Даниъл Силва
Аферата Рембранд (37)

36. Буенос Айрес

Електрическите крушки угаснаха при първата светкавица. Тримата седяха в сумрака и прелистваха записките на Рафаел Блох, докато цялото здание се тресеше от тътена на гръмотевиците.

— Зад всяко голямо богатство лежи голямо престъпление — изрече Рамирес.

— Оноре дьо Балзак — промълви Киара.

Рамирес кимна с възхищение.

— Спокойно е можел да говори и за Валтер и Мартин Ландесман, когато е пишел тези думи. На предсмъртното си ложе Валтер Ландесман завещал на сина си малка частна банка в Цюрих. Банка със значително количество кървави пари в счетоводните си книги. А Мартин, на свой ред, я е превърнал в цяла империя. — Рамирес погледна Алон. — Какво знаеш за него?

— За Ландесман ли? — Габриел сви рамене. — Един от най-заможните хора на света, но обича да играе ролята на милиардер по неволя. — Сбърчи вежди в престорен опит да претърси паметта си. — Припомни ми как се наричаше неговата фондация…

— „Един свят“ — рече Рамирес.

— О, да. Как можах да забравя! — язвително възкликна Габриел. — Ревностните последователи на Ландесман го възприемат като някакъв пророк. Той проповядва за облекчаване на дълговете, корпоративна социална отговорност и възобновяеми източници на енергия. Ангажирал се е също така с редица проекти за развитието на Ивицата Газа, чрез които си е изградил доста близки връзки с „Хамас“. Но се съмнявам, че това ще очерни образа му пред Холивуд, медиите и левите политически кръгове. От тяхна гледна точка, Мартин Ландесман никога не стъпва накриво. Човекът има чисто сърце и благородни намерения. Същински светец. — Габриел направи пауза. — Пропускам ли нещо?

— Само една подробност. Всичко това е лъжа. Е, не съвсем всичко. Свети Мартин наистина има доста високопоставени приятели. Но се съмнявам, че даже и овцете в Холивуд ще останат край него, когато се разчуе за същинския източник на огромното му състояние. А що се отнася до благотворителните му инициативи, те се финансират от капитализъм в най-долната му и безскрупулна проява. Свети Мартин замърсява, сондира и копае с размаха на истински шампион.

— Парите карат света да се върти, Алфонсо.

— Не точно, приятелю. Както казва добрата стара Книга, „любовта към парите е коренът на всички злини“. А изворът на състоянието на Свети Мартин е неописуемото зло. Ето защо Мартин се освобождава от бащината си банка буквално година след смъртта на стария Ландесман. Затова и се премества от Цюрих на крайбрежието на Женевското езеро. Искал е да се махне от мястото на престъплението и да се освободи от алеманските си корени. Знаеш ли, че той отказва да говори на немски, когато е на обществено място? Ползва единствено английски и френски.

— А ти защо не си проследил тази история по-нататък?

— Мина ми през ума.

— Обаче?

— Има някои неща, които Рафи е знаел, но не е включил в документите си. Неща, които аз няма как да открия наново. С две думи, просто нямам материалите. Свети Мартин има доста дълбоки джобове, а и обича да повдига съдебни дела за най-малкото нещо. За да се направи пълно разследване, е необходимо да имаш зад гърба си ресурсите на могъщи правоохранителни институции. — Рамирес се усмихна съучастнически на Габриел. — Или най-малкото на някоя тайна служба.

— А възможно ли е да ми дадеш тези телеграми?

— Без проблем — каза Рамирес. — Може дори да ти дам назаем и документите на Рафи. Но ще ти костват нещичко.

— Назови цената.

— Искам да науча останалата част от тази история.

— Грабвай химикалка.

— А дали бих могъл да те запиша, за да е по-точно?

— Сигурно се шегуваш, Алфонсо.

— Извинявай — каза Рамирес. — Замалко да забравя с кого разговарям.

Когато приключиха, вече наближаваше три следобед. На Габриел и Киара им оставаше съвсем малко време до полета обратно за Амстердам. Рамирес предложи да ги закара до летището, но Габриел настоя да си поръчат такси. Двамата се сбогуваха с Алфонсо пред вратата на жилището му и бързо се отправиха надолу по витото стълбище. Телеграмите и документите на Рафи Блох бяха скътани в сака на Габриел.

Събитията през следващите няколко секунди щяха да се разиграват в съзнанието на Габриел отново и отново през идните месеци. За съжаление, подобни картини той вече бе виждал не веднъж и дваж — образи от свят, който той си мислеше, че вече е оставил зад гърба си. Друг на негово място сигурно не би обърнал внимание на предупредителните знаци: големия куфар в ъгъла на фоайето, който по-рано липсваше; мускулестият рус мъж с тъмни очила, който твърде прибързано излезе от сградата; очакващата го на тротоара кола с отворена врата. Но Габриел забеляза всяко от тези неща. И без да произнесе и думичка, сграбчи Киара през кръста и я бутна бързо през външната врата.

Нито той, нито Киара щяха впоследствие да си спомнят самия звук от експлозията. В спомените им се запечата единствено топлата въздушна вълна и безпомощното усещане как летят във въздуха като играчки, запокитени от немирно хлапе. Озоваха се на улицата един до друг — Габриел по лице, с длани върху главата, а Киара по гръб, със здраво стиснати от болка очи. Габриел успя да я предпази от вихрушката мазилка и натрошени стъкла, които валяха върху тях, но не и от гледката на Алфонсо Рамирес. Той лежеше проснат в средата на улицата с обгорени от огъня дрехи. Около тях във въздуха пърхаха безчет накъсани парченца хартия — безценните документи от архива на Рамирес. Габриел пропълзя до тялото му и провери за пулс. После се изправи и се върна при Киара.

— Добре ли си?

— Мисля, че да.

— Можеш ли да се изправиш?

— Не съм сигурна.

— Опитай се.

— Помогни ми.

Габриел внимателно я повдигна, докато тя се изправи на крака. После вдигна сака си и го преметна през рамо. Първите стъпки на Киара бяха колебливи, но когато в далечината завиха сирените, тя вече вървеше по опустошената улица с бърза крачка. Габриел я поведе към близката пресечка, сетне измъкна мобилния си телефон и набра един номер по памет. Женски глас отговори спокойно на иврит. На същия език Габриел изрече кодова фраза, последвана от поредица цифри. Няколко секунди по-късно женският глас запита:

— От какво естество е спешният случай?

— Нуждая се от изтегляне.

— Кога?

— Веднага.

— Сам ли си?

— Не.

— Колко сте?

— Двама.

— Местоположение?

— Улица „Касерос“, предградие Сан Телмо, Буенос Айрес.