Ърскин Колдуел
Пътуващият проповедник (7)

ГЛАВА СЕДМА

Том Роудс закъсня на връщане от Макгъфин. Клей и Саймън го чакаха цял следобед. Страх ги беше, че е изпил останалата ракия в дамаджаната. Ако я беше изпил, Клей реши да го накара да отиде до в къщи и да им донесе друга пълна дамаджана срещу тази, която той й Саймън смятаха по право своя.

Нито един от двамата не яде много на вечеря. Веднага, щом хапнаха малко овесена каша и сладки картофи, те станаха бързо от масата и се върнаха на предната веранда да чакат Том. Том беше обещал да спре на връщане и те искаха, когато мине, да бъдат там и да му го припомнят.

Половин час преди да се стъмни, Саймън чу някакъв автомобил да бърза по пътя. Клей изтича да види дали беше Том, който се връща от Макгъфин. Не беше лесно да се разпознае колата на Том от четвърт миля в припадащия здрач и Клей отиде до средата на пътя, за да може да го спре. Стига да можеше, той щеше да принуди Том Роудс да не отминава.

— Том е — извика той на Саймън до портата, — познавам шума му.

Саймън скочи, изтича на пътя и застана да чака до него.

Том налетя върху им, без да намалява скоростта. Точно когато изглеждаше, че няма намерение да спира и ще ги прегази, със силно завъртване на двете си ръце той отклони предните колела встрани от пътя и колата едва не ги закачи. Том спря и загаси мотора.

— Кой е с тебе, Том? — му викна Клей, като тичаше към колата.

Том скочи на земята, сякаш беше десетгодишно момченце.

— Виждал си я доста често, за да я познаеш — каза Том. — Погледни сега и виж дали няма да си я спомниш!

От колата излезе Лорен и изтича от другата страна.

— Е, дявол да ме вземе, ако не я помня! — каза Клей. — Откъде дойде ма, Лорен?

Лорен го прегърна с две ръце през врата и го целуна. Не го пускаше.

— Къде е малкото ми момченце? — попита тя.

— Кой? Върл ли? О, Върл е там някъде. Сигурно е лудувал целия ден и сега е отишъл да спи в къщата на Сюзан. Да не го будим сега. Да оставим хлапето да спи до утре и аз ще ти го доведа.

— Да не е нещо болен? Излекува ли го?

— Кой? Върл ли? Май е добре. Ако не е, утре сутринта първо ще го заведа на доктор в града. Сега няма смисъл да го будим.

Лорен пусна Клей и тръгна към колибите. Стигна до средата на пътя и спря. Клей отиде да я върне.

— Няма какво да се безпокоиш за него. Нищо му няма на хлапето. Утре сутринта първо ще го доведа да го видиш.

Едва беше спрял да говори, когато му се стори, че долавя някаква позната миризма около Лорен. Той се наведе по-близо до нея и подуши яката на дрехата й. След това се изправи.

— Чини ми се, че двамата с Том сте опитвали дамаджаната — каза той обвиняващо. — А Том обеща каквото беше останало на мене и на Саймън. Не е било честна ти да го изпиеш.

Тя му се изсмя и отново го прегърна. След подобно нещо не можеше да протестира повече.

— Умирах от жажда — каза тя. — Том ми каза, че може.

— Ти да умираш от жажда?

— Па да!

— Не знаех, че ти харесва ракия, Лорен. На времето не пиеше. Кога започна?

— О, преди известно време. Ей, тъй стана, че ми хареса.

— Виж ти! Виж ти! На всеки му харесва, но не знаех, че и на тебе ще ти хареса. Едно време не пиеше.

— Пия царевична ракия от година и повече, Клей.

— В Джаксънвил ли?

— Да, в Джаксънвил. Защо?

— Не знаех, че я имат чак там.

Том застана помежду им, като дърпаше Саймън със себе си. Клей се отдръпна и отиде при колата да погледне дамаджаната.

— Това е проповедникът, за когото ти разправях, Лорен — каза Том. — Не съм те излъгал, нали?

— Проповедник ли сте? — попита тя, като се вглеждаше във високия Саймън.

— Проповедник съм, проповедник — строго отговори Саймън.

— А бе прилича ми на такъв — каза Лорен, обръщайки се към Том. — Я да идем в къщата, та да го видя по-добре на светло.

Клей се втурна между тях и вратата. — Хей, майка му стара, по-полека. Дийн е вътре — каза той.

Никой не му обърна внимание. Минаха край него и тръгнаха по пътеката към къщата. Той изтича да ги спре, но всеки път, когато се опитваше да им препречи пътя, или Саймън, или Том го блъсваха.

— Ей, хора, чакайте малко бе! — извика им той, застана на стъпалата и протегна ръце към тях. — Вътре е Дийн, чакайте за малко бе, хора!

Лорен и Том му се изсмяха. Саймън се държеше, сякаш е на тяхна страна и има намерение да ги последва. Стърчеше край Лорен.

— Чакайте малко — каза Том. — Само мъничко почакайте!

Отначало Клей помисли, че Том е минал на негова страна, но когато го видя да тича по пътеката към колата, не беше вече сигурен какви намерения има. Той взе дамаджаната от задната седалка и изтича с нея към верандата.

— Има за всекиго да помирише — каза той и извади тапата.

Подаде дамаджаната най-напред на Лорен. Тя отпи и направи гримаса на дамаджаната. След това Том я подаде на Саймън и Клей трябваше да му я измъкне, защото го беше страх, че Саймън ще изпие всичко. Когато дамаджаната се върна при Том, беше останала само една глътка. Той я довърши и захвърли дамаджаната на земята.

Лорен изтича преди тях в къщата. Другите бяха само на няколко крачки зад нея. В стаята на Дийн и Клей лампата беше запалена на масата и Дийн стоеше до нея. Беше чула шума още, когато бяха дошли и ги беше гледала през предния прозорец.

— Отдавна не съм те виждала, Дийн — каза Лорен. — Пораснала си оттогава.

— Не знаех, че ще се върнеш — каза Дийн и поглеждаше към Клей. — Мислех, че ти…

— Дошла е само на гости, Дийн — намеси се Том. — Дошла е само за няколко дни, да си види познатите.

— Върл е долу при Сюзан — каза Дийн и тръгна към вратата. — Ще ида да го доведа. Страшно буен е.

Клей я спря и я бутна към стаята.

— Остави хлапето да спи, Дийн — каза той. — Утре Лорен ще има достатъчно време да го види.

— Иска ми се да го видя — каза Лорен. — Година и повече не съм го виждала. Много ли е порасъл, откак заминах?

— Малко — каза Клей. — Утре сутринта първо ще ти го доведа. А сега седни и си почини малко.

В това време другите си бяха намерили столове. Всички седнаха освен Дийн; тя остана да стои до масата.

— Я седни, Дийн — каза Клей, протегна крака и сплете ръце на врата си. — Тука сме си все свои хора. Ще ти се изморят краката да стоиш права, я седни!

— Страшно особена миризма имате — каза Дийн.

— Знаеш ли къде я открих? — попита Том, като посочи Лорен. — Отгатни къде я открих, Клей!

— Къде? В града ли?

— В самия Макгъфин. Стоеше на ъгъла пред бръснарницата и говореше с няколко момчета, когато минах оттам. Щом ме видя, веднага ме попита как може да те намери. Казах й тука, у дома ти; тогава ме попита дали може да дойде с мене. И ето ти я! Същата стара Лорен, Клей! Майната му, като я виждам тука и си спомням за добрите стари времена.

— Много се радвам да те видя, Лорен — каза Клей. — Смяташ ли да останеш повечко?

— О, не знам — засмя се тя, поглеждайки Том. — Няма ли да имаш нещо против, ако постоя, а?

— Радвам се, че си тука, Лорен… Само дето ми е малко глупаво да седя у дома с две от жените си. Пък и може да не е законно или нещо такова. Не знам какво пише в закона за тази работа?

— Всичко е наред — успокои го Том. — Нали Саймън е проповедник! Ще може да уреди работата. Нали, проповеднико?

Клей погледна загрижен към Саймън в другия край на стаята. Не можеше да си представи какво би могъл да уреди Саймън.

— Можеш да уредиш работата, нали, проповеднико? — настоя Том. — Можеш, нали?

— Кой? Аз ли? — каза Саймън, като дойде на себе си. Дълго се бе взирал в Лорен и беше забравил, че има и други хора в стаята. — За мене ли говориш?

— Няма какво да се урежда — каза Лорен. — Не съм се върнала да причинявам неприятности. Дойдох само да видя Върл и да разбера дали е добре.

— Взел съм му едно лекарство — каза Клей. — Не се безпокой за Върл. Толкова лудува по пътя, че нямам никаква грижа за него.

— Вече е на шест години — каза Лорен.

— Толкова ли е? — попита Клей. — Съвсем съм забравил.

— Като гледам Лорен да седи тука и си спомням за добрите стари времена — рече Том и потри ръце. — Много се радвам да я видя отново.

— Сигурно ти харесва да живееш в Джаксънвил — каза Клей. — Сигурно е много хубаво да живееш в голям град.

— О, не е лошо. Но понякога омръзва. Допреди три месеца работех в един универсален магазин и трябваше да престана. Не можех да издържам повече. Нощем не спях до късно и това ме правеше сънлива през останалото време.

— Брей, че магазините там и нощем ли са отворени? — попита удивено Клей.

— О, не можеш да разбереш — каза тя. — Работех в магазина целия ден и след това почти всяка нощ не спях. След известно време стана така, че не си лягах преди три-четири часа всяка нощ. Затова трябваше да престана да работя в магазина.

— Защо тогава не си лягаше рано?

— О, Клей, не можеш да разбереш. Като почнах да работя в универсалния магазин, през цялото време взеха да се мъкнат мъже и да ми определят срещи за нощта. Тогава стана така, че не можех повече да стоя цялата нощ и да работя целия ден.

Клей поклати глава. Не можеше да разбере за какво говореше Лорен. Огледа другите в стаята. Всички те, включително н Дийн, имаха вид, сякаш знаеха точно за какво говореше Лорен. Том се хилеше.

— Не бъди глупав, Клей — каза Лорен и му се усмихна. — Свивах по нещо настрани.

— Свивала си? — повтори Клей.

Тя кимна и погледна Дийн до масата.

— Ей, майка му стара — каза Клей, като клатеше глава, — пак не мога да разбера какво ми дрънкаш!

— Ходила е за пари бе, Клей — каза Том и кимна.

— Ех, че съм магаре! — каза Клей и се изправи. Погледна към Саймън, за да види какво прави. — Та викаш, значи, в Джаксънвил си вършила такива работи, а, Лорен?

— Разбира се — проговори Том. — Точно това иска да ти каже. Аз знам всичко, защото си говорихме — през целия път от Макгъфин.

— Ех, че съм магаре! — каза Клей. — Никога досега не съм знаел, че и така се прави тая работа!

— В цялата страна така се прави тая работа! — потвърди Том, кимайки. — В Огъста има две хиляди от тия, които свиват пари, както Лорен в Джаксънвил.

— Откъде знаеш толкоз много за тая работа, Том, пък аз да не знам? — запита той учудено. — Досега хич и не съм знаел за такова нещо. Мислех си, че навсякъде се прави безплатно, както е в Роки Комфърт. Виждал съм да се дянат разни подаръчета, но не и да се плаща в суха пара за такива неща.

— О, аз знам туй-онуй — каза Том. — Ходил съм на сам-натам. От време на време прескачам до Огъста.

Клей продължаваше да се взира в Лорен, сякаш тя беше чужденка. Не знаеше какво да мисли.

В тишината Клей погледна нагоре и видя Саймън да мести стола си през стаята. Той го постави до стола на Лорен, седна и се наведе към нея. Говорете толкова ниско, че никой не можеше да чуе какво й казва.

— Чу ли всичко, Дийн? — понита Клей. — Ти знаеш ли нещо за тая работа?

Тя поклати глава, погледна Лорен, после него, после пак Лорен.

— Питай проповедника какво мисли за тая работа — подкани го Том. — Хайде, питай го; не се плаши от него.

— Саймън, и това ли е едно от нещата, за които проповядваш? — каза Клей.

— Лошите навици на хората са като зърна за моята мелница, братовчеде — рече Саймън.

Клей се вгледа по-внимателно в него. Не му харесваше начинът, по който той се навеждаше към Лорен.

— Чини ми се, че му отпускаш края — каза остро Клей. — Разправяш на хората какво да не вършат, а ти сам го вършиш!

Саймън беше твърде зает да говори на Лорен и не го забеляза. Не обърна никакво внимание на Клей, сякаш не бе чул нито една дума.

— Остави го на мира — каза Том. — Остави го да говори на Лорен. Много ще ми е кеф да видя как тя ще му натресе нещо, от което не може се отърва!

— Нямам нищичко против Саймън като проповедник — каза Клей. — Не съм го слушал още да проповядва, но съм готов да му призная, че добре проповядва. На това съм съгласен. Но хич не ми харесва, майната му, да се навърта така около жена ми!

— Сигурно си забравил, че Лорен не ти е вече жена. Женен си за Дийн.

— Това е вярно, но не съвсем. Женен съм за Дийн, но никога не съм се развеждал с Лорен.

— Не можеш да искаш и двете, Клей. Има закон срещу такива мъже, дето държат наведнъж по две.

— Законът хич няма да ме засегне, ако Саймън мисли, че може да се занася така с Лорен. Няма да позволя такова нещо. Ще наруша закона и с двете, но няма да стоя така и да го гледам как се занася с Лорен. И не вярвам някога да е имало закон, който да ми е по угодата. Има мъже, дето се нуждаят от по две жени, а аз съм един от тях. Много пъти се нуждая от по две жени. Глупаво е да се прави закон срещу това, защото законът няма да ме спре да се нуждая от по две жени.

Том взе стола си и се премести до Клей. Той наведе глава и каза нещо.

— Виж я бе, гледай я каква е кучка! Остави Саймън да й бере грижата.

— На времето съм уважавал много Лорен и сега не мога да седя и да гледам такива неща в собствената си къща.

— Ти си женен за Дийн бе, Клей. Разбирам, ако се сбиеш заради нея. Но с Лорен работата не е такава. През последната година тя се е занасяла с много мъже. За нея и Саймън ще бъде като другите.

— На Саймън му стига и Шугър — каза Клей упорито.

— Стига му, ама не му стига. Остави го.

— Трябва да му стига. Не може да иска повече от това, което му се дава.

— Така трябва да бъде, вярно е! Но той не го прави. Затова, ти казвам, остави го да се опари!

Докато те говореха с наведени глави, Саймън беше станал. Той отиде до прозореца и се върна. Не даваше вид, че иска отново да седне. Остави Лорен и тя зачака да я заговори някой друг.

Когато Том погледна нагоре и видя, че вече не си приказват, той хвана Саймън за ръката и го отведе в ъгъла. Няколко минути му шепна. Том свърши, а Саймън вдигна рамене и не каза нищо. Върна се към стола си и седна пред Дийн.

— Колко смяташ да стоиш тука, Лорен? — попита Клей.

— Може би смятам да остана завинаги — усмихна се тя. — Казах може би.

Клей не знаеше какво да отговори. Вътре в себе си той искаше тя да не се връща веднага във Флорида. Надяваше се, че ще стане нещо, което ще й попречи изобщо да си отиде. Почти пет години бе живял с нея и сега му липсваше. След женитбата си с Дийн започна да я забравя. Но сега, когато се беше върнала у дома, се чудеше дали да се опита да я задържи, или да й позволи да си отиде. Знаеше, че не може да задържи и Лорен, и Дийн; едната щеше да откаже да остане в къщата заедно с другата. Без много да разсъждава, той знаеше, че такъв план не може да се осъществи. Дийн не бе казала нищо, откакто Лорен беше дошла заедно с Том, но от начина, по който я гледаше, можеше да се разбере, че не я иска дори и до сутринта. Но нищо не можеше да се направи; Лорен имаше пълното право да се върне и да види Върл, когато пожелае.

Ставаше късно. Върху лавицата над огнището часовникът беше горе-долу точен и показваше единадесет. Том се готвеше да си ходи. Жена му нямаше да знае какво му се е случило. Ако знаеше, че е докарал Лорен в Роки Комфърт и в този миг беше в една стая с нея, тя щеше да дойде пеша до къщата на Хори, за да си го отведе. Жената на Том нямаше доверие в Лорен Хори.

— Май ще тръгвам — каза Том. — Вече минава времето, когато си лягаме с жената.

— Намини пак, Том — каза Клей. — Винаги ще се радваме да дойдеш.

— Може утре по някое време да се отбия с още една дамаджана царевична ракия за тебе, за проповедника и за Лорен.

Саймън стана, за да му разтърси ръката.

— Това беше мъжко питие, Том — каза той. — Трябва да ти благодаря.

— В такъв случай още ще ми благодариш — каза Том и намигна на Клей. — Утре пак ще донеса един галон^[1] с не по-лоша от тази. От същия казан е.

Той излезе и мина през хола до изходната врата. Никой не го придружи. След като излезе и го чуха да пали колата, Саймън стана и каза, че е крайно време да ляга.

— Къде да турим Лорен за през нощта? — каза Клей и за първи път помисли по този въпрос. — Не знам какво да направим!

Погледна Дийн, за да види какво ще предложи, но веднага разбра, че тя няма да каже нищо.

— Ако имахме едно резервно легло, щеше да е леко. Ама нямаме и не знам какво да правя. Чини ми се, че ако Дийн се съгласи, бихме могли тримцата да се съберем в онова легло.

Погледна към Дийн да види как тя ще приеме предложението му. Нямаше нужда да я поглежда втори път, за да разбере какво мисли за подобна идея.

— Ето на — каза той, разхождайки се нагоре-надолу. — Винаги бедният трябва да премисля и да прави сметки. Богатият си има достатъчно кревати за всеки, който иска да му дойде на гости.

Саймън излезе напред.

— Нека вземе моята стая, Хори, аз ще си туря един сламеник на пода в хола.

Като казваше това, той се усмихна леко, сякаш наистина нямаше нищо против да прекара нощта върху коравия сламеник.

— То май, че така ще стане — съгласи се Клей. — Само че е срамота да оставим един проповедник да спи на пода.

— Нямам нищо против — каза Саймън и се усмихна надолу към Клей. — Не се безпокой за мене, братовчеде.

Клей стана и изнесе лампата в хола. Сложи я на масата до вратата на предната спалня и излезе в задния двор. Когато се върна, в хола нямаше никого. Влезе в спалнята и затвори вратата. Дийн се беше вече съблякла, а другите не се чуваха.

— Страшна мръсница — каза Дийн.

— Кой? Лорен ли? — попита Клей. — Ей, майната му, недей така, Дийн! На времето си тя ми беше най-добрата жена.

— Страшна мръсница — каза отново Дийн.