Много откачена новела, както повечето неща на Колдуел. Мислиш си, че си свикнал с Фокнър и Капоти и си четеш спокойно, след което Колдуел ти сервира нещо грандиозно като дупка в оградата или хтонична проповед от проповедник-шарлатанин, която обаче помирява небето и земята. Хем като краят на „Врява и безумство“, хем не.
Изненадах се и че новелата определено нито му е от известните, нито има кой знае каква популярност по широкия свят.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.