Даниъл Силва
Аферата Рембранд (79)

78. Вашингтон, Окръг Колумбия

Преди Габриел и Киара да пристигнат в Щатите, тихата им, но взискателна гостенка вече бе станала международна сензация. Славата й не беше нещо мимолетно. Тя се дължеше на една връзка, която беше имала преди четиристотин години с художник на име Рембранд, както и на дългия и трагичен път, който бе извървяла оттогава. Преди столетия Хендрике бе изживявала дните си в унижение и срам. А сега хората се редяха на опашка за билети само за да я зърнат.

Във време, когато много музеи постоянно се разтърсваха от скандали за произхода на експонатите им, директорът на Националната художествена галерия се почувства принуден да разкрие част от черното й минало. Продадена в Амстердам през 1936 г. на човек на име Якоб Херцфелд, насилствено отнета през 1943 г. от есесовски офицер на име Курт Фос, двадесет и една години по-късно продадена на частно лице с посредничеството на галерия „Хофман“ от Люцерн. По молба на Белия дом, Националната галерия не разкри името на цюрихската банка, в която картината е лежала скрита няколко години. Не беше споменат и документът, който толкова време бе престоял в нея. Връзката й с грабежите по време на холокоста бе внимателно изтрита — също като дупката от куршум в челото й и кръвта по дрехите й. Никой с името Ландесман не бе слагал ръка на нея. Никой с името Ландесман не бе убивал, за да запази ужасната й тайна.

Скандалното минало не успя да очерни приемането й. Напротив, даже я правеше още по-привлекателна. Във Вашингтон нямаше начин човек да не види лицето й.

Очите й се впиваха в теб от билбордове и автобуси, от сувенирни тениски и чаши за кафе, дори от пълни с хелий балони, които летяха над града ден преди откриването на изложбата. Габриел и Киара я видяха за първи път минути след като самолетът им се приземи на летище „Дълес“. Тя се взираше неодобрително в тях от една реклама, докато минаваха през митническата проверка с фалшиви паспорти. Видяха я отново на огромен плакат, докато се качваха по стълбите на музея, бързащи да избегнат вечерната буря. Необичайно за тях, но закъсняваха. Вината бе изцяло на Габриел. След години труд в сенките на артистичния свят той изпитваше силно нежелание да се появява на публични места. Било то и с фалшива самоличност.

Откриването на изложбата беше официално, само за поканени. Въпреки това, багажът на всички гости трябваше да бъде проверен — заповед, спусната на галерията веднага след атентатите на единадесети септември. Джулиан Ишърууд чакаше точно зад мястото за проверка под главната ротонда и неспокойно поглеждаше часовника си. Когато зърна Габриел и Киара, направи театрален жест на облекчение. В следващия миг, виждайки облеклото на Габриел, неуспешно опита да прикрие усмивката си.

— Не очаквах, че ще доживея да те видя в смокинг.

— Нито пък аз, Джулиан. И ако направиш още някакъв остроумен коментар…

Киара усмири Габриел с дискретно побутване в ребрата.

— Ако е възможно, бих искала тази вечер да не заплашваш да убиеш някого.

Габриел се намръщи.

— Ако не бях аз, Джулиан сега щеше да се мъчи да събере четиридесет и пет милиона долара. Най-малкото, което може да направи, е да покаже известно уважение.

— По-късно ще има достатъчно време за това — каза Ишърууд. — Но сега има двама души, които с нетърпение очакват да те видят.

— Къде са?

— Горе.

— Надявам се, че са в отделни стаи.

Джулиан кимна тържествено:

— Точно както искаше.

— Да вървим.

Ишърууд ги поведе през ротондата между море от смокинги и вечерни рокли, после няколко етажа нагоре по широки мраморни стъпала. Един охранител ги пропусна в административната част на музея и ги насочи към чакалня в края на дълъг и покрит с килим коридор. Вратата бе затворена. Габриел понечи да натисне дръжката, но се поколеба.

Много е крехка. Те всички са крехки…

После тихичко почука. Лена Херцфелд, детето от тавана, дъщерята на мрака, каза:

— Влез.

* * *

Беше седнала съвършено изправена в средата на коженото канапе, със събрани колене и ръце в скута. Стискаше официалната програма на изложбата, вече смачкана и мокра от сълзите й. Габриел и Киара приседнаха от двете й страни и я прегърнаха, докато плачеше. След няколко минути тя погледна Габриел и докосна лицето му.

— Как да ви наричам тази вечер? Господин Аргов или господин Алон?

— Моля ви, наричайте ме Габриел.

Тя се усмихна бегло и погледна надолу към програмата.

— Все още се изумявам, че успяхте да я намерите след толкова много години.

— Нямаше да се справим без помощта на сина на Курт Фос.

— Радвам се, че е дошъл тази вечер. Къде е?

— В съседната стая. Ако нямате нищо против, би искал да поговори с вас насаме преди откриването. Иска да се извини за стореното от баща му.

— Не той е престъпникът, Габриел. И неговото извинение няма да върне сестра ми.

— Но може би не е зле все пак да го изслушате. — Той взе дланта й. — Достатъчно дълго сте се самонаказвали, Лена. Време е да позволите на другиго да понесе вината за смъртта на близките ви.

Сълзи се търколиха по бузите й, макар тя самата да не издаде и звук. Най-после се съвзе и кимна.

— Ще изслушам извинението, но няма да плача пред него.

— Има нещо, за което трябва да ви предупредя, Лена.

— Че прилича на баща си?

— Малко по-възрастен — каза Габриел. — Но приликата е поразителна.

— Предполагам тогава, че Бог е решил да накаже и него. — Тя бавно поклати глава. — Да живееш с лицето на убиец… Не мога да си го представя.

* * *

За щастие на Петер Фос, Лена успя да овладее шока, когато го зърна за първи път, макар да не успя да спре сълзите. Габриел остана в стаята при тях само за минутка, а после се измъкна в коридора да изчака с Киара и Ишърууд. Лена се появи десет минути по-късно. Очите й бяха зачервени, но като цяло изглеждаше забележително спокойна. Габриел я хвана за ръка и каза, че има още някой, който иска да я види.

* * *

Портрет на млада жена, маслени бои на платно, 104 на 86 сантиметра, от Рембранд ван Рейн, беше поставен на триножник в малка зала, покрит с грубо памучно платно и заобиколен от няколко охранители. Там беше и неспокойният уредник на изложбата. Киара хвана Лена под ръка, докато Габриел и Ишърууд внимателно отместваха покривалото.

— Изглежда много по-красива, отколкото я помня.

— Още не е късно да размислите, Лена. Ако не искате да я дарявате завинаги, Джулиан може още сега да промени условията по договора, за да бъде само временно преотстъпване на музея.

— Не — каза тя след кратка пауза, — не мога да се грижа за нея. Не и на моята възраст. Тук ще е по-щастлива.

— Сигурна ли сте? — настоя Габриел.

— Сигурна съм. — Лена погледна картината. — Поставихте ли молитвата за сестра ми вътре?

— Ето тук — посочи Киара средата на долната част на рамката.

— Завинаги ли ще остане с нея?

— Музеят обеща да я запази така за вечни времена — каза Габриел.

Лена направи колеблива крачка напред.

— Онази нощ в Амстердам не успях да си взема сбогом с нея. Нямаше време. — Тя погледна Габриел. — Мога ли сега да я докосна? Един-единствен път?

— Внимателно — помоли я той.

Лена се протегна и прокара бавно пръсти по тъмната коса на младата жена на портрета. После докосна долната рамка и тихо излезе от залата.

* * *

Откриването бе насрочено за осем часа, но поради обстоятелства, които така и не бяха разкрити пред гостите, чак към осем и половина Портрет на млада жена беше изнесен в ротондата. Бе покрит с грубо памучно платно. Внезапно Габриел се почувства притеснен като драматург в нощта на премиера. Придружен от Ишърууд и Киара, той си намери място в края на тълпата и се взираше в обувките си по време на няколко дълги и ужасно отегчителни речи. Най-накрая приглушиха светлините и покривалото бе махнато под звука на шумни аплодисменти. Киара целуна Габриел по бузата и му каза:

— Във възторг са, Габриел. Огледай се, скъпи. Не си дават сметка, но в момента ръкопляскат на теб.

Габриел вдигна поглед и очите му мигновено попаднаха на единствения гост, който не ръкопляскаше. Беше жена в средата на трийсетте, с тъмна коса, мургава кожа с маслинен оттенък и опияняващи тъмнокафяви очи, които се взираха право в него. Тя вдигна чаша шампанско към него и промълви беззвучно:

— Поздравления, Габриел!

После подаде чашата на минаващ наблизо сервитьор и се отправи към изхода.