Грег Рука
Закрилникът (3)

3.

Филип Файф се облегна на вратата на Картър Дийн и подхвърли:

— Трент те търси по телефона. Ядосан е…

— Прибери си усмивката, че ще ти изпадне ченето! — срязах го.

Файф ме дари с многозначителния израз на човек, който не желае да използва обидни думички, после неохотно се отмести да ме пропусне в стаята и зае мястото ми в коридора. Затворих и залостих, като пренебрегнах махането на Дийн, който продължаваше да лежи гол до кръста на дивана. Насочих се към бара и вдигнах деривата, поставен там.

— Кодиак.

— Ти за какъв се мислиш бе? — изрева в слушалката Трент. — Как си позволяваш да включиш Натали, без изобщо да ме уведомиш?! Искам веднага да я освободиш от нарядите, чуваш ли? Веднага! И да не съм чул, че се приближаваш до нея, преди да си приключил със задачата! Нито ти, нито някой от шибания ти екип!

Запазих самообладание. Гласът ми остана хладен и спокоен.

— Не знам за какво говориш, Елиот.

— Дрън-дрън! — ревна отново той. — Нима си толкова некомпетентен?! Нима си такъв некадърник, че трябва да те сменя?! Нарочно си ме прескочил и си отишъл да вербуваш дъщеря ми за…

— Не съм направил нищо подобно — прекъснах го с тих, но решителен глас. — Натали предложи помощта си, но аз реших, че не е достойна за тази толкова сложна задача. И недей да ми крещиш.

Трент наистина спря да ми крещи, но добре чувах дишането му — бързо и задъхано, издаващо ярост.

— Веднага я махни от местоработата си! — изсъска той.

— Тя не е тук, Елиот.

Той ме дари с нова порция дишане: вероятно се питаше дали лъжа, или не.

— Ако Натали се появи с идеята да поеме дежурство, веднага я прати да си върви! Не я искам около теб, Кодиак!

В корема ми се появи гадно кълбо, което тръгна нагоре — опитваше се да стигне до гърлото ми. Прекрасно съзнавах, че ако го пусна там, ще падне здраво викане. Част от мен обаче искаше да го пусне, искаше да захапя тоя надут глупак, да го захапя здравата. Но Картър Дийн беше седнал и в очите му имаше любопитство, а Филип Файф вероятно бе опрял ухо до външната страна на вратата. Дори да беше вярно всичко, което Елиот Трент си мислеше за мен, дори да бях шибан некадърник в работата си, все пак бях професионалист. Което означаваше, че няма да си изпусна нервите пред клиента.

— Ако Натали се появи тук, ще й кажа, че си се обаждал — рекох.

— Не се ебавай с мене! — предупреди ме Трент. — Ако и този път объркаш конците, смятай се за изхвърлен от професията, този път завинаги. Лично ще се погрижа за това!

 

Тя дойде след около четиридесет минути. Стройната й фигура изскочи от дъното на коридора. Беше облечена за работа — с черни джинси и бяла тениска. Тъмносиньото яке от непромокаема материя имаше задачата да прикрива автоматичния глок на кръста й. През рамото си беше преметнала малък сак с комплект от първа необходимост, който прехвърли в ръцете си в момента, в който се изправи пред мен и Кори и с широка усмивка обяви:

— Реших, че едно топло тяло повече няма да навреди…

— Не и твоето — отвърна Кори. — Как беше на курса на „Смит и Уесън“?

— Струваше си всеки цент.

— Баща ти се обади — подхвърлих.

Усмивката й моментално изчезна, в погледа й се появи тревога.

— Ще ни дадеш ли една минутка? — подхвърли тя на Кори.

Приятелят ми сви рамене и почука на вратата на апартамента. Файф величествено осъществи процедурата по надничане през шпионката и последователно дърпане на резетата. Вратата най-сетне се отвори и Кори се шмугна покрай него. Файф зърна Натали и устата му се разтегли в усмивка.

— Здрасти, рижавата…

Натали го дари с леден поглед и той побърза да затръшне вратата, моментално изгубил желание за общуване.

— Не трябваше да ти се обажда — процеди тя.

— Ти ли му каза, че съм поискал помощта ти?

Гневът в очите й видимо се разгоря.

— Казах му, че съм говорила с теб и възнамерявам да ти предложа помощ.

— Е, татко ти реши, че трябва да ми откъсне главата. — Въздъхнах. — Убеден е, че съм те помолил за помощ, при това зад гърба му. Мисли, че за теб е опасно да се въртиш около мен, и ми заповяда веднага да те изпратя да си вървиш…

Натали се облегна на стената срещу мен. Мръсносивите й маратонки „Фила“ потънаха в дебелия мокет.

— Мръсник с мръсник! — промърмори тя.

— Не съм в положение да произнасям подобни слова — рекох.

— И сега ме разкарваш оттук?

— Ами…

— Той не обича да му се противоречи.

— Значи трябва да му се случва малко по-често…

— Може би.

— Може би трябва да му се опираш по-често.

— Може би. — Натали сви юмруци, после ги отпусна. — Вероятно… — Натика ръцете си в джобовете и наведе глава. — Мисля да се преместя в Бостън…

Замълчах за момент, после свих рамене.

— По-близо е до академията „Смит и Уесън“…

— Не е заради това. — Тя тръсна глава. — Мисля, че трябва да се махна оттук… От него… — Очите й напуснаха маратонките и се върнаха на лицето ми. — Знаеш ли какво открих? Никога в живота си не съм се разделяла с баща си за повече от две седмици! Особено след смъртта на мама…

— Когато ти е и шеф, нещата обикновено се развиват така — подхвърлих примирително.

— И преди беше същото… В колежа, а дори и когато бях във Франция…

— Може би имаш нужда от малко време за себе си.

— Може би имам нужда да зарежа тоя занаят! — Каза го така, сякаш в устата й имаше половин литър употребявано машинно масло.

 

В един следобед извървях маршрута до фитнеса. Коридорите до първия етаж бяха почти празни. Гостите на хотела — главно туристи и бизнесмени — бяха навън, привлечени от примамливостта на огромния град. Срещнах неколцина членове на персонала, всички потънали в работа. На четвъртия етаж минах покрай три деца, които си подаваха топка в коридора.

Залата за вдигане на тежести беше празна. Отговорникът седеше зад бюрото си и четеше „Премиър“. При появата ми вдигна глава и на лицето му се появи усмивка.

— К’во става, пич? Рок звездата ще слезе да потренира, а?

Кимнах и продължих към мъжката съблекалня. Видях четири употребявани кърпи и някаква наколенка, но хора нямаше. Всички врати на спомагателните помещения бяха затворени и заключени. Надникнах в помещението с басейна, преброих четири глави във водата и се върнах при тежестите. Отговорникът тикна журнала си към мен и аз проверих имената в него. След това записах Дийн с фалшивото му име Джеръмая Пъф, отбелязах номера на стаята му и включих радиостанцията.

— Доведете го.

— Прието — отговори Натали.

Придвижването им отне шест минути. Отговорникът на залата се задълбочи в списанието си, а аз държах вратите под око. Появиха се начело с Кори и Файф най-отзад. Натали осъществяваше близкото покритие на обекта. Той си беше сложил някаква риза, но бях убеден, че е предложил на Натали достатъчно подробна гледка на плоския си корем. Изчаках ги да влязат и отидох да проверя още веднъж достъпа през съблекалнята. Вътре нямаше никого.

Заехме позиция в помещението. Отговорникът се ухили и поклати глава. Прииска ми се да се съглася с него, да му кажа: „Да, знам, че е тъпо“… Охраната на Дийн беше повече декоративна, отколкото функционална. Трент почти го каза в прав текст — че клиентът се нуждае именно от това. Но въпреки това се чувствах странно — бяхме прекалено много народ за шоуто, а едновременно с това недостатъчно за сериозна работа.

Дийн започна да пъшка и да стене под щангата. Стори ми се, че днес се напъва малко повече — вероятно поради присъствието на Натали, но по принцип тренировката му беше идентична с тази, която правеше вече пет дни.

— Изтощавам се само като го гледам — промърмори Натали, след като изтече един час. — Всеки ден ли го прави?

— Тялото на мъжа е храм за душата му — отговорих. — А мистър Дийн явно е набожен…

Тя поклати глава и излезе да провери коридора.

 

В два без четвърт Дийн пристъпи към финалната серия коремни преси, а аз отскочих да хвърля едно око на съблекалнята и басейна. Край водата беше горещо и задушно. Слънцето проникваше през прозрачния покрив, въздухът тежеше от миризмата на хлор. Макар да нямаше олимпийски размери, басейнът беше доста голям.

Една тройна комбинация мама, тате и син се пличкаше в плитката част и очевидно умираше от кеф. Лежанката в близост до вратата беше заета от жена в цял бански, черен на цвят. Лежеше със затворени очи и си почиваше. Фигурата й беше издължена и здрава, а косата й в изсъхнал вид вероятно щеше да е руса. Клепачите й трепнаха и се повдигнаха, очите й срещнаха моите. Ухилих се и тя побърза да ги затвори.

Насочих се към противоположната стена с идеята да проверя входа към фоайето и малкия склад с консумативи за басейна. Върху масичката вътре бяха струпани чисти хавлии, а контейнерът до нея беше предназначен за използваните. Мушнах един пръст между тях, после се извъртях към тоалетната.

— Трима в басейна, един край него — промърморих в радиостанцията. — Другото изглежда наред.

— Идваме веднага — включи се Натали.

Бутнах вратата на мъжката тоалетна и я задържах с крак. Триото в басейна разполагаше с водни пистолети. В момента татето и синчето обстрелваха мама. Писъците й рикошираха в стъкления таван и се връщаха обратно към мокрите плочки около басейна.

Появиха се през вратата на съблекалнята в същия ред. Дийн подхвърли на Натали, че би трябвало да използва дамската съблекалня, а не мъжката. Не чух какво му отговори тя. Изчаках Файф да се изравни с мен, след което си разменихме местата. Той остана при вратата — намръщен, но решителен. Това ми хареса.

Кори избра един сгъваем стол в близост до изхода за фоайето, Дийн хвърли хавлията си върху него, седна и започна да си събува маратонките. Направих знак на Кори и Натали да заемат позиция и те механично се придвижиха към съответните врати — за фоайето и дамската съблекалня.

Дийн събу гащетата си, демонстрирайки яркочервените плувки „Спийдо“ под тях. На челото му проблеснаха кръглите стъкълца на очилата за плуване.

— Десети коридор — обадих се аз.

Той се обърна към басейна. Посоченият коридор се намираше максимално далеч от входната врата.

— Добре.

Стъклата на очилата бяха зеленикави, очите му зад тях изглеждаха странно изцъклени. Насочихме се към стартовото блокче. Дийн направи няколко дълбоко вдишвания и издишвания, после ме шляпна по гърба.

— Ще гледам да не те изпръскам…

— Благодаря — рекох.

В следващата секунда той се хвърли във водата и започна да плува, а крачолите на панталона ми изведнъж се оказаха подгизнали. Тръгнах редом с него покрай басейна, стигнах до края на коридора, спрях. Семейството излизаше от водата на няколко крачки от Кори, който охраняваше страничната врата. Жената с целия бански си събра нещата, мина покрай Натали и се насочи към изхода.

Загрявката на Дийн продължи десетина минути. Изразяваше се в лениво покриване на една-две дължини. В момента, в който семейството излезе от басейна, се появиха две момчета на тийнейджърска възраст, следвани от униформен служител, който тикаше пред себе си количка с чисти кърпи. Момчетата бяха нахални и шумни. Първата им работа беше да скочат в басейна с такава сила, че водата се разплиска във всички посоки. Последва идиотско състезание по плискане и рев, сякаш се надпреварваха кой ще разплиска повече вода извън басейна.

— Пънкари — докладва по радиото Файф. — Да ги разкарам ли?

— Не — отвърнах.

— Създават условия за разсейване — укорително рече той.

— Гледай си вратата! — отрязах го.

Издържах спокойно облещения му поглед оттатък водната площ, след което насочих вниманието си към плуващия Дийн. Той бе покрил още една дължина и тъкмо се оттласкваше от стената, когато в помещението отново се появи жената с черния бански. За момент остана на вратата и се огледа. Около кръста й имаше навит пешкир. Засече Натали и решително тръгна към нея.

— Нат, внимавай — казах по радиостанцията.

— Ясно, благодаря — отвърна тя. Не се изключи веднага и това ми позволи да хвана думите на жената с целия бански, която попита дали работи като охрана в хотела.

Дийн плавно се отдалечаваше и аз отново огледах периметъра. Отговорникът за басейна товареше количката си с влажни хавлии. Единият от хлапаците се катереше по стената, с очевидното намерение отново да скочи във водата.

— Получихме оплакване — тихо се обади Натали. — Тази жена твърди, че отговорникът за басейна е въоръжен.

Улових човека с периферното си зрение. Беше зает да подрежда чистите хавлии върху масата. Не виждах добре ръцете му. Кори незабележимо се приближи към него, Файф също се премести. И двамата очакваха заповед. Чакаха мен.

Натиснах малкото копче в лявата си шепа.

— Нат, провери! Кори, Филип, внимавайте за клиента!

— Прието — отговори Кори.

Видях как Натали кима. Файф зае позиция в края на басейна, готов да спре Дийн при поредното му обръщане.

— Извинете ме, сър… — чух гласът на Натали. Ръката й беше изтеглена назад, на сантиметър от оръжието.

Мъжът беше на неопределената възраст между двайсет и четиридесет, с черна коса и раздалечени очи. Ръцете му хвърлиха поредната купчина мръсни кърпи на количката, но замахът му се оказа прекалено силен и кърпите паднаха на земята от другата й страна. Върху количката мрачно проблесна застрашителната комбинация от метал и черна пластмаса. В следващия миг мъжът рязко се завъртя и вдигна автомата. Разнесе се дълъг откос, изпод приклада излетя завеса от златисти гилзи. Натали се отпусна на една страна с насочено оръжие. Файф се стовари на плочките. Дано бронежилетката му да беше издържала. Нямаше начин да извадим Дийн от водата. Въпреки това се проснах по корем и протегнах ръка да го хвана. Усетих как ризата ми се намокря, а плочките на пода залепват за корема ми. После чух и изстрелите, пет на брой. Сякаш някой пускаше пиратки в бърза последователност. Месинговите гилзи звучно зачукаха по сините плочки.

Дийн изскочи от водата и се просна по очи, а аз се претърколих по гръб и измъкнах пистолета си. Но вече беше късно. Инстинктивно, с част от съзнанието си, усетих, че Натали е ликвидирала убиеца.

Той лежеше по гръб, единият му крак беше подгънат под тялото. Автоматът беше на сантиметри от разперените пръсти на дясната му ръка. Стената зад него беше оплескана с кръв и мозък, част от кърпите — също. Върху плочките бързо се разширяваше алена локвичка — запълваше първо фугите. Беше улучен с минимум един куршум в главата и черепът му почиваше на цели пет сантиметра по-ниско от останалите части на тялото му.

Кори помагаше на Файф да се изправи, теглеше го към мястото, където се бях надвесил над Дийн. Файф мърмореше нещо от сорта, че му нямало нищо, а само се бил подхлъзнал, защото шибаните плочки били много коварни. Опитваше се да не крещи и вероятно затова не обръщаше внимание на факта, че повтаря едно и също. Прибрах оръжието и дръпнах Дийн да стане, след което го завъртях с две ръце покрай Натали, по посока на вратата.

Тя не беше помръднала. Продължаваше да лежи по корем, стиснала глока с две ръце. Дулото сочеше убития.

— Отбой — рекох.

— Аха…

— Веднага!

Натали отметна глава да ме погледне, после скочи на крака и тръгна към изхода. Кори остана на крачка зад мен, продължаваше да придържа Файф. Двамата хлапаци все още бяха във водата, притиснали се в една от стените на басейна. Жената с целия бански беше покрила устата си с длани и въртеше глава като побъркана.

— Благодаря — казах и й кимнах.

Тя стисна очи и се преви на две, ръцете й светкавично се преместиха към корема. Успяхме да се изнесем миг преди да започне да повръща.

В коридора имаше хора, които бързо се отместваха от пътя ни. Чух викове. Вероятно охраната, а може би и полицията. В момента това беше без значение. Щяха да ни открият навреме, но сега приоритетът беше да намерим сигурно място на Дийн преди евентуалната нова атака. Разбира се, не знаех дали ще има такава, но не забравях, че не бях повярвал и в първата… Нямаше да позволя да ме спипат по бели гащи два пъти за един ден, особено след като имах възможност да предприема нещо…

Натали ни натика в асансьора. Четиримата плътно заобиколихме Дийн, който започна да трепери. Едва ли беше от климатика.

— Господи! — дрезгаво простена той. — Опита се да ме убие! Онзи тип искаше да ме убие!

На това нямаше какво да възразим.

Деветдесет секунди бяха достатъчни да осигурим коридора и да вкараме Дийн в стаята му. Кори вдигна телефона и се свърза с рецепцията, а аз поведох Дийн към спалнята и му казах да се облече. Той се строполи на леглото, а аз отидох да му донеса кърпи от банята.

— Избърши се — рекох. — А след това облечи някакви сухи дрехи. След две минути полицията ще е тук и трябва да тръгнем с тях…

— Това не трябваше да се случва — промърмори Дийн. — Той ме увери, че такова нещо не може да се случи!

— Човекът не беше ли един от братята Тейър? — попитах.

— Лошо ми е — простена Дийн. — Много ми е лошо! Ще повърна!

— Защото си в шок — успокоих го. — След пет минути ще ти мине.

— Много ти благодаря, докторе! Шок ли каза? Искаш шок? Ей сега ще ти дам един шок! Мамка му на тоя Трент! Ще го дам под съд, ще му скъсам задника! Ще му разкажа шибаната…

— Картър! — казах. — Успокой се.

— Не съм никакъв Картър! — изсъска той. — Картър Дийн не съществува! Не съм и шибаният Джеръмая Пъф, ясно ли е? Казвам се Нейтън. Нейтън Д’Анджело, ясно ли е?

— Ясно, Нейтън Д’Анджело — повторих аз. Чух да се отваря някаква врата, после и гласа на Натали. По всяка вероятност представителите на градската полиция на Ню Йорк вече бяха тук. — Разбрах…

— Нищо не си разбрал — промълви със спокоен глас Дийн. Яростта изведнъж го беше напуснала. Взе една хавлия и почна да бърше мократа си коса. — Ще ти обясня… Трент ме нае, разбираш ли? Нае ме със задачата да се преструвам на някакъв нещастник на име Картър Дийн. Плати ми две хиляди долара, за да се затворя в хотелската стая с всичките вас, идиоти тъпи. Единствената ми задача беше да се преструвам, че съм някой си Картър Дийн, който има нужда от охрана…

Мълчах и мигах.

Дийн — Д’Анджело ме дари с подигравателна усмивка.

— Сега си светнат. Аз съм само един шибан безработен актьор… Господин Никой, който едва ли заслужава да бъде гръмнат между очите!

Помислих си за Елиот Трент и всичките лъжи, които ми беше надрънкал. А после и за това, което се беше случило. Спомних си колко много държеше да ми възложи тази работа, колко бурно реагира срещу участието на Натали. Накрая си помислих за Кори и Файф и заповедта да не свалят бронежилетките си.

Не подминах и оръжието, което видях на плочките край басейна. Автомат Fabrique Nationale Р-90, който не може да бъде открит никъде другаде освен в армията. Оръжие, което бях виждал само по каталози и специализирани списания. Оръжие, способно да изстреля 900 куршума в минута, да пробие двайсет и седем пласта кевлар от разстояние хиляда и триста метра. Оръжие, което в тази страна може да бъде купено единствено на черния пазар…

Помислих си за кръвта, която запълваше фугите между плочките.

Трент беше знаел, че всичко това ще се случи. Още преди да ми предложи работата е бил наясно, че срещу Дийн ще бъде организиран атентат.

Организиран професионално.

Дийн приключи с подсушаването на горната част на тялото си, премести кърпата в скута си и изръмжа:

— Казах ти, че тоя Трент не ми харесва.

— А той каза ли ти, че става въпрос за измама?

— Каза, че операцията е фалшива, а аз съм неговото прикритие, докато ти… ти… — Замълча, поклати глава и прекара кърпата зад врата си.

Успях да преглътна част от памука, който започваше да изпълва устата ми.

— Искам да зная какво точно ти е казал!

— Каза, че ти си фалшив бодигард — отвърна Д’Анджело. — Нарече те менте…