.

— В интерес на Пепус е — настояваше Вандовър, очевидно нямаше намерение да се отказва толкова лесно.

Напоследък влиянието му в двореца бе намаляло драстично. Понякога дори му се струваше, че е затворник зад дворцовите стени.

— Чуй ме, охранена космата топко. Върви да докладваш на негово величество, че Аш-фарел се намират в околностите на Кларон. След това, ако все още иска да ме види, повикай ме — стисна устни Вандовър с пребледняло лице.

К’рок се размърда, но преди да напусне поста си, затвори вратата. Вандовър изпъшка и започна да кръстосва коридора. Докато обикаляше напред-назад, неволно свиваше юмруци, а полите на наметалото му се влачеха по земята. Изведнъж чу тихото бръмчене на сервомашинки зад гърба си и тънкия глас на Пепус:

— Вандовър. Какво има?

Баадластър се извърна. Пепус даде знак на К’рок да вдигне защитното поле на вратата и излезе с количката си в коридора. Лицето му вече не беше така изпито и дори косата му стърчеше както преди. Но нищо не можеше да възстанови парализираната му половина. Баадластър забеляза няколко хирургически шева над клепача, вероятно направени с цел да му попречат да затвори напълно окото. Покашля се, за да прикрие изненадата си. Пепус се усмихна. Вандовър за миг се зачуди какво ли усилие полага императорът и за най-малката гримаса. Запита се също дали очите му не сияят издайнически, докато се усмихваше. Вероятно не, успокои се той.

— Твоите източници са по-добри от моите — каза Пепус. — Какво си дошъл да ми кажеш?

— Само, че Аш-фарел са се появили в околностите на Кларон. Явно няма нужда повече да ги търсим, след като те сами дойдоха при нас.

— И с тях, предполагам, е Колин — кимна Пепус. — Жалко, че не мога да ги видя. — Той завъртя рязко количката и се отправи към стаята си. Миг преди да изчезне, извърна глава: — Благодаря ти, Вандовър.

К’рок изчака императора да влезе, озъби се на Вандовър и задейства щита. Баадластър беше вбесен. Амбър трябваше да бъде върната на всяка дена в двореца, за да довърши работата. А и Зелените ризи щяха да съжаляват дълбоко, че не бяха приели да се съюзят с него в критичния момент. Той закрачи умислен по коридора, докато преценяваше следващите си ходове.

 

 

Подът на дракския крайцер се разтресе. Четиримата се бяха настанили в противонатоварващите мрежи и само Фантом стоеше в ъгъла. Огромният кораб на Аш-фарел профуча над тях, следван от два по-малки.

— Обратен завой! — извика Джек.

Лицето на Роулинс бе обляно в пот.

— Не мога да го направя, сър. Този кораб не е толкова маневрен.

— Не ми ги разправяй тия! — тросна са Сторм. Беше виждал дракски кораби в действие и знаеше, че могат да летят в кръг около по-големите кораби — но Роулинс не беше дракски пилот. — Опитай се да направиш нещо.

— Все още не са открили огън, но ни държат на прицел — обади се Денаро.

— Не нас — поправи го Амбър. — Държат Кларон.

Джек усети, че сърцето му се свива. Крехкият живот на Кларон нямаше да издържи на оръдията на Аш-фарел. Само не и Кларон.

— Роулинс, не ме интересува как ще го направиш, но искам да се озовем отново между тях и планетата.

Фантом, свързан с невидима връзка със своя господар, почувства нарастващото му вълнение. Сензорите му улавяха противоречива информация. Изведнъж подът под краката му се наклони. Корабът бе навлязъл в остър вираж. Фантом се свлече на колене.

— Дръжте се! — провикна се Денаро, но беше твърде късно. Амбър извика уплашено и се залюля с мрежата. Корабът излезе от виража и се понесе с максимално ускорение.

— Успяхме! — чуха гласа на Роулинс.

Дракският крайцер застигна трите вражески кораба и ги задмина.

— Само внимавай — мърмореше под нос Денаро, — защото все още ни държат на мушка.

Огромният кораб изпълваше докрай всички монитори. Джек беше поразен от мощните оръжия, монтирани върху палубата, от стаената сила на чуждата машина.

— Не зная дали си имат родна планета — рече, — защото това ми прилича на цял един град.

— Драките ще се радват да го чуят — завъртя се в креслото Денаро. — Роулинс, можеш ли да вдигнеш задния щит?

— В момента управлявам. Опитай ти да го направиш.

Джек се наведе към пулта. Беше отделил известно време да го разгледа и имаше най-обща представа от разположението. Намери копчето за щита и го натисна.

— Дано да свърши работа.

— Готово — потвърди Денаро. — Сега поне гърбовете ни са защитени. Ще направя една малка проба.

Корабът се залюля, оранжеви пламъци окъпаха щитовете.

— Вече знаят, че сме задействали защитата си. — Джек погледна към Амбър. — Дръж шлема си подръка. Ако нещо се случи, помни, че костюмът е и скафандър.

— Нищо няма да се случи — отвърна тя.

— Ще ти се — озъби се Денаро.

Джек погледна към монитора. Трите кораба ги застигаха бързо и се раздалечаваха. Очевидно смятаха да ги обкръжат.

— Роулинс.

— Виждам ги, сър. Но не зная как да изстискам още малко скорост от нашето бебче.

— Изтикват ни към Кларон! — досети се и Амбър.

— Както и да е. Важното е да сме между тях и планетата.

— Какво ще правим? — прозвуча тревожно гласът й, но не се долавяше страх. — Притискат ни надолу.

— Ще открием огън, преди да успеят да ни изтикат. Изглежда, не улавят сигналите ни. Щом не искат да установим връзка, да видим дали стрелбата ще им привлече вниманието. Денаро, дай ми координати.

— До пет минути ще сме във външната орбита на Пекена. Двайсет минути след това ще навлезем в йоносферата.

Пекена беше малката луна на Кларон. Едва ли надхвърляше повече от три пъти размерите на дракския кораб, но беше ярка и се виждаше добре на хоризонта, гледана откъм планетата.

— Къде е луната сега?

— Още малко и ще се спънем в нея.

— Можеш ли да използваш гравитацията й, за да се завъртим около нея?

Роулинс вдигна глава. Сините му очи премигнаха бавно.

— Сър, това не е по силите дори на най-добрите пилоти. Съмнявам се, че Пекена притежава достатъчна гравитационна сила, за да ни задържи.

Идеята беше отлична, но Луната наистина бе твърде малка. Джек се засмя и поклати глава.

— Просто ми хрумна. Добре, ще я използваме като преграда и после, ако се наложи, ще открием огън.

Амбър застана зад него и постави ръкавица на рамото му.

— Ще се опитам да намеря Колин.

— Скъпа…

— Мога да го направя. Не ми пречи…

Джек затвори очи, неспособен да вземе решение. Ако наистина Амбър го намери, дали няма да го атакува? Преди да успее да си отговори, Фантом нададе вик.

— Исусе Христе! — възкликна Роулинс. — Какво беше това?

— Ето Пекена! — прекъсна ги Денаро.

Прелетяха толкова близо покрай луната, та на Джек му се стори, че вдигат прах от повърхността й. За съвсем кратко напуканата й повърхност изпълни мониторите. Последва оглушителен трясък, пронизително свистене и корабът се залюля. Отнякъде долетя тревожният вой на аларма.

— Пробойната е запушена — докладва мрачно Денаро.

Задните камери показваха огромен прашен облак на мястото на Пекена. Сред отломките бавно се разрастваше алено кълбо. Един от тези наподобяващи снаряди камъни бе пронизал дракския кораб. Цяло чудо бе, че не бяха повече.

— Амбър, провери на кой кораб е Колин — ако изобщо е на някой от тях. Не можем да не отвърнем на огъня. — Сетне се обърна към Денаро. — Готови ли са оръдейните кули?

— В момента се зареждат — отвърна Скиталецът.

Амбър наведе глава. Крайно неподходящ момент да се съсредоточи и да търси съзнанието на Колин. Корабът отново се разтресе, застигнат от поредната ударна вълна. Тя затвори очи.

„Дете на мрака в ума й. Разтворило ръце, опипващо в тъмнината… болка, която трябва да доставя удоволствие… о, богове, Вандовър…“

Прехапа устни с надежда това да й помогне да се концентрира. Пронизващи, черни очи, които я следят… няма да ми избягаш, милейди… След като не можеше да се отърве от кошмара, не й оставаше друго, освен да го вземе със себе си, докато търси Колин. Само не ме карай да го убия… Амбър вдигна глава с разтуптяно сърце.

— Помогнете — едва прошепна, думите заседнаха в гърлото й.

Изведнъж нечия ръкавица я стисна за рамото.

„Аз зная пътя“ — улови мисълта на Фантом. И той я поведе.

Контактът се осъществи неочаквано. Ослепителна светлина прониза ума й, отхвърли надалеч Вандовър. За миг дори си помисли, че светлината я е прочистила изцяло, но после видя, че тя е само фар, който осветява всичко и му придава кристална яснота. Вандовър остана свит нейде в ъгълчето на съзнанието й, светлината бе толкова ярка, че той се превърна в сянка, а в сиянието й се къпеше друга фигура, с измъчено лице, оредяла коса и работнически комбинезон.

— Колин! — извика тя, този път гласът й се възвърна.

Умът й потъна в мрак. Светлината държеше Вандовър като в примка. Фантом я стискаше здраво за ръката и за миг се зачуди дали е почувствал същото, което и тя. Преглътна заседналата на гърлото й буца.

— Засякох го — заговори Амбър. — В предния кораб, някъде в средата… Джек, той е жив!

— Хубаво — извърна глава Джек. — Денаро, изключи оръдията. Ще бъде твърде рисковано да ги нападнем.

— Те ни притискат надолу предупреди го Роулинс. Корабът навлезе в йоносферата и екраните побледняха за миг. След това върху тях се появи Кларон.

— Опитай се да не доближаваш инсталациите за тераформиране — посъветва го Джек. — Поне докато имаме контрол.

Амбър се облегна назад в креслото и си пое дъх. Фантом стоеше до нея смълчан. Корабът се снижаваше, следвайки спираловидна траектория, неумолимо притискан надолу.

— Очаква ни трудно приземяване — уведоми ги Роулинс. — Пригответе се.

Те се подготвиха за сблъсъка. Дракският кораб прониза горния слой облаци, дърпан надолу от неумолимата сила на гравитацията. Единственото, на което можеха да се надяват, бе да открият някъде достатъчно равна площадка.

— Застигат ни — предупреди ги Денаро.

Амбър усети, че ръкавицата се свива на рамото й. Страх ли изпитваше Фантом? И той ли бе смъртен като всички тях? Искаше да му каже нещо успокояващо, но не успя. Думите заседнаха в гърлото й.

— Джек, откриха огън по нас — обади се Денаро. — Няма да стигнем живи долу.

И тогава Фантом започна да вие.