Даниъл Силва
Аферата Рембранд (48)

47. Хайгейт, Лондон

Обезопасената къща се намираше в дъното на глуха улица в Хайгейт и представляваше триетажна сграда от червени тухли във викториански стил, с комини в двата края на покрива. Габриел и Найджъл Уитком пристигнаха първи и вече се бяха настанили пред видеомониторите в кабинета на горния етаж, когато Зоуи Рийд влезе през предния вход. Две служителки веднага поеха дъждобрана, куфарчето и мобилния й телефон. След това Греъм Сиймор я въведе в приемната — уютна и старомодна като в лондонски клуб. Над камината висеше лошо копие на картина, изобразяваща ловна сцена. Зоуи я огледа с лека насмешка, а после, по покана на домакина си, седна в масивно кожено кресло.

Сиймор пристъпи към шкафа, на който бяха поставени различни храни и напитки, и напълни две чаши с кафе от термоса. Вниманието, с което извърши това действие, беше точно отражение на настроението му. Зоуи Рийд не беше обикновена цел за вербуване. Да, тя беше уязвима заради взаимоотношенията си с Мартин Ландесман, но Сиймор знаеше, че не може да използва тази връзка по какъвто и да било начин. Считаше, че това не само би подложило на риск собствената му кариера, но би унищожило всякаква възможност за постигане на най-необходимото. Както всички ветерани, той знаеше, че успешното вербуване, подобно на успешните преговори, обикновено е резултат от наблягане на силните страни на личността. А Греъм Сиймор знаеше две ключови неща за Зоуи Рийд. Знаеше, че тя ненавижда корупцията във всичките й форми и че не я е страх от силни мъже. Подозираше, че не е и от жените, които ще са щастливи, когато разберат, че са били мамени.

Тъкмо в това минно поле от човешки емоции беше нагазил Греъм Сиймор, балансирайки с по една чаша горещо кафе в ръце. Подаде едната на Зоуи, а после, сякаш току-що му е хрумнало, я инструктира да подпише документите на масата пред нея.

— Какво е това?

— Документи, свързани с държавната тайна. — Тонът на Сиймор беше извинителен. — Боя се, че ще трябва да ги подпишете, преди разговорът ни да продължи. Разбирате ли, госпожице Рийд, за информацията, която ще споделя с вас, не може да се пише на страниците на Файненшъл Джърнъл. Всъщност, щом се разпишете…

— Ще ми бъде забранено да коментирам дори с членовете на семейството ми. — Тя го погледна с насмешка. — Знам всичко за Закона за държавната тайна, господин Сиймор. С кого мислите, че си имате работа?

— Имам си работа с един от най-квалифицираните и уважавани журналисти в страната, което е и причината да вземем такива мерки за сигурност. Сега, ако обичате, подпишете документите, госпожице Рийд.

— Това не си струва дори хартията, на която е напечатано. — Като получи в отговор мълчание, младата жена въздъхна с раздразнение и подписа документите. После побутна листовете и писалката към Сиймор. — Сега защо не ми кажете точната причина да съм тук?

— Нуждаем се от вашата помощ, госпожице Рийд. Нищо повече.

Греъм внимателно бе подбрал думите този следобед. Те бяха призив към патриотизъм, без да произнася тази излязла от мода дума, но накрая доведоха до реакцията, на която се бе надявал.

— Помощ ли? Ако се нуждаехте от помощта ми, защо просто не ми се обадихте по телефона да ме помолите? Защо са тези шпионски игри?

— Не можехме да се свържем с вас открито, госпожице Рийд. Вижте, твърде възможно е някой да ви следи и да подслушва телефоните ви.

— Кой би могъл да ме следи?

— Мартин Ландесман.

Сиймор се опита да спомене името колкото може по-непринудено. Въпреки това, въздействието му веднага се изписа на лицето на Зоуи. Бузите й леко поруменяха, но бързо върнаха нормалния си цвят. И макар да не си даваше сметка, Зоуи Рийд току-що отговори на два от най-важните за Габриел въпроси. Беше смутена от връзката си с Мартин Ландесман и притежаваше способността да се владее в трудни ситуации.

— Това някаква шега ли е? — попита тя с равен глас.

— Аз съм заместник-директор на МИ5, госпожица Рийд. Нямам много време за каквото и да било, най-малко за шегички. Би трябвало да знаете от самото начало, че Мартин Ландесман е обект на разследване, провеждано от Обединеното кралство и две други страни, наши съюзници. Трябва също така да сте сигурна, че вие по никакъв начин не сте цел на това разследване.

— Какво успокоение — каза тя. — Тогава защо съм тук?

Сиймор напредваше бавно и по сценарий.

— Разбрахме, че с господин Ландесман поддържате близки взаимоотношения. Бихме искали да се възползваме от вашия достъп до господин Ландесман заради разследването ни.

— Веднъж взех интервю от Мартин Ландесман. Съмнявам се, че това попада в категорията…

Сиймор вдигна ръка и я прекъсна. Беше подготвен за подобна реакция. Всъщност не очакваше нещо различно. Но никак не искаше да кара Зоуи да се чувства принудена да лъже.

— Тук не сте на съд, госпожице Рийд. Нямате никакво законово задължение да говорите с нас. Със сигурност не съм дошъл, за да съдя когото и да било. Бог знае, че всички сме допускали грешки, включително и аз. Предвид това, мисля, че трябва да бъдем честни един с друг. Боя се обаче, че нямаме много време.

Зоуи сякаш обмисляше думите му.

— Защо вие не започнете пръв, господин Сиймор?

Греъм разбра, че тя го изпитва. Без да се колебае, реши да се възползва от ситуацията, макар че тонът му остана спокоен и дистанциран.

— Знаем, че преди около осемнайсет месеца сте взели ексклузивно интервю от господин Ландесман. Първото и единствено подобно интервю, което той някога е давал. Знаем, че сега поддържате романтична връзка с него. Знаем и че редовно прекарвате време заедно, а последната ви среща бе наскоро в апартамента му на Ил Сен Луи в Париж… — Сиймор направи пауза. — … но нищо от споменатото дотук няма значение.

Този път Зоуи не направи никакъв опит да отрича фактите. Вместо това проблесна искра от известния й темперамент.

— Няма значение ли?! — остро отвърна тя. — От колко време ме следите?

— Никога не сме следили вас.

— Значи приключихме с честността.

— Напълно съм честен, госпожице Рийд. На вас попаднахме случайно. Мартин Ландесман беше под наблюдение, когато посетихте апартамента му. За съжаление, бяхте въвлечена в разследването.

— Това правен термин ли е?

— Такива са фактите, госпожице Рийд.

Зоуи се отказа да отрича фактите и прибягна до основателно възмущение — доверения приятел на журналистите от целия свят.

— Дори и информацията да е стигнала до вас по този начин, нямате никакво право да я използвате, нито даже да я коментирате!

— Всъщност имаме. Мога да ви покажа подписа на министъра на вътрешните работи, ако искате. Но както казах, ние не се интересуваме от личния ви живот. Поканихме ви тук, защото имаме поверителна информация. Информация, която ще споделим с вас, ако ни помогнете.

Предложението на Сиймор за класифицирана информация ни най-малко не уталожи гнева на Зоуи.

— Всъщност — каза тя остро — мисля, че е време да поговоря с адвоката си.

— Не е необходимо, госпожице Рийд.

— А с издателя ми?

— „Лейтъм Интернешънъл Медиа“ ли? Съмнявам се, че ще искат да бъдат въвлечени.

— Наистина ли? И как според вас би реагирала британската общественост на разкритието, че МИ5 шпионира репортери?

След години работа, свързана с пресата, Сиймор се изкушаваше да посочи, че британската общественост по-скоро би се радвала да чете за нейната връзка с Мартин Ландесман, отколкото за поредния скучен скандал с МИ5. Вместо това, той вдигна замислен поглед към тавана и остави гневът от разменените реплики да се разсее. В тишината на кабинета на горния етаж двамата мъже пред видеомониторите реагираха на словесния двубой напълно противоположно. Найджъл Уитком се боеше, че Зоуи е изгубена кауза; а Габриел виждаше положителен знак в откритото й противопоставяне. Както винаги казваше Ари Шамрон: „Когато вербуваният се съгласява твърде бързо, не може да му се има доверие“.

— За съжаление — обобщи Сиймор, — Мартин Ландесман не е такъв, за какъвто го мислите. Бляскавият му образ не е нищо повече от внимателно създадено прикритие. И вие не сте първата подмамена. Той е замесен в пране на пари, в укриване на данъци, в корпоративен шпионаж и в далеч по-лоши неща.

Даде възможност на Зоуи да осмисли думите му.

— Мартин Ландесман е опасен, госпожице Рийд. Изключително опасен. И с изключение на ваша милост, изобщо не му пука за репортерите. Не поради фалшива скромност, а защото не обича хората да се бъркат в личните му дела. Един от колегите ви журналисти се убеди в това, когато неотдавна допусна грешката да зададе на Мартин неудобен въпрос. Този човек сега е мъртъв.

— Мартин Ландесман? Убиец? Напълно ли сте полудели? Мартин Ландесман е един от най-уважаваните и достойни за възхищение бизнесмени в света. Боже мой, та той на практика е…

— Светец ли? — Сиймор поклати глава отрицателно. — Чел съм всичко за добрите дела на Свети Мартин в статията ви. Но на ваше място бих изчакал с канонизирането му, докато не чуете всички доказателства. Може да е трудно да го понесете в момента, но той ви е мамил. Предлагам ви възможност да чуете истината.

Зоуи за момент се почувства изкушена от думата „истина“. Взирайки се в лицето й на видеомонитора, Габриел си помисли, че е зърнал в очите й първия белег на съмнение.

— Вие не ми предлагате нищо — изстреля в отговор обаче тя. — Вие се опитвате да ме шантажирате. Не виждате ли нещо поне малко неетично тук?

— През целия си живот като професионалист съм работил за тайните служби, госпожице Рийд. Свикнал съм да не разсъждавам в черно-бяло, а в нюансите на сивото. Виждам света не такъв, какъвто бих искал да бъде, а какъвто е. И за протокола, нито ви шантажираме, нито ви подлагаме на какъвто и да било натиск. Много е просто, имате избор.

— Какъв избор?

— Първа възможност: можете да се съгласите да ни помогнете. Работата ви ще бъде кратка и с ограничен обсег. Никой никога няма да научи нищо, освен ако не решите да нарушите Закона за държавната тайна, което определено не препоръчвам.

— А втората възможност?

— Ще ви закарам до дома ви и ще се престорим, че това никога не се е случвало.

Тя се оказа недоверчива.

— И какво ще стане с цялата информация, която с вашите съюзници сте събрали за мен? Ще ви кажа какво ще се случи. Ще си намери място в малка хубава папка, която ще е подръка на властимащите. И ако стъпя накриво или направя нещо, което да раздразни правителството на Нейно величество, съдържанието на тази папка ще се използва срещу мен.

— Ако това беше целта, госпожице Рийд, щяхме да го използваме, за да предотвратим публикуването на материала ви за скандала с „Емпайър Аероспейс“. Но не така стоят нещата в реалния свят. Така е само в лошите телевизионни драми. Тайните служби съществуват, с цел да защитават гражданите на Великобритания, а не да ги потискат. За бога, ние не сме руснаци! Имате думата ми, че материалът, за който говорите, ще бъде унищожен в момента, в който си тръгнете оттук.

Тя се поколеба.

— Ами ако остана?

— Тогава един много интересен човек ще ви разкаже изключително впечатляваща история. — Сиймор се приведе в стола си, облегнал лакти на коленете и с преплетени пръсти. — Вие имате репутацията на професионалист, който довежда нещата докрай, госпожице Рийд. Разчитам на тази репутация да ни помогне да преодолеем всякакви неприятни чувства, които може да е провокирал този разговор. Всичко, което мислите, че знаете за Мартин Ландесман, е лъжа. Имате възможност да разобличите един корумпиран и опасен бизнесмен. Това е и възможност да помогнете светът да стане едно по-безопасно място.

В кабинета на горния етаж Найджъл Уитком и Габриел се взираха в екрана в очакване на нейния отговор. По-късно Уитком твърдеше, че се почувствал обречен.

Но не и Габриел. Той виждаше в Зоуи сродна душа. Жена, която бе проклета със засилен усет за добро и зло. Каквото и да беше изпитвала досега към Свети Мартин, то се размиваше под тежестта на думите на Сиймор. Габриел го долавяше в изражението на фотогеничното й лице. Дочуваше го и в решителния й тон, когато тя погледна Греъм Сиймор директно в очите и попита:

— А този много интересен човек? Кой е той?

— Той е свързан с чужда разузнавателна служба. Фактът, че е готов да се срещне с някого с вашата професия, е доказателство за сериозността на въпроса. Ще ви предупредя, че е възможно да го разпознаете. При никакви обстоятелства не трябва да пишете за него или за нещата, които ще ви разкаже. Трябва да добавя и че няма смисъл да му задавате лични въпроси за самия него. Няма да ви отговори. Никога.

— Все още не сте ми казали какво искате да сторя.

— Ще оставя той да ви каже. До го доведа ли, госпожице Рийд, или предпочитате да се приберете у дома?