Чарлз Ингрид
Предизвикателството прието (10)

9.

Този път го пробуди равномерна вибрация. Фантом задейства приглушените си външни сензори и изведнъж се развълнува — към него се приближаваше голям космически кораб. Капсулата се разтресе, приклещена в манипулаторна ръка. Фантом отвори преградата на малкото помещение, в което се спотайваше, и се изпъна в цял ръст. Всеки миг очакваше да чуе гласа на Джек.

Но интеркомът мълчеше. Чуваше се само статичен пукот, в който не се долавяше никакъв смисъл. Капсулата се залюля, сякаш бе ударена от силен вятър, и съдейки по шума, той предположи, че го изтеглят в голямо помещение. Отвън вакуумът бързо се топеше, прогонен от нагнетявания с помпи въздух. Най-напред регистрира промяната в звуците зад корпуса на капсулата.

Обърна се срещу отвора на шлюза в очакване да се отвори.

Предполагаше, че задачата, която му бе поставил Колин, е към своя край. Мисълта, че скоро отново ще се съедини с Джек, го стопляше. Войната ги бе откъснала един от друг, но Фантом никога не се бе съмнявал, че съдбата ще ги събере отново. Спуснал визьора на шлема, той следеше внимателно развитието на събитията.

Но люкът не бе отворен, а взривен. Костюмът се олюля от ударната вълна и за няколко секунди сензорите бяха заслепени. Миг по-късно през отвора нахлуха драки, чиито злобни физиономии бяха като зловещи маски.

Най-сетне го бяха открили, но не тези, които очакваше.

Доколкото познаваше Джек, в този момент вероятно щеше да вдигне ръкавиците и да открие огън. Фантом повдигна ръце. Разполагаше с пълен запас от енергия. Преди да открие стрелба обаче, задейства ръчката на мъртвеца. Дори да го надвият, гадните насекоми нямаше да получат костюма.

Той се прицели и пристъпи напред.