Ърскин Колдуел
Пътуващият проповедник (12)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Ризата и косата на Клей бяха мокри от пот. Слънцето се скриваше зад хамбара и сенките се бяха удължили; но Клей въпреки това се потеше. Срещу него, само на три крачки, Саймън изглеждаше свеж като утринна роса.

Саймън не беше проговарял дълго време. Беше приклекнал по-ниско и дъното на панталоните му стържеше земята всеки път, когато мръднеше. Беше навикнал вече на това си положение.

Том се бе облегнал на тухления комин и ги наблюдаваше, без да каже дума. Отдавна беше загубил всичко, което имаше у себе си, и джобовете му бяха празни.

— Чини ми се, че нещо не е в ред—каза Клей отчаяно. — Чини ми се, че не е редно да губя на всяко хвърляне.

Саймън разтърси заровете в ръката си и те щракнаха. На Клей той не обърна внимание. През изминалия час дори не бе чул какво говори Клей.

Клей беше останал с един-единствен долар. Не можеше да разбере как цели сто долара се изнизаха толкова бързо от ръцете му и нищо не остана от тях. Това бяха повече пари, отколкото вземаше от фермата за цяла година работа.

Саймън, както обикновено, спечели и следващото хвърляне. Клей не можеше да направи нищо, за да му попречи да печели.

— Ще ти дам възможност да си върнеш колата, Хо-ри — му каза Саймън студено. — Не искам после някой негодник да разправя, че съм се отказал от играта, защото съм спечелил, и не съм дал възможност на загубилия да избие чивия. Аз не съм такъв играч.

— Май ще е по-добре да спра — каза Клей. — Днес нямам късмет и това е! Никога през целия си живот не съм губил така. Печелил съм, но три-четири долара и съм губил, да речем, пет-шест долара, но никога не съм губил всичко.

— Трудно е за тебе, Хори, разбирам те, но срещу зар не се рита. Каквото поиска зарът, това прави. И не бива да се хули зарът. Щом заложиш нещо, поемаш и риска да загубиш, не само да спечелиш.

— Може би другия път ще ми върви повече. Чини ми се, че сега няма смисъл да карам повече. Само ще загубя всичко.

Саймън взе заровете.

— Искам да ти дам възможност да избиеш чивия — настоя той. — Не мога да се откажа от играта, без да дам възможност на този, който губи, да си опита късмета за последен път.

— Аз пък не ща. Първо на първо не ми е останало нищо за залагане. А и да имах, днес няма смисъл, защото през цялото време все губя.

— И въпреки това ще си опиташ късмета още веднъж — заяви Саймън и го загледа с цепките на изсъхналото си като стара кожа лице. — Ти ще си опиташ късмета за последен път, ще се опиташ да избиеш чивия, Хори.

Клей взе да се надига. Почувствува някаква ръка да го натиска надолу. Погледна към Саймън. Револверът на Саймън беше изваден и сложен на земята между краката му.

— Аз си знам кога да се откажа — запротестира Клей.

— Ще хвърлиш заровете още веднъж, Хори. Решил съм да ти дам последна възможност да избиеш чивия.

Клей погледна към Том, но не намери подкрепа. Том наведе очи, загледа се в пистолета между краката на Саймън и отказа да срещне погледа на Клей. По този въпрос той не искаше да взема страна. Страх го беше от Саймън. След като бе загубил четирите си долара, той беше приключил.

— Може и да се възползувам от тази възможност — съгласи се Клей, — но нямам нищо, което да заложа. Фалирах — напълно фалирах.

— Можеш да заложиш фермата. Ето това е добра сделка — фермата срещу колата, тия тука трийсет-четирийсет долара и часовника. Фермата ти не струва повече. Ако спечелиш, ще си върнеш всичко, включително и тази суха пара. Дори часовника ще си върнеш.

— Този часовник е бил на бащата на Дийн — каза Клен.

— Пет пари не давам на кого е бил. Сега е мой и ти ще трябва да си го върнеш с игра.

— Не мога да заложа нивите — каза Клей.

— Защо не можеш да ги заложиш?

— Банката в Макгъфин има ипотека върху тях.

Саймън помисли малко. Не знаеше, че фермата е ипотекирана. Трябваше да мисли бързо.

— Имаш още едно нещо за залагане, Хори.

— Какво е то?

— Дийн — каза той и кимна към олющената от времето къща.

Клей се изсмя, но след миг смехът му мина в смръщване. Поклати глава.

— Не — каза упорито той.

— Дявол да те вземе! — извика Саймън, — Ще го направиш или ще ти пръсна мозъка на четиринайсет! Грабна револвера и вдигна ударника с рязко движение на вдървения си палец.

— Ей, чакайте малко бе, хора — намеси се Том. — Чакайте за минутка.

Саймън насочи пистолета към Том. Том си седна отново.

— Дума да не става! — каза Клей твърдо. — Сега вече зная, че повече няма да играя!

Саймън насочи пистолета към главата му.

— Ще играеш или след миг пилетата ще кълват мозъка ти!

— Е, стига си се шегувал, Саймън — каза Клей обезумял. — Нали не говориш сериозно да заложа Дийн?

— Дявол да те вземе, съвсем сериозно говоря! — каза Саймън и тикна пистолета по-напред. — Съвсем сериозно говоря.

— Не ти ли стига колата ми и часовника, дето е бил на бащата на, Дийн, и парите на Том?

— Ти вече чу какво казах, Хори. Искам да се възползуваш от последната си възможност да избиеш чивии Това ще е последното хвърляне. Или ще прибера всичко, или нищо. Ако спечелиш, връщам цялата печалба.

— Не ща да споря с тебе, Саймън, но не мога да заложа Дийн.

— Добре тогава, Хори. Щом не щеш, аз ти казах какво ще направя. Ако станеш от мястото си, без да хвърлиш заровете, ще те надупча като решето. Можеш да бъдеш сигурен!

Обезумелият Клей погледна към Том за помощ. Но от тази посока помощ не можеше да очаква. Том сякаш се страхуваше да го защити. Той нямаше револвер, а Саймън имаше.

— Виж какво, бих заложил Лорен — каза Клей с надежда.

— Не можеш да заложиш нещо, което не ти принадлежи. Лорен не е твоя жена. А Дийн е твоя. Ще заложиш Дийн.

— Защо Лорен да не може?

— Казах ти защо. Не е твоя жена. Не ти принадлежи, а Дийн ти принадлежи.

— По-рано Лорен ми принадлежеше—каза Клей. — Те е все същото. Тя е четвъртата ми жена.

— В тази игра важат само истинските съпруги. Не можеш да заложиш нещо, което не ти принадлежи. Не е ли така, Том?

И двамата се обърнаха с очакване към Том. Том погледна от единия към другия; искаше да защити Клей, по не можеше да не държи сметка за револвера в ръкава на Саймън. Той поклати глава.

— Не мога да кажа наистина — отговори той. — Вие трябва сами да си решите. Аз вече не участвам в играта.

— Ти кажи, не съм ли прав? — настоя Саймън и обърна револвера към него.

— Да, прав си, проповеднико — каза бавно Том.

— Хайде тогава — каза Саймън и се обърна отново към Клей. — Залагай я.

— Какво, да отида да я взема ли?

— Не, няма защо да отиваш. Ти само я заложи.

— Е, как да я заложа?

— Кажи, че е заложена, и това е достатъчно!

— Ама не може ли все пак да заложа Лорен вместо нея?

— Нали чу какво ти казах, тъпоглавецо! Казах ти да заложиш Дийн.

На Клей дрехите му станаха тесни. Потта му потече още по-обилно. От китките на ръцете и от носа му за кана вода.

— И какво смяташ да правиш с нея, ако я спечелиш?

— Това не е твоя работа, майка му стара — каза решително Саймън. — Това си е моя работа.

— Ама нали няма да я отведеш със себе си?

— Ще правя с нея, каквото си искам. Тя ще ми принадлежи. Ако ти спечелиш обратно колата, няма ли да правиш с нея, каквото си искаш? И аз ще правя с Дийн, каквото си искам. Тя ще е моя.

Докато спореха, Том посегна към заровете, за да ги разгледа по-внимателно от първия път. Ръката му вече почти ги бе стигнала, когато Саймън случайно погледна надолу и го видя. Без да се поколебае дори за миг, той стреля по ръката на Том. Не се беше прицелил добре и куршумът не улучи Том. Преди да успее да стреля втори път, Том отскочи настрана.

— Ей богу, аз нищо лошо не исках да направя, проповеднико! — замоли се Том.

— Ако още веднъж посегнеш към заровете, главата ти ще пати. Ако още веднъж посегнеш, ще ти пръсна черепа!

Том се дръпна до комина, уверявайки Саймън, че няма да се опитва втори път да вземе заровете.

— Да не би заровете да се подправени, а, проповеднико? — каза той.

Саймън го изгледа кръвнишки.

— Гледай си работата и за мен не се грижи. Той подаде заровете на Клей.

— Хайде, твой ред е — каза той. — Никога няма да излъжа човека, когато редът е негов. Разклати добре заровете, Хори, и ги хвърли по дяволите!

— Всичко ли залагаш?

— Всичко — отговори той с кимване.

Клей погледна заровете в ръката си. Тяхната тежест го учуди, но нямаше смелостта да ги провери. Разтърси ги в дясната си ръка, като се вслушваше в чаткането им.

— Хвърляй, Хори! — заповяда Саймън.

— И Дийн ли е заложена?

Саймън потвърди нетърпеливо с глава.

— Тя е твоят залог.

— Цялата ли наведнъж?

— Всичко на едно хвърляне! Който спечели, прибира цялата печалба!

Той започна да реди върху земята купчинки от сребърни монети и зелени банкноти.

— Бог ми е свидетел, че ме искам да го направя — каза Клей отчаян.

— Помисли си само колко добре ще ти дойде, Хори, ако спечелиш всичко. Господи, та ти ще си върнеш всичко и отгоре на това и моите трийсет-четирийсет долара!

— Пет пари не давам за парите ти, само да мога да си имам Дийн и колата.

— Добре тогава. Хвърляй да видим какво ще се падне. Все един ще спечели. — След малко той допълни: — И един ще загуби. Винаги е така.

Клен хвърли заровете на земята с трепереща ръка. Когато отвори очи, на земята лежеше осем.

— Хайде сега отработи си го — каза Саймън. — Това е числото ти. Хайде отработи си го сега, Хори.

Клей хвърли втори път. Падна се петица. Започна отново да се поти.

— Загрей заровете, Хори! — извика Саймън. Беше застанал на четири крака и лицето му беше само на няколко инча от земята.

Следващото число беше шест. Лицето на Клей започна да побелява, а потта, която се стичаше по врата и гърдите му, беше студена като лед. Караше го да трепе-ре от студ в горещината.

Ръката му се вдигна над главата. Готвеше се да хвърли заровете за последен път.

— Какво е числото ми? — попита той Саймън.

— Твоето число е осем, Хори. Опитай се да го хвърлиш!

Клей хвърли заровете и затвори очи, когато излетяха от ръката му. Беше го страх да погледне.

Последва тишина. Дори Саймън не проговори. Заровете лежаха на твърдия бял пясък помежду им.

— Печелиш ли? — понита със слаб глас Клей. Отвори очи за първи път и погледна кръга пред себе си. Числото беше седем.

— Дали печеля! — повтори Саймън. — Дали печеля, а? Какво искаш да кажеш, дявол да го вземе? Разбира се, че печеля, дявол да го вземе! Нали не хвърли осмица? Трябваше да хвърлиш осмица. Смятам, че печеля!

Клей беше на четири крака пред него.

— Какво смяташ да правиш?

— С какво?

— С колата и със… със…

— Първото нещо е да отида до онзи навес и да огледам новия си автомобил. Цяла година вече се нуждая от нова кола. Онази купчина старо желязо пред къщата става само за канавката. Замъкни я в някоя канавка. При следващия дъжд ще запази нивите ти от размиване.

Том стана и се отправи към предния двор. Зави край ъгъла на къщата и забърза към колата си до, магнолиевото дърво. Запали мотора и си тръгна към къщи, преди Клей и Саймън да се усетят.

Саймън прибра револвера в джоба си. Клей стоеше и го гледаше и усещаше тежестта на отпуснатите край тялото му ръце. Когато изчетка дрехите си, Саймън тръгна към навеса до хамбара. Клей го последва по стъпките му.

Спечелената кола се хареса много на Саймън. Имаше нови гуми, а и резервната не беше лоша; боята беше запазила първоначалния си цвят и блясък; гюрукът също беше в добро състояние. Влезе в нея и запали мотора. Не се чуваше да чука лагер. След като послуша известно време мотора, той слезе и прибра ключовете в джоба си.

— Много съм ти задължен, братовчеде — каза той, като излизаше от навеса. — Дяволски съм ти задължен. Колата е екстра за тези пари.

Саймън тръгна към къщата. Клей тръгна с него. Той подтичваше с къси крачки, за да догонва дългите крачки на Саймън.

Когато стигнаха ъгъла на къщата, Клей дръпна Саймън за ръката. Спряха един срещу друг и Саймън се наведе, за да погледне Клей в очите.

— Какво искаш, Хори?

— Какво смяташ да правиш сега?

— Нищо. Защо?

— Смяташ да отидеш в къщата ли?

— Може би да, може би не. Още не съм решил.

— Нали няма да влезеш в стаята, където е Дийн?

— Успокой се, Хори, успокой се.

— Дийн е моя жена и…

— Е, и какво ме засяга това?

— Дийн е моя жена и да бъда проклет, ако ти позволя да се домогнеш до нея. Няма да допусна това. Не съм дребнав, но просто ти казвам да спреш дотука, ако смяташ да правиш такова нещо.

— Не ми хленчи, Хори — каза остро Саймън и с един размах на ръката бутна Клей настрана. — Ти загуби, а аз спечелих. Няма какво повече да се приказва.

— Слушай, трябва да си доволен да вземеш Лорен. Вземи нея, щом искаш да вземеш някого. Нямам нищо против да я вземеш. Но няма да правиш нищо с Дийн.

— Ако още ми хленчиш, Хори, ще ти счупя главата.

— Слушай, твоите зарове да не са подправени?

— Заровете са мои и няма защо да ти давам сведения за тях. Ти сам се навря в играта, без да те канят; сега се махай и стой настрана. Стига си ми хленчил.

Качиха се по стъпалата на верандата и минаха през хола заедно. Саймън поглеждаше във всяка врата, край която минаваха. Когато стигнаха стаята на Клей и Дийн. Саймън спря, погледна вътре и видя Лорен и Дийн. Усмихна се, махна им с ръка и влезе.

— Може би ще е по-добре ти да й го кажеш, Хори, за да повярва веднага — каза той на Клей. — Хайде, кажи й го!

Клей седна на един стол и си забърса потта.

— Хайде или сам ще трябва да й го кажа — подкани го Саймън.

— Поиграхме малко на зарове в двора, Дийн — започна той. — Ние тримата — Саймън, Том и аз. Саймън ни обра. Трябваше да заложа колата и я загубих. Тогава Саймън ме накара…

— Не спирай — каза Саймън.

— Саймън ме накара да те заложа тебе и аз пак загубих.

Лорен скочи веднага на крака.

— Ти си мръсник, Саймън Дай — изкрещя тя. — Ти си най-долнопробен мошеник!

Саймън й се изсмя.

— Играхме честна игра на зарове — каза бавно той. — Клей имаше точно толкова възможности да спечели, колкото и да загуби. Той загуби, а аз спечелих. Това е комарът.

— Само че няма да я вземеш! — викна му Клей и скочи на крака. — Опитай се да видиш ще можеш ли!

Саймън извади револвера си и го насочи към Клей. Преди да може да натисне спусъка, ръката му беше дръпната от Лорен. Когато отново го вдигна, за да стреля, тя се нахвърли отгоре му с нокти и зъби, ухапа го за ръката и го издра. Той изрева от болка и изпусна револвера. Опита се да я ритне, но тя се държеше за него.

Клей имаше достатъчно време да вдигне револвера от пода, но вместо да го вземе, той изтича в другия ъгъл на стаята, където беше Дийн. Сграбчи ръката й и взе да я дърпа към вратата, но чу вика на Саймън. Саймън му заповяда да спре на място.

Клей се обърна и видя Саймън да взема револвера и да удря с дръжката му Лорен по главата. Тя падна в краката му и загуби съзнание.

— Върни се тука — каза Саймън. — Имах намерение да оправя тая работа по мирному, но изглежда, че вие; гадове такива, не можете да се държите като почтени хора. Върви ей там и да не си мръднал към мене!

Клей се върна, както заповяда Саймън, а Дийн се държеше за ръката му.

— Върви в оня ъгъл, Хори — каза Саймън, — и стой там, докато ти кажа да излезеш.

След като Клей се подчини, Саймън остави револвера на масата, вдигна Лорен и я отнесе на кревата.

— Щом решите да се държите като почтени хора, кажете ми и аз ще ви оставя на мира. Не ми се иска да застрелям някого от вас, още повече че няма нужда. Само трябва да се държите прилично и аз няма да имам нищо против.

Никой не му отговори и Саймън отиде и седна на кревата. За миг се загледа в Лорен. Тя дишаше тежко, а клепачите й бяха започнали да трепкат. Той спокойно я гледаше, докато тя дойде на себе си.

Лорен се извърна и отвори очи. Няколко минути не знаеше къде се намира, а когато разпозна стаята, не можа да си спомни какво се е случило.

В отсрещния ъгъл Клей се беше поуспокоил. Потта му бе засъхнала по лицето и гърдите, а главата му не пламтеше вече.

— Ще ти предложа една сделка, Саймън — каза той бавно, като удължаваше всяка дума.

— Това пък какво е? — попита Саймън и вдигна поглед от Лорен.

— Ще взема назаем, за да си я върна… искам да кажа да си върна Дийн.

— Е, как ще стане? — попита Саймън, заинтересуван от предложението.

Клей прекоси стаята и застана пред него.

— Ще отида в града и ще взема назаем пари, за да я откупя от тебе, само че сега ще я оставиш на мира.

Саймън скочи на крака и погледна надолу към Клей.

— Колко можеш да вземеш назаем?

— Бих могъл да взема сто долара срещу реколтата от следващата година.

Саймън прибра револвера в джоба си.

— Мислиш ли, че можеш да изкараш толкова много?

— Мога да се опитам — каза Клей нетърпеливо.

— Добре — съгласи се Саймън. — Сделката е сключена. Изкарай сто долара и ми ги предай преди утре вечер. Тогава, ще ти я върна. Това наричам почтена търговия.

Клей го хвана за ръката.

— Не ме лъжеш, нали? Истината ли говориш?

— Кълна се в бога, Хори.

Клей изтича до вратата. В бързината си той дори не се спря да погледне Дийн.

— Къде отиваш? — извика след него Саймън и го последва в хола.

Клей не спря да отговори. Претича през верандата и надолу по стъпалата.

— Отивам в Макгъфин да намеря пари — викна той назад към Саймън.