Чарлз Ингрид
Предизвикателството прието (21)

20.

Други сили преминаха към действие още докато Джек хващаше императора. Той забеляза раздвижване сред тълпата.

— Амбър! Излез навън! — провикна се Джек.

Вандовър вече се беше обърнал и тичаше към вратата зад трона. Пепус падна в прегръдките на Джек. Тънички струйки кръв се стичаха от ноздрите и ушите му. Сред писъците и виковете отекнаха гневните команди на Рицарите и на Планетната полиция.

Откъм входа се зададоха К’рок и неговите драки. Чуждоземните войни носеха ендурови брони вместо своите нови, изработени наскоро бойни костюми. Приличаха на обемисти, мутирали киборги. Предвождащият ги огромен милосец закова на място.

— Отцепете района — заповяда той. Драките се разпръснаха и изтикаха останалите присъстващи към изхода.

Пепус изстена, докато Джек го полагаше на подиума. К’рок се извиси над тях.

— Повиках медиците, но отвън Скиталците ни създават проблеми. Изглежда, че са пристигнали въоръжени. Има цяла малка армия. Какво се случи?

— Още не зная. — Джек провери пулса на императора. Беше забавен и неритмичен, но Пепус все още дишаше, макар и повърхностно. — Изведнъж припадна. — Чу стъпки зад гърба си и когато се извърна, видя Амбър. — Добре ли си?

— Да. Кой би си помислил, че Маргарет ще вдигне революция?

— Или по-скоро, че ще даде сигнал — подхвърли той и насочи вниманието си към императора. Ръката на Пепус лежеше отпусната в неговата и плътта му изстиваше с всяка изминала минута. — К’рок, къде са медиците?

Милосецът се озърна.

— Знаеш ли, горните коридори бяха завардени. Сигурно си проправят път през блокадата. Джек, получих съобщения, че летището и космодрумът са превзети.

— Кръв се лее по улиците на Малтен — произнесе безизразно Амбър. Джек я погледна изненадано, но не можа да разгадае изражението й.

— Кой държи властта?

— Никой за момента — отвърна Вандовър със спокоен глас. Току-що се бе появил от личните си покои. — По принцип в подобни ситуации аз замествам императора, докато дойде на себе си, но няма съмнение, че Триадският трон е подложен на обсада. — Изгледа последователно Амбър и Джек. — Имам сведения, че драките всеки момент ще се намесят. Твърдят, че имат право да въведат военно положение от името на Пепус, като наши съюзници.

— Узаконена инвазия — промърмори Джек. Сведе поглед към човека, който се бореше за всеки дъх. — Ах ти, кучи син такъв!

— Джек — предупреди го шепнешком Амбър.

— Не се тревожи — засмя се Джек. — С наша или без наша помощ, ще му се случи, каквото му е писано.

Милосецът се отдалечи. Подът звънтеше под металните му подметки. Когато излезе в коридора, за миг се озари от сияние, сякаш го беше ударила светкавица. В опразнените зали прокънтя екотът на стрелбата отвън.

К’рок се върна малко след това, следван от спешния екип. Джек пусна студената ръка на Пепус и се отдръпна, оставяйки го на медиците.

 

 

Амбър бе сменила роклята си с кафяв комбинезон, който подчертаваше мекия цвят на очите й. Стоеше в единия край на болничното крило на двореца и гризеше замислено нокти. Вдигна очи към Джек.

— Това нямаше да се случи, ако ти беше този, който трябваше да бъдеш.

— Не мога да нося отговорност за спукан кръвоносен съд.

— Така е, разбира се — рече тя.

Джек долови в гласа й гняв и презрение. Него също го измъчваше мисълта, че се бе поддал на властния тон на Вандовър във вихъра на събитията, но министърът не бе казал почти нищо, след като откараха Пепус в хирургичното отделение, за да овладеят вътрешния кръвоизлив. Триадският трон бе подложен на атака отвън и отвътре и Баадластър нямаше време да се занимава с тях. Джек плъзна поглед по гладката мраморна стена. Ненавиждаше болниците и се стараеше да прекарва в тях колкото е възможно по-малко време и въпреки това имаше чувството, че е прахосал по болници половината си живот. Той пристъпи към Амбър. Изведнъж му се прииска да е на друго място и да се занимава със съвсем различни неща.

На космодрума все още кипеше яростно сражение и никой не можеше да напусне планетата. Според докладите от разузнаването дори орденът на Скиталците се беше разцепил. Изглежда, че мисията за откриването на Колин щеше да зависи от това, кой ще завладее космопорта. Основните сили на драките бяха изпратени там и според последните съобщения до Вандовър чуждоземците вземаха надмощие. Но космодрумът бе построен като крепост и беше ужасно трудно да бъде превзет с първия щурм. Битката щеше да е дълга.

Само дето Колин не разполагаше с много време. Джек не можеше да си позволи разточителството на една продължителна гражданска война. Трябваше да напусне планетата час по-скоро. Усещаше го с всяка фибра на тялото си. Най-вероятно отново бе попаднал в клопката на някоя мащабна борба за власт, в която участваха Пепус и Баадластър. Опасността, която се криеше в тази битка на невидими противници, бе, че човечеството оставаше с открити флангове пред Аш-фарел. Достатъчна бе само една концентрирана атака.

От мисия за откриването на близък приятел сега начинанието се превръщаше в нещо повече, в отговорност пред цялото човечество, каквато едва ли можеше да носи на плещите си, макар да не се съмняваше, че ще се опита.

Вратата на отделението се отвори и по коридора се приближи една сестра. Джек забеляза, че Амбър мина зад нея и пъхна пръсти в ръкава си, сякаш се готвеше да я нападне. Не му остана време да помисли върху този странен факт, тъй като сестрата заговори:

— Вие ли сте командир Сторм?

— Да.

— Чудесно. Императорът е в съзнание. Говори малко несвързано, но разбрахме, че настоява да влезете при него. — Сестрата се поколеба. — Кръвоизливът е повредил значителна част от мозъка му. Доста е отпаднал и не бива да го изтощавате.

— Но е жив, така ли? — попита с осезаемо облекчение Амбър.

— О, да. — Сестрата премести поглед от Амбър към Джек. — Съжалявам. За момента можем да пуснем само командира. Не бива да го изморяваме с много посещения.

Амбър направи кисела физиономия и направи път на Джек.

 

 

Императорът изглеждаше смачкан, а тялото му бе покрито с датчици и системи. Когато Джек се наведе към него, забеляза, че косата му е прошарена от сивкави кичури. Лицето му беше отпуснато, лявата страна бе изкривена и хлътнала навътре, а от ъгъла на устата му се стичаше гъста слюнка. Джек се приближи още малко и Пепус отвори очи. Погледна за миг объркано, сетне фокусира поглед.

— Сторм — произнесе завалено, сякаш с мъка движеше езика си. После с видимо усилие повтори името на командира.

— Аз съм.

— Какво стана? Не искат да ми кажат. — Всяка дума му отнемаше цяла вечност. Всеки дъх беше стенание.

Джек сложи ръка на рамото му, за да го успокои.

— Драките се намесиха.

— По дяволите! — Императорът затвори за миг очи. Изглеждаше, сякаш ще заспи, но сетне отново ги отвори и втренчи поглед в Джек. — Трябва да си припомниш кой си. Поеми командването от К’рок. Използвай Рицарите. Пробий си път до космодрума. Надвий драките и иди да търсиш Колин. — Императорът млъкна и задиша тежко. Джек почака, докато си поеме дъх.

— Това заповед ли е? — попита усмихнато.

— Да…

— Не съм длъжен да я изпълнявам. Не съм се клел във вярност към вас, ваше величество. Но ще открия Колин и тогава ще дойда, за да се разберем кой трябва да седне на Триадския трон.

Очите на Пепус се разшириха, той кимна уморено и после се изсмя безсилно.

— Аз… трябваше да се досетя.

— Наистина трябваше. — Джек се надигна. — Пък и не е необходима заповед, когато е дошло време да се бия с драките.

Не завари Амбър да го чака, когато най-сетне излезе отвън. Коридорите на двореца пяха опустели, размирниците бяха прогонени. Пред казармите го очакваше Роулинс. Той му отдаде чест.

— Капитане, император Пепус ме възстанови на поста командир на Рицарите и ми заповяда да изпълня мисията си на всяка — повтарям, на всяка цена.

Русокосият офицер козирува отново.

— Очаквам заповедите ви, сър.

 

 

Амбър откри Вандовър в щабквартирата, заобиколен от системи за комуникация, които обаче не бяха така прецизни, както тези, които използваше Пепус. Тя отметна нервно падналия на лицето й кичур, докато очакваше да й обърне внимание.

Не след дълго Вандовър се извъртя с креслото си към нея и я изгледа.

— Ти се провали — обяви с равен глас.

Амбър не знаеше коя ще бъде целта й, докато Вандовър не бе произнесъл ключовата дума зад подиума на трона, равносилна на смъртна присъда. Но тя не би могла да преустанови изпълнението й, също както не би могла да спре собственото си дишане. Видя Пепус да пада в обятията на Джек и още тогава разбра, че злото е било сторено. Отвърна на Баадластър с презрителен смях.

— Направих каквото ми беше по силите.

— Съмнявам се в това. Да се надяваме обаче, че и то ще ни свърши работа. Императорът е инвалид. Аз ще седна там, където исках. И никой не се съмнява, че случилото се е дело на природата.

Амбър не възрази. Беше чула разговора на сестрата с Джек. При последния преглед на императора не бяха открили никакви признаци за мозъчна аневризма. Изглежда, състоянието му будеше известни подозрения. Но нищо не можеше да се докаже.

Вандовър размаха възбудено ръце.

— Сега Джек се разпорежда. Предполагам, че ще тръгне да търси Свети Колин. Ти, скъпа моя, беше в списъка на доброволците. Не е ли време да се приготвиш?

Тя изведнъж изгуби самообладание и от устните й се отрони мъчителен стон.

— Не ме принуждавай да тръгвам с него.

Вандовър изопна устни.

— Милейди, но вие му обещахте. И на мен също.

Министърът възнамеряваше да я използва срещу Джек. Амбър не се съмняваше в това. Стисна клепачи.

— Ще направя всичко — прошепна тихо. Думите заседнаха в гърлото й. Вандовър не отговори и тя се зачуди дали я е чул. — Всичко. Но не ме карай да тръгвам с Джек.

Жилестият мъж отметна глава назад и се разсмя. Когато се успокои, я дари с хладна усмивка.

— Амбър, ти непрестанно се подценяваш. Още дълго ще работиш за мен. Джек ми е нужен жив и ти си най-добрата застраховка за това. Хайде, върви и се приготви.

Тя понечи да си тръгне, но той се пресегна неочаквано и я улови за китката. Кабелите, които обвиваха ръката му, се впиха болезнено в кожата й.

— И не забравяй, че се наслаждавам далеч повече на това, което сам вземам, отколкото на това, което ми дават — прошепна, почувствал нарастваща възбуда.

След миг я събори на пода, твърдо решен да я накаже, дори само заради пасивната й съпротива.