Ърскин Колдуел
Пътуващият проповедник (17)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

— Да, ти искаш да бъдеш спасена — й каза Саймън на висок глас. — Господ бог иска ти да бъдеш спасена. В своя рай той има нужда от хубави жени като тебе. Недей стоя тука да помагаш на дявола и да отидеш в ада, когато умреш. Помогни на господа бога да събере най-хубавите жени в Джорджия. Не се оставяй дявола да те замъкне там, долу, в другото място.

Жената се дърпа някое време, но когато Саймън я хвана за ръката и я потегли напред, тя с удоволствие се остави да я отведе на пейката пред платформата. След това Саймън отиде при един мъж.

— Няма да се оставиш на една жена да те засрами, нали, братовчеде? Мъжът трябва да е по-смел от жената. Хайде, ела и се прехвърли на страната на господа бога!

— Не мога да ви угодя, проповеднико — каза мъжът. — Просто не мога.

— Само си мислиш, че не можеш. А можеш. И искаш. Мислиш си, че не е толкова важно, но почакай само да дойде денят на страшния съд! Тогава обаче ще бъде късно. Когато дяволът пристигне да те отнесе със себе си, ти ще ревеш, ще риташ и ще съжаляваш, че не си ме послушал.

— Никога не съм вършил лоши неща, проповеднико — протестираше мъжът.

— Охо, вършил си, вършил си, братовчеде! Бил си зъл като дърта змия! Сега си го забравил, но то ще ти се припомни в деня на страшния съд.

— Нищо ли няма да ми струва да се кача горе?

— Само едно ръкостискане — каза Саймън, поведе го към пейката и го бутна да седне близо до жената.

После пак отиде да доведе и нареди до мъжа друга жена.

Химнът се пееше за трети път. Клей и Хомер свиреха с всички сили.

Някой изпищя в средата на стаята. Саймън спря да говори с жената и изтича да види какво става. Спасението на хората напредваше по-бързо, отколкото си бе представял. Тогава разбра, че ще може да не се занимава с пейката на каещите се и да се втурне направо в пречистването на грешниците.

Люси Никсън беше изпищяла. Нея първа я бе раздвижил духът.

— Благословен е бог! — каза Саймън и потри ръце. Люси продължаваше Да се разтърсва силно, цялото й тяло трепереше. Саймън я хвана за ръка и я поведе по пътеката до платформата.

— Тя се отърсва! — извика той на хората.

Косата на Люси беше паднала на челото й, а лицето й бе разкривено. Всеки път, когато изпищяваше, тя подскачаше все по-високо във въздуха.

— Благословен е бог! — извика той. — Отърсва се!

Мъжете, които се бяха събрали в задната част на стаята, тръгнаха вкупом напред. Всеки искаше да види как момичето на Никсън се отърсва.

Саймън я остави за миг и отиде при хората. Искаше, докато трае възбудата, да доведе и други на предната пейка. Момичето пищеше на редовни промеждутъци. Когато нямаше вече сили, за да скача във въздуха, та започна да се бие с юмруци. Червени белези оставаха по лицето и ръцете й.

— Благословен е бог! — извика един мъж. Скочи високо във въздуха, задърпа косите си и заиздава някакви нечленоразделни звуци.

Люси Никсън се загърчи още по-силно.

— Отърсва се! — извика Саймън и изтича обратно на платформата. Застана до нея, готов да я хване, ако падне.

— Иееесее-ноу! — изрева някой в друга част на стаята.

— Слава на господа бога! — каза Саймън и се обърна да види мъжа. — Дяволът напуска още един грешник!

— Амин!

Люси взе да разкъсва дрехите си. Откъсна ръкавите на роклята си и задърпа роклята от тялото си, като хвърляше във въздуха парчетата откъснат план. Хората се стълпиха напред, като се блъскаха и бутаха. Из цялата стая се носеха писъци и викове. Някои от жените вече бяха паднали на земята и се гърчеха в праха под чиновете. Никой не им обръщаше внимание. Всички се опитваха да видят как Люси Никсън се отърсва.

— Благословен е бог! — извика Саймън.

— Амин! — изрева един мъж.

— Иееееее-йоу! — извика друг.

— Амин! — каза една жена почти с писък. Веднага след това падна на земята, като риташе и стенеше. Никой вече не й обърна внимание.

Люси изпищя, сякаш я убиваха. Писъкът изпълни стаята и разкъса тъпанчетата на стълпилите се потни хора. Косата й бе паднала около цялата й глава и тя с тръскане я отмахваше от очите си. Отново се разтърси конвулсивно и косата пак падна и я заслепи. Стоеше все още права. Други, които бяха обхванати от желанието да се отърсят, бяха паднали на пода. Но Саймън чакаше зад нея, за да може да я задържи колкото се може по-дълго нрава, да се вижда добре. Всичко, което Люси носеше, беше раздрано. Мъжете се блъскаха напред да зяпат. Все още имаше няколко, които не бяха обхванати от желанието да се отърсят.

Саймън се въртеше около момичето, готов да я хване, ако падне. Тя се бореше отчаяно. Изпитваше голяма мъка. Повечето от другите, които бяха обхванати, веднага изпадаха в безпомощно състояние, падаха в полусъзнание ма пода, за да лежат там и да се гърчат в праха под чиновете. Но на Люси й беше по-трудно. Тя не можеше да се отърси напълно. Биеше се, дереше кожата си с нокти, пищеше при всяко поемане на дъх и през цялото време тялото й се тресеше и трепереше с резки мускулни гърчове.

Една от жените на пейката пред платформата скочи половин метър във въздуха. Тя раздираше дрехите си и крещеше с все сили. Падна на пода в краката на Саймън, раздра дрехите си от тялото и риташе с долните си крайници като намушкано агонизиращо куче; след като падна, никой не я погледна повече.

Горе на платформата Люси Никсън стоеше вече петнадесет или двадесет минути н още не можеше да се отърси. Цялото й тяло трепереше. Заставаше неподвижна за миг, после раменете й започваха да треперят. Треперенето постепенно нарастваше, докато цялото й тяло се тресеше. После отново заставаше неподвижна. Стоеше изпъната, вдървена, стискаше ръце над главата си, докато вените под тях заприличваха на линии черно мастило.

Един мъж, който се бе провирал, докато стигне платформата, се хвърли в стената. Звуците, които издаваше, и движенията му всеки миг ставаха все по-неистови.

— Благословен е бог! — извика Саймън. — Боже, помогни на това момиче да се отърси!

— Амин! — извика някой, колкото му глас държи.

— Йееееее-йоу! — викът разтърси стените на сградата.

— Благословен е бог!

Тялото на Люси беше възпалено от напрежението. Кожата й беше гореща и влажна, а от устата й, където си беше ухапала устните, течеше кръв. Но дори и тогава не се беше още отърсила. Тялото й все още трепереше. Движенията и пораждаха писъци и викове, които отекваха през дървените части на сградата. Някои мъже подскачаха нагоре-надолу като необуздани жребци, а жените трепереха в такт с нейните движения. Из въздуха хвърчаха откъснати копчета като камъни, запратени от прашка. Саймън се беше приближил до Люси, почти я докосваше и се наведе напред да наблюдава усилията й.

— Благословен е бог!

— Амин! Амин!

— Иееее-йоу!

— Благословен е бог!

Том Роудс беше на земята. Беше съвсем изцапан, а дрехите му полепваха по тялото от пот. Изтъркаля се в един ъгъл и се удряше в стената равномерно като часовников механизъм. Точно зад него на пода беше Дийн. Тя току-що бе започнала. Беше още далеч от отърсването, но твърдо решила да се отърси.

Безумието на Люси Никсън намаля. Беше отслабнала твърде много, за да може да го поддържа. Не се беше отърсила и беше разтревожена колкото и другите, които не бяха дори обзети от желание. Лицето й побеля, а ръцете висяха отстрани, но продължаваше да се мъчи с тялото си. Саймън я очакваше да падне всеки миг. Беше готов да я подхване, та да не се нарани.

Музиката отдавна бе замлъкнала. Клей продължаваше да седи на стола, където беше свирил на хармониката, но изразът на лицето му ясно показваше, че скоро ще бъде обзет. До него Хомер продължаваше да подръпва струните на банджото. Но той не свиреше никаква мелодия; акордите, които дрънкаше, се удряха в общата врява и се връщаха обратно към него.

По време на едно затишие Саймън, който наблюдаваше Люси отблизо, пристъпи напред и я хвана. Тя беше съвсем изтощена и не можеше повече да стои права. Дори клепачите й не помръдваха. Саймън държеше отпуснатото тяло в ръцете си, поглеждаше надолу към нея и разбутваше струпалите се мъже, които се опитваха да се доберат до нея. На края успя да ритне някои от тях толкова силно, че те останаха на известно разстояние.

Саймън я положи на масата, грабна едно палмово ветрило и се помъчи да я съживи. Трябваше да бъде съживена, за да може да се отърси.