Даниъл Силва
Аферата Рембранд (69)

68. Женева

Гостите започнаха да напускат Вила Елма един по един към полунощ, но само двайсетина минути по-късно вече се бе образувала истинска върволица от метал и затъмнени стъкла. Както Шамрон бе предсказал, Мартин и хората му имаха явно преимущество, понеже почти всички коли бяха черни и германско производство. Близо две трети от тях се отправиха наляво — към центъра на Женева, а другите тръгнаха надясно — към Лозана и Монтрьо. Разположени в три отделни автомобила край пътищата, хората на Габриел наблюдаваха преминаващите коли за нещо необичайно. Кола с двама мъже на предната седалка. Кола, движеща се с твърде висока скорост. Кола с клекнала задница.

На два пъти се впуснаха в преследване. И двата пъти бяха отзовани бързо. Дина и Мордекай следиха безпричинно едно БМВ седан в продължение на няколко километра, а Йоси и Римона за кратко се залепиха за един „Мерцедес SL“, който обикаляше из Женева в търсене на следващото парти. От позицията си в бензиностанцията Яков не видя нищо необичайно. Той седеше, стиснал волана с ръце, и се обвиняваше за това, че си е позволил да изпусне от поглед Зоуи и Михаил. Яков бе прекарал дълги години, изпращайки информатори и шпиони в най-ужасните възможни места по Западния бряг и Ивицата Газа, без да изгуби нито един човек. Мисълта, че можеше да понесе първата си загуба именно тук, на спокойните брегове на Женевското езеро… Невъзможно, помисли си той. Истинска лудост!

Обаче бе напълно възможно. А вероятността от подобно развитие нарастваше с всяко следващо съобщение от екипа на Габриел към новия им команден център в хотел „Метропол“. Пряката връзка с екипа поддържаше лично Ели Лавон. Пак той предаваше информацията от тях към щаба в Лондон. Габриел следеше радиотрафика от своя пост край прозореца. Погледът му бе фиксиран върху окъпаната в светлина Вила Елма от другата страна на езерото.

Малко след един часа светлините в имението угаснаха, показвайки, че ежегодният прием на Мартин Ландесман официално е приключил. Броени минути по-късно Габриел чу шума на перки и видя как един хеликоптер бавно се спуска върху моравата на Мартин. Машината се задържа там не повече от минута, а после се издигна и се насочи на изток над езерото. Лавон застана на прозореца до Габриел и двамата загледаха как хеликоптерът се стопява в мрака.

— Дали Михаил и Зоуи са на борда?

— Възможно е — сви рамене Габриел. — Но по-скоро ми се струва, че това са Мартин и Моник.

— Според теб накъде отиват?

— В този час? Сещам се само за едно място.

* * *

Оказа се, че на Греъм Сиймор му бяха необходими само петнайсет минути, за да докара двамата компютърни техници на Службата от тайната квартира в Хайгейт до Гроувнър Скуеър. Към тях се присъединиха четирима компютърни специалисти от МИ5, както и екип анализатори по иранските въпроси от ЦРУ и МИ6. До полунощ лондонско време почти петнайсетина специалисти от четири различни тайни служби се бяха струпали вече около компютъра в „Аквариума“, а Киара напрегнато наблюдаваше работата им. През това време четиримата старши ръководители на операция „Шедьовър“ останаха на постовете си, вторачени навъсено в съобщенията на екраните.

— Изглежда, нашият герой е решил да се махне от мястото на престъплението — каза Сиймор с лице, заровено в длани. — Според вас Михаил и Зоуи още ли са в имението?

— Възможно е — кимна Ейдриън Картър, — но някак не ми се струва, че Ландесман е от хората, които биха оставили подобна бъркотия зад гърба си. Което означава, че сега часовникът вече определено тиктака.

— Прав си — рече Шамрон. — Но имаме няколко неща, които работят за нас.

— Наистина ли? — учуди се Сиймор и направи жест към мониторите. — Защото на мен ми изглежда, сякаш Зоуи и Михаил всеки миг ще изчезнат вдън земя.

— Никой няма да изчезва. — Ари направи пауза и после добави мрачно: — Или поне не веднага. — Той умислено запали цигара. — Мартин не е глупак, Греъм. Ще иска да разбере за кого точно работят Михаил и Зоуи. И много ще държи да научи какви са щетите дотук. Извличането на подобна информация изисква време. Особено от човек като Михаил Абрамов. Михаил ще ги накара да се поизпотят. Тъкмо за това е бил обучаван.

— Ами ако решат да карат напряко? — запита Сиймор. — Колко време, смяташ, Зоуи ще се сдържи да не проговори?

— Боя се, че Греъм е прав — каза Картър. — Единственият начин да си ги върнем обратно е да сключим сделка.

— С кого? — попита Навот.

— Към настоящия момент вариантите ни са доста ограничени. Или се свързваме с швейцарските служби, или директно с Мартин.

— А минавало ли ти е през ума, че това може да е едно и също нещо? В края на краищата говорим за Швейцария. Тук ДАП съществува не само заради интересите на Швейцарската конфедерация, а и заради финансовата олигархия. И не е задължително на първо място да стоят интересите на конфедерацията.

— Не забравяйте също така — вметна Шамрон, — че Ландесман притежава „Центрум Секюрити“, където е пълно с бивши офицери от ДАП. Това означава, че не можем просто да се появим пред Мартин със сведени глави. Направим ли го, той ще вдигне швейцарските власти в своя защита. И можем да изгубим всичко, за което сме работили.

— Центрофугите ли? — Сиймор въздъхна дълбоко и се вгледа в поредицата дигитални часовници в предната част на оперативния център. — Нека се разберем, господа. Правителството на Нейно величество в никакъв случай няма да допусне тази вечер да пострада наша сънародничка. В този смисъл, ако се наложи, правителството на Нейно величество е готово да води независими преговори с швейцарските власти за освобождаването на госпожица Зоуи Рийд.

— Ваше двустранно примирие? Това ли предлагате?

— Не предлагам нищо. Само ви казвам, че нашето търпение си има граници.

— Мога ли да ти припомня, Греъм, че вие не сте единствените, чийто гражданин е в опасност? И не само това. Мога ли да ти напомня също така, че ако отидете при ДАП, ще изложите на показ цялата ни операция срещу Мартин?

— Наясно съм, Ари. Но се боя, че моето момиче е по-ценно от твоя агент. А и от цялата операция.

— Не знаех, че само ние сме замесени тук — процеди язвително Навот.

Сиймор не отговори.

— Колко време ни даваш, Греъм?

— До шест часа лондонско време. Седем женевско.

— Никак не е много.

— Разбирам — отвърна Сиймор. — Но повече не мога да ви дам.

Шамрон се обърна към Навот:

— Опасявам се, че женевският ни екип вече изчерпа функциите си. Нещо повече, към настоящия момент те са най-уязвимото ни място.

— Да ги изтегля ли?

— Моментално.

— Няма да се зарадват.

— Нямат голям избор. — Ари посочи към техниците и анализаторите, скупчени около екраните в „Аквариума“. — В момента съдбата на всички ни е в техните ръце.

— И ако не открият нищо до шест часа?

— Тогава сключваме сделка. — Шамрон смачка цигарата си. — Така правим ние. Винаги така правим.

* * *

Според най-добрите традиции на Службата за формулиране на полеви команди, тази, която пристигна на компютъра на Габриел двайсет секунди по-късно, бе съвсем кратка и абсолютно ясна. Заповедта не беше изненадваща. Самият той даже вече бе инструктирал екипа си да се подготви за подобно развитие на нещата. Но въпреки всичко, решението им не беше никак лесно.

— Искат да се изтеглим.

— Колко далеч? — запита Ели Лавон.

— Във Франция.

— И какво ще правим във Франция? Ще палим свещи? Ще стискаме палци?

— Ще гледаме да не бъдем арестувани от швейцарските власти.

— Е, аз нямам намерение да тръгвам никъде без Зоуи и Михаил — отсече Лавон. — И не мисля, че някой от останалите също би се съгласил да тръгне.

— Нямат избор. От Лондон наредиха.

— Откога се вслушваш в командите на Узи?

— Заповедта не идва от Узи.

— Шамрон?

Габриел кимна.

— Допускам, че нареждането касае и теб.

— Естествено.

— Но ти смяташ да го игнорираш?

— Категорично.

— Очаквах такъв отговор.

— Аз я вербувах, Ели. Аз я обучих и я изпратих там. И няма начин да я оставя да свърши като Рафаел Блох.

Лавон виждаше, че няма смисъл да спори.

— Знаеш ли, Габриел, всичко това въобще нямаше да се случва сега, ако те бях спрял при пътуването до Аржентина. Сега щеше да гледаш залеза в Корнуол с красивата си млада съпруга, вместо да си блъскаш главата над нечия съдба в поредната неугледна хотелска стая.

— Ако не бях ходил до Аржентина, никога нямаше да открием, че Свети Мартин Ландесман е изградил империята си върху плячкосани през холокоста богатства. Никога нямаше да разберем, че Мартин умножава греховете си, като търгува с държавен режим, който открито планира втори холокост.

— Ето още една причина да разчиташ на стар приятел да ти пази гърба.

— Старият ми приятел получи недвусмислена заповед да се евакуира. Освен това съм му подарил бели коси за два живота.

Ели с усилие се усмихна.

— Просто внимавай в картинката, Габриел. Тази вечер Мартин успя да ни надвие. Но каквото и да правиш, недей да му даваш шанс да поведе в резултата. Много ще ме е яд да изгубя единствения си брат заради една пратка центрофуги.

Габриел не отговори нищо. Лавон постави длани от двете страни на главата му и затвори очи. После целуна Габриел по бузата и тихо се измъкна през вратата.

* * *

Лъскавият „Мерцедес-Бенц“ S-класа с продажна цена доста над сто хиляди долара елегантно сви зад ъгъла пред хотел „Метропол“. Той беше купен, за да откара ослепителна млада двойка до лъскав прием. Вместо това обаче сега играеше ролята на спасителна лодка — сигурно най-скъпата в продължителната и изпълнена със запомнящи се събития история на израелските тайни служби. Колата спря колкото да вземе Лавон, после направи неразрешен обратен завой и се отправи през моста Монблан — първия етап от пътуването към френската граница.

Габриел изгледа как задните светлини изчезват в мрака. После седна на компютъра си и отново прочете криптираното нареждане от оперативния център. До шест часа лондонско време. Седем женевско… След това Греъм Сиймор възнамеряваше да натисне паникбутона и да информира швейцарските власти. Това оставяше на Габриел, Навот и Шамрон не повече от два часа и половина, за да сключат сделка при по-благоприятни условия. Условия, които не заплашваха да разкрият операцията. Условия, които нямаше да допуснат Мартин и неговите центрофуги да се откачат от кукичката на Габриел.

В Лондон компютърните техници и анализатори трескаво претърсваха съдържанието на хард диска на Мартин за нещо, което биха могли да използват за размяната. Габриел вече разполагаше с подобно нещо. Това бе списък на имена и номера на сметки, крит цели шейсет години в Портрет на млада жена — маслени бои на платно, 104 на 86 сантиметра, от Рембранд ван Рейн. Габриел внимателно положи на масата трите страници тънка хартия и снима всяка с камерата на подсигурения си мобилен телефон. След това написа съобщение до Лондон. Подобно на онова, което бе получил преди броени минути, неговото известие беше пределно кратко и ясно. Той искаше телефонния номер на Улрих Мюлер. И то незабавно.