Грег Рука
Закрилникът (36)

36.

Показанията се проточиха до късно просто защото започнаха късно. Основна вина за закъснението имаше Карин Казанджян, която настоя да окаже медицинска помощ на Пъф. Все пак разпитът започна някъде около единадесет и половина преди обяд, а завърши в девет вечерта. Участниците в процедурата започнаха да прибират нещата си, унесени в мечти за почивка и домашен уют.

Откараха Дейл с линейка на „Бърза помощ“, но някъде към шест следобед той изведнъж цъфна на етажа, обзаведен с внушителен гипс на левия крак и лъскави алуминиеви патерици. Остана да чака в коридора заедно с нас — нищо не беше в състояние да промени решението му. Аз отсъствах горе-долу колкото него, тъй като трябваше да се разправям с полиция, пожарна и екипи на „Бърза помощ“.

Чакаше ни още много работа, но когато Джери напусна стаята, това вече нямаше значение.

— Всичките ли ще ме водите у дома? — попита той.

— Не, ще те придружим само до колата — отвърнах. — Оттук нататък с теб ще се занимава „Сентинел“.

— Да, така е справедливо — съгласи се той.

Обградихме го и тръгнахме към асансьора. В кабината се натикаха още Ланг, Трент и Йоси. Някой от тях се сети да предупреди по радиостанцията хората ни отвън и когато излязохме, мерцедесът чакаше пред входа.

Пъф спря пред отворената врата, подаде ми ръка и каза:

— Ще взема адреса ти от Маргил и ще ти изпратя онзи колаж. Въпреки че ми се струва твърде малко, за да изразя благодарността си към теб.

— Важното е, че не се пусна от перваза. — Усмихнах се. — Другото винаги може да се оправи.

Пъф пусна ръката ми и се качи в колата. Опря длан в гърдите на Ланг, който се готвеше да седне до него, и каза:

— Не мислиш ли, че трябваше да се явя в съда и да дам показанията си лично?

— Още не е късно. — Свих рамене.

— Онези мръсници вероятно ще обжалват — подхвърли той. — Трябва да съм готов, за да можем да реагираме.

— Сигурно.

— Това е нещо, за което трябва да се помисли навреме.

Кимнах. Ланг затръшна вратата. Хората на „Сентинел“ също си тръгнаха. Останахме само четиримата. Стояхме на тротоара на Бродуей и зяпахме минаващите коли.

— А бе, все още ни дължиш една вечеря — обади се Кори.

— И пиене — добави Дейл.

— Пиене имам вкъщи — подхвърли Натали. — Мисля, че това е най-доброто място за приключване на операцията. — Замълча за момент, после вдигна големия кафяв плик, който държеше. — А и там най-лесно ще изгорим това.

Дейл посегна да го издърпа от ръцете й, но не улучи.

— Дай да ви видя, моля те! — простена той.

— Трябва да съм много пияна, за да ти ги покажа — отвърна Натали.

— Частно парти значи? — подхвърли Кори. — Всъщност идеята ми харесва. Много ми харесва. Да вървим да празнуваме!

— Не е зле да поканим Хейвъл и Д’Анджело — сети се Дейл. — Дали са си у тях?

— Би трябвало — казах. — Стига ченгетата да са свършили с тях и Хейвъл да е предала материала си.

— Ще им звъннем от моя апартамент — реши Натали.

— Е, ще се видим направо там — казах. — Аз първо ще отскоча до вкъщи.

— Да не вземеш да изчезнеш? — Дейл ме изгледа подозрително.

— Това би било много невъзпитано — усмихнах се аз.

— Дяволски си прав!

Разделихме се. Те тръгнаха с наетия микробус, а аз спрях такси.

Заварих Ерика да чете в кухнята с крака върху масата. От апартамент 4-Д отдолу се чуваше бученето на бормашина, а може би на банциг.

— Защо не си у Бриджит? — учудих се. — И си свали краката, ако обичаш. На тази маса се храним.

Тя дори не помръдна. Само каза:

— Исках да съм тук. Изглеждаш съсипан.

— Имах тежък ден, хлапе. Погъделичках я по босите пети. Тя изпищя и побърза да стъпи на пода. — Имаш ли настроение за излизане?

— Зависи какво предлагаш.

— Правим купон по случай приключването на операцията. Събираме се у Натали. Ще бъдем аз, тя, Кори и Дейл, плюс още двама… Мило малко събиране на близки приятели.

— Отивам да се обуя — извика Ерика, затвори книгата и хукна към стаята си.

След още секунда размисъл аз най-сетне реших да направя това, заради което се бях прибрал у дома. Вдигнах слушалката, набрах номера и заповядах на стомаха ми да се успокои.

— Здрасти, аз съм — казах в момента, в който Бриджит вдигна слушалката.

След това й казах и всичко останало.