Ърскин Колдуел
Пътуващият проповедник (4)

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Клей успя да намери една лампа в тъмната къща. Запали я набързо и изтича към стаята на Саймън. Стигна, преди Саймън да успее да затвори вратата.

— А бе аз не съм по-придирчив от другите — започна Клей, — но когато става въпрос да се водят черни момичета…

— Остави лампата на масата, Хори — нареди Саймън. Той почака Клей да изпълни нареждането му.

— Когато пристигна днеска — каза Клей, — бях много радостен да те посрещна, но…

Саймън извади револвера си и го постави на масата до лампата. Клей го виждаше за първи път и беше твърде изненадан, че Саймън носеше оръжие.

Пистолетът беше барабанлия с шест патрона и пружинен спусък. Подобно оръжие в ръцете на човек като Саймън Дай изглеждаше опасно. Клей премигна от блясъка му под светлината на лампата.

— Не е нужно да оставаш, Хори — каза Саймън, като му посочи вратата. — Можеш да излезеш.

— Ето ти на! — каза Клей. — Не искам да помислиш, че съм по-негостоприемен от другите, ама…

— Братовчеде — каза Саймън, — съжалявам, че ще трябва да те разочаровам, но не е в характера ми да свиря втора цигулка. Ще трябва да излезеш навън и да почакаш.

Той отиде при Шугър и започна да я гали.

След това Клей не можеше да стори нищо повече и той отстъпи към хола. Застана там и се загледа в стаята, докато Саймън тръшна вратата. Премина с несигурна стъпка през хола и отиде към верандата.

Дийн стоеше на вратата.

— Страшно смешен мъж — каза тя.

За миг Клей се вгледа в нея и след това я избута от вратата.

— Млъквай, Дийн, по дяволите! — каза той.

Когато Клей седна, Дийн дойде и приседна на крайчеца на съседния стол.

— Да ме вземат мътните, ако някога съм виждал такъв проповедник! — каза той. — Той е наистина Саймън Дай, но се държи като проповедник не повече от мене или Том Роудс.

Спря да говори и се загледа в червения блясък на небето над билото.

— Страшно силен мъж е — каза Дийн, като се поклащаше леко.

— Млъквай, Дийн, по дяволите! — каза той.

В двора се чу шум, сякаш някой търкаше кожа по твърд пясък. Клей подскочи в стола и впи очи в тъмнината. Дийн стисна ръката му, но той не й обърна внимание. Хвана перваза с ръце и се изтегли напред, като приседна на крайчеца на стола.

По едно време му се стори, че вижда някакво тъмно лице по пътеката откъм пътя. Почувствува се неспокоен, защото му дойде на ума, че единственият човек, който можеше да бъде там, е Харди.

— Кой е там? — попита Клей.

— Аз съм, мистър Клей — каза Харди и се приближи до верандата.

— Какво искаш, Харди?

— Дойдох да потърся Шугър, мистър Клей. Ако не беше тая работа, нямаше да ви безпокоя.

— Защо мислиш, те е тука? — попита Клей.

— Мистър Клей — каза Харди, моля ви се, не се опитвайте да ме излъжете. Знам, че не сте такъв човек.

— Шугър ли търсиш?

— Мистър Клей, знаете много добре, че нея търся. Моля ви се, не се опитвайте да ме излъжете, мистър Клей.

Харди стигна до стъпалата. Оттам можеше да гледа през отворената врата в хола. Не светеше никъде освен в стаята на Саймън.

— Шугър ли ти каза, че е тука, Харди? — го попита Клей.

— Не, сър.

— Тогава какво те кара да мислиш, че е тука?

— Мистър Клей, не се опитвайте да ме излъжете. Оня бял човек й каза да дойде тука.

— Шугър ли ти каза, че той е казал?

— Не, сър.

Клей се заслуша. Стори му се, че чува Саймън, но не беше сигурен. Толкова неща се въртяха в главата му, че беше трудно да се съсредоточи само в едно от тях и да не се занимава с другите.

— Какво мислиш да правиш, Харди? — попита Клей.

— Дойдох да взема Шугър — каза твърдо Харди.

В гласа му Клей долови решителност.

Харди беше жълт негър и Клей знаеше, че не може да се оправи с него, както се оправяше с черните негри.

— А бе, мистър Клей — каза тон, — няма защо да се опитвате да ме излъжете. Нямам лоши чувства към вас и не искам да имам. Но дойдох да си взема Шугър и да си я отведа в къщи. Затова съм тука, мистър Клей.

Клей усети, че зад гърба му Дийн мърда върху крайчеца на стола. Нямаше нужда да я поглежда, за да разбере, че тя наблюдава Харди.

— И аз не знам какво да ти кажа, Харди — започна неловко Клей. — Днес ни дойде на гости Саймън Дай, пътуващият проповедник; сега е в къщи с Шугър. Чини ми се във всеки случай, че ти го знаеше още отначало.

— Да, сър, мистър Клей — каза Харди и се изкачи по стълбите. — Не искам да забърквам разни каши. Не съм такъв човек.

Когато стигна най-горното стъпало, той се спря.

— Белите са виновни — каза Харди. — Не обвинявам Шугър. Хич даже. Оня бял човек я накара да дойде тука и тя нямаше да дойде, ако той не й беше казал. Винаги белите забъркват разни каши с цветните.

— Какво смяташ да правиш сега, Харди? — попита Клей неспокойно.

— Дойдох да си взема Шугър в къщи.

Харди пресече верандата към вратата. Клей скочи и го изпревари до прага.

— Няма да правя кавги във вашия дом — му каза Харди.

— Аз ще отида да съобщя на Шугър, че си дошъл да я вземеш — каза Клей.

Напусна верандата и премина през тъмния хол, без да изчака какво ще отговори Харди. Стигна до вратата на Саймън, натисна леко дръжката и влезе вътре. Едва когато беше в стаята, разбра, че Харди го е последвал и стои зад него.

Той прекоси стаята и вдигна фитила на лампата.

Саймън видя само Харди. Посегна за револвера си на масичката до кревата. С един скок застана на крака пред тях и зареди пистолета с вдървения си палец.

— Не насочвайте това нещо към мене, мистър Саймън — каза Харди гневно. — Хич не мога да търпя такива работи!

— Я си затваряй устата и се махай от къщата! — извика му Саймън. — Мразя да ми се фукат негри! Омитай се оттука, черна муцуно!

В този миг Саймън изглеждаше съвсем различен. Когато пристигна следобеда, облечен в черен, изпрашен костюм, с плетена черна папийонка и черна шапка, той напълно приличаше на странстващ проповедник, който излиза от колата си, за да си отпочине след дълго и уморително пътуване. Сега, в светлината на газената лампа, на фона на боровите дъски, изцапани с жълти, смолисти петна, имаше вид на дивак, който дебне някое животно в гората.

— А бе най-добре е да уредим тая работа мирно и тихо — каза Клей плахо, без да сваля поглед от пистолета в ръката на Саймън.

Не му обърнаха внимание. Харди отказа да се дръпне. Пристъпи няколко крачки напред, като гледаше лампата на масата.

— Стой си на мястото или ще те застрелям — заплаши Саймън. — Не ми се фукай! Знам как да се оправям с жълти негри като тебе.

Клей разбра какво ще става. Отскочи към стената.

Харди се хвърли напред и се опита да стигне или лампата на масата, или пистолета в ръката на Саймън. Но не можа да хване нито едното, нито другото. Когато беше на една ръка разстояние, Саймън стреля в него. Експлозията от късия пистолет разтърси паянтовата къща до основи. От дупките по тавана изпопадаха бучки пръст, а от пукнатините на облицованите с борови дъски стени се посипаха тресчици.

Клей се помъчи да реши дали да вземе пистолета от Саймън, или да си стои на мястото. Остана си, където беше.

Харди беше паднал на ръце и крака. Остана в това положение на четири крака в краката на Саймън, а главата му увисна надолу, докато почти допря пода.

Саймън отново зареждаше пистолета с вдървения си палец. Когато ударникът беше издърпай назад, спусъкът щракна и Саймън се прицели още веднъж в Харди. Преди да стреля, Шугър се хвърли върху Харди и го закри с тялото си.

Саймън се поколеба за миг.

— Ставайте и двамата и се махайте оттука! — каза той на края. — Ако трябва пак да стрелям, ще ви продупча и двамата наведнъж.

Шугър се опита да вдигне Харди. Скоро видя, че няма да може да го носи, и успя само да го изтътрузи през вратата. Саймън ги гледа, докато се скриха в тъмнината на хола. Напуснаха къщата през задната врата и след това от тях не се чу никакъв звук.

Клей знаеше, че ще види отново Харди едва когато раната му заздравее или пък намерят трупа му. Двамата с Шугър щяха да отидат в гората и да не се върнат преди това.

Всичко беше свършило. Саймън седна на един стол, а ръцете му така трепереха, че не можеше повече да държи револвера. Хвърли го на кревата и се загледа в пода, където бе паднал Харди.

Неприятната миризма на изгорял барут в стаята се примесваше с облака жълт прах, който беше паднал от стените и тавана и още не се бе наслоил по пода и мебелите.

— Нямам нищо против да видя някой черен убит от време на време — каза Клей, — но ще ми е много неприятно, ако точно сега мой работник хвърли топа. Точно сега е време за сеитба, а не нещо друго. Ако Харди умре, ще трябва аз сам да работя вместо него. Наистина ще ми е много неприятно, ако той хвърли топа.

Дийн беше застанала от другата страна на вратата, в тъмното, и погледна в стаята. Нито Клей, нито Саймън я видяха. Тя влезе вътре и застана с гръб към стената.

— Що за отношение е това към един твой гост, Хори? — каза Саймън, обърна глава и погледна свирепо Клей. — Чини ми се, че би трябвало да бъдеш по-внимателен и да се грижиш за хората, които са твои гости!

Дийн не можеше да отмести поглед от Саймън. Той представляваше странна гледка на лампената светлина, седнал и приведен напред на малкия стол. Долните му дрехи сякаш се бяха свили с няколко размера от времето, когато за пръв път ги бе сложил.

— Страшно особен мъж — каза Дийн и се изсмя лекичко.

Клей я погледна; не знаеше, че е влязла в стаята. Саймън не се помръдна.

— Защо мислиш, че е трябвало да се грижа за тебе? — попита Клей. — На мене ми се чини, че човек като тебе няма нужда от съвети.

— Тоя е от проклетите жълти негри — каза Саймън. — Там е цялата беля. Трябваше да ми кажеш, че е такъв. Мога добре да се оправям с черпните, но е опасно да си имаш работа с тези жълти копелета. Държат се, сякаш са равни с белите.

Клей мина през стаята и сянката му закри Дийн.

— Чини ми се, че човек като тебе би трябвало да знае, че мъжът на Шугър е също жълт — каза Клей. — Жълтите момичета не се смесват с черни. Те почти винаги си избират мъж с най-светъл цвят на кожата!…